Присъда по дело №437/2024 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №4/03.02.2025 г.
ПО НЧХД №437/2024 г. на РС СМОЛЯН

Подсъдимият К. А. К. ЕГН ********** от гр.Смолян, е предаден на съд
по тъжба, подадена от В. Т. П. с ЕГН ********** от гр.Смолян по обвинение
за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, за това, че на 16.04.2024г.,
около 10.30 часа, в двора на къщата й, представляващ поземлен имот № *,
находящ се в село * *, община Смолян, й нанесъл юмручен удар с ръка в
областта на лицето и ритници в областта на дясното бедро, вследствие на
което й била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата, разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна,
кръвонасядане и оток на горна устна, флегмон на горна устна, охлузване по
горна устна и две кръвонасядания в областта на дясно бедро.
Предявен е и граждански иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди (болки и страдание) вследствие на престъплението в
размер на 6 000 лева, ведно със законната лихва от 16.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
В. П. – частен тъжител и граждански ищец, не се явява в с.з. От нейно
име повереникът й адв.В.П. поддържа тъжбата, навежда доводи и представя
доказателства за виновността на подсъдимия.
Подсъдимият К. А. К. се явява в с.з. лично и със защитник адв. П.*, дава
обяснения, не се признава за виновен. Защитникът ангажира становище за
липса на доказателства, че подсъдимият е извършил престъпление.
За да се произнесе с приложената присъда, след анализ на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следната
фактическа обстановка:
Тъжителката В. П. и подсъдимият * К. се познават, тъй като съседи в с.*
*, общ.Смолян. По повод спор за границата между имотите отношенията им
били обтегнати, често се карали, подавали сигнали в полицията и до Община
Смолян. Подсъдимият К. считал, че тъжителката ползва част от имота му.
На 16.04.2024 г. тъжителката В. П. заедно със свидетеля М. Х. работели
в двора около къщата й в с.* *, Х. - в предната част на имота, а тя - зад къщата.
Около 10,30 ч. до тъжителката, се появил подсъдимият * К., който й нанесъл
удар с юмрук в лицето в областта на устата. В. П. загубила равновесие и
паднала на земята, а подсъдимият К. започнал да я рита в областта на дясното
бедро. Тъжителката извикала за помощ свидетеля М. Х., който притичал и
видял П. на земята. Подсъдимият К. бил над нея, притискал я с една ръка, а в
другата държал теслата й. Предвид появата на свидетеля М. Х., подсъдимият
К. прекратил нападението си над тъжителката П., хвърлил теслата в двора и се
прибрал в дома си.
1

В този момент се прибирал свидетелят * *, чийто имот граничи с тези на
тъжителката и подсъдимия. Свидетелят * забелязал, че подсъдимият притичва
бързо от имота на В. П. към къщата си и се усъмнил, че става нещо нередно.
Видял тъжителката П. окървавена и разбрал от нея, че подсъдимият я ударил.
Свидетелят * незабавно позвънил на ЕЕН 112 и подал сигнал за случая.
Тъжителката незабавно се прибрала в къщата и си направила превръзка на
горната устна, тъй като работела като лаборантка и знаела как да обработи
раната. Свидетелят * се отправил към долната част на селото, за да изчакат
полицейските органи, след това там отишла и П..
На сигнала били изпратени мл.полицейските инспектори Р. И. и М. Б.,
служители на *- Смолян. Тъжителката им обяснила, че е била ударена от
подсъдимия К. с ръка по устата, а последният изложил своята версия - че
тъжителката паднала. Устни и писмени обяснения по случая дали и
свидетелите Х. и *. Служителите на *-Смолян установили, че П. действително
има травма и кръвотечение от устата и затова задържали подсъдимия К. за
срок от 24 ч в *-Смолян. Свидетелите Б. и И. предложили на тъжителката да
извикат бърза помощ, но тя отказала, като заявила, че сама ще отиде до
болницата.
По-късно през деня тъжителката посетила *. Видно от издадения лист за
пациент №3825/16.04.2024 г. в графа „Анамнеза“ било посочено, съобщеното
от нея - че била ударена с юмрук в лява лицева половина-паднала и имала
кървене от устата; че се оплаква се от гадене, замаяност с главоболие и болки
в областта на удара; че има с видим отток в областта на бузата и горната устна
в ляво.
На следващия ден - 17.04.2024 г., тъжителката В. П. отново посетила
имота си в с.* *, тъй като била ангажирала свидетеля Х. за работа в градината.
С нея била и свидетелката * *-нейна дъщеря. Последната влязла в словесен
спор с подсъдимият, поради което последният подал сигнал на ЕЕН 112, че тя
го заплашва. Полицаите И. и Б. се отзовали на сигнала, снели обяснения от
свидетелката * и подсъдимия К. и им съставили протоколи с предупреждение
да не се саморазправят.
В следващите дни тъжителката не се чувствала добре, устната й била
подута, не можела да се храни нормално, ползвала сламка.
На 19.04.2024 г. В. П. посетила д-р * Х.а-съдебен лекар, която след
преглед издала съдебномедицинско удостоверение №13/2024 г., съгласно което
на тъжителката било причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК: контузия на главата, разкъсно-контузна рана по
лигавицата на горната устна, кръвонасядане и оток на горна устна, охлузване
по горна устна и две кръвонасядания по дясно бедро.
След време П. се върнала се от Гърция, за да й се направи операция на
появил се флегмон на горната устна в У*. Изпитвала страх и притеснение от
подсъдимия К., когато е в имота си в с.* *.
По случая била образувана полицейска преписка, по която с
2

постановление от 10.06.2024 г. мл.прокурор при РП Смолян постановил отказ
да се образува досъдебно производство.
От заключението по първата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че на 16.04.2024год. в с.* * на тъжителката В. Т. П. било
причинено: Контузия на главата. Разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по
лигавицата на горна устна. Оток, кръвонасядане и охлузване по кожата на
горната устна в ляво. Две кръвонасядания по дясно бедро. Вещото лице
посочва, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени по начина, който се
посочва от пострадалата в тъжбата, а именно при нанасяне на удар с юмрук в
областта на горната устна в ляво и последващо ритане по дясното бедро. От
заключението се установява още, че травматичните увреждания са
придружени с изпитването на болки и страдания; непосредствено след
инцидента пострадалата е изпитвала от леки на моменти до умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителният процес
постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване.
Вещото лице д-р М.Б. заключава въз основа на медицинската документация,
че в хода на оздравителния процес е настъпило усложнение, а именно
възпаление на кръвонасядането (флегмон) в горната устна в ляво, поради
което оздравителният процес е продължил в четири месеца.
От заключението по втората съдебно-медицинска експертиза относно
подсъдимия К. се установява, че движенията в двете раменни стави са в пълен
обем, движението в двете лакътни стави е частично ограничен, ротацията на
лявата предмишница е силно ограничена, захвата на двете длани е стабилен,
като силата на захват на дясната ръка е по-слаб от на лявата. От заключението
става ясно, че установеното здравословно състояние на подсъдимият при
извършеният преглед на 19.12.2024год. от вещото лице д-р Б. не представлява
пречка същият да нанесе описания в частната тъжба на В. П. удар с юмрук в
горната устна в ляво. Още повече този удар е бил с лека до умерена сила, като
се имат в предвид причинените от него травматични увреждания на В. П..
Съдът кредитира заключенията изготвени от вещото лице д-р М.Б. по
изслушаните СМЕ, като обосновани и компетентно изготвени. В с.з. вещото
лице пояснява, че охлузванията по лицето на пострадалата категорично са от
фронтален удар.
Изведената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата
по делото, писмените такива: ***
По делото се събраха противоречиви гласни доказателствени
източници. От една страна това са обясненията на подсъдимия К. и
показанията на неговата майка свидетелката *, а от друга - показанията на
свидетелите М. Х. и * *.
Версията на подсъдимия не може да бъде кредитирана, съдът я
приема за защитна теза. Подсъдимият К. сочи, че на 16.04.2024 г. забелязал
3

тъжителката за пореден път да разрушава имота му, като с копач/мотика
изваждала камък след камък, които той бил наредил в градината си.
Предупрдил я да спре, но тя продължила работата си, поради което той се
приближил на 2 м от нея. Според обясненията на подсъдимия тъжителката се
огледала дали има някой, който да види какво е замислила, взела тесла в ръка
и тръгнала срещу него. Замахнала с за удар, но теслата минала пред очите му,
направила опит за втори удар, но той бил блокиран от тялото му, направила
крачка назад, за да нансе нов, но залитнала и паднала настрани. Изпуснала
теслата и започнала да крещи. Когато спряла казала :“Въй, как се ударих“ и
започнала да го обижда. Дошъл М. Х. и казал :“Какво правите? Сега ще ви
разнася цяло село тука“. Според обясненията на подсъдимия М. Х. и
тъжителката П. продължили да работят, но когато последната забелязала, че *
К. гледа, се скрила зад къщата. Две минути след падането подсъдимият я
видял да пада като здрав човек. Подсъдимият твърди, че когато П. забелязала
съседа си * *, започнала да говори по негов адрес(на подсъдимия)
всевъзможни неща, затова * * се обадил на тел.112.
Подсъдимият К. обяснява, че на следващия ден, след като бил
освободен от полицията, се прибрал, а тъжителката била в градината му,
стояла и му се хилила, била изкопала кубици пръст. Твърди, че се обадил на
тел.112, дошли полицаи, видели какво прави П., но не предприели нищо.
Подсъдимият обяснява, че същия ден пред къщата му отишли две момчета,
които започнали да му крещят , че ще го пребият, поради което той отново се
обадил в полицията. Отново дошли полицаи, които установили 2 момчета на
центъра на селото, но заявили на К., че не могат да ги свържат с него. След
това се появила дъщерята на П., крещяла по него адрес, а полицаите я
завлякли обратно в къщата им.
С обясненията на подсъдимия кореспондират показанията на
свидетелката *. Тя сочи, че подсъдимият й се обадил от полицията през април
2024 г. и й разказал, че В. П. го обвинява, че я е ударил. Отрекъл да е направил
това и обяснил, че тъжителката посегнала да го удари с тесла, отдръпнала се
назад и паднала и вместо да стане се оваляла. Свидетелката твърди, че
семейството им е в лоши отношения с В. П., заради спор за границата между
имотите им, че П. се държи добре с нея, но непрекъснато обижда сина й -
подсъдимия К.; че влошени са отношенията им и с другия им съсед -
свидетеля *. Обяснява, че подсъдимият има проблеми с двете си ръце и не
може да прави определени движения с тях.
В противоречие с обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелката * са показанията на останалите свидетели М. Х., * *, * *, И. и Б..
Свидетелите * и Х. не са очевидци на случилото се между
тъжителката П. и подсъдимия К., но са първите лица отзовали се на помощ на
пострадалата, непосредствено след нанесените й удари.
Свидетелят М. Х. сочи, че работел в двора на В. П. но в предната му
част, когато чул, че го вика. Твърди, че я заварил просната на земята, а
4

подсъдимият бил до нея, натискал я с едната ръка, а в другата държал тесла.
Сочи, че П. викала за помощ, от устата й течала кръв. Казал на съседа * * да
викне полиция. С показанията на този свидетел кореспондират тези на
свидетеля * *, който сочи, че същия ден видял подсъдимия да прибягва бързо
отзад откъм къщата на В. П. и да влиза в собствената си. Тогава видял
тъжителката в кръв и когато попитал какво е станало тя отговорила, че К. я
ударил. Обадил се на тел.112. От показанията на свидетелката *, дъщеря на
пострадалата, става ясно, че същия ден разговаряла с майка си и В. П. й
споделила, че подсъдимият К. я ударил с юмрук в лицето, от който паднала на
земята, удрял я в корема и ребрата. Свидетелката * сочи, че тъжителката имала
синини по ребрата и надолу по тялото.
Съдът дава вяра на показанията на втората група свидетели- *, Х. и *,
тъй като показанията им са еднопосочни и взаимно допълващи се. Напротив,
обясненията на подсъдимия са в противоречие с тези на свидетелите М. Х. и *
*. Свидетелят Х. сочи, че когато се отзовал на виковете на В. П., тя била на
земята, а подсъдимият К. - надвесен над нея с тесла в ръка. Свидетелят Х.
признава, че се е уплашил, защото не знаел „каква е агресията на К.“, даколкто
подсъдимият твърди, че когато Х. дошъл П. вече била права и заявява, че само
тя държала теслата.
Свидетелят * * сочи, че непосредствено след като видял П.
окървавена, подал сигнал на тел.112. Подсъдимият от своя страна заявява, че
след като паднала и се изправила П. продължила работа с със свидетеля М. Х.,
след това яла вафла, след което * * без да знае какво се е случило набрал
тел.112. Изложената от подсъдимия версия не се подкрепя от показанията на
тези двама свидетели. М. Х. и * * признават, че са във влошени отношения с
подсъдимия К., но съдът дава вяра на показанията им, тъй като съпоставени
едни с други в показанията им не се откриват противоречия, кореспондират с
други доказателства по делото. От заключението по СМЕ се установява, че
нараняванията по тялото на тъжителката П. е напълно възможно да са
нанесени с юмрук в лицето и ритници в дясното бедро.
От показанията на свидетелите Б. и И. и от тези на свидетелката *
става ясно, че пред тях подсъдимият също твърдял, че П. е паднала сама и така
получила травмите. Съдът приема, че подсъдимият К. е изградил тази защитна
версия веднага след нападението над В. П.. Съдът не кредитира показанията
на свидетелката *, че той споделил с нея същия ден, че П. го е нападнала с
тесла. Това обстоятелство не е съобщено от подсъдимия К. пред полицаите.
Относно поведението на тъжителката той твърдял единствено, че тя се
наранила като паднала. Версията на подсъдимия К. за нападение над него от
тъжителката съдът намира за неправдоподобна. Тя се подкрепя единствено от
показанията на свидетелката *, които съдът не кредитира, тъй като тя е
заинтересована от изхода на делото като негова майка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
5

Съдът счита, че с деянието си от обективна страна подсъдимият К. е
осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК, като на
16.04.2024г., около 10.30 часа, в двора на къщата й, представляващ поземлен
имот № *, находящ се в село * *, община Смолян, нанесъл на В. Т. П. с ЕГН
********** с адрес: град Смолян, ул.* №*, юмручен удар с ръка в областта на
лицето и ритници в областта на дясно бедро, вследствие на което й била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна, кръвонасядане и оток
на горна устна, охлузване по горна устна и две кръвонасядания в областта на
дясно бедро.
Нанасянето на удар с юмрук в лицето на П. от страна на К. и
последвалите ритници по дясното й бедро след като паднала на земята са
посегателство от естество да предизвика описаните в тъжбата увреждания с
изключение на флегмона. Действията на подсъдимия са били насочени към
осъществяване на престъпен състав-телесно увреждане на пострадалата П..
Извършеното посегателство е от такова естество, че то е предизвикало
разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 НК, както се установява и
от заключението по СМЕ и съдебномедицинското удостоверение.
Причинените увреждания контузия на главата, разкъсно-контузна рана по
лигавицата на горната устна, кръвонасядане и оток на горна устна, охлузване
по горна устна и две кръвонасядания в областта на дясно бедро са в пряка
причинна връзка от действията на подсъдимия.
Съдът прие, че подсъдимият * К. не е извършил престъплението чрез
нанасяне на флегмон тъжителката и затова го оправда по обвинението, че е
извършилл престъплението по този начин. Както сочи в с.з. вещото лице д-р
М.Б. флегмона е усложнение настъпило впоследствие.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на
пряк умисъл, като при извършването му подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда с аргумента, че тъжбата е неясна, тъй като в нея не е
посочено с коя ръка и с кой крак подсъдимият е нанесъл удари на
пострадалата. Подобно детайлизиране на обвинението според съда не е
необходимо. В тъжбата е посочен механизма на нанасяне на телесното
увреждане- с юмручен удар с ръка в областта на лицето на тъжителката и с
ритници в дясното бедро.
Възражението, че травма на устната на П. липсва, тъй като по дрехите и
ръцете на К. и П. е нямало, е необосновано. Вещото лице д-р Б. обяснява, че
доколкото раната не е шита, кървенето е спряло от само себе си; че ако е
имало зацапване около устата с кръв, свидетелите е възможно да са го
възприели като обилно кървене. Вещото лице разяснява, че раната е отвътре
на лигавицата на устната и затова не кърви с пръски.
6

Недоказана остана и тезата на подсъдимия, че поради уврежданията на
ръцете си, не е способен да нанесе юмручен удар на тъжителката. Тя се
опровергава от заключението по втората СМЕ.
При индивидуализация на наказанието съдът прецени, че подсъдимият е
с чисто съдебно минало, че наказанието което се предвижда за престъпление
по чл.130 ал.1 НК е „лишаване от свобода” до 2 години или „пробация”.
Налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Доколкото чистото съдебно минало на подсъдимия представлява законна
предпоставка за приложение на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, съдът не го отчете
като смекчаващо вината обстоятелство. Като такова приема увреденото му
здравословно състояние (подсъдимият е с увредени ръце). Като отегчаващо
вината обстоятелство съдът приема лошите характеристични данни на
подсъдимия – свидетелите * и Х. го описват като конфликтен. Свидетелят *
сочи, че подсъдимият е агресивен и с чувство за безнаказаност, а свидетелят
Х.- че подсъдимият * К. „му е скачал“.
Съдът наложи на подсъдимия административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лева, която да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт, в полза на държавата. Съдът счете, че за постигане на целите на
генералната и лична превенция, предвид конкретните особености на
извършеното деяние на подсъдимия следва да се наложи „глоба” в минимален
размер. То според съда се явява достатъчно за поправянето на подсъдимия към
спазване законите на страната.
От заключението по СМЕ се установява оздравителен процес от 4 м. за
пострадалото лице. Съдът прецени, че следва да уважи предявения
граждански иск по който се претендира обезщетение по реда на чл.45, във вр.
с чл.52 ЗЗД, за претърпени неимуществени вреди от престъплението болки и
страдания в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от 16.04.2024г. до
окончателното й изплащане, като го отхвърли за горницата от 2500 до 6000
лева, като неоснователен.
От показанията на свидетелката * се установява, че подсъдимата В. П. е
преживяла болки и страдания вследствие на престъплението, ежедневни
житейски неудобства и лишения при хранене. От заключението по СМЕ става
ясно, че оздравително-възстановителния процес е бил с немалка
продължителност – 4 месеца. Доколкото обаче четиримесечния
възстановителен процес касае травмата на устната (кръвонасяданията на
бедрото са отшумели скоро след деянието), съдът прие, че става въпрос за
локална травма, която не засяга двигателната активност на тъжителката и
възможността да полага труд, затова отхвърли гражданския иск за горницата
над 2500лв.
Тъй като подсъдимият * К. беше признат за виновен по повдигнато му с
тъжбата обвинение, съдът му възложи за заплащане деловодните разноски,
7

направени от тъжителката в хода на съдебното производство, в размер на 1312
лева, от които 800лв. адвокатски хонорар, 500 лв. за СМЕ, 12 лв. ДТ за
образуване на делото, а така също и държавната такса върху уважената част от
гражданския иск – 100 лв.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	4
Дата:	3 февруари 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия:	Славка Кабасанова

Дело:	20245440200437
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 септември 2024 г.

Присъда по дело №437/2024 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите