№ 19603
гр. *****, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110107678 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу Г. В. В.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „******“, бл. 151, вх. Г, ет. 9, ап. 106, аб. № *****. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия произтича от притежаваното от него право на собственост върху процесния
имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
следните суми: 810,45 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 116,85 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г., сума в размер
на 13,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2020
г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 12.02.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 2,86 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от
1
15.09.2020 г. до 28.07.2023 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва стойността на начислените
вземания в претендирания размер, като прави изявление за признаване на същите и
настоява да не се допускат исканите експертизи. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца
реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
главница са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
2
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
По делото е приложена искова молба от Г. В. В. срещу Т. В. В. за делба на имот с
адрес гр. *****, ж.к. „******“, бл. 151, вх. Г, ет. 9, ап. 106, в която Г. В. правя
изявление, според което правото на собственост по отношение на описания имот
принадлежи на нея и на ответника при равни квоти. Същото има характера на
извънсъдебно признание на неизгоден /по отношение на настоящия процес/ факт,
поради което се ползва с доказателствена стойност. Въз основа на това изявление
съдът приема, че ответницата Г. В. е съсобственик и притежава ½ от правото на
собственост въз основа на процесния имот. Останалите приложени по делото
доказателства – договор за продажба, по силата на който В. Г. В. закупува имота, и
бракоразводно решение, не обосновават извод за принадлежност на правото на
собственост на ответницата, като единственото доказателство в процеса, въз основа на
което се обосновава този извод, е описаната искова молба.
С доклада по делото на основание чл. 153 като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че процесният имот е бил топлоснабден през
3
релевирания период, както и размерът на начислените задължения за доставена до
имота топлинна енергия и мораторна лихва съответства на посочените в исковата
молба стойности. На основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
От изложеното следва установяване на правоотношение по продажба на
топлинна енергия между ищеца и ответницата по отношение на процесния имот за
релевирания период, както и начисляване на задължения за процесния имот в
релевирания размер, като на основание чл. 30, ал. 3 ЗС тя отговаря за начислените
задължения до размера на квотата си в съсобствеността.
Предвид възражението за изтекла погасителна давност и с оглед необходимостта
от специални знания за определяне на размера на непогасените по давност
задължения, съдът е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
По повод възражението за изтекла погасителна давност при формулиране на
задачите към вещото лице съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от датата на предявяване на иска – 12.02.2024 г. Спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 12.02.2021 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата.
В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. –
30.11.2020 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.12.2020 г. –
30.04.2022 г.
На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
4
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ давността е спряна в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените вземания в
производството.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
стойността на доставената топлинна енергия за периода на непогасената по давност
част от претендираните вземания – от м. 12.2020 г. до м. 04.2022 г. възлиза на сумата
от 1478,36 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично за ½ от изчислената от вещото лице сума съобразно квотата на ответницата в
съсобствеността – или за сумата от 739,18 лв., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2024 г. до окончателното плащане. За разликата над сумата от 739,18 лв. до
пълния предявен размер от 810,45 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г.
искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през
процесния период е извършил услугата дялово разпределение в процесния имот,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на
дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая по делото предвид изготвеното и прието заключение по СТЕ се установи,
че дяловото разпределение е извършвано от ищеца. Ето защо, ищецът е
материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за
дялово разпределение.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за периода от
01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. на начислени вземания на стойност 21,42 лв. По делото
не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотата на ответницата в съсобствеността
искът за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи
за сумата от 10,71 лв., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска
до окончателното плащане, като за разликата над сумата от 10,71 лв. до пълния
предявен размер от 13,86 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на
обезщетение за забава възниква при реализиране на условието – неплащане на
задълженията по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която
се изчислява лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно
неплатената част от задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат
поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за релевирания период, начислена върху непогасената
по давност част от вземания, възлиза на сумата от 201,59 лв. По делото не се твърди от
ответника, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се установява
дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи частично за ½ от тази сума, като се осъди ответникът да заплатят на ищеца
сумата от 100,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
28.07.2023 г., като за разликата над сумата от 100,80 лв. до пълния предявен размер от
116,85 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, следва да се отхвърли като неоснователен по следните
съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който
ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй
като по делото не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява
какъв е бил уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да
може да се определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването
на процесната сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв
срок, то не са ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана
от ответника (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
6
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответникът.
Ищецът претендира разноски, от които 68,88 лв. платена държавна такса, 250 лв.
депозит за експертиза, като следва да се признае и вземане в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 377,46 лв.,
представляваща дължими разноски по исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски в размер на 350 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, като с оглед отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 34,61 лв.,
представляваща разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от за сумата от
739,18 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2024 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 10,71 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 12.02.2024 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 100,80 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за реално доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 28.07.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл. 151, вх. Г, ет. 9, ап. 106, аб. № *****.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Г. В. В., ЕГН
********** искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата
над сумата от 739,18 лв. до пълния предявен размер от 810,45 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., като погасен по давност;
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за главница за
дялово разпределение за разликата над сумата от 10,71 лв. до пълния предявен
размер от 13,86 лв., като погасен по давност;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху реално
доставената топлинна енергия за разликата над сумата от 100,80 лв. до пълния
предявен размер от 116,85 лв., като погасен по давност;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 2,86 лв., начислена за периода от 15.09.2020 г.
до 28.07.2023 г., като неоснователен.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. В. В., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 377,46 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Г. В. В., ЕГН ********** сумата в размер на 34,61 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Т. С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8