РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Търговище, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200268 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. М. Х., ЕГН ********** от
****************, чрез адвокат С. П. от АК – Пловдив, със съдебен адрес
гр.Пловдив, пл.“Съединение“ № 3, ет.4, офис 411 против Електронен фиш,
Серия К, № 9114862/06.05.2024 г. на ОДМВР – гр.Търговище, с който за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен и неправилен по изложените в жалбата и в молбите
съображения.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. В молба вх. рег. № 8288/01.09.2025 г. процесуалния
защитник на жалбоподателя – адвокат С. П. от АК – Пловдив моли да се
уважи жалбата и да се отмени обжалвания електронен фиш. Претендира
разноски в размер на 400 лв., за които представя списък.
Административнонаказващия орган, редовно призован, в открито
съдебно заседание не изпраща представител. В писмено становище рег. №
363000-13079/09.04.2025 г., депозирано от гл. юрисконсулт Л. Ж. се твърди
законосъобразност на издадения електронен фиш, по подробно изложените в
становището аргументи. Моли се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение на насрещната страна.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения по чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.05.2024 г. в 09:15 часа в обл.Търговище, гр.Търговище, на ПП I-4
км. 227+300 до Метанстанция с ATCC MultaRadar SD580, насочено към
гр.Варна, било заснето движението на лек автомобил „*******“ с рег. №
********* със скорост от 84 км/ч. след приспаднат толеранс от – 3 км/ч., при
максимално допустима скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. От
извършена служебна справка в Централната база на КАТ по регистрационния
номер на автомобила е установено, че същият е собственост на
жалбоподателя. С издадения електронен фиш (ЕФ) за нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на
основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. ЕФ е връчен на
07.03.2025 г. съгласно справка в АИС АНД.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражения по ЕФ
по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, като в 14-дневния срок от получаването му не
е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи и писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, а го е обжалвал по реда на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства - ЕФ Серия К №
9114862/06.05.2024 г; справки от АИС АНД; справка от централна база КАТ;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888; заповед №
А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН; писмо с изх. рег. № 20-00-
65/18.07.2023 г. от БИМ; протокол за проверка № 101-СГ-ИСИС/13.07.2023 г.
на БИМ; писмо с рег. № 363000-6055/14.02.2025 г. на ОДМВР – Търговище;
писмо с изх. рег. № 24-00-30/20.02.2025 г. на АПИ, ОПУ – Търговище; скица;
методически указания с рег. № ОВ4600/26.04.2012 г., експертно решение №
2108/22.08.02 г. на „МБАЛ – Пловдив“ и др., както и снимки от ATCC
MultaRadar SD580 от 06.05.2024 г. Така приложения снимков материал,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира
посочените по-горе доказателства като ги намира за непротиворечащи
2
помежду си.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления (НП)
и електронни фишове (ЕФ) районният съд е винаги инстанция по същество –
чл.63, ал.1 от ЗАНН, която проверява законосъобразността на НП/ЕФ,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това
правомощие, съдът служебно констатира, че ЕФ е издаден от ОД на МВР -
Търговище, като компетентността на наказващия орган произтича по силата
на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. Същият е в предвидената от закона писмена форма
и съдържание, при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Видно от приложената схема (л.22) и от писмо
вх.рег. № 363000-6937/21.02.2025 г., че на път I-4 при км. 227+130 вляво има
монтирана стационарна камера за засичане на скоростта на ППС, че на път I-4
от км. 230+000 до км. 228+000 има поставени пътни знаци В26, а при км.
226+920 вдясно и км. 227+465 вляво са поставени пътни знаци В26,
ограничаващи скоростта на движение на пътните превозни средства до 60
км/ч. Освен това се установява, че от 01.01.2024 г. не е променяно мястото на
пътни знаци В26, които се намират на едно и също километрично положение
от момента на поставянето им. Пътен знак В26 при км. 226+920 – 60 км/ч.
вдясно важи за посока София-Варна, а пътен знак В26 при км. 227+465 вляво
важи за посока Варна-София. И двата знака са поставени преди стационарната
камера за засичане на скоростта на ППС, а скоростта на движение на
собствения на жалбоподателя лек автомобил е била засечена на км. 227+300,
т.е. при действието на пътен знак – В26, ограничаващ скоростта на движение
до 60 км/ч.
По силата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно
средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване
от 21 до 30 км/ч. - с глоба 100 лв. Или деянието, вменено на жалбоподателя е
обявено за наказуемо чрез налагането на административно наказание „глоба“.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" (ЕФ), от своя
страна, се съдържа в пар.1, т.1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в пар.6, т.63 от ДР на ЗДвП, съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно ТР №
3
1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
последното следва извода, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, издадения
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него.
Нарушението е установено от автоматизирано техническо средство –
АТСС MultaRadar SD580. Същото е монтирано в гр.Търговище, на ПП I-4 км.
224+300 до Метанстанцията, поради което отговаря на изискването да
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
Съдът намира, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Към датата на нарушението АТСС е преминало задължителна
последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и
параметри, поради което одобреното средство за измерване, регистрирано в
държавния регистър на одобрените средства за измерване е било в състояние
да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от приетото по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 (на
л.15 по делото), както и от писмо с вх. рег. № 363000-22629/18.07.2023 г., се
установява, че процесното техническо средство Multa Radar SD 580 е одобрен
тип средство за измерване, преминало проверка на 13.07.2023 г., във връзка с
което е издаден Протокол от проверка № 101-СГ-ИСИС/13.07.2023 г., т.е. към
датата на нарушението – 06.05.2024 г. същото е преминало съответната
проверка от Българския институт по метрология, като видно от Заповед № А-
616/11.09.2018 т. на председателя на ДАМТН е, че периодичността на
проверката му е една година. Съдът намира, че отговаря на изискването на
ЗДвП техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Ето защо съдът приема, че
за такова нарушение законосъобразно е санкционирането с електронен фиш на
собственика на МПС, с което е извършено нарушението.
От анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност се
достига до извода, че по категоричен начин се потвърждават фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него
дата – 06.05.2024 г. в 09.15 ч., с АТСС MultaRadar SD580, насочено към Варна,
4
било заснето движението на лек автомобил марка "**********“ с рег. №
**********, със скорост от 84 км/ч., след приспаднат толеранс от -3 км./ч., над
максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от
60 км/ч, каквото ограничение било въведено, като е посочено отклонение от
24 км/ч. От ЕФ се установява мястото на извършване на нарушението, а
именно в гр.Търговище на ПП І - 4 км. 227+300 до Метанстанция. Посочените
обстоятелства се установяват и от приложения по делото снимков материал
като съдът не споделя въведеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение, че е налице „липса на ясно заснет и четлив
регистрационен номер“ на лекия автомобил.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът, който трябва да
носи отговорността за констатираното административно нарушение.
Процесният автомобил е собственост на О. М. Х., видно от справка в
Централната база на КАТ. Предвид нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП,
жалбоподателят, в качеството му на собственик, се явява лицето, чиято
административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана. В
случая, собственика на МПС-то, с което е извършено нарушението се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил същото. В конкретния случай, не се установява жалбоподателят
да е предоставил чрез надлежно попълнена и подадена писмена декларация
данни за лицето, управлявало собственото му МПС на процесната дата,
поради което и съдът намира за неоснователни доводите за неправилно
ангажиране на административно наказателната му отговорност.
Жалбоподателят е посочен като нарушител в качеството му на собственик на
регистрираното МПС и същият попада в кръга на лицата, посочени в
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, според която електронният фиш по ал.4
се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 по един от начините по чл.186а. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Т.е. с тази разпоредба е установена
оборима презумпция, като тежестта за доказване кой е водачът се носи от
собственика на моторното превозно средство. Именно това е и способа за
анулирането на издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за
оборване на презумпцията пред административнонаказващия орган.
Жалбоподателят като собственик на МПС-то се явява заинтересованото лице,
което следва да представи доказателства, които да позволят на
административнонаказващия орган да формира по категоричен начин
изводите си по фактите и приложимия закон, като проведе разследване на
спорните обстоятелства. Релевантен е единствено факта на извършеното
нарушение със съответното МПС, чиито регистрационни табели и вид
5
безспорно в случая могат да бъдат установени. При тези обстоятелства,
законодателят въвежда в случая жалбоподателя като собственик, а не като
водач на превозното средство за отговорно лице, което следва да понесе
предвидената в ЗДвП административна отговорност за извършено нарушение
по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДВП реквизити, като в настоящия случай
съдът констатира, че обжалвания ЕФ съдържа всички реквизити, при
наличието на яснота относно извършеното нарушение. В обжалвания
електронен фиш са посочени място и дата на нарушението, посочена е
разрешената скорост на движение – 60 км/ч., скоростта на движение на
автомобила след приспаднат толеранс от – 3 км/ч. или 84 км/ч., както и
превишената стойност на скоростта – 24 км/ч., поради което е налице яснота и
относно конкретните параметри на нарушението, с намаление в полза на
нарушителя от – 3 км/ч.
Видно от събраните по делото доказателства, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и по прилагане на
разпоредбата на чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на
ЕФ.
В процесния случай и санкцията е определена в минимален размер.
Независимо от горното, при съвкупна преценка на фактите, относими
към процесния случай, настоящият съдебен състав намира, че описаното в ЕФ
нарушение е маловажно по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, според който
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче
винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и
поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото. В
конкретния случай, като смекчаващо обстоятелство съдът отчете ниската
обществена опасност на дееца, доколкото по делото липсват данни за
извършени от него предходни нарушения от същия вид, установени с влязъл в
сила ЕФ или наказателно постановление, както и на данни разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН вече да е била прилагана по отношение на жалбоподателя, като
същият да е бил предупреждаван, че при повторно извършване на същото по
вид административно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. От това съдът намира, че допуснатото нарушение е първо по ред за
нарушителя и се явява единична негова проява. Освен това, съдът намира, че
като смекчаващо отговорността обстоятелство, относимо към преценката за
6
степента на лична обществена опасност на дееца и за справедливостта на
наказанието, следва да бъде взето предвид и констатираното въз основа на
експертно решение № 2108/22.08.02 г. на МБАЛ – Пловдив, прието като
доказателство по делото, състояние на жалбоподателя, който макар и
собственик на процесния автомобил, е със 100 % загубена работоспособност,
с чужда помощ за срок – пожизнено.
Изложеното по-горе, мотивира съда да приеме, че издаването на
електронен фиш, съответно образуването на административнонаказателно
производство се явяват достатъчни да се предупреди и превъзпита
жалбоподателя към спазването на установения правен ред, поради което
реалното изпълнение на наказанието не се налага за постигане на целите по
чл.12 от ЗАНН.
Въз основа на установените предпоставки за приложение на нормата на
чл.28 от ЗАНН и отсъствие на ограниченията за прилагането й, посочени в
нормата на чл.29 от ЗАНН, както и предвид наличието на предпоставки за
прилагането на по-благоприятен закон, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, с оглед
обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП в
частта "28 и" (решение на КС на РБ № 4/30.04.2025 г.), настоящия съдебен
състав намира, че на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН следва да отмени
обжалвания ЕФ и да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в съдебните производства
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като
размерът не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Също така, разпоредбата на чл.143, ал.1 от
АПК посочва, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. С оглед изхода от спора, по делото от страна на жалбоподателя е
представен списък за разноски, ведно с договор за правна помощ и защита, от
които е видно, че договореното възнаграждение между адвоката и клиента е в
размер на 400 лв., като плащането е извършено в брой при сключване на
договора. Съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Като взе предвид, че заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния
размер, и предвид обстоятелството, че макар и чрез писмени становища, е
7
осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по делото,
съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за прекомерност на претендираните
разноски, поради което намира, че следва да се присъди възнаграждението в
пълен размер, доколкото сумата от 400 лева съответства и на фактическата, и
на правната сложност на делото.
Предвид изложеното по-горе и на основание чл.63, ал.4, във вр. с ал.2,
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К, № 9114862/06.05.2024 г. на
ОДМВР – гр.Търговище, с който на О. М. Х., ЕГН ********** от
гр.******************** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН О. М. Х., ЕГН
********** от ***********************, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр.Търговище ДА ЗАПЛАТИ на О. М. Х., ЕГН
********** от гр.********************** сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8