№ 1249
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Г. Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501905 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Г. Д. Ч. от гр. *** -
ищец по гр.д. № 4555/2022 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 2146/07.10.2022 год. постановено по същото дело ,с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск против ОД на МВР –Бургас за
заплащане на сумата от 360,21 лв. –представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 44,62 часа ,положен през периода
01.07.2019 г.-09.07.2020 г. ,ведно с мораторната лихва в размер на 89,71 лв. –
начислена върху съответния падеж до 18.07.2022 г. ,както и законната лихва
върху главницата ,начиная от 19.07.2022 г. до окончателното й изплащане
,като въззивникът е осъден и да заплати на ответника 100 лв. – направени
разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за незаконосъобразно ,необосновано и неправилно .
Сочи се на първо място ,че решението е в противоречие с
установената вече съдебна практика на БРС и БОС,с която искове идентични
дела се уважават изцяло ,каквато е и практиката на редица други районни и
1
окръжни съдилища в страната .Решението е в противоречие и със собствената
практика на съдебния състав .Освен това се счита ,че в подкрепа на
твърдените от ищцовата страна факти и обстоятелства е именно втората
алтернатива на цитирания от районния съд коментар на КТ ,10-то
изд.,сочейки ,че преизчисляването на нощния труд е с цел компенсиране на
работищети и това става посредство преизчисляването на нощните часове в
дневни .В този смисъл е и цитираната от възивника практика на ВКС ,според
която заплатеният нощен труд по 0,25 ст. На час не изключва плащането на
извънреден труд ,въпреки наличие на плащане на нощен ,защото това са две
отделни различни основания ,за които се дължи отделно плащане .Цитират се
съдебни решения на върховната инстанция .
Счита се за безспорно ,че съдържанието и действието на Наредбите
,издадени от министъра на вътрешните работи ,са относими към настоящия
спор .Тези наредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането
на нощния труд ,приравняването му в дневен и заплащането на извънреден
труд ,при условие ,че е положен такъв.Подчертава се ,че ищецът е лице със
статут на държанев служител по см. на чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР и по отношение
на работното време ,почивките и отпуските се предвижда в разпоредбата на
чл.50а ал. 2 ЗДС субсидиарно приложение на КТ .КТ е нормативен акт от по-
висок ранг от ЗДС и ЗМВР ,като в последните два закона и Наредбите се
съдържат специални норми ,уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения ,засягащи лицата със статут на държавни служители .Тези
специални норми могат да регламентират по различен начин отношения
,уредени с КТ ,но не така ,че да бъде влошено положението на лицата ,в
сравнение с правните разрешения ,предвидени в КТ .По-скоро те могат да
уреждат отношения ,насочени към съответните адресати по по-благоприятен
начин ,но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.Липсата на
изрична уредба относно конкретната хипотеза ,не означава ,че ,че нощният
труд следва да бъде приравнен с дневния ,прилагайки коефициент.По-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за
всеки 24 часов период ,без да изключва приравняването му към дневния и
съответно ,без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд ,когато такъв е положен .При наличието на празнота в
съответния нормативен акт ,ще се приложат правилата на ЗДС ,ЗМВР
,съответно – на КТ .
2
Счита се ,че превратно е тълкувана Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
исковете претенции да бъдат уважени изцяло .Не се сочат нови доказателства
.Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от противната страна .
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение
намира за установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба от Г. Д. Ч. от гр. *** против ОД
на МВР-Бургас , в която сочи, че за периода 01.07.2019г. до 09.07.2020г.
полагал труд на длъжност „полицай “ в сектор СПС към ОДМВР-Бургас ,на
структурно подчинение на Областна дирекция на МВР –Бургас , като поради
естеството на работата полагал 12-часови дежурства, които се отчитат на
тримесечие и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен
служител. Сочи, че през процесния период е полагал 12 часови дежурства,
работил 12-часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени
графици като положил общо 312 часа нощен труд, който следвало да се
преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 356,62 часа. Преизчисляването
на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от часа, които
работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на
360,21 лева. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е
нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през
останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и
основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била
субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на
работната заплата.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се
съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР.
Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не
3
е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ
в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период
са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е
предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките
на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице
положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд
му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд
съгласно графици като се представят протоколи за отчитане на отработеното
време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-
икономическа експертиза, съгласно която за периода от м.юли.2019 до м. юли
2020г. са положени общо 312 часа нощен труд, който е реално положен,
преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 356,62 часа като
разликата в двете стойности от 44,62 часа представлява труд, който не е
отчитан и заплащан от работодателя като извънреден труд. Съгласно
методиката за заплащане на извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР
дължимото възнаграждение е в размер на 360,21 лева.
РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.)
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Първата наредба в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на часовете положен нощен труд
към дневен, при сумирано отчитане на сумирано работно време, а в двете
следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на часовете нощен
4
труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е преодолее с
прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между
уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността
на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че
дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима
и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на
работещите, което става по две направления – посредством увеличение на
часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни,
но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането
(увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието
надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според
съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена
възможност за натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването
им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ)
преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния
труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по
сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по аналогия,
ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и
твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна,
а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е
отработил повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че
за положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента,
предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния
увеличен размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира
възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е положен,
БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и
обусловения от него акцесорен иск за лихви.
С оглед така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
5
Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се
прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на
положените часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т.
2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
6
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31
от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР.
При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в
процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като изводите на районния
съд в този смисъл са правилни. Настоящият съд обаче намира за неправилни
и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в специалната уредба не
можела да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, уреждащ
сходна материя – НСОРЗ, тъй като била налице органична несъвместимост
между двете уредби по ЗМВР и по КТ. В тази връзка, следва да се има
предвид разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА, която предвижда, че когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, което е
допълнителен аргумент за субсидиарно прилагане на общите правила. Не се
спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма
7
законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Предвид горното и тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то
при безспорната липса на изрична уредба в действащите през процесния
период специални наредби, издадени от министъра на МВР, за съда се налага
извода, че в случая субсидиарно приложение намират правилата на трудовото
законодателство, в това число – Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Ето защо, изводите на БРС в този смисъл са неправилни,
което е довело и до постановяването на неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, като изложените възражения от въззивника са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни са доводите, че при приравняване на положения нощен
труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-
скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила,
8
както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд.
Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до
06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето
защо съотношението между нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е
1,143. Възприемането на обратното становище, би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни
по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са доводите, че положените
от ищеца часове нощен труд следва да бъдат заплатени само с по 0,25 лева на
час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като
условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази
специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ,
съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00
ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
9
установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки отработен час
през нощта.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява размера на претенцията. За
процесния период от време – 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил
нощен труд в размер на 312 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 356,62 часа,
като разликата от 44,62 часа се отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена,
съответно – не е изплатена по платежни бележки. Дължимата сума за положен
нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза
на сума в размер на 360,21 лева.
Ето защо, предявените искове са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени в претендираните размери от 360,21лв. за главницата
,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба.Заедно с основния иск основателна се явява и акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва за забава ,която е изчислена от вещото лице
върху всяка дължима сума от първо число на месеца ,следващ съответното
тримесечие до датата на завеждане на делото в общ размер от 89,714 лв.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
основателна, а поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
10
тези на районния съд, постановеното от БРС решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено ново решение от въззивния съд в горния
смисъл.
При този изход на спора, в полза на въззивника се следват направените
от него съдебни разноски в двете инстанции в общ размер от 840 лв. за
платено адвокатско възнаграждение,като с оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК от
процесуалния представител на въззиваемия следва да се подчертае ,че
претендираните адвокатски възнаграждения за минималните съобразно
НМРАВ . Събразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК вр.чл. 83 ГПК
заплатените за възнаграждение на вещото лице 200 лв. от бюджета на съда, о
следва да бъдат заплатени от въззиваемия ответник по сметка на БРС,както
и 75 лв. – държавни такси .
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2146/07.10.2022г. постановено по гр.д. №
4555/2022г. по описа на РС Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР ,с адрес –
ГР.Бургас,ул.“Христо Ботев „ № 46, да заплати на Г. Д. Ч. , ЕГН **********
,съдебен адрес – Бургас ,ул. „Раковски „ № 2 , сумата от 360,21 лв. (триста и
шестдесет лв. и 21 ст.), представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд от 44,62 часа, за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020
г., , ведно със законната лихва върху главницата . от 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 89,71/осемдесет и
девет лв. и 71 ст./лева-мораторна лихва върху главницата,начислена върху
всяко неплатено възнаграждение за периода на съответния падеж до
18.07.2022 г. ,както и направените в двете съдебни инстанции разноски в
размер на 840 лв. (петстотин и дванадесет лева) за платено адвокатско
възнаграждение.
11
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР ,с адрес –
ГР.Бургас,ул.“Христо Ботев „ № 46 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 75 лв. (
двадесет и пет лева ) – дължима държавна такса за първоинстанционното и
въззивното производство, и сумата от 200 лв. (двеста лева) по сметка на БРС
– заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12