Решение по дело №464/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15302
Дата: 8 август 2025 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20251110100464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15302
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110100464 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1
вр. чл. 45 ЗЗД от ЗЕАД „Б...“ ЕАД срещу С..., за заплащане на сумата от 627,76 лв. регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за
настъпили имуществени вреди по автомобил марка „BMW“, модел 320 с ДК. №СВ3033ММ
от попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на 29.05.2024 в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
03.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че на 29.05.2024 в гр. София водачът М. И. Х., управлявайки л.а.
марка „BMW“, модел 320 с ДК. №СВ3033ММ се движел по ул. „Патрирах Герман“ и
попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно за движение-
дупка, вследствие на което на МПС са нанесени материани щети –предня лява и задна дясна
гума . Твърди, че процесният автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица №4704231400001052/22.012.2023
г., със срок на покритие от 23.12.2023 г. до 22.12.2024 г. Твърди, че вредите са описани в
декларация за настъпване на застрахователно събитие и застрахователна преписка
№470423242431549 и опис-заключение по щета. Твърди, че е определил възстановителна
стойност в размер от 627.76 лева. Поддържа, че с доклад по щета е одобрена сумата от
627.76 лева от ищеца и е изплатена на собственика с платежно нареждане от
06.06.2024.Твърди, че до ответника е изпратена регресна покана от 31.07.2024 за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застрахователна преписка
№470423242431549, получена на 05.08.2024.Твърди, че С... не е предприела действия за
заплащане на задължението. Поради това предявява претенцията си по съдебен ред.
Ответникът С... оспорва предявения иск. Твърди, че са недоказани твърденията на
ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на същото. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва да е налице несигнализирана и
необезопасена дупка на посоченото място. Твърди съпричиняване от страна на
застрахованото лице, водач на МПС, което е претърпяло ПТП. Оспорва да е налице покрит
1
риск досежно процесния застрахователен случай. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за
уважаването му в минимален размер и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на
страните, в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен
договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена
работа от С... на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна
мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на С... –
бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с
изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на
възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение
на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е
да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за
виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и
възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.
Съдът е отделил за безспорни между страните обстоятелствата относно наличие на
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица №
4704231400001052/22.012.2023 г., със срок на покритие от 23.12.2023 г. до 22.12.2024 г.
между ищеца и собственика на л.а. марка „BMW“, модел 320 с ДК. №СВ3033ММ, както и
че сумата е изплатена на собственика с платежно нареждане от 06.06.2024 г. от ищеца по
процесната щета.
От представената по делото застрахователна полица № 4402202311001561, със срок
на застрахователно покритие 18.12.2020 г. - 17.12.2021 г. се установява правоотношение
между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско Стандарт“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект
лек автомобил марка „BMW“, модел 320 с ДК. №СВ3033ММ. Видно от приложените по
делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско Стандарт“, процесното събитие
представлява покрит застрахователен риск – пътно-транспортно произшествие по Клауза
Пълно каско. Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за щета от
31.05.2024 г., подадено от водача М. И. Х., застрахователят е уведомен за настъпило
събитие. На 06.06.2024 г. видно от приложеното платежно нареждане ищецът изплатил на
увреденото лице, застрахователно обезщетение в размер на 234.11 лева след приспадане на
393.65 лева видно от общо определената сума за удържани премии по застраховката. С
Регресна покана от 31.07.2024 г. ищецът поканил ответника С... да му заплати сумата от
627,76 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение, получена от ответника
на 05.08.2024 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието е преминаване на
автомобила през необезопасена дупка на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че
така представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е.
налице е причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността,
необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на база средни пазарни цени
към датата на произшествието е 639,91 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К. В. К.,
пасажер в автомобила към момента на настъпване на произшествието. Заявява, че е имала
2
повече от един пътен инцидент, но си спомня за спуканите гуми на лека автомобил БМВ
управляван от М. Х.. Минавали покрай алтернативен път на Враня, където било неосветено
в района на Лозен късно вечерта. Колата попаднала в дупка и се спукала гума. Не си спомня
дали е била една или две гуми. Дупките не били сигнализирани, а автомобилът се движил
бавно, защото било тъмно и нямало осветление.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като не е пристрастен и
заинтересован по конкретния спор по делото. Застрахователното обезщетение е платено, а за
други отношения между свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата,
отразени в искането за оценка на вреди, като съдът съобразява и това, че както
декларираните обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от
наказателна отговорност. Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, дават основание на съда да зачете описания в исковата молба,
уведомлението за щета, заключението на вещото лице и показанията на свидетеля
механизъм на настъпване на произшествието.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор
за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в
срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и
причинна връзка между събитието и вредите. Безспорно от представената застрахователна
полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск – пътнотранспортно
произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от което се покриват от
застрахователя, съгласно договорената клауза. Настъпило е в периода на застрахователното
покритие – на 29.05.2024 г. и за което не се спори между страните. Произшествието
съставлява покрит риск по смисъла на приложимите към договора Общи условия.
Възраженията на ответника относно неуведомяването на органите на Пътна полиция
и липсата на съставен протокол за ПТП са неоснователни, доколкото съобразно
приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и представянето на протокол
за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното събитие. Установява се и
механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание да не кредитира
показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по
делото, тъй като застрахователното обезщетение е платено, а за други отношения между
свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в
уведомлението-декларация за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните
обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност.
В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен протокол
за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от
Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП изискват
службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен
ход, поради причинените му от произшествието вреди. Съдът приема, че разликите между
изложените в уведомлението за щета обстоятелства и изнесените в съдебно заседание от
свидетеля Кантарджиева данни са относно несъществени обстоятелства и се дължат на
изминалото време от настъпване на ПТП до приключване на съдебното дирене по делото.
Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, дават
основание на съда да зачете описания в исковата молба, уведомлението за щета,
заключението на вещото лице и показанията на свидетеля механизъм на настъпване на
3
произшествието. Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в
събраните по делото доказателства, нито процесните увреди да са били налични към датата
на ПТП. Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила.
Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост, която да не е позволявала на водача да забележи своевременно неравността
върху пътното платно или да спре при нужда. Установи се, че в резултат на преминаването
през неравността на пътното платно, на застрахованото при ищеца имущество са причинени
щети, които, видно от заключението на вещото лице се намират в пряка причинно-
следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Безспорно между страните е изплащането
на застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице от ищеца.
Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ,
според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата, при която са
причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради
което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен. В случая спорното право произтича от виновното поведение на
определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването
на задълженията на С... за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна
мрежа и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. С... носи обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от
съответни физически лица при или по повод изпълнението на възложената им от работа.
Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Съгласно
чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на
ЗДвП на С... е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което
включва и недопускането, съответно - отстраняването на дупки и неравности по тях.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място.
В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява
с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на
улицата. С оглед на това, че наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които С... е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която
освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата. Настоящият
състав приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди отговарят на сумата,
необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест,
годно за движение. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната
сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната стойност на
4
МПС към момента на настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният еквивалент на
действителната вреда съдът приема, че представлява средната пазарна цена на ремонта на
автомобила; съответно на частите, които следва да се сменят с нови. Основателен е
предявеният иск в цялост и следва да се уважи. Основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба,
като обусловена от изхода на спора по главния иск.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 950 лв., от които 50 лв. държавна такса,
450 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. – депозит за свидетел за исковото производство и 400
лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С..., ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „М... да заплати на „ЗЕАД „Б...“
ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. П... на основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 627,76 лева регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за настъпили
имуществени вреди по автомобил марка „BMW“, модел 320 с ДК. №СВ3033ММ от
попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на 29.05.2024 в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
03.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал.3 ГПК , сумата
от 950 лева направени по делото разноски.


Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5