Решение по дело №1768/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по искова молба от „ЕЙС СОФТ“ ООД, ЕИК *********, с управител М. В. П., чрез адв. И. З., срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на „ЕЙС СОФТ“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 475 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 1712/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от 28.09.2019 г. до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

Ищецът сочи, че НП №03-007763/31.05.2017 г. е изменено с решение по НАХД № 5861/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна. Решението на ВРС е обжалвано пред Административен съд – Варна, който с решение по КАНД № 1712/2019 г. е отменил въззивното решение и е отменил оспореното НП. Твърди, че дружеството е претърпяло имуществени вреди в размер на 475 лева за оказаното му процесуално представителство пред Административен съд – Варна. Според изложеното в исковата молба се претендират имуществените вреди от незаконосъобразно наказателно постановление, които следва да се понесат от ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С депозирана чрез адв. З. писмена молба се поддържа исковата молба. Претендира за присъждане на сторени разноски в настоящото производство съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, не се представлява в съдебно заседание. В депозиран писмен отговор от ответника са изложени съображения, че не е изпълнен фактическият състав за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи, че дори и да се приеме, че са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева е прекомерно, като не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. Позовава се на Решение на Съда на Е. от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., според което посочените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при присъждане на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Счита, че заплатеното възнаграждение за адвокат надвишава с близо 20% минималния, предвиден с Наредба №1/09.07.2004 г., размер на възнаграждението, поради което при приемане, че исковата претенция е основателна, моли да не се уважа за размера надвишаващ с ½ минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 година. Твърди, че е изтекла кратката тригодишна погасителната давност. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С допълнителна молба, депозирана чрез юрисконсулт, оспорва исковата претенция и поддържа депозирания писмен отговор. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита исковата молба за основателна, поради което следва да се уважи. Налице е отменено НП, направени са разноски от ищеца, налице са доказателства за тях по делото. Счита, че предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ са налице.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Издадено е Наказателно постановление № 03-007763/31.05.2017 г. от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на „ЕЙС СОФТ” ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

С Решение № 879/07.05.2019 г., постановено по НАХД №5861/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е изменено НП № 03-007763/31.05.2017 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, по жалба от „ЕЙС СОФТ“ ООД, чрез адв. И. З., като размерът на имуществената санкция е намален на 1500 лева.

По подадена касационна жалба от „ЕЙС СОФТ“ ООД, чрез адв. И. З., срещу решение № 879/07.05.2019 г. по НАХД № 5861/2018 г. на Районен съд – Варна е образувано КАНД № 1712/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Към касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно от 29.05.2019 година. По делото са приети: 1. Договор за правна защита и съдействие №**********, сключен между „ЕЙС СОФТ“ ООД и адв. З. на 29.05.2019 г., за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща си в изготвяне и депозиране на възражение против касационна жалба против НАХД № 5861/2018 г. на Районен съд – Варна и процесуално представителство за защита пред Адм. съд – Варна. Съгласно посочения договор е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 475 лева. 2. Пълномощно от 29.05.2019 г. с упълномощител – „ЕЙС СОФТ“ ООД и пълномощник – адв. И. З., за процесуално представителство пред касационна инстанция.

С Решение № 1716/27.09.2019 г. по КАНД № 1712/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна е отменено Решение № 879/07.05.2019 г. по НАХД № 5861/2018 г. по описа на РС – Варна и е отменено НП № 03-007763/31.05.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „ЕЙС СОФТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Налице е отменено наказателно постановление, относно наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Съгласно ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и за присъждане на разноски в производството по обжалване, квалифицирани като такива по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, са подсъдни на административните съдилища.

На основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът е юридическо лице, поради което е правосубектен в настоящото производство.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е със седалище в [населено място] и твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Варна.

Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204 ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. В настоящия казус съдебното производство по обжалване на НП е приключило преди влизане в сила на изменението на чл.63 ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), даващо възможност за присъждане на разноски на страните по реда на АПК в производствата по ЗАНН, т.е. предприетият от дружеството исков ред за възстановяване на имуществени вреди е единственият допустим и възможен такъв в случая. Искът е предявен на 09.08.2024 г. /видно от пощенското клеймо на плика – л.12 от настоящото дело/, в рамките на общия [възраст] срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП на 27.09.2019 г. съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК и чл.110 от ЗЗД, който предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. На основание чл.16, ал.1 и ал.2, т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда". Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към който се числи Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

Разгледана по същество, допустимата искова претенция е частично основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Отмяната на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

Съгласно задължителните мотиви по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, макар че НП не е административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди при отмяна на незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Ищецът твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КАНД № 1712/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, поради това, че е бил жалбоподател.

Съгласно чл.24, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.

В производството по КАНД №1712/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна е представен Договор за правна защита и съдействие №**********, сключен между „ЕЙС СОФТ“ ООД и адв. З. на 29.05.2019 г., за изготвяне и депозиране на касационна жалба против решение по НАХД № 5861/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, процесуално представителство и защита пред касационната инстанция, съгласно който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 475 лева. Извършено е процесуално представителство чрез изготвяне на касационна жалба и депозиране на писмена молба.

Ответникът е посочил, че във връзка с нарушения на трудовото законодателство са дадени предписания за отстраняването им в протокол за извършена проверка, чиято законосъобразност не е оспорена. Съдът приема, че в настоящото производство е недопустимо разглеждане законосъобразността на издадени актове. Отделно от това се установява, че един от мотивите на касационната инстанция по КАНД №1712/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, да отмени издаденото НП е, че на посочената в НП дата на извършване на нарушението - 24.01.2017 г. задължителното предписание, съдържащо се в Протокол № ПР1700034/09.01.2017 г., което е индивидуален административен акт, не е било съобщено, съответно не е влязло в сила и липсва административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Предвид установеното не следва да се приема, че е налице основание ответникът да бъде освободен от отговорност на основание чл.5, ал.1 и/или ал.2 от ЗОДОВ, с които е предвидено, че ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи; когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

При сключване на Договор № **********/29.05.2019 г. и заплащане на възнаграждението на 29.05.2019 г. от 475 лева е действала нормата на чл.18, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е предвиждала, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Предвид оспорване решението на РС – Варна, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), минималното възнаграждение за адвокат, е било в размер на 335 лева. На основание чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От това следва, че сторените разноски за възнаграждение за адвокат са дължими и пред касационната инстанция. В този смисъл е практиката на ВАС - Определение № 3843 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2017 година.

От ответника е направено възражение за прекомерност на сторените възнаграждения за адвокат по КАНД № 1712/2019 г. на Адм. съд – Варна. Съгласно Тълкувателно решение № 1/11.12.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС - при иск по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Въпреки, че процесният иск е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът намира, че тълкувателното решение е приложимо, тъй като се касае за заплащане на възнаграждение за адвокат в съдебно производство. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. е прието, че възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв е допустимо да се направи по делото за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като е отбелязано, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Следва, че възражението за прекомерност от ответника за стореното възнаграждение за адвокат по КАНД № 1712/2019 г. на Адм. съд – Варна е допустимо. Същото е неоснователно. По делото е извършено процесуално представителство, чрез изготвяне на касационна жалба, съответно депозиране на писмена молба. От ответника е посочено, че са били образувани множество еднотипни дела, по които защита е била сходна. Не е налице законоустановено основание, при сходна защита, всяко следващо възнаграждение да се намалява, поради което доводът на ответника в тази насока е неоснователен. Заплатеното възнаграждения в размер на 475 по КАНД № 1712/2019 г. на Адм. съд – Варна, надвишава минималното такова със 140 лева и не следва да бъде [жк], защото представлява справедливо обезщетение за положения от адв. З. квалифициран юридически труд като обем и продължителност, както и с оглед постигнатия правен резултат.

Предвид установеното следва, че адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по КАНД №1712/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна, за процесуално представителство от адвокат се явява причинена вреда за ищеца, поради незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 03-007763/31.05.2017 г. издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна. Искът против ответника следва да бъдат уважен в размер на 475 лева.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от 28.09.2019 г. -датата следваща датата на окончателното решаване спора за законосъобразността на НП /27.09.2019/ до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожимите административни актове. В случая претенцията за лихва е формулирана „ведно със законната лихва от 28.09.2019 г. до окончателното изплащане на претендираното обезщетение“, тоест предявено е искане за заплащане на лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от 28.09.2019 г. до 09.08.2024 г. и заплащане на законна лихва от 09.08.2024 г. до окончателно заплащане на присъдената сума по иска.

С отговора на исковата молба, в съответствие с чл.131, ал.2, т.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК ответникът е направил своевременно и основателно възражение за изтекла [възраст] погасителна давност за лихвата по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която норма предвижда, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. На основание §1 от ДР на ЗОДОВ, чл.111, б. „в“ от ЗЗД е приложим в настоящото производство. До погасяване на основното задължение, то е лихвоносно, затова трите години, обхванати от давностния срок, се броят назад, считано от предявяване на вземането 09.08.2024 година. На основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, претендираната лихва следва да бъде присъдена от 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, съответно – акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода от 28.09.2019 г. до 08.08.2021 година. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела №№2120/2023 г., 2119/2023 г., 1160/2022 година. С оглед определяне размера на разноските по настоящото делото съдът прави следното изчисление: За периода от 28.09.2019 г. /ищецът е посочил тази дата за начална на претендираната лихва/ до 09.08.2024 г. лихвата за забава е в размер на 256,59 лева, за периода от 09.08.2021 г. до 09.08.2024 г. лихва за забава е в размер на 166,73 лева, поради което акцесорният иск е неоснователен в размер на 89,86 лева - лихвата за забава за периода от 28.09.2019 до 08.08.2021 година.

Налице е отменено НП, ползвана е адвокатска защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в общ размер на 475 лева, ведно със законната лихва от 09.08.2021 г. до окончателното заплащане на задължението е основателен по арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и неоснователен за присъждане на законната лихва за забава върху сумата от 475 лева за периода 28.09.2019 г. до 08.08.2021 г. в размер на 89,86 лева.

С оглед частичната основателност на иска при настоящото му разглеждане, разноски и държавна такса се дължат изцяло на ищеца, а адвокатско възнаграждение – съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. Ищецът е претендирал присъждане на 25,00 лева – държавна такса и 400 лева – възнаграждение за един адвокат.

На основание чл.10, ал.3, изр. 2 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. За изчисляване в какъв размер е основателен иска, съдът прави изчислението за лихва до 09.08.2024 г. и в тези изчисления не е включена дължима законна лихва до заплащане на задължението, защото размерът е неопределяем в момента. Предявен е иск в размер на 475 лева и лихва за периода 28.09.2019 г. до 09.08.2024 г. в размер на 256,59 лева, общо 731,59 лева. Искът е основателен в размер на 475 лева и лихва за забава за периода 09.08.2021 до 09.08.2024 г. в размер на 166,73 лева, общо 641,73 лева. Искът е неоснователен в размер на 89,86 лева – претендирана лихва за периода от 28.09.2019 г. до 08.08.2021 година. Лихвата за забава е част от предявения иск, поради което следва да участва при определяне размера на иска, съответно отхвърлената част от него.

По делото е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева, видно от договора за правна защита и съдействие представен с исковата молба, като възнаграждението е в предвидения минимален размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 година. Съразмерно уважената част от иска възнаграждението за адвокат е в размер на 350,87 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. При определяне дължимото възнаграждение съдът следва да изходи от задължителния характер на даденото от СЕС с решение по дело С-438/2022 г., тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС, съобразно което определените с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при определяне на възнаграждението. Делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, без изготвяне експертизи, изслушване на свидетели и други процесуални усложнения, тоест възнаграждението за адвокат следва да е в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 година. Съдът счита, че предвид фактическата и правна сложност на делото възнаграждението за адвокат в настоящото производство следва да се определи в размер на 350,87 лева.

Ответникът е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл.24 от НЗПП при предявен иск в размер на 731,59 лева съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е след провеждане на едно съдебно заседание, като участието на юрисконсулт е чрез представен отговор по исковата молба и искане за присъединяване на дела. Съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 89,86 лева, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е 12,28 лева. След прихващане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 338,59 лева за възнаграждение за адвокат и 25 лева за заплатена държавна такса, общо 363,59 лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, да заплати на „ЕЙС СОФТ“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление №03-007763/31.05.2017 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 1712/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата в размер на 363,59 лева /триста шестдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат в настоящото съдебно производство.

ОТХВЪРЛЯ иска от „ЕЙС СОФТ“ ООД, ЕИК *********, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София за заплащане законната лихва за забава за периода от 28.09.2019 г. до 08.08.2021 г. в размер на 89,86 лева /осемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, като погасен по давност на основание чл.111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите, като лихвата е претендирана относно предявения иск в размер на 475 лева за обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 03-007763/31.05.2017 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 1712/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.