№ 106
гр. Ямбол, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Т., против Решение №260017 от 03.08.2020г. на Елховския районен съд,
постановено по гр.д.№ 42/2020г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и допустима - подадена е от надлежна
страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София се обжалва
решение №260017 от 03.08.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№
42/2020г. по описа на ЕРС. С атакуваното решение ЕРС е осъдил ГД"Гранична полиция" при
МВР - гр.София да заплати на ищеца М.И.М. с ЕГН **********, от гр.***, обл.***, ул.***
№**, съдебен адрес гр.***, бул.***№**, адв. М.Д. от АК-***, на основание чл.178, ал.1, т.З,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1564.99 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.01.2017г. до
27.01.2020г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1371.99 лева -считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.01.2020г. до окончателното й изплащане; върху сумата от
166.75 лева - считано от 01.02.2020г. до окончателното й изплащане; върху сумата от 26.25
лева -считано от 01.05.2020г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА ГЛАВНА
1
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ» МВР-гр.София, да заплати на М.И.М., ЕГН
**********, от гр.***, обл.***, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 186.91 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1371.99 лева, начислена за периода на
забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда -
27.01.2020г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 380.00 лева.
Въззивникът обжалва решението като постановено при съществено нарушение на
материалния закон, несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното
възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са изложени съображения по същество
на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като
извънреден труд.
Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители, работещи в МВР. Посочва, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, че за процесния период редът
е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г..
изм. и дои. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн.
ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
Според въззивника тази нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и
неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово
правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи, че защитата на
служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо
заплащане и по-висока социална закрила чрез компенсиране на извънредния труд, почивки,
отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на
работещите по трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР,
уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР
отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им
гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители.
Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да
се начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се
въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
2
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в
нормата четири предпоставки, между които: продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, а в случая те не са налице - дневното и нощното работно време са с една и
съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на
изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с
което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от М.И.М. с ЕГН
**********, от гр.***, обл.***, ул.***№**, чрез адв. М.Д. от АК-***, в който се излага
подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените
разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не
се представлява. Постъпила е молба от пълномощника му адв. Д., в която е заявил желание
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа писмения отговор, няма
доказателствени искания. Моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното решение на районния съд. Претендира присъждане на разноски.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение
и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че през процесния период – 27.01.2017 г. до 27.01.2020 г.
ищецът (сега въззиваем) М.И.М., е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.
142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, а именно – старши полицай в ГПУ - Елхово при РД „ГП"-
Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП" гр. София, следователно страните са били
обвързани от служебно правоотношение.
От неоспорено заключение на вещото лице Т. по назначената от ЕРС съдебно –
счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни
дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на
вещото лице от ответника, се установява,, че за периода от 27.01.2017 година до 27.01.2020
година ищецът е полагал труд на 12 - часови смени по график, включително и за времето от
22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта - общо 1503 часа /подробно описани в колона 6 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се
установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1503 часа, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1717.93 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения е общо за процесния период в размер на 214.93 часа, която разлика не е
начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че
3
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период
възлиза на сумата от 1564.99 лева.
За месеците октомври, ноември и декември 2019 година и за периода от 01.01.2020г.
до 27.01.2020г. вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 165 часа,
който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 188.61 часа. Разликата
между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 23.61 часа. Дължимото
се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците октомври, ноември и
декември 2019г. и от 01.01.2020г. до 27.01.2020г. възлиза на сумата от 193.00 лева, която
вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на
проверката- месец май 2020 година.
Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху
претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за
периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия, възлиза на общата сума от 186.91 лева, като лихвата за забава е изчислена от
вещото лице от 30.04.2017 година до датата на подаване на исковата молба - 27.01.2020
година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за
периода от 27.01.2017 година до края на м. септември 2020 година.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и акцесорен
иск по по чл.86, ал. 1 от ЗЗД .
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата
4
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е
действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
5
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това
общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и даденият от Съда на Европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане
на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява основателна. Същата е доказана и по размер като
съгласно заключението на в.л. дължимата сума е 1564.99 лв., поради което искът следва да
се уважи.
Предвид уважената претенция по главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за заплащане мораторна лихва поради забавено изпълнение на главното
задължение. Размерът на мораторната лихва е установен на обща сума от 186.91 лева.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за
6
неоснователно. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото искове,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004г., възлиза на 352.63 лв.. Претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. се явява прекомерно, с оглед фактическа и
правна сложност на делото, обема на извършената от процесуалния представител на
въззиваемия работа - изготвяне на писмена защита без явяване в проведеното по делото
о.с.з., поради което следва да бъде намалено до размера на 352.63 лв., които следва да бъдат
присъдени на въззиваемия.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260017 от 03.08.2020г. на Елховския районен съд,
постановено по гр.д.№ 42/2020г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на М.И.М. с
ЕГН **********, от гр.***, обл.***, ул.*** №**, сумата 352.63 лв. - разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7