Р Е Ш Е Н И Е
№ 198 / 17.10.2014г. град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На десети септември две
хиляди и четиринадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ………………Д.Е. …………...................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....470.........по
описа за............2013...............година
Предявените
искове по
настоящото дело са с правно основание както следва : 1 .
главния иск е с правно основание чл.
373 ал.1 от ТЗ и акцесорен такъв по чл.
86 ал.1 от ЗЗД , 2. насрещния иск е с правно основание чл. 372 от ТЗ и акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД и 3. обратния иск е с правно основание чл. 208
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД като акцесорен иск .
Производството по настоящото дело е образувано
по повод подадената искова молба
от ищецът Загора Спед Транс ЕООД
гр. Нова Загора с която същото дружество
е предявило срещу Събирателно дружество
Георгиева и Сие гр. Карнобат
обективно съединени искове както
следва : иск по чл. 373 ал.1 от ТЗ – за осъждането на СД Георгиева и Сие гр.
Карнобат да му заплати сумата от 7933,
47 лв. , както и иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД – за осъждането на същото СД Георгиева и Сие гр. Карнобат да му заплати сумата от 790 лв.
представляваща дължима се мораторна лихва / за забава / върху главницата посочена по- горе дължима се за периода от 15.08.2012 година до датата на предявяването на иска в КРС – 20.06.2013 година , ведно със
законната лихва върху сбора от двете горепосочени суми – главница и лихва в
размер на 8723, 47 лв. до
окончателното й изплащане , ведно с
всички законни последици от това – осъждането на ответното дружество да му
заплати и направените от него съдебни
разноски по настоящото дело .
Съдът е проверил искова молба с която са предявени
горепосочените искове и понеже
е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно
разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е
изпратил препис от нея ведно с приложенията към същата на ответника по делото
за даване на писмен отговор. В преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК
ответника Събирателно дружество Георгиева и Сие гр. Карнобат е подало писмен
отговор в който приема , че така предявените главен и акцесорен иск са
допустими за разглеждане , но изразява категорично становище , че същите се
явяват изцяло неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива изцяло. В
срока за отговор на исковата молба
ответника - Събирателно дружество Георгиева и Сие гр. Карнобат е
осъществило и правата си по чл. 133 от ГПК във връзка с чл. 211 ал.1 от ГПК и
във връзка с чл. 219 ал.1 и ал.3 от ГПК
като е предявило срещу първоначалния ищец Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова
Загора насрещен иск по чл. 372 от ТЗ
ведно с такъв по чл. 86 от ЗЗД с който ищецът по него СД Георгиева и Сие моли съда да постанови решение с което да
осъди ответника по този иск Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора да му заплати сумата от 456 лв. представляваща стойността
на превозно навло за стока , породено от сключен между тях договор за превоз на товар, ведно със законната лихва за забава върху същата
сума в размер на сумата от 44, 13 лв.
претендирана за периода от 10.09.2012 г. до 21.08.2013 година, ведно със
законната лихва върху същата сума от датата на предявяването на иска – 21.08.
2013 г. до окончателното й изплащане .
Със същия иск ищецът посочен по- горе
моли съда да осъди ответника Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора да му заплати направените от него съдебни разноски по
насрещния иск на основание чл. 78 от ГПК. На основание чл. чл. 220 от ГПК същият ищец по
насрещния иск СД Георгиева
и Сие гр. Карнобат е поискал
от съда да допусне респ. привлече като трето лице – помагач по делото
дружеството застраховател на собствените му ППС с оглед на подаване от негова страна на обратен иск срещу същия застраховател ,
което искане съдът е уважил и е допуснал респ. конституирал като трето лице – помагач по настоящото
дело ДЗИ- Общо застраховане ЕАД гр. София. Същото дружество СД Георгиева
и Сие гр. Карнобат в срока на отговора
си на исковата молба е предявило такъв обратен иск срещу застрахователя ДЗИ –
Общо застраховане ЕАД гр. София с правно
основание чл. 208 ал.1 от КЗ с който
моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника по този иск ДЗИ – Общо
Застраховане ЕАД гр. София да заплати на
Събирателно дружества Георгиева и Сие гр. Карнобат общата сума от 7 933,
47 лв.
представляваща главница по неизплатено застрахователно обезщетение по сключени с този ответник два
застрахователни договора за застраховка на товари , както и осъждането на
ответника – застраховател по този иск да му заплати и законната лихва от 790 лв.
дължима се за периода от 31.08.2012 година до 21.08.2013 година на
основание чл. 86 от ЗЗД , както и
законната лихва начиная от датата на
предявяването на този обратен иск в КРС – 21.08.2013 година до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът е приел , че предявеният насрещен иск
по чл. 372 от ТЗ ведно с предявеният такъв по чл. 86 от ЗЗД – за претендирана
законна лихва върху същата сума в размер на 44, 13 лв. са
допустими , поради което на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК е приел
същите за разглеждане, като на основание
чл. 131, ал. 1 от
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът
по насрещния иск Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора е подал отговор на
исковата молба по повод на предявения срещу него насрещен иск като в него
твърди , че така предявените срещу него
искове се явяват допустими за разглеждане , но се явяват частично основателни
като моли съда да отхвърли основния главен насрещен иск като неоснователен до
размера му над 56 лв. тъй като в същия му размер до 56 лв. този иск се явява
основателен и доказан , а моли акцесорният иск за претендирани лихви като напълно неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен изцяло . Същият е направил допълнително и
възражение по чл. 103 от ЗЗД за
прихващане с дължимата му се според него неустойка по сключеният между тях
договор за превоз на стоки и затова моли съдът ако приеме, че така предявения
главен иск се явява основателен да се направи
прихващане със същия с дължимата му се
според него неустойка по сключеният между тях договор за превоз на стоки.
Същият ответник претендира да му бъдат
присъдени и направените от него съдебни разноски по делото съобразно уважената
част от иска.
Съдът на основание чл. 220 от ГПК е допуснал като трето
лице – помагач по делото ДЗИ- Общо
застраховане ЕАД гр. София като на
основание чл. 219 ал.3 от ГПК е приел,
че предявеният от ищеца по този обратен
иск – СД Георгиева и Сие гр. Карнобат
срещу ДЗИ – Общо застраховане ЕАД гр. София обратен иск за осъждането му
за общата сума от 7 933, 47
лв. представляваща главница по
неизплатено застрахователно обезщетение
по сключени с този ответник два застрахователни договора за застраховка
на товари , както и осъждането на ответника – застраховател по този иск да му
заплати законната лихва от 790 лв.
дължима се за периода от 31.08.2012 година до 21.08.2013 година на
основание чл. 86 от ЗЗД , както и
законната лихва начиная от датата на
предявяването на този обратен иск в КРС – 21.08.2013 година до окончателното
изплащане на сумата са допустими ,
поради което на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК е приел същите обратни искове за разглеждане,
като на основание чл. 131, ал. 1 от
В същият горепосочен срок ответникът по
обратния иск ДЗИ - Общо застраховане АД гр. София е подал писмен отговор на
исковата молба с която е предявен горепосочения иск респ. искове срещу него
като ги оспорва като неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли
като такива изцяло .
В
съдебно заседание ищецът по главния иск Загора Спед Транс ЕООД редовно призоваван не се явява лично неговия законен представител
, но същото дружество чрез неговия процесуален представител адв.С.М. , заявява , че поддържа иска и иска неговото уважаване изцяло, така както е
предявен ведно с всички законни последици от това – присъждане на направените
по делото съдебни разноски.Същият ищец оспорва така предявеният срещу него
насрещен иск респ. искове като неоснователни и недоказани и моли съдът да ги
отхвърли изцяло , ведно с всичките
законни последици от това.
Ответната
страна Събирателно дружество Георгиева и Сие гр. Карнобат по първоначално
предявения срещу нея главен иск в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е
подала писмен отговор по исковата молба по повод на предявения срещу нея
горепосочен иск в който оспорва същия
като неоснователен и моли съдът да го
отхвърли изцяло като такъв. Затова съдът
намира, че този иск се явява допустим за разглеждане и като такъв
следва да бъде разгледан по същество . Същото дружество СД Георгиева и
Сие гр. Карнобат като ответна страна редовно призовано се явява лично в съдебно
заседание неговия управител А.Ж.Н. като същото
чрез процесуалните си представители адв.
Е.М. и адв. Мария Димитрова оспорва
предявения иск като неоснователен и моли
съдът да го отхвърли изцяло като такъв .Същите
процесуални представители на дружеството в съдебно заседание поддържат изцяло
така предявените от него насрещен и
обратен искове и молят съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани ,
ведно с всички законни последици от това.
Ответната страна по обратния иск ДЗИ- Общо застраховане АД гр. София редовно призована не се явява неин законен или
процесуален представител в съдебно заседание , но същото дружество чрез
процесуалният си представител адв. В. оспорва така предявения срещу дружеството
иск като неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли изцяло като
такъв ведно с всички законни последици от това- присъждане на дружеството на
направените от него съдебни разноски по настоящото производство.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
С горепосочения иск – първоначалния главен горепосочения ищец Загора Спед Транс
ЕООД гр. Нова Загора моли съда да постанови решение с което да осъди горепосоченият ответник Събирателно дружество Георгиева и Сие гр. Карнобат да
му заплати сумата от 7 933 , 47 лв. главница , която претенция представлява равностойността на погинала стока собственост на Кнауф България ЕООД вследствие на настъпило ПТП с товарен автомобил – влекач с рег. № А 80 49 КВ заедно с принадлежащото му полуремарке към
него с рег. № А 27 91 ЕЕ - собственост на СД Георгиева и Сие гр.
Карнобат, настъпило на 15.08.2012 година
, ведно с претендирана мораторна лихва в размер на 790
лв. върху горепосочената главница за периода от 15.08.2012 година до датата на
предявяването на иска в Районен съд Карнобат – 20.06.2013 година , ведно със законната лихва върху общата сума от 8723, 47 лв.
представляваща сбора на главницата и мораторната лихва , начиная от
датата на предявяването на иска в КРС до
окончателното й изплащане, както и всички направени от ищеца Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора
съдебни разноски по настоящото дело.
Видно от приетите като
доказателства по настоящото дело ксерокопия от заявка – договор за автомобилен превоз на товари № 3045 от
14.08.2012 г. подписан само от заявителя по него Загора Спед Транс ЕООД гр.
Нова Загора , 1 бр. товарителница № 70733341 издадена от Кнауф България ЕООД
гр. София , уведомително писмо от Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора до
Кнауф България ЕООД гр. София от дата
16.08.2012 година , Протокол № ********** от 20.8.2012 г. издаден от Кнауф
България ЕООД гр. София , писмо на Кнауф
България ЕООД гр. София от дата 17.8.2012 г. до Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова
Загора , Протокол за прихващане издаден
от Кнауф България ЕООД гр. София , преводно нареждане от 20.09.2012 г. , Протокол № ********** от дата 01.09.2012 г. , Покана
за плащане изх. № 01 от 8.2.2013 г. от
Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора до СД Георгиева и Сие гр. Карнобат, Авариен
протокол № 11 / 1407 издаден от Булгарконтрола ЕАД гр. София на дата 20.8.2012 година , фактура № ********** от дата 20.8.2012 г. , справка
за приетите отпадъци от СД Георгиева и
Сие гр. Карнобат на дата 24.8.2012 г. , съдебномедицинска експертиза
на труп № 269 / 2012 г. изх. № 1077 / 5.9.2012 г. , протокол за химическа
експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина
№ А – 348 от 4.9.2012 г., трудов договор
на СД Георгиева и Сие гр.
Карнобат със Стойко А. Стойков от дата 5.12.2011 година , констативен протокол
за ПТП с пострадали лица , товарителница сер . М № 0031830 от дата 15.8.2012
година , 2 броя свидетелства за регистрация
относно седлови влекач Волво с рег. №
А 80 49 КВ и полуремарке с рег.
№ А 27 91 ЕЕ
- собственост на СД Георгиева и Сие гр. Карнобат както и от заключението
на вещото лице Б.Т. по назначената по
делото съдебно автотехническа експертиза , което като неоспорено от страните по
делото съдът е приел като абсолютно
доказателство съдът счита , че съгласно горепосочения договор за автомобилен превоз на товари № 30 45 от 14.08.2012 г. Събирателно дружество Георгиева и Сие гр.
Карнобат се е задължило да извърши превоз на
товар- 23 тона гипсокартон със
собствения му товарен автомобил седлови влекач марка Волво с рег. № А 80 49 КВ и полуремарке А 2719 ЕЕ
, който гипсокартон е собственост на Кнауф България ЕООД гр. София от
базата му – завод Марица в село
Медникарово / Община Гълъбово / до гр. София до получателя Поларис Продукт ООД гр. София
срещу договорено навло в размер на 440 лв. с допълнително ДДС. Превозваната стока – горепосочените 23095 кгр.
гипсокартони ведно с 800 бр.
стъклофазерна лента са били натоварени
на горепосочените ППС – собственост на дружеството ответник на 15.08.2012 година след 17. 00 часа с шофьор на същите лицето Стойко А. Стойков като същите след това са потеглили
за пункта за доставка в гр. София. Не се спори между страните и факта , че около
20 , 40 часа на 15.08.2012 година при управление на същите ППС по
автомагистрала Тракия на 143 – тия
километър водача Стойко Стойков е получил остра сърдечно – съдова
недостатъчност , развила се на базата на
установените болестни изменения на сърцето : силно изразена хипертрофия на миокарда , коронаросклероза –
стесняване лумена на дясната и по
низходящия клон на лявата венечна артерия
от надигнати и стенозиращи атеросклеротични плаки – повече от 2 / 3 довели
до остра миокардна исхемия , вследствие
на което е починал на място и вследствие
на това товарния автомобил е
останал без шофьор на самоуправление и впоследствие е катастрофирал – претърпял
ПТП като превозваната стока е погинала изцяло. Видно от същата медицинска
експертиза е че се касае за така наречената
„ смърт на волана „ обусловена
от болестни изменения в сърдечно- съдовата система и същата няма
травматичен характер свързан с
настъпилото ПТП т.е. не съществува
причинно- следствена връзка между станалото ПТП и настъпилата смърт. Установява се , че непосредствено преди катастрофата товарния автомобил се е движил с 90 км / час в съответствие с правилата за движение по пътищата и спазвайки
скоростта за движение по
магистрален път. Установи се , че същият автомобил е бил технически изправен ,
което е видно от талона за преминат
годишен технически преглед , като се установи освен това от протокола за извършена химическа експертиза
на кръвта на починалия водач Стойков , че същият не е употребил алкохол. Следователно
съдът приема , че въз основа на събраните по делото доказателства , че настъпването
на процесното ПТП не е резултат на противоправно поведение на шофьора на товарния автомобил Стойков тъй като не е последица от негови
противоправни действия или бездействия извършени в нарушения на конкретни правни норми , а е последица от
това , че процесното ПТП е настъпило в
резултат на настъпилата смърт на волана
на водача на процесните ППС в следствие
на настъпил масивен инфаркт,като затова и същият не е могъл да предвиди или
предотврати същото настъпило ПТП. Затова и съдът намира, че в случая се касае за
та.н. форсмажор или съответно непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ал.2 от ТЗ .
По отношение на този иск съдът
намира следното : погиналата стока вследствие на настъпилото ПТП - горепосочените 23095 кгр. гипсокартони ведно с 800 бр. стъклофазерна
лента собственикът на същите Кнауф
България ЕООД е оценил на процесната сума от 7 933, 47 лв. за което е направил рекламация чрез
уведомление до спедитора - ищеца по настоящото дело Загора Спед Транс
ЕООД които впоследствие с
прихващане ищцовото дружество е
изплатило на Кнауф България ЕООД ведно от приложения протокол издаден от
последното. Същата сума сега се претендира от ищеца Загора Спед Транс ЕООД срещу
СД Георгиева и Сие гр. Карнобат . По
принцип за погиване на товара по време
на извършван автомобилен превоз на същия
отговорност се носи от превозвача , като същата се ангажира само по отношение на лицето претърпяло вреди - респ. собственика на стоката. В случая
ищцовото дружество не може да претендира
стойността , дори и същата да е платена на собственика на погиналата
стока от превозвача тъй като той не е собственик на същата т.е
ищецът не може да се суброгира в правата на собственика на стоката който се явява удовлетворен кредитор
вследствие на действията на дружеството- ищец.
Само собственика на същата може да претендира равностойността на
погиналата стока от превозвача й, като
същият не може да я претендира от спедитора – ищцовото дружество т.е. ищцовото
дружество не може да претендира
стойността на погиналата стока и респ.
платеното от него обезщетение за нея от ответното дружество тъй
като съдът намира, че той е извършил плащането на същата погинала стока на
собственика й неоснователно респ. без каквото и да е правно основание затова. В
случая ищцовото дружество би могла да
претендира срещу ответното СД обезщетение
за претърпени от него вреди изразяващи се в изплатени от него други обезщетения в полза на собственика на превозваната стока
– Кнауф България ЕООД , но не и такива вреди
изразяващи се в заплащането от негова страна на равностойността на погиналия товар , тъй
като той не е негов собственик. Затова и съдът намира, че на това основание
така предявения иск от ищецът Загора
Спед Транс ЕООД с правно основание чл. чл. 373 ал.1 от ТЗ – за
осъждането на СД Георгиева и Сие гр. Карнобат да му заплати сумата от 7933, 47 лв. , като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен изцяло , като също следва да бъде отхвърлен и по тази
причина и акцесорния иск по чл. 86 ал.1
от ЗЗД – за осъждането на СД Георгиева и Сие гр. Карнобат да му заплати сумата от 790 лв.
представляваща дължима се мораторна лихва / за забава / върху главницата посочена по- горе дължима се за периода от 15.08.2012 година до датата на предявяването на иска в КРС – 20.06.2013 година , ведно със
законната лихва върху сбора от двете горепосочени суми – главница и лихва в
размер на 8723, 47 лв. до
окончателното й изплащане , ведно с
всички законни последици от това – осъждането на ответното дружество да му
заплати и направените от него съдебни
разноски по настоящото дело . Затова и съдът намира, че по тази причина
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответното такова СД
Георгиева и Сие гр. Карнобат направените от последното съдебни разноски по
настоящото дело свързани с този иск на основание чл. 78 ал.3 от ГПК поради
претендирането на същите.
Съдът намира , че така предявения
иск се явява и неоснователен и на друго правно основание тъй като както бе
посочено по- горе причината за настъпилото ПТП и причиненото с него погиване на
товара е настъпилата непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ал.2 от ТЗ която е уредена в разпоредбата на чл. 17 т.2 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR / - мигновената смърт по време на превоза на шофьора Стойков , а не
виновното поведение на същото лице.
Както бе посочено по- горе от събраните горепосочени писмени доказателства се
установи по един несъмнен и категоричен начин , че причина за горепосоченото
настъпило ПТП и за погиване респ. изцяло погубване на превозвания
товар е получения през време на превоза
масивен инфаркт от страна на шофьора на автомобилния състав в резултат на което е настъпила смъртта му и превозващия
автомобилен състав е станал неуправляем и е катастрофирал. Съдът намира,
че тази настъпила внезапна смърт на шофьора е обстоятелство настъпило по време на
осъществяването на процесния превоз на товари , като същото не може да се
предвиди от ответното дружество , същото не може да го предвиди и да избегне
последиците от това обстоятелство – настъпването на процесното ПТП и погиването
на товара , като това обстоятелство е извън възможностите на ответното
дружество да го избегне. Това е
така тъй като ответното дружество не е
могъл да предвиди внезапната смърт на
шофьора тъй като е нямало индиции за каквото и да е заболяване на този шофьор ,
още повече , че същият ще получи масивен инфаркт по време на осъществяването от
негова страна на процесния превоз. Това
обстоятелство затова и се нарича непреодолима сила с оглед , че
същото е извън възможностите на
ответника да го предвиди и да го преодолее с оглед отстраняването на неговите
вредни последици. Затова и
горепосочените нормативни актове – чл. 306 ал.1 от Търговския закон, чл. 68
ал.1 от Закона за автомобилните превози и чл. 17 т.2 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки / CMR / посочват категорично и точно , че при настъпване на
това форсмажорно обстоятелство , превозвачът на товара не носи отговорност за
неговото евентуално погиване. Тука следва да се посочи, че в този случай посочените от процесуалният
представител на ищцовото дружество основания за ангажиране на отговорността на
дружеството – ответник , това , че същото не
е укрепило товара по указания начин в предложения договор , това , че
преди настъпването на процесното ПТП ответното
дружество не е информирало ищцовото чрез
шофьора си за тръгването на пътния състав, че товара не бил опакован съобразно вида на товара , че дружеството
ответник не уведомило писмено
дружеството – ищец след настъпилото ПТП
и каква е причината за него , това , че на шофьора не му е бил извършен
съответен инструктаж и че на същия не са били осигурени съответните почивки , съдът намира за неоснователни тъй като се
оспорват респ. отричат от представените по делото писмени доказателства , които
последни не са оспорени от никакви други от същия вид по делото , а и освен
това дори и хипотетично да се допусне , че са били налице , то същите не се
намират в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и с настъпилия вследствие на това погиване на
товара , а същото погиване – предмет на делото се дължи на настъпилото
форсмажорно обстоятелство – настъпилата непреодолима сила . Затова тъй като
както бе посочено , че горепосочените нормативни актове посочват, че при
настоящия случай ответното дружество не носи отговорност за погиването на
товара поради настъпилото форсмажорно обстоятелство – непреодолима сила , то той не следва да носи отговорност и пред
дружеството явяващ се спедитор – ищец за
същото , дори и същото да е заплатило на дружеството-
собственик на товара равностойността на същото , като дружеството – ответник
както бе посочено- по- горе не носи отговорност и пред собственика на стоката.
Затова този иск и на това основание следва да бъде отхвърлен , ведно с всички
последици от това.
С предявеният от Събирателно дружество Георгиева и Сие гр.
Карнобат срещу Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора насрещен иск по чл. 372 от ТЗ ведно с такъв по чл. 86 от ЗЗД с
който ищецът по него СД Георгиева и Сие
моли съда да постанови решение с което да осъди ответника по този иск
Загора Спед Транс ЕООД гр. Нова Загора да му заплати сумата от 456 лв. представляваща стойността на превозно навло за стока
, породено от сключен между тях договор
за превоз на товар, ведно със законната
лихва за забава върху същата сума в
размер на сумата от 44, 13 лв. претендирана за периода от 10.09.2012 г. до
21.08.2013 година, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на
предявяването на иска – 21.08. 2013 г.
до окончателното й изплащане , съдът приема за установено следното : Видно от
приетите като доказателства заявка –
договор за автомобилен превоз на
товари № 2596 / 20.07.2012 година , товарителница сер. М № 0031884 от 22.07.2012 година , фактура № 1988 от 27.7.2012 година , 2 бр. свидетелства за регистрация и пътен лист
сер. Т № 0008632 от 23.07.2012 година се установява , че въз основа на
горепосоченият сключен между тях договор за автомобилен превоз на товари ,
дружеството ищец – СД Георгиева и Сие гр. Карнобат е извършило превоз на товари – палетизирана
стока гирсокартон до 25 тона от с. Радецки , Община Нова Загора от Техногипс ЕАД до град Луковит
със собствените на същото дружество
транспортни средства – товарен автомобил с рег. № А 33 90 КК и
полуремарке А 81 12 ЕЕ при заплащане на
съответно уговорено навло в размер на
380 лв. + ДДС. Поради извършването на същия превоз и в съответствие с
уговорените клаузи на договора за превоз
СД Георгиева и Сие е издало и съответната фактура № 1988 от 27.7.2012 г. за съответстващата на
договора сума в размер на 456 лв. но
по която фактура дружеството ответник не
е платило. Същото ответно дружество
признава , че стоката по този
договор е доставена , като признава , че искът
е основателен за сумата от 56 лв. , а в останалата част от 400 лв.
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че това
е така понеже дружеството ищец не е спазило задълженията си посочени в чл. 8 от горепосочения договор – свързани с
това , че автомобила на ищцовото дружество не се е явил на товарния пункт в договорения срок – 20.7.2012 г. а по- късно и още че
същото дружество не е спазило уговорения срок за доставка – 21.7.2012 г.
, а е доставило същата стока – по- късно
на 23.7.2012 г. на получателя й и поради това дължало по 200 лв. неустойка за
всяко едно закъснение или общо такава неустойка в размер на 400 лв. и затова
този иск в тази му част от 400 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че тези възражения
на ответника се явяват неоснователни
защото забавата за товарене на
процесната стока респ. забавата да се яви автомобила на дружеството ищец в
пункта за товарене и съответно забавата за доставката на стоката за получателя
й се дължат на причината , че изпращача
на стоката е закъснял с натоварването на
същата на автомобилния състав на дружеството – ищец и това е довело и до забава
на извършения превоз на стоката до получателя й , като тази причина съдът
намира , че не е по вина на превозвача и затова и процесното дружество ищец не следва да отговаря за настъпилите
вследствие на нея забави за натоварване и превоз на съответната стока. Освен
това съдът намира, че така направените възражения на Загора Спед Транс ЕООД във връзка с процесния договор за превоз са
погасени на основание чл. 76 от Закона за автомобилните превози тъй като с изтичане на едногодишния срок предвиден в същата разпоредба , която е
започнал да тече от датата на
получаването на стоката- 23.7.2012 г. и е изтекъл на дата 23.7.2013 година същите
се явяват погасени по давност. Поради
това към датата на направеното от ответника възражение – 21.3. 2014 г. се е
погасило по давност . Ето защо съдът
намира, че ищцовото дружество се явява напълно изправна страна по сключения
между него и дружеството – ответник договор за превоз и последното му дължи
изплащането на уговореното затова възнаграждение – процесната претендирана от
ищеца сума 456 лв. и претендираната мораторна лихва от 44, 13 лв. и затова и така предявения иск
респ. искове като напълно основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло , ведно с всички законни последици от това. Затова и съдът намира , че не следва да разглежда
основателността на така направеното възражение за прихващане по смисъла на чл.
103 от ЗЗД от страна на Загора Спед
Транс ЕООД за прихващането на присъдената по този иск сума респ. суми с тези
присъдени по главния първоначален иск , тъй като съдът намери , че последният
се явява напълно неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен и затова
че липсва предмет на исканото прихващане.
По отношение на предявения от
ищеца СД Георгиева и Сие гр. Карнобат
против ДЗИ – Общо застраховане
ЕАД гр. София обратен иск с който СД Георгиева и Сие гр. Карнобат моли съда да осъди ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД гр. София за общата сума от 7 933, 47 лв.
представляваща главница по неизплатено застрахователно обезщетение по сключени с този ответник два застрахователни
договора за застраховка на товари № 510212023000002
от дата 13.01.2012 г. и № 510212023000011 от 4.3. 2012 г. , както и осъждането на ответника –
застраховател по този иск да му заплати законната лихва от 790 лв. дължима се за периода от 31.08.2012 година до
21.08.2013 година на основание чл. 86 от ЗЗД
, както и законната лихва начиная
от датата на предявяването на този обратен иск в КРС – 21.08.2013 година съдът намира, за установено
следното : Видно от горепосочените
приложени към първоначалния главен иск
писмени доказателства - договор за автомобилен превоз на товари № 3045 от
14.08.2012 г. подписан само от заявителя по него Загора Спед Транс ЕООД гр.
Нова Загора , 1 бр. товарителница № 70733341 издадена от Кнауф България ЕООД
гр. София , Авариен протокол № 11 / 1407 издаден от Булгарконтрола ЕАД гр. София на дата 20.8.2012 година,
съдебномедицинска експертиза на труп № 269 / 2012 г. изх. № 1077 / 5.9.2012 г.
, протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № А – 348 от 4.9.2012 г., трудов договор на СД
Георгиева и Сие гр. Карнобат със Стойко А. Стойков от дата 5.12.2011 година ,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица , товарителница сер . М № 0031830
от дата 15.8.2012 година , 2 броя свидетелства за регистрация относно седлови влекач Волво
с рег. № А 80 49 КВ и полуремарке
с рег. № А 27 91 ЕЕ
- собственост на СД Георгиева и Сие гр. Карнобат както и от заключението
на вещото лице Б.Т. по назначената по
делото съдебно автотехническа експертиза , което като неоспорено от страните по
делото съдът е приел като абсолютно
доказателство , а и от приложените такива към обратния иск – заверени ксерокопия на застрахователни полици с които са сключени договори за застраховка на товари № 510212023000002 от дата 13.01.2012 г.
по отношение на влекач с рег. № А
80 49 КВ и № 510212023000011 от 4.3. 2012 г. за полуремарке с рег. № А 27 19 ЕЕ
, ксерокопие от направения отказ от ДЗИ
– Общо застраховане ЕАД гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение , искане за
претенция за щета № 51020211200421 от 16.8.2012 г. , искане от СД Георгиева и
Сие до ДЗИ- Общо Застраховане ЕАД за
завеждане на щета от 16.8.2012 г. 5 броя
платежни нареждания за кредитен превод за платените парични вноски от СД
Георгиева и Сие по същите сключени между това дружество и ответното дружество
договори за застраховка на отговорността на превозвача на товари по шосе , уведомително
писмо от Кнауф България ЕООД до Загора Спед Транс ЕООД от 17.8.2012 г. , Протокол на Кнауф България
ЕООД до Загора Спед Транс ЕООД от 20.8.2012 г. за уведомяване на равностойността на
погиналата стока , уведомителен протокол № 1
от 01.9.2012 година на Загора Спед Транс ЕООД до СД Георгиева и Сие , Общите условия за сключените от ищцовото дружество застраховка „ отговорност на превозвача на товари по шосе
„ се установява , че ищцовото дружество СД Геогиева и Сие има сключени с ответното дружество ДЗИ – Общо
застраховане два броя такива застрахователни договора по застраховка „
отговорност на превозвача на товари по
шосе за вреди „ които са № 510212023000002 от дата 13.01.2012 г.
по отношение на влекач с рег. № А
80 49 КВ и № 510212023000011 от 4.3. 2012 г. за полуремарке с рег. № А 27 19 ЕЕ
касаещи покриване на рискове за
причинени вреди на превозвани стоки по
шосе с товарен автомобил с рег. № А 80 49 КВ за времето от 13.1.2012 година
до 12.1.2013 година и за полуремаркето с ДК № А 27
19 ЕЕ покриването на същите рискове за периода от 01.03.2012 година до 03.03.2013
година . Съответните дължими се към
ответника парични вноски по двата
застрахователни договора са били своевременно платени от СД Георгиева и Сие и същото дружество се е явявало напълно
изправна страна по сключените застрахователни договори . Установи се също и
обстоятелствата , че съгласно договор за
автомобилен превоз на товари № 30 45 от
14.08.2012 г. Събирателно дружество Георгиева
и Сие гр. Карнобат се е задължило да
извърши превоз на товар- 23 тона гипсокартон със собствения му товарен автомобил седлови
влекач марка Волво с рег. № А 80 49 КВ и
полуремарке А 2719 ЕЕ , който гипсокартон е собственост на Кнауф
България ЕООД гр. София от базата му – завод Марица в село Медникарово / Община
Гълъбово / до гр. София до
получателя Поларис Продукт ООД
гр. София срещу договорено навло
в размер на 440 лв. с допълнително ДДС.
Превозваната стока – горепосочените 23095 кгр. гипсокартони ведно с 800 бр. стъклофазерна
лента са били натоварени на
горепосочените ППС – собственост на дружеството ответник на 15.08.2012 година след 17. 00 часа с шофьор на същите лицето Стойко А. Стойков като същите след това са потеглили
за пункта за доставка в гр. София. Около 20 , 40 часа на 15.08.2012 година при
управление на същите ППС по автомагистрала Тракия на 143 – тия километър водача Стойко Стойков
е получил остра сърдечно – съдова недостатъчност , развила се на базата на установените
болестни изменения на сърцето , вследствие на което е починал на място и вследствие на това товарния автомобил е останал без шофьор на самоуправление и впоследствие е катастрофирал – претърпял
ПТП като превозваната стока е погинала изцяло. Видно от представената медицинска експертиза е че се касае за така
наречената „ смърт на волана „ обусловена от
болестни изменения в сърдечно-
съдовата система и същата няма травматичен характер свързан с настъпилото ПТП т.е. не съществува причинно- следствена връзка
между станалото ПТП и настъпилата
смърт. Установява се , че непосредствено преди катастрофата товарния автомобил се е движил с 90 км /
час в съответствие с правилата за движение по пътищата и спазвайки
скоростта за движение по
магистрален път. Установи се , че същият автомобил е бил технически изправен ,
което е видно от талона за преминат
годишен технически преглед , като се установи освен това от протокола за извършена химическа
експертиза на кръвта на починалия водач Стойков , че същият не е употребил
алкохол. Следователно съдът приема , че
въз основа на събраните по делото доказателства , че настъпването на процесното ПТП не е
резултат на противоправно поведение
на шофьора на товарния автомобил Стойков
тъй като не е последица от негови противоправни действия или бездействия извършени в нарушения на конкретни правни норми , а е последица от
това , че процесното ПТП е настъпило в
резултат на настъпилата смърт на волана
на водача на процесните ППС в следствие
на настъпил масивен инфаркт,като затова и същият не е могъл да предвиди или
предотврати същото настъпило ПТП. Затова и съдът намира, че в случая се касае за
т.н. форсмажорни обстоятелства или
съответно непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ал.2 от ТЗ . На 16.08.2012 г. ищцовото дружество е депозирало искане към ответника
за завеждането на щета по двете застрахователни полици , но ответното
дружество ДЗИ – Общо застраховане ЕАД е
направило отказ за плащане като се е позовало на това , че настъпилото на дата
15.08.2012 г. ПТП не е по причина за
която носи отговорност превозвача на
стоката – дружеството ищец и поради това , не било налице и настъпило
застрахователно събитие и застрахователят по тази същата причина не бил в риск и не дължал съответното
застрахователно обезщетение. В приложения
писмен отговор на процесуалният представител на ответното застрахователно дружество същото твърди, че предявеният иск се явява
напълно неоснователен и недоказан тъй
като причината за настъпилото ПТП е
настъпилата непреодолима сила – получената мигновена смърт на водача на
автомобилния състав вследствие на масивен инфаркт , която е довела до невъзможност превозното
дружество да изпълни задължението си по
договора за превоз , както и да опази превозваната стока респ. товар, както и
че по тази причина дружеството превозвач не отговаря и понеже няма настъпило и съответно застрахователно събитие и няма вина
на превозвача , то и застрахователното дружество не е задължено да изплати съответното застрахователно обезщетение по същите договори за застраховка
съгласно Общите условия на застраховка „ отговорност на превозвача „
.
Съгласно приложените от застрахователното
дружество Общи условия за застраховка „ отговорност на превозвача на
товари по шосе „ която се прилага към сключените от дружеството- превозвач два
такива застрахователни договора , които общи условия се явяват неразделна част
от същите застрахователни договори е изрично уговорено между страните по тези
договори , че застрахователят ДЗИ- Общо застраховане ЕАД не
покрива отговорността на превозвача за загуби или повреди посочени в раздел ІІІ
от точка 1 до точка 16 включително от
същите Общи условия . В точка 1 която се отнася до действието на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR / са посочени разпоредбите на тази Конвенция при настъпването на които застрахователното дружество не покрива отговорността на превозвача – в случая дружеството ищец. В
тази същата точка 1 от раздел ІІІ не е посочена разпоредбата на чл. 17 т.2 от
Конвенцията поради което съдът намира ,
че застрахователят дължи покриването на
отговорността на превозвача при настъпилите респ. причинените от него
вреди при настъпването на форсмажорни обстоятелства –непреодолима сила.
Следователно тъй като дружеството –
превозвач се явява напълно изправна страна по сключените от него 2 бр.
застрахователни договора за застраховка
„ отговорност на превозвача на
товари по шосе „ , тъй като застрахователното събитие е настъпило на 15.08.2012
г. по време на действието на същите застрахователни договори и понеже
застрахователят дължи заплащане на съответните обезщетения по същите тъй като е
длъжен да покрива причинените вреди от действията на превозвача , макар
последният да не носи отговорност за тях
, като неплащайки тези обезщетния дружеството застраховател е изпаднало
в забава и дължи изплащането на
претендираното застрахователно обезщетение.По този начин застрахователят въпреки представените му своевременно
горепосочените писмени доказателства
относими към настъпилото застрахователно събитие и въпреки , че той е в
риск и същият носи отговорността да
покрие вредите от страна на дружеството
превозвач , същият дерогирайки императивната разпоредба на чл. 208 ал.1
от КЗ не е изплатил съответното застрахователно обезщетение като е постановил горепосоченият си
немотивиран отказ . Това е породило и правния интерес на ищеца СД Георгиева и
Сие да предяви настоящия иск. Същият както бе посочено по- горе в мотивите на
съда този иск се явява напълно основателен
и дружеството ответник следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото
дружество сумата от 7933, 47 лв. . По отношение на предявения акцесорен
иск за претендирана мораторна лихва в размер на сумата от 790 лв. претендирана за
периода от 31.8.2012 г. до 21.8.2013 г. съдът намира за установено следното : поради уважаването на главния иск изцяло , съдът
намира, че следва да уважи и този иск в определен размер . Видно от
заключението на вещото лице Кр. А. по назначената по делото е че размерът на
мораторната лихва върху главницата за същия период възлиза на общата сума от
689, 19 лв. и в този й размер тази претенция следва да бъде уважена , а в
останалата й част до пълния й предявен размер
от 790 лв. тази претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена. Освен това върху главницата следва да бъдат присъдени законна лихва
, начиная от датата на предявяването на иска – 21.8.2013 година до
окончателното й изплащане . В съответствие с така уважените искове следва да бъдат присъдени и направените от
ищеца съдебни разноски по делото и направените от ответното застрахователно дружество
такива разноски съразмерно отхвърлената част на същите искове.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 373 ал.1 от Търговския закон и чл. 86
ал.1 от Закона за задълженията и договорите предявени от Загора Спед Транс ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора ул. Проф. Минко Балкански № 16 с ЕИК ********* представлявано от Х.Й.Х. с ЕГН **********
– управител на дружеството срещу
Събирателно дружество Георгиева и
Сие със седалище и адрес на
упралнение гр. Карнобат, обл. Бургаска
ул. Шипка № 3 с ЕИК ********* представлявано от Д. Георгиева Н. и А.Ж.Н. – управители за осъждането на Събирателно
дружество Георгиева и Сие гр. Карнобат да
му заплати сумата от 7 933 , 47 лв. главница , която претенция представлява равностойността на погинала стока собственост на Кнауф България ЕООД вследствие на настъпило ПТП с товарен автомобил – влекач с рег. № А 80 49 КВ заедно с принадлежащото му полуремарке към
него с рег. № А 27 91 ЕЕ
- собственост на СД Георгиева и Сие гр. Карнобат, настъпило на 15.08.2012 година , ведно с претендираната мораторна лихва в размер на 790 лв. върху горепосочената главница за периода от 15.08.2012 година до датата на
предявяването на иска в Районен съд Карнобат – 20.06.2013 година , ведно със законната лихва върху общата сума от 8723, 47 лв.
представляваща сбора на главницата и мораторната лихва , начиная от
датата на предявяването на иска в КРС – 20.06.2013 година до
окончателното им изплащане, като
неоснователни и недоказани изцяло .
ОСЪЖДА Загора Спед Транс ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора ул. Проф. Минко Балкански № 16 с ЕИК ********* представлявано от Х.Й.Х. с ЕГН **********
– управител на дружеството ДА ЗАПЛАТИ на
Събирателно дружество Георгиева и
Сие със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Шипка №
3 с ЕИК ********* представлявано от Д. Георгиева Н. и А.Ж.Н. – управители сумата от 608, 33 лв.
представляваща направените от СД Георгиева и Сие съдебни разноски по този иск
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
На
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 ал.1 от ГПК отхвърля искането на
Загора Спед Транс ЕООД да бъде
осъден ответника СД Георгиева и Сие да му заплати направените от него съдебни
разноски по настоящото дело по повод на
този предявен иск.
ОСЪЖДА Загора Спед Транс ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора ул. Проф. Минко Балкански № 16 с ЕИК ********* представлявано от Х.Й.Х. с ЕГН **********
– управител на дружеството да ЗАПЛАТИ на
Събирателно дружество Георгиева и Сие със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Шипка №
3 с ЕИК ********* представлявано от Д. Георгиева Н. и А.Ж.Н. – управители сумата от 456 лв. представляваща стойността
на превозно навло за стока , породено от сключен между тях и осъществен договор за автомобилен
превоз на товари № 2596 / 20.07.2012 година , ведно със законната лихва за
забава върху същата главница от 456 лв. в размер на сумата от 44, 13 лв. претендирана
за периода от 10.09.2012 г. до 21.08.2013 година, ведно със законната лихва
върху същата сума от датата на предявяването на иска – 21.08. 2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Загора Спед Транс ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора ул. Проф. Минко Балкански № 16 с ЕИК ********* представлявано от Х.Й.Х. с ЕГН **********
– управител на дружеството да ЗАПЛАТИ
на Събирателно дружество Георгиева и Сие със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Шипка №
3 с ЕИК ********* представлявано от Д. Георгиева Н. и А.Ж.Н. – управители сумата от 683, 33 лв. представляваща направените от СД
Георгиева и Сие съдебни разноски по настоящия насрещен иск на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
На
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 ал.3 от ГПК отхвърля искането на
Загора Спед Транс ЕООД да бъде
осъден ищеца СД Георгиева и Сие да му заплати направените от него съдебни
разноски по настоящото дело по повод на
този предявен иск.
ОСЪЖДА ДЗИ
– Общо Застраховане АД със седалище и
адрес на управление гр. София ул. Георги Бенковски № 3 с ЕИК ********* да заплати на Събирателно дружество Георгиева и Сие със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Шипка № 3 с ЕИК ********* представлявано от Д. Георгиева Н. и А.Ж.Н. – управители общата сума от 7 933, 47 лв.
представляваща главница по неизплатено дължимо се застрахователно обезщетение по сключени с ДЗИ – Общо застраховане АД два
застрахователни договора за застраховка на товари / Отговорност на превозвача за
вреди / № 510212023000002 от дата 13.01.2012 г.
и № 510212023000011 от 4.3. 2012 г. за настъпило на 15.08.2012 година застрахователно събитие – настъпило ПТП ,
ведно с мораторната лихва върху горепосочената главница в
размер на сумата от 689, 19 лв.
дължима се за периода от 31.08.2012 година до 21.08.2013 година на
основание чл. 86 от ЗЗД , както и
законната лихва върху същата главница от 7 933, 47 лв. начиная от датата на предявяването на този обратен иск
в КРС – 21.08.2013 година до окончателното им изплащане , като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна
лихва в частта й от 689, 19 лв. до
пълния й предявен размер от 790 лв. , като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА
ДЗИ – Общо Застраховане АД със седалище
и адрес на управление гр. София ул. Георги Бенковски № 3 с ЕИК ********* да заплати на Събирателно дружество Георгиева и Сие със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Шипка № 3 с ЕИК ********* представлявано от Д. Георгиева Н. и А.Ж.Н. – управители сумата от 966, 99 лв
представлаваща направените от СД Георгиева и Сие съдебни разноски по повод на
настоящия предявен обратен иск на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Събирателно дружество Георгиева и Сие със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Шипка №
3 с ЕИК ********* представлявано от Д. Георгиева Н. и А.Ж.Н. – управители да заплати на ДЗИ –
Общо Застраховане АД със седалище и
адрес на управление гр. София ул. Георги Бенковски № 3 с ЕИК ********* сумата от 9 лв.
представляваща направените от ДЗИ – Общо
застраховане АД съдебни разноски, съответстваща на отхвърлената част от
предявения обратен иск . На основание чл. чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78
ал.3 от ГПК отхвърля искането на ДЗИ І Общо застраховане АД да бъде осъден ищеца СД Георгиева и Сие да му заплати направените от него съдебни
разноски по настоящото дело по повод на
този предявен обратен иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: