Решение по дело №2808/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 430
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20215510102808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Казанлък, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЙОВКА Б. ПУДОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА К. КОМИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело №
20215510102808 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК, е образувано ч.гр.д.№1280/2021г., по описа на РС-Казанлък и
издадена заповед за изпълнение срещу ИС. ЮЛ. Й., с ЕГН-**********, за
сумата от 660.35 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и дружеството предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 от
ГПК иска за установяване на вземането си в размер на 660.35 лв., която сума
представлява цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги, за незаплатени лизингови вноски и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор/и за мобилни услуги. Твърди, че ИС.
ЮЛ. Й., с ЕГН-********** е бил абонат на „Т.Б.“ ЕАД, на основание
сключени: Договор за мобилни услуги от 21.12.2018г., за ползване на
мобилен номер ****, с избран абонаментен план Тотал 26.99 лв. с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, с уговорен
срок на действие за 24 месеца до 21.12.2020г., правоотношението между
страните подновено със сключването на Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 01.06.2019г. с предпочетен абонаментен план
Тотал + 39.99 и уговорен срок на действие 24 месеца до 01.06.2021г.
Абонатът сключил и Договор за лизинг от 01.06.2019г., по силата на който му
било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е
32GВ Dual В1асk, за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 8.79лв., съгласно уговорения погасителен план
по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23
месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 8.79
1
лв., да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора
за лизинг/. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой. без
абонамент) била 569.90 лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал 39.99 лв. -268.46лв. Отстъпката, която ответникът получил,
възлизала на сума от 301.44 лв. Въз основа на този договор, ответникът
ползвал предоставяните му мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. За потребените
от ответника услуги за периода 15.05.2019 г. -14.10.2019 г. били издадени:
1.фактура №**********/15.06.2019 г. за отчетния период на потребление
15.05.2019г.-14.06.2019г. с дължима стойност за плащане 101.21 лв. за
месечни абонаментни такси за потребените и услуги, по която било били
платени 45.00 лв. след издаването на фактурата. Дължимата сума била
платима в срок 30.06.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер; 2.фактура №729123
4575/15.07.2019г. за отчетния период 15.06.2019г.-14.07.2019г. с дължима
стойност за плащане 49.77лв. за месечни абонаментни такси и услуги,
платима до 30.07.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер; 3.фактура №72926937
11/15.08.2019г. за отчетния период 15.07.2019г.-14.08.2019г. с дължима
стойност за плащане 49.77лв. за месечни абонаментни такси и услуги,
платима в срок- 30.08.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът не бил изпълнил
задължението си да заплати на Т. дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в общ размер на 155.75 лв., за три
последователни месеца - м.06.2019г., м.07.2019г. и м.08.2019г. Било издадено
кредитно известие №**********/15.09.2019г., с което е сторнирана сумата от
12.77 лв., начислена била застраховки в размер на 4.99 лв. и лизингова вноска
в размер на 8.79 лв., отразени като задължения от предходни периода в
размер на 155.75 лв., поради което и дължимата сума била в размер на
156.76лв. Неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 156.75лв., ангажирало договорната му
отговорност по т.11 от процесните договори за услуги, като във връзка с
чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ Т. прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника ИС. ЮЛ. Й. за ползваните абонаменти и издал крайна
фактура №**********/15.10.2019г. За посочените месечни отчетни периоди,
длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплати на Т.Б. ЕАД сумите
за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както
били фактурирани. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от
страна на Оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за
което абонатът бил уведомен с поредно смс-известяване. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Т. и
Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 327.79 лв. била
формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от
процесните договори. Неустойката в размер на 327.79 лв., представлявала
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
2
ползван номер и се формирала, както следва: - 327.79 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.06.2019 г. за мобилен
номер ****, от които: 108.94 лв., представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси и 218.85 лв., представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GВ Dual В1асk, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 на Допълнителното споразумение
от 01.06.2019 г. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски
за предоставените на абоната мобилни устройства SAMSUNG Galaxy А20е 4
32GВ Dual В1асk били обявени за предсрочно изискуеми. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина
на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на
основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, съгласно
уговорения погасителен план, както следва: - 175.80 лв. по Договор за лизинг
от 01.06.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****, по
силата на които абонатът взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е
32GВ Dual В1асk на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 8.79 лв. всяка. Длъжникът не заплатил 19 бр. лизингови вноски на
обща стойност в размер на 167.01 лв., дължими за периода от м.10.2019 г. до
м.05.2021 г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при
условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което била дължима и
допълнителната сума в размер на 8.79 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо
дължимата от длъжника сума възлизала в размер на 175.80 лв. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ИС.
ЮЛ. Й., с ЕГН-**********, с адрес с. Ясеново, че съществува изискуемо
вземане “Т.Б."“ЕАД, с ЕИК:****, за сумите: 156.76 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, по договори за мобилни услуги с абонатен номер
№*********, за периода 15.05.2019г. -14.10.2019г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане; 175.80 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 01.06.2019 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК до окончателното плащане; 327.79 лв. представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, от която:
108.94 лв. стойността на 3 месечни абонаментни такси и 218.85 лв.
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy А20е 32GВ Dual В1асk, с отстъпка от стандартната цена.
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният особен представител на ответника оспорва иска по основание и
размер. Оспорва, че ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги по
Договор за мобилни услуги №*********, по издадените фактура
№**********/15.06.2019г., фактура №**********/15.07.2019г. и фактура
№**********/15.08.2019г. Фактурите и справки за потребление, имали
качеството на частен свидетелстващ документ, но неподписани от ИС. ЮЛ.
3
Й. и не се ползвали с материална доказателствена сила. Счита, претенцията за
сумата от 156.76 лева за предоставени далекосъобщителни услуги
неоснователна и недоказана. Оспорва претенцията за сумата от 175.80 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор като
неоснователна и недоказана. Доказателствата не установявали, че цената на
предоставеното устройство марка SAMSUNG Galaxy А20е 32GВ 7 Dual В1асk
е в посочения размер и дали същата е заплатена или не от ответника. Счита
претенцията по чл.92, ал.1 от ЗЗД за неоснователен. Налице бил сключен
между ищеца и ответника договор, в който била предвидена дължима от
абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя. В подобни хипотези, последният дължал
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без
ДДС. В случая нямало доказателства, че процесният договор е прекратен от
“Т.Б.“ ЕАД. Прекратяването на договора представлявало волеизявление от
страна по договор, по силата на което се прекъсвало налична облигационна
връзка. Не били налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление
от страна на ищеца, поради което смята, че не е възникнало задължение на
абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в
приетите от него общи условия правел разграничение между ограничаване на
предоставените услуги и прекратяване на договора. Моли съда да отхвърли
исковата претенция като неоснователна.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.№1280/2021 г. по описа на РС-Казанлък се
установява, че по подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед
№119/19.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника ИС. ЮЛ. Й., с ЕГН-****, с настоящ и постоянен адрес с.***,
за сумите: 156.76 лв. неплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, 175.80 лв. по Договор за лизинг от 01.06.2019 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер ****, по силата на който абонатът
е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual, Black; 327.79
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
01.06.2019 г. за мобилен номер ****, от които: 108.94 лв. представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси и 218.85 лв., представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A20e
32GB Dual, Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от
Допълнителното споразумение от 01.06.2019 г.; законната лихва върху
главницата от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и 205 лв.
разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, за което кредиторът е уведомен на 18.08.2021 г. и с оглед разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 17.09.2021 г. е предявен иска по чл.422 вр. с
чл.415, ал.4 от ГПК. По ч.гр.дело са приложени Общите условия на Т.Б. ЕАД.
От приетите по делото заверени копия на договор за мобилни услуги
заявка №********* от 21.12.2018г., Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за части и корпоративни клиенти от 21.12.2018г.,
4
Декларация-съгласие, Допълнително споразумение 01.06.2019г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ****, Договор за
лизинг от 01.06.2019г., Декларация-съгласие от 01.06.2019г., Приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
01.06.2019г., подписани от ответника, неоспорени, се установява, че са
сключени между ищеца като доставчик и ответника като потребител за
предоставяне на мобилни услуги с мобилен/ фиксиран номер **** и мобилно
устройство марка SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual, Black, с обща
лизингова цена с абонаментен план: 268.46 лв.; стандартна цена на
устройството /в брой, без абонамент/: 569.90 лв.; отстъпка от стандартната
цена: 30.44 лв. В допълнителното споразумение от 01.06.2019 г. към договора
за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер **** страните уговорили, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е
сключен по вина или инициатива на потребителя или нарушения на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него в това
число и приложимите Общи условия, потребителят дължи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти;
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценовата листа към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора. Представени са 5 бр. фактури,
ведно с общо потребление за мобилен номер **** към всяка от тях, както
следва: фактура №**********/15.06.2019г. за отчетен период 15.05.2019г.-
14.06.2019г. на стойност 303.61 лв. с ДДС, със срок за плащане- 30.06.2019г.;
фактура №**********/15.07.2019г. за отчетен период 15.06.2019г.-
14.07.2019г. на стойност 35.99 лв. с ДДС, със срок за плащане- 30.07.2019г.;
фактура №**********/15.08.2019г. за отчетен период 15.07.2019г.-
14.08.2019г. на стойност 35.99 лв. с ДДС, със срок за плащане- 30.08.2019г.;
фактура/ кредитно известие №**********/15.09.2019г. за отчетен период
15.08.2019г.- 14.09.2019г. за сума “-12.77 лв. с ДДС“ и баланс от предходен
период 155.75 лв. със срок за плащане- 30.09.2019г.; и фактура
№**********/15.10.2019г. за отчетен период 15.09.2019г.- 14.10.2019г. за
сумата 660.35 лв. с ДДС формирана: 327.79 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, 175.80 лв. вноски за лизинг и 156.76 лв.
задължения за предходен период; със срок за плащане- 30.10.2019г.
Приети по делото са и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадената по ч.гр.д.№1280/2021 г. по описа на РС-Казанлък е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Между ищеца и ответника ИС. ЮЛ. Й. са съществували валидни
5
облигационни правоотношения, основани на сключени договор за
предоставяне на мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер **** и договор
за лизинг от 01.06.2019г., с предмет - мобилно устройство марка SAMSUNG
Galaxy A20e 32GB Dual, Black. С подписването на договорите абонатът се е
съгласил с условията на същите. Договорите имат сила на закон за страните,
поради което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са
възникнали права и задължения. Задължение за ищеца е да предостави
електронни съобщителни услуги и лизинговата вещ, а на ответника като
потребител и лизингополучател да заплаща ежемесечно цената на услугата и
уговорените лизингови вноски. С подписване на договора за лизинг е
удостоверено в чл.4 от договора обстоятелство, че ответникът е получил
мобилен апарат - SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual, Black поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по
чл.342, ал.1 от ТЗ и устройствата е прието без забележки. След сключването
на договорите, ответникът е ползвал предоставените му от ищеца мобилни
услуги, за които са издадени процесните фактури. Представените фактури са
писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по
сключените договори суми и не е необходимо да са подписани, доколкото
чрез тях не се установява основанието на вземането. Основание за плащане е
ползваната от ответника-абонат мобилна услуга през отчетени период. По
делото не са наведени доводи ответникът да е оспорил пред доставчика
потребените месечни услуги и тяхната стойност, за което са издадени
процесните фактури, а няма данни и доказателства в тази насока поради което
съдът приема, че общите приложения към фактурите касаещи потреблението
през отчетените периоди на услугите и начислените месечни лизингови
вноски за изплащане на закупения от ответника мобилен апарат, макар и
едностранно съставени от ищеца, доказват както предоставените услуги и
претендираните за тях цени, така и дължимите месечни лизингови вноски за
закупеното и получено от ответника мобилно устройство. Съгласно т.27 от
Общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор,
заплащането на ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура която
се издава ежемесечно на името на потребителя, като плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но по- късно от
18 дни след датата на издаването й. Количеството, стойността и цента
отразени в представените фактури се установява от данните за общото
потребление на номер ****, за който ответникът е сключил договора за
мобилни услуги и договора за лизинг, поради което съдът счита, че се дължи
заплащането им. Претенцията за сумата 156.76 лв. е основателна и следва да
бъде уважена. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на
лизинговите вноски по договора за лизинг от 01.06.2019г. Срокът му е
изтекъл на 01.05.2021 г. и доколкото няма представени от ответника на
доказателства да е заплатил стойността на лизинговата вещ или да е върнал
мобилния апарат, то той дължи сумата от 175.80 лв., явяваща се
неизплатените лизингови вноски.
Неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай
на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава
да престира на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
6
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е
от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само
в рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В случая се претендира
неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер **** в размер на три месечни такси, както и 1 лв.
неустойка за предоставено за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy A20e
32GB Dual, Black представляваща съответна част от разликата между
стандартната цена на устройството/ в брой, без абонамент/ съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него, лизингополучателя, при предоставянето му /в брой или
обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на
договора. На съда е служебно известно, че между Комисията за защита на
потребителите и “Т.Б.“ ЕАД е постигано съгласие неустойката по договорите
за предоставяне на мобилни услуги, включително сключени преди
подписване на спогодбата, да бъде в размер не по-висок от трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В случая този размер на неустойката
при прекратяване на договора за мобилни услуги е уговорена в
допълнителното споразумение от 01.06.2019 г. и изпълнява обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функция, предвидени в чл.92 от ЗЗД, тъй като
обезпечава точното им изпълнение, служи като обезщетение за изправната
страна в случай на предсрочно разваляне/прекратяване и същевременно
санкционира недобросъвестното поведение на неизправната страна.
Претендираната неустойката от 218.85 лв., явяваща се разликата между
стандартната цена без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на
устройство, съдът намира, че е основана на неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.1 т.5 от ЗЗП клауза, а именно т.2, изр.последно, на раздел 4 от
допълнителното споразумение от 01.06.2019 г. към договора за мобилни
услуги. Това е така, защото развалянето на договор за периодично
изпълнение, какъвто е договорът за лизинг, има действие само занапред и
уговорката за плащане на неустойка за вредите от развалянето, излиза извън
присъщите на неустойката функции. Всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна според чл.143, т.5 от ЗЗП. В този смисъл е и
практиката на ОС-Стара Загора, формирана в решение №260003/05. 01.2021 г.
по в.т.д.№ 1542/2020 г., решение №260206/19.05.2021 г. по в.т.д.№1046/2021
г. По тези съображения сумата от 218.85 лв., явяваща се разликата между
стандартната цена без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на
устройството SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual, Black не се дължи от
ответника-потребител.
Сключеният договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер
****, е изменен с допълнителното споразумение от 01.06.2019 г. в т.ч.
досежно срока, който е 24 месеца и изтича на 01.06.2021 г. , като страните са
7
договорили след изтичането му на 01.06.2021 г. Ищецът претендира
неустойката поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на ответника. Според разпоредбата на т.19б, б.“в“ от Общите
условия, Т. има право едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, когато потребителят не е платил дължимите суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по
тези Общи условия. В Общите условия липсва предписана процедурата за
едностранното прекратяване на договора от кредитора, доколкото в т.19а на
ОУ процедурата за едностранно прекратяване е разписана по инициатива на
абоната - с едномесечно писмено предизвестие до Т.. Поради липса и в
процесния договор на ред за прекратяването му от кредитора, както и в
специалният закон /ЗЕС/ съда счита, че следва да намери приложение чл.87,
ал.1 от ЗЗД, съгласно който „когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.“. В случая ищецът не твърди да
е отправял писмено предизвестие до ответника за разваляне на договора. В
т.31а от Общите условия е регламентирано, че “Т. се задължава
предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово съобщение- смс,
писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по
електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез
писмо, доставено с куриер и др. / да информира абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията
по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер
на претендираните парични вземания, за основанието, от което произтичат,
както и за третото лице, което ще събира вземането“. Тъй като процесния
договор е двустранен и длъжникът не изпълнява задължението си по причини,
за които отговаря, то се касае за възможност за “разваляне на договора“ от
страна на оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В
постоянната си практика ВКС е изразявал становище, “че развалянето по
чл.87 от ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно
прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на
задължение на длъжника“– Определение №600/06.08.2012 г. по т.д.№993/2011
г. на ВКС, II т.о. Затова терминът “прекратяване“, употребен в договорите, е
относим единствено към възможността за прекратяване на облигационната
връзка по “инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито
се доказа да е настъпила. Неизпълнението от страна на ответника на
задълженията му по договорите е основание за развалянето му, а не
самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Този извод се
потвърждава и от обстоятелството, че потребителят дължи неустойка „за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване“. Правото да
се развали договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява
чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна.
Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на
8
облигационната връзка /Решение №76/13.07.2017 г. по т.д.№1037/2016 г. на
ВКС, I т.о./. Ищецът не е представил доказателства с оглед задължението по
чл.127, ал.2 от ГПК, че е отправил писмено уведомление чрез кратки тестови
съобщения /смс/ до ответника, за намерението му да развали/прекрати
договора поради неизпълнение на задължението за заплащане месечните
такси и абонаменти услуги. Връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК при условията на чл.47, ал.5 от ГПК не може да
замести уведомление от кредитора за разваляне на договорите, тъй като
заповедта е акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора.
По делото не се установи ищецът писмено да е уведомил ответника за
разваляне на договорните правоотношения преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК респ. на исковата молба с оглед нормата на
чл.422, ал.1 от ГПК, поради което липсва основание за възникване на
неустоечно вземане за прекратяване на договора.
С оглед на всичко изложено съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД
за основателен за сумите: 156.76 лв. неплатени месечни абонаментни такси и
ползвани мобилни услуги по договор за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер **** и 175.80 лв. неизплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 01.06.2019г., а искът за сумата от 327.79 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.06.2019 г. за мобилен
номер ****, от която: 108.94 лв. стойността на три месечни абонаментни
такси и 218.85 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual, Black, с отстъпка от стандартната цена
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК
и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Ищецът претендира разноски по
списък по чл.80 лв. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска
направените по настоящото дело разноски в размер на 304.69 лв. и 103.24 лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1280/2021 г. по описа на РС-
Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИС. ЮЛ. Й., с ЕГН-****, с
настоящ и постоянен адрес с.***, че съществува вземане на “Й.Б.“ ЕАД с
ЕИК:****, с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.****, за сумите: 156.76 лв. неплатени месечни абонаментни
такси и ползвани мобилни услуги по договор за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер ****, 175.80 лв. лизингови вноски по договор за
лизинг от 01.06.2019г. и законната лихва върху сумите от 16.04.2021 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед №119/19.04.2021 г. за
9
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1280/2021 г.
по описа на РС-Казанлък.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Й.Б.“ ЕАД с ЕИК:****, с предишно
наименование “Т.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.****,
против ИС. ЮЛ. Й., с ЕГН-****, с настоящ и постоянен адрес с.***, иск за
сумата от 327.79 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 01.06.2019 г. за мобилен номер ****, от която: 108.94 лв.
стойността на три месечни абонаментни такси и 218.85 лв. неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual,
Black, с отстъпка от стандартната цена по Раздел II, т.1 на допълнителното
споразумение от 01.06.2019 г. към договор за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер ****, като неоснователен, за което е издадена
заповед №119/19.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№1280/2021 г. по описа на РС-Казанлък..
ОСЪЖДА ИС. ЮЛ. Й., с ЕГН-****, с настоящ и постоянен адрес с.***,
да заплати на “Й.Б.“ ЕАД с ЕИК:****, с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 304.69 лв. и 103.24 лв. разноски
по ч.гр.д.№1280/2021 г. по описа на РС-Казанлък.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10