Р Е Ш Е Н И Е

			09.04.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Іс-НО

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	24.02		2021

 

на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н.а.х.		1421		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 

Р    Е    Ш   И              

 

          

ОТМЕНЯ    НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 30-00000578/ .11.2019г., началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Кюстендил,с което  е наложена  имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение по чл.102,ал.4  ЗАвтПр във вр- с чл.52,ал.1 от Наредба №33/99г. на МТ на  ЕТ“ Валентин Кюрчийски-Валдани-Д.Г.“с ЕИК ********* и адрес на управление, гр.Сапарева баня, „Победа “№ 4 представлявано от управителя  Д.Г. като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен  съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Д.Г., като управител на ЕТ“ Валентин Кюрчийски-Валдани-Д.Г.“  , обжалва наказателно постановление № 30-00000578/ .11.2019г., началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Кюстендил,с което  е наложена  имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение по чл.102,ал.4  ЗАвтПр във вр- с чл.52,ал.1 от Наредба №33/99г. на МТ Прави оплаквания за незаконосъобразност, и моли да бъде отменено,като излага доводи,за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението не е извършено.

Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.

                   Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели  и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Търговеца жалбоподател осъществява търговска дейност-обществен  превоз на пътници, за което притежава необходимия лиценз.Като такъв, същия обслужвал автобусна линия от областната транспортна  схема с маршрут Автогара Дупница-с.Сапарево.        

                   През 2019г. между част от превозвачите/ вкл. и жалбоподателя/, извършващи обществен превоз на пътници  и оператора на Автогара-Дупница, възникнал спор, относно заплащане на таксите за автогарово обслужване. На 16.07.2019г.управителя на автогарата предприел действия за недопускане на автобусите на превозвачите, които не заплащали таксите, което довело до незаверка на пътните им листа за изпълнените курсове.

         С писмо изх.№42-01-133/18.07.2019г. на кмета на Община Дупница, АНО бил сигнализиран за горното обстоятелство.Във връзка с това писмо/ на неустановена дата/ била извършена проверка по документи/ регистър на заверените пътни листа на превозвачите/, при която било установено, че на 17.07.2019г. автобус на жалбоподателя, е извършил превоз на пътници по автобусната линия с.Сапарево- Дупница, без да завери пътния лист на Автогара Дупница.

         За горното, на 21.10.2019г. на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.52,ал.1 от Наредба 033/99г. на МТ- за това,че при извършване на описания по-горе курс ,не е използвал Автогара Дупница срещу заплащане като начална/крайна спирка. При предявяване на акта, жалбоподателят е възразил,че автобуса не  е бил допуснат в района на автогарата.

Въз основа на съставяния  акт , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе санкция.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, които не си противоречат и се подкрепят от писмените такива.

                   С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е   основателна и отмени  наказателното постановление, , по следните съображения:

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед №  РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията

         Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието, са  допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила.

         На първо място, както в АУАН, така и в НП е посочено,че нарушението е извършено  от жалбоподателя, в качеството му на превозвач на 17.07.2019г. Доколкото от доказателствата по делото не се установи,че  датата на установяване е различна/ няма съставен протокол за извършена проверка или констативен такъв/, то АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН,предвид,че нарушителя е бил известен на датата на извършване на нарушението.

 Освен гореизложеното, АУАН е съставен  в нарушение на чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не обосновават елементите от състава на чл.102,ал.5 ЗАвтПР. В обстоятелствената част се сочи,че жалбоподателя като превозвач не е използвал Автогара Дупница срещу заплащане като начална /крайна спирка. Действително, това бездействие ,е в нарушение на задължението, визирано в чл.52,ал.1 от Наредба №33/99г- на МТ да се използват задължително автогарите срещу заплащане, но това задължение ,съобразно горния текст е ,както за превозвачите,така и за водачите на автобусите. В конкретния случай, превоза е извършен от водач на автобус,като не са посочени факти и обстоятелства, обосноваващи не водача, а  превозвача като субект на нарушението. Освен, неяснотата ,относно субекта на нарушението по горния текст, от така изложените факти и обстоятелства, не става ясно каква е връзката между неизпълнението на горното задължение и изпълнителното деяние/ в предвидените две форми/ на нарушението по чл.102,ал.5 ЗАвтПр.Този текст ангажира отговорността на превозвач, който не разпореди или неосигури моторното му превозно  средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки. В случая, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е в явно противоречие с правната норма, обосноваваща административното наказание, което води до невъзможност за нарушителя да организира защитата си и  налага отмяната на наказателното постановление,без съдът да обсъжда по същество.

                  По горните съображения, съдът постанови решението си.