Р Е Ш Е Н И
Е
№55/28.4.2021г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на петнадесети април 2021г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Ст. Панайотова
прокурор Ж. ИЛИЕВ
Като разгледа докладваното от съдия
В. Драганов КАНД №
46 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно анд № 46/2021г. е образувано по жалба на С.Б. М. с ЕГН **********, против Решение № 260051/09.02.2021г., постановено по
анд № 989/2020г. по описа на
Ямболския районен съд.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
17-0813-001041/14.12.2017 г. на Началник РУП Ямбол към ОД на МВР-Ямбол, с което
на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на С.Б. М. е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и
е осъден да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на
100/сто/ лв.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за
отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован
не се явява, като изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
направеното искане. Претендира и присъждане на разноски в касационното
производство.
Ответникът по касация - ОД на МВР гр. Ямбол, редовно призован не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на ЯОП изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли
решението на ЯРС да бъде оставено
в сила,
като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
С Решение № 260051/09.02.2021г., постановено по анд № 989/2020г.
ЯРС е потвърдено Наказателно постановление №
17-0813-001041/14.12.2017 г. на Началник РУП Ямбол към ОД на МВР-Ямбол, с което
на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на С.Б. М. е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и
е осъден да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на
100/сто/ лв.
За да постанови своя съдебен акт
ЯРС, въз основа на събраните и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 28.09.2017 год. служители
на РУП – Ямбол които са разпитани като свидетели по делото изпълнявали
служебните си задължения в гр. Ямбол на ул. „***“, пред ПМГ „***“. В 13:40 часа
виждат, че л.а.”***“ с рег.№ ***, управляван от М. идва в посока от хотел „***“
към „***“. Подаден му е сигнал със стоп палка от единия от служителите , при
което водача вместо да изпълни
нареждането на контролните органи, преминава покрай тях, ускорява движението на
управлявания от него автомобил и продължава в посока „Ловен дом“. В момента на
преминаването М. е разпознат от полицейските служители, които го познават във връзка
с работата си и които докладват за
случилото се на дежурния на ОДМВР Ямбол. На 10.11.2017 год. М. *** и му е
съставен АУАН за констатираното нарушение на чл.103 от ЗДвП, а впоследствие на 14.12.2017 год. е
издадено процесното
НП, което е връчено на касатора в настоящото
производство на 30.09.2020 год.
При така установена фактическа обстановка ЯРС е счел от процесуално
правна страна, че в производството по установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на касатора. Първоинстанционния съд не е споделил доводите на М. за изтекла
давност, като се е позовал на Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на
ВКС и ВАС и приел, че в процесния случай не е изтекла
визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три
години.
От материално правна страна ЯРС е приел, за безспорно установено
извършването на нарушение по чл.103 от ЗДвП от страна на касатора, тъй като не е изпълнил
задължението си визирано в посочената разпоредба, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение, поради което законосьобразно наказващият
орган е ангажирал административнонаказателната му
отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Относно размера на наложеното
наказание ЯРС е посочил, че в случая административно наказващия орган правилно е
наложил наказанието в неговия максимален размер, като се е съобразил с
многобройните нарушения за които М. е санкциониран с влезли в сила наказателни
постановления и фишове, въпреки младата му възраст и краткото време от което
разполага със СУМПС.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно
спазване на съдопроизводствените правила. Не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При
постановяването на същия са взети предвид относимите
за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният
съд е обсъдил всички относими за правилното решаване
на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни
факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се
споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни с
оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.
Поради изложеното ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни
основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, а подадената касационна жалба е неоснователна
и като такава не следва да бъде уважавана.
Решението на първоинстанционния съд е валидно,
като постановено от законен състав, допустимо и
в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260051/09.02.2021г.,
постановено по анд № 989/2020г. по описа на
Ямболския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2./п/не се чете