Присъда по дело №457/2024 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 100/26.06.2024 г. , ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 457/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Г. В. Д. от гр. Ямбол за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на защитника производството протече по
диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е
предявено. Направеното от подсъдимия признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт намира за подкрепено от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което счита, че
изложената в акта фактическа обстановка е безспорно установена. Затова
счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение и предлага, с оглед чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието и стойността на отнетите вещи, да му се наложи
наказание лишаване от свобода около минимума на предвиденото в закона,
което да се редуцира с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от
НК. Относно начина на изтърпяване на наказанието счита, че липсват пречки
за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и пледира за постановяване
отложеното му изтърпяване.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и със служебен
защитник адвокат. Признава вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли да му се наложи най-
лекото наказание.
По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, вида,
размера и начина на изтърпяване на наказанието защитникът се солидаризира
със становището на прокурора, като счита, че поради чистото съдебно минало
на подсъдимия, ниската стойност на откраднатото и признанието на вината
следва да му се наложи минимално наказание лишаване от свобода, което да
беда отложено от изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият Д. имал нужда от дърва за огрев, знаел, че в имота на у***
имало струпани такива и решил да вземе от тях. В изпълнение на решението,
за времето от около 17.30 часа на 24.08.2022г. до около 08.00 часа на
25.08.2022г. с каруца, теглена от кон, Д. отишъл до набелязаното място и
натоварил в каруцата три пространствени кубични метра дърва на обща
стойност 450 лева, които били собственост на „****, с управители В. П.Х. и
А.Я. Д.. С каруцата отнесъл вещите в дома си на ул. *** и ги потребил за
лични нужди.
1

Към момента на извършване на деянието подсъдимият Д., роден на ***,
бил на 23 години и не бил осъждан. Срещу него имало образувани шест ДП по
описа на РУ – Ямбол за престъпления против собствеността.
След извършване на деянието – на 23.03.2023г., по отношение на Д. е
влязла в сила присъдата по НОХД № *** а ЯРС, с която бил осъден условно на
шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 от НК, извършено на 02-03.10.2021г.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства –
от показанията на свидетелите Б. К., С. Т., И. Ш. и Н. Г. от заключението на
вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от
писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и
поради това се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна подсъдимият Г. Д. е осъществил
състава на престъплението чл.194, ал.1 от НК, тъй като в периода от около
17.30 часа на 24.08.2022 г. до около 08.00 часа на 25.08.2022 г. в гр. Ямбол, от
имот на у***, отнел чужди движими вещи на обща стойност 450 лв., от
владението на собственика им ****, с управители В. П. Х. и А. Я. Д., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите Т. Ш. и Г., които, като
хармонизиращи помежду си и с останалите гласни доказателства, се
кредитират изцяло.
От обективна страна подсъдимият е извършил деяние, покриващо
всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194,
ал.1 от НК, тъй като вземайки дървата от имота на дружеството и отнасяйки
ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на
собственика и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице
прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило
вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от
страна на самия собственик.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.
Съзнавал е, че вземайки вещите от имота и отнасяйки ги със себе си
извършват действия по прекратяване фактическата власт на техния
собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е
целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като се е
разпоредил с тях като със свои, потребявайки ги за лични нужди. Т.е.,
разбирал е противоправния характер на извършеното и е целял
противоправното си облагодетелстване.
2

Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият Д. е осъществил на
престъплението, за което е предаден на съд, поради което го призна за виновен
по предявеното му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда
наказание до осем години лишаване от свобода. При това положение, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да
се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК,
какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на всеки
от подсъдимия Д. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
значително под средния и към минималния размер на предвиденото в закона,
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно
минало към момента на извършване на деянието и невисоката стойност на
отнетото. Както се посочи, към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил на 23 години и в досъдебна фаза се е възползвал от правото
да не дава обяснения по обвинението, поради което в случая липсват други
смекчаващи отговорността обстоятелства.
От друга страна, съдът отчече завишената степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително
големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона,
недобрите характеристични данни за личността на подсъдимия – макар и
неосъждан към момента на извършване на деянието, срещу него били
образувани шест ДП по описа на РУ – Ямбол за престъпления против
собствеността, а след извършване на деянието бил и осъден с влязла в сила
присъда за такова престъпление. Поради това съдът намери, че на фона на
тези отегчаващи отговорността обстоятелства, смекчаващите отговорността
такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят
до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца
лишаване от свобода и не дават основание за определяне на по-леко по размер
наказание.
След като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на
чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подсъдимия Д. наказание от
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната
норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една
трета, т.е., с два месеца, и му наложи наказание от по ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на
3

наложеното му с настоящата присъда наказание лишаване от свобода, който е
в рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова, и като взе предвид
изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът
намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното наказание. Затова, и на основание чл.66, ал.1
от НК, постанови отложено изтърпяване на същото за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
Разноски по делото не са направени, поради което такива не бяха
присъдени в тежест на подсъдимия, независимо от изхода му.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	100
Дата:	26 юни 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20242330200457
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2024 г.

Присъда по дело №457/2024 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите