РЕШЕНИЕ
№ 18211
гр. С., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110137127 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД от А. И. Ц. срещу „Б.Е.“ АД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 400,00 евро - главница, представляваща обезщетение за
закъснение с над три часа на полет **********/02.01.2025 г. от летище Х. до
летище С., сумата 9,84 евро - мораторна лихва за периода от 08.01.2025 г. до
13.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 14813/2025 г. по описа на СРС.
Твърди се, че вземането произтича от договор за въздушен превоз, сключен
между страните, по който ответникът е в неизпълнение и дължи обезщетение по
силата на закона.
Ответникът оспорва иска с възражение по чл. 5, пар. 3 от Регламента –
лоши метеорологични условия, несъвместими с безопасното изпълнение на
полета, в т.ч. перонът е бил затворен и наложеният от летищните власти слот е
изпуснат. Твърди, че не е имал възможност да предвиди и да предприеме други
мерки, за да предотврати закъснението, доколкото обстоятелствата са були извън
ефективния му контрол. Счита за недоказано явяването на пътника навреме за
регистрация. Навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в т.ч. при възмездна
правна помощ, че същата е реално заплатена.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
На осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че вземането, предмет на искова молба, произтича
от договор за въздушен превоз, сключен между страните, полет
№**********/02.01.2025 г. от летище Х. до летище С. е закъснял с повече от три
часа; разстоянието на полета определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е
над 1500 км; размер на иска.
Ответникът не представи убедителни писмени и/или други доказателства,
в т.ч. ползващи се с достоверност; няма съобщения и детайлна справка,
изготвена от Евроконтрол по делото; не са събрани доказателства какво точно
обстоятелство е наложило ограничение, респ. кога е бил наложен слот; и не
установи факти по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 -
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Действително,
въздушният превозвач е освободен от плащането на обезщетение в случай на
отмяна или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че отмяната или
закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Следва да се
отчете, че „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на настъпване на
такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е
използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с
които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо
закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват
жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към
релевантния момент (вж. решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, т.
19). Това са събитията, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се
намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни.
Лошите метрологични условия съдът счита, че не е обстоятелство извън
ефективния контрол на превозвача поради своето естество или произход. При
упражняване на дейността си, с оглед специфичните условия, при които се
осъществява транспортът, въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с
различни метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на
планирани полети. В тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или
закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички
необходими мерки; в т.ч. е изпълнил задължението си за предварително
предвиждане на известен запас от време за компенсиране на риска от пренасяне
на евентуалната забава на предходен полет, осъществяван със същото
въздухоплавателно средство, върху следващите полети.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на предявеното парично
вземане до края на съдебно дирене. Предвид това искът за главница подлежи на
уважение по основание и в предявения размер. Акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна. При така ангажираните доказателства не се
установява отправено от ищеца искане за заплащане на компенсация по
Регламента.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е
исковия съд. Ответникът навежда възражение за прекомерност за платеното за
правна помощ от ищеца. Ищецът претендира съдебни разноски, както следва
2
50,40 лв. –държавни такси, и по 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за
заповедно и исково производство. Съдът, като взе предвид защитавания
материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо
да бъдат извършени от адвоката, с оглед фактическата и правна сложност, като
се отчете, че изготвянето на искова молба не се отличава с фактическа сложност,
доколкото кореспондира по съдържание със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, приема, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
ответника за основателно. Необходима и разумна разноска за правна помощ е
сумата 300,00 лв. или за двата етапа на производството по чл. 422 от ГПК сумата
600 лв. Ето защо в полза на ищеца и съразмерно на уважената част от иска
следва да се присъди сумата общо 634,78лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. Ц., с
ЕГН:**********, с адрес: ************, срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********,
със седалище и адрес на управление: **********, иск с правно основание чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че
„Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********, дължи на А. И. Ц., с ЕГН:**********, сумата
400,00 евро - главница, представляваща обезщетение за закъснение с над три
часа на полет **********/02.01.2025 г. от летище Х. до летище С., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №14813/2025 г. по описа на СРС; като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата 9,84 евро - мораторна лихва за периода от 08.01.2025 г. до 13.03.2025 г. –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на А. И. Ц., с ЕГН:**********, с адрес:
************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 634,78 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №14813/2025 г. и гр. дело №37127/2025 г., и двете по
описа на СРС.
Присъдените суми може да бъдат заплатени от „Б.Е.“ АД на А. И. Ц. по
банкова сметка № IBAN:**********; BIC: *****, при „Ю. Б.“ АД, валута: BGN, с
титуляр: АС М. и И..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3