Решение по дело №10/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20202230200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 91

 

гр. Сливен,  20.02. 2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен  състав,  в публично заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:   

                               

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

    при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД 10 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

    Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

    Постъпила е жалба от  Т.Д.Б. срещу електронен фиш серия К №  1922585 на ОД МВР  гр. Сливен, с което на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание - Глоба в размер на 300 лв., за  нарушение на чл.21 ал. 2, вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Иска издадения електронен фиш бъде отменен.

    В с.з. жалбоподателя, редовно призована не се явява и не се представлява.

    В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител.  

    Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

      На 05.02.2018 г. на път І-6, км. 363+500 в района на Община Твърдица с посока запад-изток, служители на РУ на МВР Твърдица контролирали движението на МПС, включително и ограничението на скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В-26,  като за целта били паркирали служ. а-л с рег. № СН4679НС оборудван с ТС TFR1-M и радар 584 собственост на ОД на МВР Сливен. В 11:14 часа покрай контролиращия скоростта автомобил преминал л.а. „Пежо 307 1.6 И” с рег. № А8227МА. Тъй като при максимално разрешена 60 км/ч за извън населеното място, радарната система установила нарушение за скорост, то било заснето с автоматизирано техническо средство. Техническото средство установило, че заснетия автомобил се движи със скорост от 90 км.ч.

    За констатираното на жалбоподателя лично на 27.11.2019г. бил връчен електронен фиш № 1922585 за налагане на глоба ведно със заснет клип № 5795 от Радар № 584.

    Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.              

    Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

     Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава  водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства.  Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, зависещи от категорията на пътното превозно средство и мястото на движение – населено място, извън населено място, магистрала. В рамките на  извън населено място, каквото е км. 363+500 в района на Община гр. Твърдица на път І-6, разрешената скорост е 60 км/ч. На 05.02.2018 г. паркираният на км. 363+500 в района на Община Твърдица, полицейски автомобил собственост на ОД на МВР Сливен с рег. № СН 4679 НС с монтирана в него радарната система констатирала нарушение на скорост, което било установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Съставения ЕФ бил връчен лично на жалбоподателя.

     Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е определен начина и реда за използването й.

В настоящия случай е следвало и са представени по делото  писмени доказателства спазени ли са изискванията на цитираната Наредба, а именно: било ли е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M 584, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред, мястото за контрол с автоматизирано техническо средство и система, попълнен ли е протокол за използване на мобилно АТСС за контрол.

От приложената  по преписката снимка на клип № 5795 от Радар № 584 безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно 93 км/ч. като с електронният фиш е приспаднат толеранс от 3 км/ч, с оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената административнонаказателна санкция.  При издаването  му не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон. Ел.фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството.

Ел.фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството.

Относно наведените в жалбата твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на ЕФ съда следва да отбележи, че те са неоснователни и това беше коментирано по горе.  По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че ЕФ е издаден извън сроковете предвидени в закона. Действително до настоящия момент са изтекли повече от две години от констатиране на нарушението. В процесния случай е издаден електронен фиш, при който не се издават едновременно АУАН и НП и този ЕФ по правни последици е приравнен на НП.  В случая следва да се приеме, че АНО разполага с три годишен срок от извършване на нарушението да връчи ЕФ. Този срок започва да тече от датата на нарушението -05.02.2018г. и изтича на 05.02.2021г. В казуса ЕФ е връчен преди изтичане на тригодишния срок, тоест административно наказателната отговорност на жалбоподателя не е погасена по давност.

Твърдението в жалбата, че в случая следва да намери приложение едногодишният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, че не се образувало АНП, ако не бил съставен АУАН в продължение на три месеца от установяване на нарушението или в 1г. срок от откриване на нарушителя е неоснователно. Това бе коментирано по горе и е последица от неразбирането на института на давностните срокове. Жалбопод. е прав, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни  и това е видно  от т.1 на Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, но тези срокове касаят друга процедура, тази по съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая ЕФ има характера на НП и за него тече давността по чл.82 от ЗАНН.   Жалбоподателя трябва да прави прави разлика между двата основни вида давност- такава за преследване на лице извършило адм. нарушение   и  такава, на лице по отношение на което е влязло в сила НП. Както бе посочено по горе давността за преследване тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, в случая ЕФ с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест за да е приложим срока по чл. 82 ЗАНН електронния фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на ЕФ е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила на ЕФ не тече изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН, а общата  давност по НК, която е много по продължителна.

Предвид посоченото съдът прие, че атакувания ел.фиш е  правилен и законосъобразен, ето защо:   

   

Р  Е  Ш  И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1922585 на ОД МВР  гр. Сливен, с който на Т.Д.Б. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, пл. Жени Патева № 1, ет.1, стая 13 М.Б. му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.  на осн. чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.  

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: