№ 14809
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110115437 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявена е искова молба с правна квалификация чл. 173а, вр. с чл. 124, ал. 3, вр. с
чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК), вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД) от А. Е. З., ЕГН: ********** на 16 години, чрез ДСП – Красно село за
заместване липсващо съгласие на ответника Е. Б. З., ЕГН:********** за пътуването извън
пределите на Р. България с попечителя на А. З., нейната баба Ф.П. или определено от нея
лице в държави членки на ЕС, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
както и до граничещите с Р. България страни, които не са членки на ЕС, както и за
издаването на задграничен паспорт.
В исковата молба се сочи, че майката на молителката е починала на 01.05.2016г., като
след нейната смърт грижите за нея са поели нейната баба и нейния вуйчо, които имат и
качеството, съответно попечител и зам. Попечител. Твърди се бащата на А. – Е. З. се
дезинтересирал, никога не е помагал за разрешаване на проблеми от ежедневието на детето.
Сочи се, че А. има отличен успех в училище и възможност да пътува извън страната по
програмата „Еразъм+“, но за целта и трябват задграничен паспорт и декларация съгласие на
бащата, които обаче молителката не е успяла да открие и няма контакт с него, поради което
сочи, че единствената й възможност е да се обърне за съдействие към съда.
до Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия,
Република Северна Македония, Република Турция, Швейцарска конфедерация,
придружавано.
В дадения едномесечен срок от съда по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
1
ответника чрез назначения му особен представител, в който се изразява становище за
основателност на претенцията, тъй като програмата „Еразъм“ е одобрена от съответната
образувателна институция, пътуването е контролирано, поради което се изразява становище,
че е в интерес на детето да пътува извън пределите на страната.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Излушано по реда на чл. 15 от ЗЗакДет. детето А. Е. З. сочи, че в момента е на 16
години, а през есента ще стане на 17 години, като до момента не е излизала извън пределите
на страната. Сочи, че учи специалност икономическа информатика и харесва дизайна.
Твърди, че съучениците й пътуват докато тя не може и пътува само в страната с тях. Сочи, че
само е чувала историите на нейните съученици и би желала и тя да има възможност да
пътува заедно с тях, а и изобщо.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че родителите на детето А. Е. З., ЕГН:
**********, родена на 11.12.2008 г. са Т.А.Б. ЕГН **********, майка, починала на
01.05.2016 година и баща Е. Б. Затков, ЕГН **********(л. 6 и л. 7 от делото).
Видно от решение с рег индекс № РКС16-ГР94-1726 от 05.10.2016г. и удостоверение
от 08.02.24г. на Столична Община, район Красно село за настоиник на А. Е. З., ЕГН:
********** е определена нейната баба Ф.Г.П. ЕГН **********, а за зам. Настойник на
детето е определен Г.А.Б. (нейния вуйчо)(л. 8 и л. 9 от делото).
Видно от представената по делото служебна бележка № 205 от 12.02.2024г. издадена
от „Национална финансово – стопанска гимназия“, детето А. Е. З., ЕГН: ********** е
ученичка в Националната финансово – стопанска гимназия, дневна форма на обучение в 9е
клас през учебната 2023/2024г., същата е с отличен успехи участва активно в проекти по
програмата „Еразъм +“, по които е предвидена мобилност в чужбина . Постъпила е служебна
бележка с изходящ номер 495/30.06.2025г. в която е посочено, че А. Е. З. е ученичка в
„Национална финансово – стопанска гимназия“, в 10ае клас за учебната 2024/2025г., както и
че същата е взела активно участие в Еразъм + през учебните години от 2023 до 2025г. като е
посочено, че за нея участието се ограничава само до територията на страната, само поради
липсата на необходимите й документи за пътуване. Изразено е становище от ръководителя,
че амбицията, отдаденост и стремеж към развитие я правят ценен член на екипа, който би
могъл да допринесе значителна при бъдещи международни дейности. (л. 87 от делото).
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно показанията на
свидетеля Г.А.Б., които съдът прецени по реда на чл. 175 от ГПК, като кредитира същите
изцяло като последователни, логични и безпротиворечиви. От показанията на свидетелкя се
установява, че детето А. желае да пътува и извън пределите на Р. България, както и че за
това се е записала в програмата Еразъм. Свидетеля сочи, че детето няма задрагинчен
паспорт, а бащата не присъства изобщо в живота на детето. Сочи, че въпреки че с бащата на
А. живеят в един квартал са го виждали последно 2016г. когато е пичинала майката на А. и
2
от тогава не са го виждали. Свидетеля сочи, че той лично се е видял с баща й през 2016г. но
той не е питал долри как е детето. Твърди, че детето иска и има желание да пътува, както и
че той самия има възможност да я взима когато пътува извън страната със семейството си.
В съдебно заседание е изразено становище от представителя на РДСП- София град – Мая
Григорова – Иванова, която сочи, че в интерес на всяко дете е да пътува и да опознава места
извън страната, като в компетентността на съда е този който след да разреши това да се
случи.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна. Същевременно, за
да може молителят да упражнява ефективно права си, той трябва да разполага с възможност
пътува извън територията на Република България. В случая на детето е определен
настойник, които има ограничена възможност. Съгласно чл. 173а. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023
г., в сила от 22.12.2023 г.) „Детето, поставено под настойничество или под попечителство,
има правата по чл. 124, ал. 1 и 3 от СК“ Тези права включват, правото на детето да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо,
умствено, нравствено и социално развитие, както и съгласно чл. 124, ал. 3 от СК „При
разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция "Социално
подпомагане" за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието
е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред
районния съд по настоящия му адрес. Предвид това необходима мярка се явява именно
съдебното разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България и
свързаното с това пътуване издаване на паспорт на малолетната по реда на ЗБЛД.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от
родителите(или както е в случая единствения родител, но доколкото последния не полага
грижи за детето му е определен настойник) не дава съгласие за това, само за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени
държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на
конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално,
психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и
балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във
всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид
следното: Майката на детето, която е и родителят които фактически е упражнявал
родителските права над детето и се е грижил за него е починала на 01.05.2016г., от когато
грижите за детето се полагат от неговата баба по майчина линия, подпомагана от вуйчото на
3
детет. Бащата се е дезинтересирал от детето не го търси, не се осъществява контакт между
тях, като дори местонахождението му не е известно. Молителката, въпреки желанието си и
положените от нея усилия, не го е открила и съответно не получила съгласието му за
пътуване й в чужбина. Междувпрочем и в хода на съдебния процес ответника също не бе
установен поради което му бе назначен особен представител. Тези обстоятелства се
установява от свидетелските показания.
Като взе предвид горното, съдът счита молбата с правна квалификация чл. 173а, вр. с
чл. 124, ал. 3, вр. с чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК), вр. чл. 76, т. 9 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) за основателна и следва да я уважи, като замести
съгласието на бащата Е. Б. З., ЕГН:********** за пътуване на непълнолетното дете А. Е. З.,
ЕГН: **********, придружавано от своя настойник Ф.Г.П. ЕГН **********, или трето
пълнолетно лице упълномощено от нея, извън територията на Република България в
страните членки на Европейския съюз, Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Черна гора,
Република Турция, Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, за не повече от 60 дни
на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение в сила, както и
пътуването да не възпрепятства учебните му занятия на детето, освен ако пътуването не е
свързано с тях.
Освен това всички изброени държави са ратифицирали и страни по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври
1980 г. (наричана по-нататък ,,Конвенцията от 1980 г.“),
По отношение на срока за които следва да се замести съгласието на бащата, съдът
като съобрази най-добрия интерес на детето, счита, че срокът следва да бъде определен до
навършване на пълнолетие на детето, тъй като то е на 16 години.
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, с която се
иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето, следва да бъде
уважена, тъй като не се установи по делото детето да има валиден международен паспорт.
По изпълнението на решението
С разпоредбата чл.127а, ал.4 СК е предвидена възможността за допускане на
предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между
родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Според
установената съдебна практика това основание за допускане на предварително изпълнение е
самостоятелно. То е изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по
чл. 242, ал. 2, т.1-3 ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда
(така Определение № 685/28.11.2011 г. по дело №591/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение
№ 271/08.07.2013 г. по дело №3205/2013 на ВКС, ГК, II г.о.). В конкретния случай, съдът
като съобрази интересите на детето и доколкото се установява по делото, че е налице
предстоящо пътуване, искането за допускане на предварително изпълнение се явява
основателно.
4
Относно направените разноски по делото
Претенции за присъждане на разноски има от ищцовата страна.
Следва да се има предвид обстоятелството, че за разлика от исковото производство, в
настоящото производство (спорна съдебна администрация) не се решава със сила на
присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (Така Определение №
385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд.).
-ви
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181
състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 173а, вр. с чл. 124, ал. 3, вр. с чл. 127а,
ал. 2 от Семейния кодекс (СК), вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД), на бащата Е. Б. З., ЕГН:********** за пътуване на непълнолетното дете А. Е. З.,
ЕГН: **********, придружавано от своя настойник Ф.Г.П. ЕГН **********, или трето
пълнолетно лице упълномощено от нея, извън територията на Република България в
страните членки на Европейския съюз, Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Черна гора,
Република Турция, Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, за не повече от 60 дни
на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение в сила, като
пътуванията да не възпрепятства учебните занятия, освен ако пътуването не е свързано с тях,
както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
ДОПУСКА на основание чл. 124, ал. 3, вр. с чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс вр. с
чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5