Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
23.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 30 по описа за 2022г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба на „П.“ ЕООД, ***7033207,
представлявано от Г.К.П., срещу Решение № 1 от 04.01.2022г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1756/2021г. по описа на съда.
С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001084 от 07.07.2021г., издадено от
Директора на
Регионална
дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (ИА“АА“), с което на основание чл. 104, ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на „П.“ ЕООД, *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 91в, т.1 от ЗАвтП.
В
касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с
чл.63в от ЗАНН, като касационните основания се свеждат до необоснованост на преценката
на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на чл.18, чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Твърди
се също, че в санкционната разпоредба са предвидени две изпълнителни деяния,
като посоченото от наказващия орган такова – «съхрани», не съответства на
действителното фактическо положение, доколкото дружеството не е представило за
проверка тахографските листи, във връзка с които е подведено под отговорност. По изложените
съображения касационният жалбоподател обосновава
извод за незаконосъобразност на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление, отправяйки искане същите да бъдат отменени. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се
представлява от адвокат Г.Б.от ШАК, която поддържа жалбата по изложените в нея
подробни съображения.
Ответната
страна, РД „Автомобила администрация“ Варна, в депозиран писмен отговор излага
съображения за неоснователност на оспорването, като отправя искане за оставяне
в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и отправя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
С атакуваното
решение Районен съд - град Шумен е потвърдил Наказателно постановление №
23-0001084 от 07.07.2021г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - гр. Варна при ИА“АА“, с което на основание чл. 104, ал.7 от
ЗАвтП на „П.“ ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл. 91в, т.1 от ЗАвтП.
За да
достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за установено от
фактическа страна, че в резултат на извършена на 21.04.2021г. комплексна
проверка на документите относно транспортната дейност на касационния жалбоподател, осъществяващ дейност като превозвач, притежаващ Лиценз на
общността № 11527 за превоз на товари, е
констатирано, че дружеството не е съхранило най –малко 1 година след тяхното
приключване, всички тахографски листи с информация за дейностите на водачите,
използвани в аналогов тахограф марка „SIEMENS VDO“, тип 1324.7100, № 00809284,
монтиран в товарен автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N 3, с рег. № Н 0073 ВВ,
за периода от 01.07.2020г. до 30.09.2020г., с което МПС са извършени превози за
собствена сметка на товари, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО /561/2006г.
Тахографските листи били изискани за проверка с покана с рег. №
14-00-51-50/11.01.2021г . За посочения период били представени 32 бр.
тахографски листи, като не били представени такива за 1351 километра,
установено след съпоставка с представените (от 15.07.2020 г. до 17.07.2020 г. -
312 км ; от 20.07.2020 г. до 26.07.2020 г. - 332 км; от 13.08.2020 г. до
01.09.2020 г. – 255 км и от 25.09.2020
г. до 30.09.2020 г.- 452 км). Във връзка с горните констатации, на 21.04.2021
г., в присъствието на представител на дружеството, бил съставен АУАН, като
актосъставителят описал констатациите и квалифицирал нарушението като такова по
чл.91в, т.1 от ЗАвтП. Актът бил предявен на представителя на дружеството и
подписан от него, с отразено възражение: „Има представени обяснения“. Писмени
възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на касатора била
наложена имуществена санкция на основание чл.104, ал.7 от ЗАвтП, в размер на
2000 лева.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът е приел, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничаващи
правото на защита на санкционираното лице. По съществото на спора предходната
съдебна инстанция е приела, че деятелността си санкционираният правен субект е осъществил
административнонаказателния състав, регламентиран в приложената от наказващия
орган разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвтП, като наложеното наказание е
определено при съблюдаване на изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Доводите на
решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не
следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящото
решение препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
За
изчерпателност следва да се отбележи, както е констатирал и решаващият съд, че,
видно от приложените по делото АУАН и НП, противно на твърдяното в касационната
жалба, е посочена конкретна дата на нарушението, а именно датата на неговото
установяване - 21.04.2021 г. Изпълнителното деяние се изразява в несъхраняване
на тахографските листи за срок от 365 дни след тяхното издаване. В случая са
посочени датите, на които е следвало да са издадени въпросните тахографски
листи, което е достатъчно, за да се установи, че към датата на извършване на
проверката, описана в АУАН и НП и приета за дата на извършване на нарушението,
превозвачът все още е имал задължение да ги съхранява, респективно като не го е
сторил, към тази дата е реализирал вмененото му неизпълнение на административно
задължение. Неоснователна е и тезата, че наказващият орган не е посочил относимото
за казуса изпълнително деяние, алтернативно предвидено в санкционната норма, доколкото е приел, че
дружеството е обвинено в това, че „не е съхранило“ описаните тахографски листи,
а не за това, че „не е представило“ такива за проверка на контролните органи.
По делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че дружеството
разполага с тахографски листи за превозите през периодите, за които наказващият
орган е приел, че не се съхраняват такива, което е в подкрепа на извода, че
последното не притежава такива. С оглед на това правилно актосъставителят, а впоследствие
и наказващият орган са приели, че дружеството „не съхранява“ въпросните
тахографски листи, като по този начин не са допуснали нарушение на
административнопроизводствените правила, нито на материалния закон. Не е налице
и нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото възведеното обвинение,
макар и да се отнася за тахографски листи за няколко различни периоди, е за
нарушение, осъществено чрез едно изпълнително деяние, реализирано под формата
на бездействие. Неоснователна е и тезата, че не става ясно в какво качество е
санкционирано оспорващото дружество, предвид непосочване в АУАН и НП дали се
наказва в качеството му на „лицензиран превозвач“ или в качеството му на
„ръководител на лицето, извършващо превоз за собствена сметка“. Съгласно § 1,
т.5 от ДР на ЗАвтП, "превозвач" е всяко физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен
превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за
тази цел. В случая дружеството е наказано в качеството му на лице, притежаващо
лиценз за превоз на товари, поради което е пределно ясно, че е санкционирано в
качеството му на превозвач по смисъла, вложен в чл.104, ал.7 от ЗАвтП.
Настоящата
касационна инстанция приема, че районният съд е достигнал до правилно
установена фактическа обстановка въз основа на събраните пред него както
писмени, така и гласни доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви, като е
обсъдил доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз
основа на този анализ е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.
Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че обжалваното решение
на РС - град Шумен е законосъобразно и обосновано, а касационната жалба е
неоснователна. Решението е постановено при правилно установена фактическа
обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на
закона, без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради
което следва да се остави в сила.
Направеното
искане от ответната страна да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция, съдът намира за неоснователно. По правилата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение
се дължи, ако органът е бил защитаван от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В настоящия случай пред касационната инстанция
ответната страна не е била представлявана от процесуален представител, а в
приложения писмен отговор с рег.№ 52-00-51-7083/5/ от 09.02.2022г. е посочено,
че е изготвен от младши експерт в отдел „Контрол“ към РД“АА“, гр.Варна, без да
са приложени съответно пълномощно и доказателства, че се касае за лице с
юридическо образование и юридическа правоспособност, поради което не са налице
цитираните по-горе нормативни предпоставки за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/04.01.2022
г., постановено по АНД №1756/2021 г. по описа на Районен съд - град Шумен.
Разноски не
се присъждат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 23.03.2022г.