Решение по КНАХД №667/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 158 от 21.04.2025 г., постановено по адмистративно наказателно дело (АНД) № 20255530200156/2025 г. по описа на Районен съд (РС) Стара Загора, в частта му, с която е отменено наказателно постановление (НП) № 24-1228-003583 от 05.09.2024 г. на Началник група в СПП при ОДМВР Стара Загора в частта му, с която на основане чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение четвърто от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на И. Г. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

Оплакването в касационната жалба е за постановяване на съдебното решение в обжалваната му част в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за процесуална незаконосъобразнот (формална неизрядност) на НП, като неотговарящо на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради неиндивидуализация на причинените от процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП) материални щети. Поддържа, че подробното описание на щетите в НП не е необходимо, тъй като не е предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя за вмененото му административно нарушение. По тези съображения моли решението на РС да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП в частта му, с която на основане чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП на И. Г. К. е наложена „глоба“ от 200 лв. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в случай, че се иска присъждане на такова.

Ответникът – И. Г. К., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на РС да бъде оставено в сила в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на касатора във връзка с наведеното от него касационно основание и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Производството пред РС Стара Загора се е развило по жалба на И. Г. К. против НП № 24-1228-003583 от 05.09.2024 г., издадено от Началник група в СПП при ОДМВР Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1355028 от 28.08.2024 г. По т. 1 от НП на основане чл. 179, ал. 2 („Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление” – в приложимата редакция) във връзка с ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП („който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“) на Каляшева е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП („При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“). Административнонаказателното обвинение (АНО) по т. 1 от НП се основава от фактическа страна на това, че на 28.08.2024 г. в 15.20 ч. в [населено място] по [улица]в посока юг Каляшева е управлявала в локалното платно собствения лек автомобил „Ягуар Ф Пейс“ с рег. № [рег. номер], като на кръстовището с [улица]предприела маневра завой наляво, не пропуснала и с предната част на автомобила си блъснала в дясната му странична част движещия се по [улица]в посока юг лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № [рег. номер], с което реализирала ПТП с материални щети по двата автомобила.

С решението си в обжалваната му част РС Стара Загора е отменил НП в частта му по т. 1 на процесулано основание – поради формалната му неизрядност, като неотговарящо на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не били индивидуализирани причинените от процесното ПТП материални щети – не било посочено в какво се изразяват, нито техният размер, т. е. обстоятелства, касаещи съставомерен признак на конкретното нарушение – настъпило ПТП, по аргумент от легалната дефиниця за ПТП, съгласно която ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети – § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

Решението на РС Стара Загора в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно.

АНО по т. 1 от процесното НП с оглед на фактическото описание на конкретното нарушение и правната му квалификация е за причиняване на ПТП, поради неспазване на правилата за предимство, което съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН предполага посочване в НП на датата и мястото на настъпване на ПТП, описание на механизма на причиняването му, посочване на нарушеното от виновния водач правило за предимство, както и посочване на вида на причинените с ПТП вреди – неимуществени вреди или материални щети, на кого или на какво са причинени, доколкото, ако такива не са били причинени никому, изобщо не би имало ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съответно изискуемия се от закона съставомерен 0резултат, за да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да може санкционираното лице да разбере вменоното му АНО по т. 1 от НП и да организира адекватно защитата си, и всички те, видно от съдържанието на НП, са посочени в него. Налице е и съответствие между фактическото описание на конкретното нарушение и правната му квалификация. В какво точно се изразяват причинените от процесното ПТП материални щети и значителни ли са те или не с оглед преценка на тежестта на извършеното конкретно нарушение – степента на обществената му опасност, са все въпроси по съществото на спора, подлежащи на доказване по реда и със средствата, предвидени в закона, нямащи отношение към формална изрядност на НП с оглед на изискванията за неговото съдържание по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и в частност по т. 5 от цитираната разпоредба. Следователно липсата на индивидуализация в НП на причинените с ПТП материални щети не съставлява нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова, съответно не е основание за отмяна на НП в тази му част, като незаконосъобразно. Като е приел противното и е отменил НП в частта му по т. 1 на това основание, РС е постановил решение в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Предвид наличието на релевираното от касатора касационно основание за отмяна на решението на РС в обжалваната му част и тъй като въззивният съд не е изследвал материалната законосъобразност на НП в частта му по т. 1, съответно не е формирал фактически и правни издводи и не е изложил мотиви за това има ли извършено нарушение, виновно ли е било извършено и от кого, следва ли се за него административно наказание и какво, а за касационната инстанция е налице забрана за нови фактически установявания – чл. 220 от АПК, решението на РС Стара Загора следва да бъде отменено в обжалваната му част, като незаконосъобразно, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане РС следва да се произнесе по материалната законосъобразност на процесното НП в частта му по т. 1, както и по въпроса дължат ли се разноски и на коя страна, включително за настоящата инстанция, в зависимост от крайния изход на делото, като съобрази, че постановеното при първоначалното разглеждане на делото от районния съд решение в частта му, с която НП е потвърдено в частта му по т. 2, не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 158 от 21.04.2025 г., постановено по АНД № 20255530200156/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, в обжалваната му част, с която е отменено наказателно постановление № 24-1228-003583 от 05.09.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора в частта му по т. 1, с която на основане чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП на И. Г. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

ВРЪЩА делото на Районен съд Стара Загора за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото решение.

Решението е окончателно.