Р Е Ш Е Н И Е
№ 1619 03.10.2018г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при
секретар И. Л., като разгледа
докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 1682 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху
добавената стойност. Образувано е по жалба на „Бодиарт“ ЕООД с ЕИК *********, с
адрес гр. София, п-н Красно село, ул. Хайдушка поляна №55, ет.2, ап.8,
представлявано от управителя К.В.Г., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-363-00266006/26.06.2018г. на началник отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за нарушение на
разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС – спортна
зала и магазин за хранителни добавки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Климент
Охридски“ №9, стопанисван от Бодиарт“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана достъпа до
него за срок от 15 дни".
Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна,
поради липса на първо място на материалноправните предпоставки за издаването й.
Разяснява се, че АУАН за констатираното с протокол за извършена проверка АА № 0266006/22.06.2018г.
административно нарушение не е издаден при постановяване на спорната заповед,
нито към момента на обжалването й, нито е налице издадено НП.
Оспорва се съответствието на вида и размера на ПАМ с констатираното
нарушение. Навеждат се доводи за липсата на конкретика в изложените правни и
фактически основания за постановяване на ПАМ. Изразява се становище , че при
еднократен акт на нарушение налагането на ПАМ се обезмисля, тъй като няма нужда
от преустановителната функция на мярката. Оспорва се и ефекта на мярката, както
и постигането на преследваните с ПАМ цели. Оспорва се и извършването на самото
нарушение. Желае отмяна на оспорената заповед.
Във връзка с удостоверяване компетентността на административният орган
в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект.
Видно от заповед №2106/30.09.2018г. на Изпълнителния Директор на ТД на
НАП, Д. В. е бил преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП Бургас.
От ответния орган се представят
съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0266006/22.06.2018г.,
опис на паричните средства в касата, дневен финансов отчет, принтиран на
22.06.2018г. в 10.43 часа, касаещ същия ден, с оборот от 100,00 лв. с ДДС, при
установена касова наличност от 106,24 лева и въведени в касата пари в размер на
0,00лева. Представени по делото са и справки за подневните обороти на
търговеца, регистрирани в НАП, както и за ГФО от данъчните 2017, 2016 и 2015г.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
Ответната страна – началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юк. Д., която оспорва жалбата и изразява становище
за неоснователност на същата. Желае присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
От съставения по повод на проверката и неоспорен от
жалбоподателите протокол за проверка се установява това, че на 22.06.2018г.
служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект, спортна зала и
магазин за хранителни добавки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“
№9, стопанисван от Бодиарт“ ЕООД с ЕИК *********.
В хода на проверката било констатирано, че при
извършено заплащане в брой за еднократно ползване на съоръженията и 1бр.
минерална вода, на обща стойност 8лв, платени с банкнота от 10,00 лева, не бил
издаден фискален касов бон от страна на служител на търговеца – П. К. Н., от функциониращо
в обекта ФУ модел Datecs DТ – 150 КL с рег. № DT659198 и № на фискалната памет 02659198. Посочени били и допълнителни обстоятелства по
допуснати нарушения
като обстоятелството, че е констатирано
разминаване между касовата наличност и регистрирания с ФУ оборот.
На 26.06.2018 год.,
административният орган – Началник отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на
НАП, при така събраните доказателства и след съобразяване и със служебно
събрани такива, е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна
страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на
това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в
настоящото производство административен акт – Заповед № ФК – 363 – 0266006/26.06.2018г.,
с която е разпоредил срещу „Бодиарт“ ЕООД с ЕИК *********, „да се приложи
принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – спортна
зала и магазин за хранителни донавки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Климент
Охридски“ №9, стопанисван от Бодиарт“ ЕООД с ЕИК *********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно,
че тя е връчена на търговеца на 28.06.2018г., а жалбата е подадена на същия
ден, следователно е подадена в срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената
заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за
него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът
счита жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е неснователна по следните
съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК – 363 – 0266006/26.06.2018г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - спортна
зала и магазин за хранителни донавки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“
№9, стопанисван от Бодиарт“ ЕООД с ЕИК *********, както и забрана на достъпа до
него за срок от 15 дни, а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК
е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че с констатираното
нарушение по неиздаване на касов бон след заплащане в брой цената на 1бр.
бутилка минерална вода и еднократно ползване на съоръженията в залата на обща
стойност 8,00 лева, е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на
реализираните обороти.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и
чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по
чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен
орган.
По съществото на спора, след преценка на събраните по
делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган действа
при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби,
уреждащи налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че по време на проверката в обекта представител на търговеца
е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон непосредствено след
приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт се отрича от
жалбоподателя, но практически не бива оборен чрез представяне на касов бон за
направеното плащане.
От представения по делото дневен финасов отчет и опис
на парите в касата, неоспорени от жалбоподателя се установява разминаване между
отчетените и налични суми, като отчетените са по-малко от наличните, без
надлежно отразяване на служебното въвеждане на цялата излишната сума. Това
обстоятелство както само по себе си, така и в допълнение към констатираното
неиздаване на касов бон затруднява упражняването на текущ фискален контрол и
води до непроследимост на паричните потоци, с които оперира търговеца. В същото
време дейността му е професионалнаи се развива от няколко години, което сочи,
че жалбоподателят следва да бъде наясно с всички, произтичащи от нея свои права
и задължения.
При това положение на административния орган не му е
останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1,
б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при
констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на
административния орган.
В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК – 363 – 0266006/26.06.2018г. на началник
отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й,
доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален
бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган,
доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в
деня на проверката ПИП АА №0266006/22.06.2018г., а от друга подробно е
мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ
Отразени в заповедта са и правните основания за
постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението
им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни
изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага
за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.
Твърдението за липса на изготвен АУАН към момента на
постановяване на спорната заповед е ирелевантно за настоящото производство от
една страна поради факта, че въпросът за Наличието на определена с НП
имуществена санкция касае по-скоро изпълнението на Заповедта в случай, че
същата бъде потвърдена. А от друга страна настоящото производство е отделно и
необусловено от административно-наказателното такова. Затова, поставеният
въпрос за неиздаване на АУАН и НП от страна на органа и невъзможността на
жалбоподателя да се възползва от възможността, предвидена в нормата на чл.187,
ал.4 ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло.“) касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а
не неговата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в
изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт,
респ. наказателното постановление в сила.
Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.,
която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка
продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада.
Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както
правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на
спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед
№ ФК – 363 – 0266006/26.06.2018г. на началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено
да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от петнадесет дни, което е
обосновано с факта, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, а среднодневните
му обороти са ниски, като такива са и ГФР на дружеството за предходната година.
Споменато като основание за индивидуализиране на продължителността е и
разминаването в касовата наличност, както и наличието на публични задължения в
големи размери, а именно 9117,88 лева към 26.06.2018г. и ниски среднодневни
обороти на стойност 362,60 лева. В комплексност те обосновават размера на
мярката, като от съществено значение е обстоятелството, че размерът е около
средния и липсват доказателства както за смекчаващи, така и за отегчаващи
отговорността на търговеца обстоятелства, които да обосноват определянето на
по-малка или по-голяма продължителност на мярката. В същото време не следва да
бъден пропускан фактът, че се касае за търговец с тригодишна дейност, което е доказателство
за наличието на достатъчно знания и професионални умения от страна на
дружеството как следва да отчита продажбите в търговските си обекти.
Съдът счита, че определената продължителност на ПАМ
няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради невисоките
дневни обороти на същия и минималните печалби, извличани от тях.
Така определеният размер е правилен. Той съответства
на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно
същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или
повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна.
Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят
като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай
оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, продължително
упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение, още повече, че то
е извършено от самото физическо лице, едноличен търговец.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че
при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗПАМ) № ФК – 363 – 0266006/26.06.2018г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от ответната страна за
присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в минималния
дължим размер от 100,00 лева на основания чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр.
Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бодиарт“ ЕООД с ЕИК *********, с
адрес гр. София, п-н Красно село, ул. Хайдушка поляна №55, ет.2, ап.8,
представлявано от управителя К.В.Г., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-363-00266006/26.06.2018г. на началник отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за нарушение на
разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС –
спортна зала и магазин за хранителни донавки, находящ се в гр.Бургас,
ул.“Климент Охридски“ №9, стопанисван от Бодиарт“ ЕООД с ЕИК ********* и
забрана достъпа до него за срок от 15 дни".
ОСЪЖДА Бодиарт“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.
София, п-н Красно село, ул. Хайдушка поляна №55, ет.2, ап.8, представлявано от
управителя К.В.Г. да заплати в полза на Национална агенция за приходите гр.
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: