№ 225
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503082 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 2264 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело № 8907/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 4 състав, С. О. е осъдена, на основание чл. 45, вр. чл.
49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да плати на Е. Х. Б. сумата 10 000 лева-обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да
поддържа общинските пътища и тротоари и да обезопаси и премахне
възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 22.12.2017г. в гр.София,
движейки се по левия тротоар на ул. „Позитано“ от бул. „Витоша“, на ъгъла
между ул.„Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на разбит участък на
кръстовището между двете улици, спънала се в бордюра, полетяла напред,
падайки стъпила с ляв крак в дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без
капак, с поставена решетка с около 30 см под нивото на ръба на шахтата и на
тротоара, и паднала на лява страна на ул.„Лавеле“, в резултат на което получила
травматично увреждане – фрактура на шийката на лява раменна кост, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането-
22.12.2017г., до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
присъдените 10 000 лева до претендираните 50 000 лева и на основание чл. 78,
ал.6 ГПК, С. О. е осъдена да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 80
лева.
Възззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от Е.
Х. Б., чрез пълномощника адв. Х.Ч.. Жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, сочи че размерът на присъденото от СГС обезщетение е занижен,
1
като при определянето му следва да бъде съобразено правилото на чл. 52 ЗЗД.
Сочи, че трябва да бъде съобразено, че при падането ищцата е получила средна
телесна повреда, че увреждането е причинило трайна инвалидност и
неработоспособност; че вследствие на увредата е търпяла и продължава да търпи
интензивни болки и страдания; че изпитва затруднения, които са довели до
ограничения в начина й на живот; че инцидентът се е отразил негативно и на
психическото й състояние. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната
част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
уважен в пълен размер. Претендира и разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемия ответник С. О. не взема становище
по жалбата.
Решението на СГС, в частта, с която С. О. е осъдена да плати, на основание
чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, на Е.Б. сумата 10 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да
поддържа общинските пътища и тротоари и да обезопаси и премахне
възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 22.12.2017г. в гр.София
ищцата е паднала и е получила травматични увреждания, довели до болки и
страдания, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
увреждането–22.12.2017г., до окончателното плащане, като необжалвано от
страните, е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е.Х. Б., с която
против С. О. са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 22.12.2017г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2017г. в гр.София, движейки се от
бул. „Витоша” по левия тротоар на ул. „Позитано“ към спирката на трамвай № 8,
на ъгъла между ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата попаднала на разбит
участък с шахта – дупка до бордюра на тротоара, покрита с лед и без капак, с
поставена решетка с около 30 см под нивото на ръба на шахтата и на тротоара.
Сочи се, че се спънала в неравностите, попаднала в шахтата, загубила равновесие
и паднала напред, в резултат на което получила фрактура на шийката на лява
раменна кост.
Ищцата твърди, че в резултат на травмата претърпяла неимуществени вреди
– изпитвала силни болки в раменната област на лявата ръка, които били
съпроводени с отичане и почерняване на крайника. Твърди, че първоначално
провела домашно лечение, без намеса на лекар в продължение на няколко месеца,
след което отишла на лекар и той установил, че при падането е получила
2
фрактура на шийката на лявата раменна кост, заради която има ограничения в
движението на лявата раменна става, които ще останат за цял живот. Сочи, че й
били предписани инжекции против тромби и „Лиотон“ за отоците. Поддържа, че
от момента на травмата изпитва силни болки, затруднява се да се обслужва сама и
е зависима от помощта на близките си. Твърди, че възстановяването е
изключително трудно, бавно и болезнено; че продължава да изпитва страх от
падане при хлъзгав път и да усеща болки при пренатоварване на ръката; че има
нарушения на съня, които продължават и към момента.
Според ищцата, тъй като според Закона за пътищата, С. О. е собственик на
общинските пътища-булеварди, улици и прилежащи тротоари, има задължение
да ги поддържа, почиства от заледяване и сняг, да ги обезопасява, като осигурява
безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях. Сочи, че тъй като в
конкретния случай О.та не е изпълнила вменените й от закона задължения, следва
да бъде ангажирана отговорността й за причинените на пострадалата
неимуществени вреди. Предвид изложеното, иска да бъде осъдена ответната О. да
й плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът С. О. оспорва предявените
искове по основание и размер. Сочи, че от изложените в исковата молба
твърдения и представените към нея доказателства не може да се установи къде
точно е паднала ищцата, какъв е механизма на настъпване на инцидента, както и
наличието на причинна връзка между твърдяната злополука и виновно поведение
на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в действие или бездействие.
Смята, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, а и се установява от събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства-показанията на
свидетелката В. Б. Л., че на 22.12.2017г. в гр.София, около 19 часа, на ъгъла между
ул. „Лавеле“ и ул. „Позитано“, ищцата вървейки по левия тротоар на ул.
„Позитано” се спъва в бордюра, полетява напред и пада, стъпвайки с левия си
крак в дупка на тротоара-шахта, покрита с лед, в резултат на което получава
фрактура на шийката на лява раменна кост.
В първоинстанционното производство е прието заключение на СМЕ,
изготвено от д-р Е. К. - хирург, ортопед-травматолог, от което се установява, че в
резултат на инцидента от 22.12.2017г. ищцата е получила фрактура на шийката на
лява раменна кост (хумерус), като по своя медикобиологичен признак тази увреда
й е причинила трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
период по-дълъг от 30 дни и по смисъла на чл. 129, ал.2 НК представлява средна
телесна повреда. Лекарят е обяснил, че този тип фрактури могат да бъдат
получени от удар или падане върху твърд, тъп предмет(земна повърхност), а в
случай могат да бъдат получено по описания в ИМ начин. Посочил е, че след
злополуката ищцата не е потърсила медицинска помощ, поради което не може да
3
се отговори на въпроса какъв срок е търпяла болки и страдания. Обяснил е, че
обикновено болките при такъв вид фрактура са с по-голям интензитет през
първите 15-20 дни и постепенно намаляват, както и че счупената кост при
подобна фрактура зараства за около 45 дни, при проведено адекватно лечение –
оперативно или имобилизация с ортеза. Вещото лице е посочило също, че видно
от рентгеновото изследване от 16.05.2018г. фрактурата е зараснала в патологично
(неправилно) положение, тъй като ищцата не е потърсила медицинска помощ по
спешност за лечението й. Изразил е мнение, че за възстановяване на нормалните
движения в лявата раменна става е необходимо да бъде извършено
ендопротезиране – поставяне на изкуствена раменна става.
За установяване на търпените от пострадалата болки и страдания и техния
интензитет, в първоинстанцинното производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелката В. Л., освен мястото на инцидента и механизма на
настъпването му, установява също, че след случилото се, се чула с пострадалата и
тя й каза, че лявата ръка е счупена и много я боли. Сочи, че се чули с ищцата още
няколко пъти и тя казала, че я боли повече и вече не може нищо да хваща с нея.
Твърди, че наскоро пак казала, че още я боли ръката и не може да работи никъде.
Свидетелката Г. О. Т. - внучка на пострадалата, твърди, че след инцидента на
22.12.2017г. баба й се прибрала, охкала и пъшкала, имала страшни болки. Твърди,
че разказала, че се спънала в дупка на ул. „Лавеле“, паднала на лява част на тялото
и ударила рамото си. Свидетелката твърди, че предложила на баба си да отиде на
лекар, но тя отказала. Сочи, че пострадалата започнала да си слага лед и да се
самолекува; не спяла цяла нощ, пила обезболяващи; ръката се издула и цялата
станала синя. Твърди, че помагала за всичко на баба си и постоянно я молила да
отидат на лекар, но тя отказвала и казвала, че ще се оправи с времето. Сочи, че
след няколко месеца баба й отишла на лекар и се оказало, че диагнозата е
сериозна. Поддържа, че сега вече не работи, не е пълноценен човек, била
обездвижена, страхувала се да излиза, когато е заледено, сънувала кошмари.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД
е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа, причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.
В случая със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните
относно наличието на предпоставките на чл. 49 ЗЗД ангажиращи обективната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната О. към ищцата за
заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
Това е така, тъй като решението на СГС, в частта, с която С. О. е осъдена, на
4
основание чл. 49 ЗЗД, да плати на Е.Б. сумата 10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на 22.12.2017г. в гр.София, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, като
необжалвано от страните, е влязло в сила.
Спорът във въззивното производство, очертан от оплакванията във
въззивната жалба на ищцата, е за справедливия размер на обезщетението, което й
се дължи.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съблудавайки
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, САС съобразява
заключението на СМЕ, изготвено от д-р К. и установените с него обстоятелства:
вида и броя на причинените травми и техния медикобиологочен характер–
фрактура на шийката на лявата раменна кост, причинило на пострадалата
затруднение на движението на горния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни;
продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и страдания,
установени от СМЕ за подобен вид увреда и събраните гласни доказателства;
обстоятелството; обичайната продължителност на оздравителния период,
посочена от д-р К.. Съдът съобразява и това, че непосредствено след инцидента и
в периода на възстановяването ищцата е имала затруднения при елементарното си
битово обслужване и е следвало да бъде подпомагана от близките си. Съдът
съобрази и установените от гласните доказателства негативни промени в
поведението на пострадалата-страхувала се да излиза когато е заледено, сънувала
кошмари. При определяне размера на обезщетението, въззивният съд съобрази, че
поради установеното по делото бездействие на пострадалата да потърси
своевременно и по спешност медицинска помощ, а не като пряк резултат от
процесното събитие, фрактурата е зараснала патологично, че е налице
ограничения в нормалните движения на горния крайник и необходимост от
ендопротезиране на раменната става.
Съобразявайки всичко това, както и възрастта на ищцата към 22.12.2017г.- 71
годишна, обществено-икономическите условия в страната към същия момент,
както и начина на настъпване на увреждането, САС намира, че справедливото
обезщетение, което би възмездило ищцата за причинените вследствие на
инцидента и доказани по делото неимуществени вреди е в размер 10 000 лева.
Това е размерът, според въззивния съд, който в най-пълна степен съответства на
установените по делото характер и интензитет на търпените болки и страдания,
които са в пряка причинна връзка с процесното събитие, както и на вида и
характера причинените увреждания.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд поради което решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2264 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело №
8907/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 4 състав.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6