Р Е Ш Е Н И Е
№262193/7.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 13986 по описа на Варненски
районен съд за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, * срещу „В. и к.
- В.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищецът
не дължи сумата от 1010.11 лева, представляваща стойност на начислени В и К - услуги по партида с абонатен № *, относно
обект находящ се в гр. Варна, *, за периода 17.02.2020
год. – 17.09.2020 год. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се излага, че ищецът
е собственик
на самостоятелен обект, присъединен към водопреносната
мрежа. След
справка относно задълженията си, констатира начислени от страна на ВиК - оператора количества от 462 куб. м., за периода
17.02.2020 год. – 17.09.2020 год. Твърди се, че начислените количества не са отчетени по
правилата на ОУ на доставчика и реално потребени.
Касае се за служебно начислени количества, . Също така, оспорва изправността на
СТИ. В тази връзка се позовава на повреда в устройството, изразяваща се в теч
от втори щуцер. Последната е констатирана от служители на дружеството, като е
съставен констативен протокол. Твърди се още, че след отстраняване на повредата,
са отчитани показания на СТИ от 7 куб. м., а месечната сметка възлиза на 15.30
лева.
Ответникът - „В. и к. - В.“ ООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
с който
излага съображения за
неоснователност на иска. Не оспорва факта на начисляване на процесните
количества ВиК услуги. След възражение от
потребителя, процесната фактура е сторнирана,
а задължението е редуцирано до 252 куб. м. на стойност 550.97 лв. Излага
съображения за отчитане на СТИ съобразно правилата на общите условия на
оператора. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Относно допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на
правен интерес за ищеца за разрешаване със
сила на присъдено нещо на спора
за отричаното от него материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно
притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес провеждане
на установителен иск
следва да е налице към момента
на неговото предявяване до приключване на устните състезания.
В конкретната хипотеза, твърденията на
ищеца са за начислена от ответното дружество сума за ВиК
услуги, която счита за недължима. Същевременно, безспорно по делото е, че претендирата от ответното дружество сума от абоната, за процесния период, възлиза на 550.97 лв., Налице са категорични
данни за отписване на горницата до 1010.11 лева от счетоводните регистри на
дружеството. В този смисъл е и заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. За тази
разлика имуществената сфера на абоната не е застрашена, поради което и не е налице интерес от избраната не форма на защита.
В предвид гореизложеното, се налага извод за недопустимост на предявения
иск в частта за сумата от 459.14 лв., представляваща горницата над претендираните 550.97 лв. до пълния предявен размер от
1010.11 лева, за периода 17.02.2020 г. – 17.09.2020 г., като производството в
тази част следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
По основателността:
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи положителните
факти, на които се позовава,
а именно, че е потребител на ВиК
услуги, доставени в обект, който е присъединен към водопреносната мрежа;
В тежест на ответника е да установи основание за служебно начисляване
на количества ВиК - услуги.
По делото липсва спор относно
обстоятелството, че ищецът е потребител на предоставяни от ответното дружество ВиК услуги.
На 08.06.2019 г. СТИ в обекта на ищеца
е подменено с ново от служители на ответното дружество, видно от приобщения на
л. 10 констативен протокол.
На 16.09.2020 г., поради теч от втори
щуцер водомер с № * е подменен с друг, с № *, удостоверено с КП № */ * г.
На следващо място, въз основа на
данните от констативния протокол от 19.09.2020 г. и съдебно – техническата
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че не цялото отчетено количество от 462 куб. м., е реално потребено от абоната. Този извод се налага, в предвид
безспорно установения теч във водопроводната инсталация, след СТИ.
Във връзка с последното, основният
спорен момент между страните е приложения способ за начисляване на конкретното
количество ВиК услуги, за процесния
период.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от Общите
условия на ВиК оператора, в междинните периоди, между
два отчета, ВиК оператора ежемесечно начислява
количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета.
В случая, видно от справката за облога
и плащанията, отчети преди 17.02.2020 г. са извършвани на 17.02.2020 г., когато
са отчетени 73 куб. м., за периода от 11.12.2019 до 17.02.2020 г. (два месеца) и
на 19.10.2020 г., когато са отчетени 7 куб. м., за периода 17.09.2020 г. –
14.10.2020 г. При тези данни, средния месечен разход, определен по методиката, резписана в чл. 23, ал. 3 ОУ, възлиза на 21.75 куб. м.
/(73:2+7):2/. Така за процесения период от 7 месеца,
на абоната следва да бъдат начислени 152.25 куб. м.
Няма спор между страните
по отношение на цената, по
която следва
да бъдат заплатени ВиК услугите – 1.82 лв. без ДДС, респ. 2.19 лв. с ДДС.
Следователно дължимата от ищеца
стойност за предоставени от ответника ВиК услуги, в
периода 17.02.2020 г. 17.09.2020 г. е 333.43 лв. с вкл. ДДС.
Гореизложеното обуславя извод за недължимост на сумата 217.54 лв., формирана от разликата
между претендираната от ищеца сума от 550.97 лв. и
действително дължимата – 333.43 лв.
Предявеният отрицателен установителен иск е частично основателен, като същият
следва да бъде уважен за сумата 217.54 лв., представляваща претендирана от ответника стойност на
начислени В и К - услуги по партида
с абонатен № *, относно обект находящ се в гр.
Варна, *, за
периода 17.02.2020 г. – 17.09.2020 г.,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За горницата, до пълния
предявен размер от 550.97 лв., възлизаща на 333.43 лв., претенцията е
неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 165.83
лв., представляваща извършени разноски, определени съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 72.62 лв., представляваща извършени разноски,
определени съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13986 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., в частта по предявения от И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, * срещу „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., иск за приемане за установено
по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 459.14 лв. (четиристотин петдесет и девет
лева и четиринадесет стотинки), представляваща горницата над претендираните 550.97 лв. до пълния предявен размер от
1010.11 лева, за периода 17.02.2020 г. – 17.09.2020 г., на основание чл. 130 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, * не дължи на
„В. и к. – В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В., сумата
от 217.54 лв. (двеста и седемнадесет лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща претендирана от ответника стойност на
начислени В и К - услуги по партида
с абонатен № *, относно обект находящ се в гр.
Варна, *, за
периода 17.02.2020 г. – 17.09.2020 г.,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, * срещу „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В., иск за приемане за установено
по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 333.43 лв. (триста тридесет и три лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща претендирана от ответника стойност на начислени В и К - услуги по партида с абонатен № *, относно
обект находящ се в гр. Варна,
*, за периода
17.02.2020 г. – 17.09.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„В. и к.
- В.“ ООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. да
заплати на И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, * сумата от 165.83
лв. (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, * да заплати на „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 72.62 лв.
(седемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: