РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Н., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Габриела П. Димитрова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Габриела П. Димитрова Гражданско дело №
20233620100742 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен иск от К. С. М., С. Й. И. и И.
Й. И. за приемане за установено по отношение на ответниците К. П. К. и С. К. М., че
ищците са съсобственици на следните недвижими имоти: ГАРАЖ №1 - самостоятелен обект
с идентификатор ***, с площ 13.25 кв.м., находящ се в гр. Н., ул. „***,ет. 0, в сграда с
идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.5, под обекта: няма и над обекта:
***.1; ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ-маза №1, с площ 7.48 кв.м., представляващо прилежаща част
към самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***.2, по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Н.,
ул. ***, ет. 2, ап. 2, ведно с прилежащите: таванско помещение № 1 със застроена площ
28.46 кв. м., 1/3 ид. ч. от стълбище с площ 37.12 кв. м., при съседи: на същия етаж – няма,
под обекта- ***.1 и над обекта- ***.3 и 1/3 ид. части от ДВОРНО МЯСТО с обща площ 729
кв.м., находящо се в гр. Н., ул. ***-83, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***,
при съседи: ***, ***, ***, *** и *** и да се осъдят ответниците да предадат на ищците
фактическата власт върху описаните имоти, която упражняват без основание, на основание
чл. 108 от ЗС.
В исковата молба и уточнителната такава се излага, че ищцата К. С. И.а е
собственик на 6/9 ид. ч. от имотите, въз основа на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от *** г. /в режим на СИО/ и по
1
наследство от съпруга й Й. И. М., а ищците С. Й. И. и И. Й. И. са собственици на по 1/9 ид.
ч., придобити по наследство от баща им Й. И. М., починал на *** г. Сочи се, че ответниците
са собственици на ПЪРВИ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, находяща се в гр. Н., ул. „***, с
идентификатор ***.1, ведно с прилежащите части: таванско помещение № 2, избено
помещение-маза №2, 1/3 ид. част от стълбище с площ от 37.12 кв. м. и на гараж №2 с
идентификатор ***.5, също находящ се в гр. Н., ул. „***. Излага се, че наследодателят на
ищците - Й. М. предоставил на наследодателя на ответниците – К.К. безвъзмездно и
временно ползването на собствения си гараж, който бил свързан с избено помещение. През
2022 г. ищците поискали от ответниците да освободят собствения им гараж, но последните
не ги допускали до имота им. По тази причина с телепоща от *** г., връчена на ответниците
на същата дата, ищците писмено ги уведомили, че желаят да си ползват избеното и
гаражното помещение. Твърди се, че на *** г. бил съставен Констативен протокол от
нотариус П.А. с район на действие Н., видно от който ответниците отказвали да освободят
имотите. По тези съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител адв. С.
Б., поддържат исковата молба и формулираното искане по същество. Претендират
присъждане на разноски.
В предоставения срока по чл. 131 ГПК ответниците К. П. К. и С. К. М., чрез
процесуалния им представител, са депозирали отговор на исковата молба, в който
изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че с Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от *** г.
наследодателят им придобил собстевостта на първи етаж от триетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. Н., ул. „***, ведно с прилежащите части: гараж №1, избено помещение и
таванско помещение. Твърди се, че въз основа на наследствено правоприемство ответниците
са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1, находящ се в гр.
Н., ул. ***, ет. 1, ап. 1, общ. Н., обл. Ш. по КККР, одобрени със заповед № РД-*** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с прилежащи части: изба № 3 с площ от 6.39 кв. м. и
таван с площ от 21.85 кв. м. на ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: ***, ***.5 и ***.4 и над обекта: ***.2, както и на ГАРАЖ -
самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ 13.25 кв. м., находящ се в гр. Н., ул. ***,
ет. 0, ап. 1, общ. Н., обл. Ш. по КККР, одобрени със заповед № РД-*** г. на изп. директор на
АГКК, в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда- многофамилна,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.5, под обекта: няма, над
обекта: ***.1. Сочи се, че самостоятелните обекти са построени в ПИ с идентификатор ***,
находящ се в гр. Н., ул. *** - 83, общ. Н., обл. Ш. по КККР, одобрени със заповед № РД-***
г. на изп. директор на АГКК, с площ от 729 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване /до 10м/, номер по
предходен план: 205, кв.**, парцел IX, X, XI. Сочи се, че с настаняването си в имота
ответниците са завладяли и процесния гараж, ведно с избената клетка, която е прилежаща
към него. Твърди се, че са измазали гаража и са му направили гаражна врата. Твърди се,
2
повече от 30 години никой не е проявявал претенции към него, поради което релевират
възражение за придобИ.е на процесния гараж и избено помещение по давност. По тези
съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В условията в
евентуалност, в случай че ревандикационният иск бъде уважен, се прави възражение за
заплащане на сторени в имота подобрения за периода 01.07.1993 г. до 31.12.1994 г., като се
претендира увеличената с тях стойност на имота от общо 1749 лв., като същевременно се
прави и възражение за задържане на имота до заплащане на посочената сума, на осн. чл.
72, ал. 1 вр. ал. 3 ЗС.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител
адв. Б. И., поддържат депозирания отговор и обективираното в тях искане. Претендират
присъждане на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от съдържанието на представения Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г., въз основа на Заповед
на Председателя на ИК на ОбНС гр. Н. на К. С. Х.а и Й. И. М. е продаден собствен на
държавата недвижим имот, ведомствен на Ф „ВК-И-Ш.“, представляващ втори етаж от
къща, находаща се в гр. Н., ул. „***, кв.**, с обща застроена площ 89.84 кв. м., състояща се
от четири стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите му: таванско помещение
№ 1 с площ от 28.46 кв. м., избено помещение №1 с площ от 7.48 кв. м., гараж № 1 с площ от
13.25 кв. м., 1/3 ид. част от стълбище с площ 37.12 кв. м. и 1/3 ид. част от дворно място.
Купувачът по договора К. С. Х. се установи, че е ищецата К. С. М. съгласно приобщеното
удостоверение от *** г., издадено от В. Д. - кмет на с. П., удостоверяващо идентичността на
имената.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. №*** г. се
установява, че Й. И. М. е починал на *** г. като негови наследници по закон са К. С. М.
(съпруга), Е. Й. М. (дъщеря), И. Й. И. (син) и С. Й. И. (син).
Видно от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от *** г., сключен с председателя на ИК на ОНС, К. М.
К. е придобил правото на собственост върху следните самостоятелни обекти: първи етаж от
къща, с обща застроена площ 89.84 кв. м., находаща се в гр. Н., ул. „***, кв.**, състояща се
от четири стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите: таванско помещение с
площ от 21.85 кв. м., избено помещение №3 със застроена площ от 6.39 кв. м., избена клетка
- гараж с площ от 12.75 кв. м., 1/3 ид. част от стълбище с площ 37.12 кв. м. и 1/3 ид. част от
дворно място.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. №*** г. се
установява, че К. М. К. е починал на *** г. като негови наследници по закон са К. П. К.
(съпруга), М. К. М. (син) и С. К. М. (син).
3
Видно от писмо, изпратено по Телепоща на *** г. К. С. М. е уведомила К. П. К. и
С. К. М., че желае да ползва собствения си гараж № 1, избено помещение № 1 и таванско
помощение №1, поради което отправя искане да бъдат освободени. Писмото е получено от
ответниците на *** г.
От съдържанието на констативен потокол от *** г., съставев в кантората на
нотариус П.А. К. С. М. е предоставила 14-дневен срок, считано от *** г., на К. П. К. и С. К.
М. да освободят имота.
По делото са представени квитанции във връзка с платени от ищците местни
данъци и такси на процесния имот за периода 2007 г. – 2023 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно –
техническа ексепртиза се установява, че СМР, заявени с молба от *** г. са извършени около
1994 г. като към датата на извършването им стойността им възлиза на 1805 лв. Съгласно
експертното заключение твърдените ремонтни дейности и подобрения, а именно: измазване
на стени и таван на гаража, застилане на пода на гаража с фракция, изграждане на гаражна
врата от винкели и ламарини, прозорец на гаража с решетка и странична врата за гаража от
към двора на къщата са видими и установени на място. Вещото лице сочи, че металните
врати и решетки на прозорците са свързани със запазване на имота, същите могат да се
демонтират, но трудно ще се пригодят към друг обект, а и монтажът и демонтажът им
изискват допълнителни средства. Сочи също, че стойността им към момента на направата
им е 985 лв. Уточнява, че довършителните работи повишават стойността на имота. От
експертното заключение се установява, че пазарната стойност на имота към датата на
изготвяне на експертизата без извършените в него ремонтни дейности възлиза на 93 000 лв.,
а след направените в него ремотнти дейности – 94 670 лв. От експертното заключение се
установява, че стойността на извършените дейности към момента на направата им е както
следва: измазване на стени и таван на гаража – 800 лв., застилане на пода на гаража с
фракция – 20.40 лв., изграждане на гаражна врата от винкели и ламарини – 816 лв., прозорец
на гаража с решетка – 48.60 лв. и странична врата за гаража от към двора на къщата – 120
лв., а стойността им към датата на изготвяне на заключението е следната: измазване на стени
и таван на гаража – 2000 лв., застилане на пода на гаража с фракция – 26 лв., изграждане на
гаражна врата от винкели и ламарини – 1785 лв., прозорец на гаража с решетка – 108 лв. и
странична врата за гаража от към двора на къщата – 255 лв. В о. с. з. вещото лице уточнява,
че таванското помещение е 21.85 кв. м., гаражът - 12.75 кв. м., а избеното помещение – 6.39
кв. м. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че избено „помещение – гараж“
не са два обекта, като навежда твърдения, че по същността си е гаражна клетка, а изба е
записано, тъй като е на нивото, на което са избите. Сочи, че ако са два обекта, от гаража
следва да се извади някаква квадратура, при което ще е невъзможно да се ползва като гараж.
Уточнява се също, че избено помещение № 3 е съседно с гаража, като и двете помещения са
разположени на южната фасада и са свързани с врата.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно –
техническа ексепртиза, изготвена от в. л. С. С., се установява, че няма как да се провери
4
разположението на процесния гараж и избата по архитектурния проект, тъй като последният
липсва. В заключението се сочи също, че няма как да бъде установено каква е номерацията
на гаражите – от ляво на дясно или от дясно на ляво от към улицата.
По делото са ангажирани две групи гласни доказателства посредством разпита на
четирима свидетели – по двама на всяка от страните.
От показанията на свид. Р.П. (без дела и родство със страните), разпитана по
инициатива на ищците, се установява, че процесният имот е бил ведомствен и е закупен от
ищците през 1992 г. Сочи, че лятото 1992 г. е присъствала на разговор, проведен между Й.
М. и К.К., в който Й. М. казал на К.К., че към него момент не му трябва собствения му
гараж, тъй като децата му били малки, предложил да го ползват временно, докаго децата му
порастнат. Свидетелката сочи, че снахата на К. е зажиявла в имота през 2003-2004 г.
Разказва, че им е ходила на гости общо два пъти, последният от които през 2010 г. или 2011
г. Твърди, че К. й е споделяла, че иска да си ползва отново собствения гараж, но съседите й
не го връщат. Свидетелката предполага, че гаражът и мазата са свързани. Твърди, че къщата
е триетажна с три гаража, разположени един до друг. Знае от К., че вторият етаж от къщата
и първият гараж е техен. Сочи, че гаражът е бил с железни врати с катинар. Не й е известно
дали ответниците притежават собствен гараж. Сочи още, че ответниците никога не са
казвали, че гараж №1 е техен.
От показанията на свид. М.М. (без дела и родство със страните), също разпитан по
инициатива на ищците, се установява, че през лятото на 1992 г. К. поискал да ползва
процесния гараж от Й., тъй като неговият гараж нямал врата, а този на К. бил измазан и с
врата. Свидетелят присъствал на разговора и чул, че Й. казал, че му дава гаража при
условие, че когато децата му дойдат в града му го върне. Сочи, че до 1992 г. К. и Й. са
живели в с. М., а след това е заживяла в с. П.. Споделя, че гаражът е бил свързан с мазето.
Уточнява, че не е влизал в гаража, но е влизал в апартамена им. Поддържа, че първият гараж
е собственост на Й.. Твърди, че вторият - средният гараж се ползва от К. и С., макар, че не е
техен. Сочи още, че ответниците никога не са казвали, че гараж №1 е техен. От Й. бил
разбрал, че гаражът и мазето са свързани.
От показания на свид. А.С. (без дела и родство със страните), ангажирана от
отвитниците, се установява, че е придобила третия етаж от процесната сграда на 02.09.1992
г. от ВиК. Уточнява, че е живяла там от 1997 г. до 2011 г. Твърди, че по нотариален акт
нейният гараж граничии с кооперация, стълбище, улица и втория етаж. Пояснява, че като се
застане с лице към кооперацията от ляво на дясно е третият, като само първият от трите
гаражи е бил зазидан. Сочи, че К. не е ползвала гараж, но са минавали през средния гараж.
Сочи, че големият син на К. – И. е живял на 2 ет. от сградата заедно със семейството си.
Твърди, че първият гараж се ползва от К. от преди 1997 г. като впоследствие му е поставил
врата. Сочи още, че гараж №1 е бил ползван за шивашко ателие от предишния собствеик на
ет. 1. Пояснява, че първият гараж е бил съединен с маза.
От показанията на втория ангажиран от ответниците свидетел – Г.К. (без дела и
родство със страните), се установява, че през 1989 г. е работила към общината като
строителен техник, като в това й качество са й възложили да прави оценки на жилищни
сгради в гр. Н., сред които и сграда на ул. „***. Свидетелката сочи, че през 1991 г. е била
назначена във ВиК като през 1992 г. общината е продавала обекти от жилищна сграда на ул.
„*** на служители на ВиК – К. М., К. К., Й. М., К. М. и А.С. Сочи, че първата от гаражните
клетки е била дадена на К. М., а вторият /средният/ – на Й. М. и К. М., а третият /най-
десният/ - на А.С.. Пояснява, че първата от клетките е била завършена, втората /средната/
недовършена, а третата граничи със следващата къща. Споделя, че процесният гараж се
стопанисва от наследниците на К..
5
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Според разпоредбата на чл. 108 ЗС, под чиято хипотеза попада съдебно
предявеният спор, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
Извод за допустимостта на исковата претенция, с която е сезиран съдът се прави
въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения на ищците за наличието
на извънсъдебно оспорване от ответниците на притежавани от тях права, обуславящ и
правният им интерес от съдебното разрешаване на спора. В случая, съобразно твърденията
на ищците за притежание на правото на собственост по отношение на самостоятелни обекти
в сградата – няходяща се в гр. Н., ул. „*** и на съответните ид. части от общите части на
сградата съчетани с такива за оспорване на правото им на собственост от ответниците,
включително чрез извършването на действия, с които се пречи на упражняването на това
право, съдът прави извод за процесуална допустимост на предявените искове за собственост
с правно основание чл.108 от ЗС.
Следователно основателността на ревандикационния иск е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: придобито
от ищците право на собственост върху процесните имоти на твърдяното придобивно
основание (покупко- продажба и наследствено правоприемство), както и упражнявана от
ответниците фактическа власт върху вещта. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на тези факти. В тежест на
ответниците, от друга страна, е да докажат, че владеят имота на заявеното правно основание
(придобито право на собственост по силата на договор за покупко-продажба, евентуално –
придобивна давност).
В настоящият случай материално правната си легитимация ищците извеждат от
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от *** г., по силата на който К. С. Х.а и Й. И. М. са придобили самостоятелни обекти
в жилищне сграда, находяща се в гр. Н., ул. „***, кв.**, съответно втори етаж от къща, с
обща застроена площ 89.84 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня и сервизни помещения,
ведно с прилежащите му: таванско помещение № 1 с площ от 28.46 кв. м., избено помещение
– маза №1 с площ от 7.48 кв. м., гараж № 1 с площ от 13.25 кв. м., 1/3 ид. част от стълбище с
площ 37.12 кв. м. и 1/3 ид. част от дворно място. В този случай легитимирани да предявят
иска за собственост са К. Х.а и наследниците по право на заместване на Й. М. – С. И. и И.
И..
Ответниците противопоставят на ищците собствени права по отношение на
процесните имоти, произтичащи от Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от *** г., сключен с председателя на ИК на ОНС, по
силата на който К. М. К. е придобил правото на собственост върху следните самостоятелни
6
обекти: първи етаж от къща, с обща застроена площ 89.84 кв. м., находаща се в гр. Н., ул.
„***, кв.**, състояща се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите:
таванско помещение с площ от 21.85 кв. м., избено помещение №3 със застроена площ от
6.39 кв. м., избена клетка - гараж с площ от 12.75 кв. м., 1/3 ид. част от стълбище с площ
37.12 кв. м. и 1/3 ид. част от дворно място и наследствено правоприемство от К.К..
От изложеното в описаните титули за собственост, съдът намира, че се касае за
прехвърляне правото на собственост върху два отделни имота - държавна собственост към
1992 г. Съгласно установеното в Правилника за вписванията, недвижимите имоти се
индивидуализират с посочване на местонахождение, площ, граници/съседи, вид и
предназначение на имотите. От приетите по делото договори за покупко-продажба на
недвижими имоти е видно, че индивидуализираните в тях имоти - обект на съглашението, се
различават по площ и прилежащи избени помещения.
Индивидуализацията на обектите е спорна между страните, като съдът намира, че
същата съответства на тази, описана в Договорите за продажба на държавни недвижими
имоти по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г. Тази идентичност се установява
от показанията на свид. А.С. и свид. Г.К., които съдът кредитира изцяло, доколкото са
конкретни, подробни, последователни, непротиворечиви и съответни на останалия
доказателствен материал. Както свид. А.С., така и свид. Г.К. имат преки впечатления за
изложените от тях обстоятелства, като първата свидетелка е собственичка на третия етаж от
процесната жилищна сграда, а втората свидетелка през 1989 г. е работила към общината
като строителен техник, като в това й качество са й възложили да прави оценки на жилищна
сграда на ул. „***, а 1991 г. е била назначена във ВиК. От показанията на тези свидетелки
безспорно се установи, че първата от гаражните клетки /тази която е най- ляво като се
застане с лице към фасадата на сградата/ е била продадена на К. М., втората /средната/ - на
Й. М. и К. М., а третата /най- дясната/ - на свид. А.С.. Свид. А.С. сочи, че единствено
първият гараж /най-левият като се застане с лице към фасадата на сградата/ е свързан с
избено помещение. Този факт не се опровергава от показанията на свид. Р.П. и свид. М.М.,
водени от ищците. Тези показания кореспондират със заключението на вещото лице М. Й.,
която в съдебно заседание поясни, че избено помещение № 3, принадлежащо на
ответниците, е съседно с най-левия гараж като се застане с лице към фасадата на сградата
като двете помещения са разположени на южната фасада и са свързани с врата. Вещото лице
направи уточнение, че „избена клетка – гараж“ не са два обекта, а по същността си е гаражна
клетка.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че
ответниците ползват първия гараж /най- левия като се застане с лице към фасадата на
сградата/, като съдът приема за установено, че именно той е тяхна собственост, тъй като е
единственият, свързан с избено помещение, а от представените по делото Договори за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г.
е видно, че гаражът на ответниците е описан „избена клетка – гараж“. В подкрепа на
изложеното са и твърденията на вещо лице М. Й., че ползваният от ответниците гараж е с
7
площ 12.75 кв. м., която съответства на тази, посочена в Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г., сключен с
председателя на ИК на ОНС и наследодателя на ответниците - К. М. К..
С оглед изложеното съдът приема, че ответниците осъществяват фактическа власт
по отношение на собствения си гараж, който е свързан с избеното помещение и е с площ от
12.75 кв. м., а не върху този на ищците - гараж № 1 с площ от 13.25 кв. м.
Поради обстоятелството, че фактическата власт върху процесните имоти не се
упражнява от ответниците, не се налага изследване на въведеното от ответниците
възражение за задържане на процесния гараж до заплащане от ищците на извършените в
него подобрения от ответниците в качеството им на добросъвестни владелци в общ размер
на 39 800 лева.
Така установените факти и съвкупната преценка на доказателствения материал по
делото мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че ищците са придобили правото на
собственост върху процесните имоти на заявеното от тях основание и в посочения в
исковата молба обем, поради което искът по чл. 108 ЗС в установителната му част следва да
бъде уважен. Доколкото обаче не се установи ответниците да упражняват фактическа власт,
респективно да владеят процесните недвижими имоти, то искането за осъждане на
ответниците да предадат на владението върху тях следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед изход на спора, отправеното искане и представения списък по чл. 80 от
ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
сторените от тях разноски по делото за държавна такса, депозит за вещо лице и адв.
възнаграждение Доколкото претенцията се уважава само в установителната част разноските
се дължат съразмерно, а именно ½, възлизаща на 680 лв., от които 75 лв. за внесена
държавна такса, 150 лв. за внесен депозит за вещо лице по СТЕ и 450 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците
също следва да бъдат присъдени половината от направените разноски предвид отхвърлянето
на осъдителната част от претенцията, равняваща се на 535 лв., от които 335 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв. за платен депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Н., ул. „***, ет. 1 и С. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „***, ет. 1, че К.
С. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „***, общ. Н., обл. Ш., С. Й. И., ЕГН **********,
с адрес: с. Т., ул. „***, общ. Н., обл. Ш. и И. Й. И., ЕГН **********, с ардес: с. Т., ул. „***,
общ. Н., обл. Ш., са собственици на на следните недвижими имоти:
8
- ГАРАЖ №1 - самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ 13.25 кв.м.,
находящ се в гр. Н., ул. „*** в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна
сграда- многофамилна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.5,
под обекта: няма и над обекта: ***.1;
- ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ-маза №1, с площ 7.48 кв.м., представляващо
прилежаща част към самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***.2, по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Н., ул. ***, ет. 2, ап. 2, ведно с прилежащите: таванско помещение № 1 със
застроена площ 28.46 кв. м., 1/3 ид. ч. от стълбище с площ 37.12 кв. м., при съседи: на
същия етаж – няма, под обекта- ***.1 и над обекта- ***.3;
- 1/3 ид. части от ДВОРНО МЯСТО с обща площ 729 кв.м., находящо се в гр. Н.,
ул. ***-83, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, ***, ***
и ***.
ОТХВЪРЛЯ искането на КК. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „***, общ.
Н., обл. Ш., С. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „***, общ. Н., обл. Ш. и И. Й. И.,
ЕГН **********, с ардес: с. Т., ул. „***, общ. Н., обл. Ш., за осъждане на К. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „***, ет. 1 и С. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.
„***, ет. 1, да предадат владението на следните недвижими имоти:
- ГАРАЖ №1 - самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ 13.25 кв.м.,
находящ се в гр. Н., ул. „***, в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна
сграда- многофамилна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.5,
под обекта: няма и над обекта: ***.1;
- ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ-маза №1, с площ 7.48 кв.м., представляващо
прилежаща част към самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***.2, по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Н., ул. ***, ет. 2, ап. 2, ведно с прилежащите: таванско помещение № 1 със
застроена площ 28.46 кв. м., 1/3 ид. ч. от стълбище с площ 37.12 кв. м., при съседи: на
същия етаж – няма, под обекта- ***.1 и над обекта- ***.3;
- 1/3 ид. части от ДВОРНО МЯСТО с обща площ 729 кв.м., находящо се в гр. Н.,
ул. ***-83, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, ***, ***
и ***.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „***, ет. 1 и С. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „***, ет. 1, да заплатят на К. С. М., ЕГН **********, с
адрес: с. П., ул. „***, общ. Н., обл. Ш., С. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „***,
общ. Н., обл. Ш. и И. Й. И., ЕГН **********, с ардес: с. Т., ул. „***, общ. Н., обл. Ш.,
сумата от 680 лв. (шестстотин и осемдесет лева), представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „***, общ. Н., обл. Ш., С.
Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „***, общ. Н., обл. Ш. и И. Й. И., ЕГН **********,
9
с ардес: с. Т., ул. „***, общ. Н., обл. Ш., да заплатят на К. П. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., ул. „***, ет. 1 и С. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „***, ет. 1, сумата от
535 лв. (петстотин тридесет и пет лева), представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
10