Р Е Ш Е Н И Е  № 24

    гр. В., 15.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                           Председател: М. С.

                                                                 

при секретаря  П. Й. като разгледа докладваното от съдията С.  гр.дело № 232 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от В.И.С. *** против Р.С.Н.  и Н.Ц.Н.,***.

Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, т. ІІІ, нот.д. № 699/1996 г. на нотариус при ВРС, ищцата е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на сина си –ответника по делото жилище с административен адрес: гр. В., ж.к. „Г. Б.“ бл. 5, вх. Б, ап. 15, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна със застроена площ 97.09 кв. м., при съседи П. М. Л., Ц. Л. С., отгоре - тавански помещения, отдолу П. и П. В., ведно с избено помещение № 4, с площ 17.26 кв. м., при съседи: коридор, М. Т. М. и В., таванско помещение № 2 с площ 16.19 кв. м. при съседи: коридор и Р. Х., както и 6.40 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя с идентификатор 10971.501.23.11.15.

Посочва, че при прехвърлянето на апартамента ответникът вече е бил в брак с ответницата Н.Ц.Н., поради което същият е станал съпружеска имуществена общност.

Поддържа, че по сключения договор ищцата е изправна страна, а ответниците са неизправна страна, тъй като не я гледат и издържат – първият ответник е инвалид, а втората ответница не полага никакви грижи за ищцата.

Иска от Съда да постанови решение, с което да развали сключения договор  за издръжка и гледане поради пълното му неизпълнение от страна на ответниците.

Ответникът Р.С.Н. не е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок. Не се явява в с.з. и не взема становище по иска.

Ответницата Н.Ц.Н. не е подала отговор на исковата молба в законния едномесечен срок. В отговор, подаден на 07.01.2013г., чрез процесуален представител ответницата е заявила, че не оспорва предявения иск.  Посочила е, че процесния имот е прехвърлен от ищцата на първия ответник, който е поел задължение за нейната издръжка и гледане.  Изтъкнала е също, че с първия ответник са във фактическа раздяла от 2005г. Заявеното становище по предявения иск се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на ответницата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

В.ският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.04.1996г. ищцата  В.И.С. е прехвърлила на сина си –  ответника по делото Р.С.Н., собствения си недвижим имот: апартамент № 15 на четвърти етаж, находящ се в гр. В., в масивна четириетажна жилищна сграда от 16 апартамента, жилищен блок № 5, вход „Б“, на ул. „С.“, жилищен комплекс „Г. Б.“, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна със застроена площ 97.09 кв. м. при съседи П. М. Л., Ц. Л. С., отгоре тавански помещения, отдолу П. и П. В., ведно с избено помещение № 4, с площ 17.26 кв. м., при съседи: коридор, М. Т. М. и В., таванско помещение № 2 с площ 16.19 кв. м. при съседи: коридор и Р. Х. В., както и 6.40 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху държавна земя,  срещу задължение последния да я гледа и издържа докато е жива като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до прехвърлянето на имота. Прехвърлителката е запазила правото да живее в апартамента докато е жива.  Този факт се установява от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, т. ІІІ, нот.д. № 699/1996 г. на нотариус при ВРС.

От представения препис на удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Община В., се установява, че ответниците са сключили граждански брак на 16.04.1988г.

От ЕР № 1161/21.05.2008г., изд. от ТЕЛК за Общи заболявания – В., се установява, че ответникът Н. е инвалидизиран с 95% ТНР с чужда помощ, считано от 26.04.2007г..

Разпитаните по делото свидетели И. В. Б. и П. П.ва Г., установяват, че ответниците не полагат грижи за ищцата. Св. Б. посочва, че когато се е налагало, тя е купувала лекарства на ищцата, водила я е на лекар, давала й е пари на заем.  И двете свидетелки посочват, че не познават ответницата Н. и никога не са я виждали, както и обстоятелството, че вместо ответника Н. да се грижи за ищцата, тя се грижи за него поради това, че е трудно подвижен.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като логично дадени и непротиворечащи си, поради което ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД в тежест на ищцата е да установи изпълнение на нейното задължение по договора, а именно, че е прехвърлила правото на собственост и това е доказано в процеса.

Доказателствената тежест за изпълнение на поетите с договора задължения е на приобретателите – ответниците по делото. А те са породени от сключения договор и са за осигуряване на спокоен и нормален живот, осигуряване на необходимата помощ, медикаменти и грижи при заболяване, храна, отопление и пр.

Задължението за издръжка и гледане по сключения алеаторен договор изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на ответниците. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителката да живее спокойно и несмущавано и без намаление на жизнения й стандарт, тогава неизпълнението е значително и то обосновава развалянето на договора. В този смисъл е постоянната практика на ВКС.

По делото не се установи ответникът да е изпълнявал поетите по договора задължения като полага грижи за прехвърлителката или да й дава парична издръжка. Не се установи след заболяването си ответникът да е изпълнявал поетите по договора задължения чрез другиго.За ответницата Н. също не се събраха доказателства да е изпълнявала поетите по договора задължения вместо съпруга си. Напротив, установи се, че след прехвърляне на имота, ответникът Н. не е полагал грижи за ищцата, а след инвалидизирането му ищцата се грижи за него.

Горните обстоятелства са основание за разваляне на договора изцяло поради пълно неизпълнение от страна на ответниците, поради което предявения иск ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че ищцата е освободена от такси по делото, ответникът Р.С.Н. ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 453.47 лева.

Воден от горното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договорът, оформен с нотариален акт № 14, т. ІІІ,  н.д. № 699/1996 г. на нотариус при ВРС, по силата на който В.И.С. с ЕГН ********** *** е прехвърлила на  Р.С.Н. *** по време на брака му с Н.Ц.Н. собствения си недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр. В., блок № 5, вход „Б“, в ж.к. „Г. Б.“, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна със застроена площ 97.09 кв. м., при съседи П. М. Л., Ц. Л. С., отгоре - тавански помещения, отдолу П. и П. В., ведно с избено помещение № 4, с площ 17.26 кв. м., при съседи: коридор, М. Т. М. и В., таванско помещение № 2 с площ 16.19 кв. м. при съседи: коридор и Р. Х., както и 6.40 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор 10971.501.23.11.15 срещу задължение последния да я гледа и издържа докато е жива като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до прехвърлянето на имота.

ОСЪЖДА Р.С.Н. *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 453.47 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  М.С.

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: