№ 19459
гр. София, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110122598 по описа за 2023 година
Ищецът „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„***“ №23Б, е предявил срещу А. Ц. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.*** 3,
бл.333А, ет.1, ап.1 установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2091/2023г. по описа на СРС, 32 състав, а именно:
- 1 091,19 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.*** 3, бл.333А, ет.1, ап.1,
аб. № 150268 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 13.01.2023г. до изплащане на вземането;
- 207,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 22.12.2022
г.
- 14,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 13.01.2023г. до изплащане на вземането
- 3,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020г. до 22.12.2022 г.
Ищецът претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В молба от 14.9.2023г. ответникът сочи, че имотът е ползван само от другия съсобственик.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно облигационно
1
отношение между страните при общи условия, по силата на което „*** София” ЕАД доставя
топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ответникът е бил
собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения имот в процесния
период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в процесния период,
настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно отношение:
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, а съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От заповедното производство се установява, че сумите за доставка на топлинна енергия се
претендират при квоти от по ½ от двамата съсобственици на имота – Е. *** и А. Б..
Длъжникът Г. *** не е подал възражение, поради което заповедта за изпълнение по
отношение на него е влязла в сила.
От представения нотариален акт от 22.4.2010г. се установява, че *** е продал 2/3 ид.ч. от
топлоснабдения имот на Евлоги *** и 1/3 от същия на А. Б.. С нот. акт от 14.2.2012г. се
установява, че Е. *** е продал на А. Б. 1/3 ид.ч. от имота. Следователно ответницата се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота.
Предвид изложеното ответникът е бил потребител на топлинна енергия и дължи плащане на
стойността й, съобразна дела си в съсобствеността.
С протоколно определение от 31.10.2023г. съдът е отделил като безспорно, че задълженията
за доставена топлинна енергия, услуга дялово разпределение и съответните обезщетения за
забава са в размерите, претендирани с исковата молба.
От представените доказателства не се установява облигационно отношение да е възникнало
само между ищеца и Е. ***, поради което исковете срещу другия съсобственик –
ответницата А. Б., са основателни.
На ищеца следва да се присъдят сторените разноски – 277,65лв. в исковото и заповедното
производство.
Воден от горното, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ц. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.***
3, бл.333А, ет.1, ап.1, дължи на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2091/2023г. по описа на СРС, 32 състав, а именно:
- 1 091,19 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.*** 3, бл.333А, ет.1, ап.1,
аб. № 150268 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 13.01.2023г. до изплащане на вземането;
- 207,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 22.12.2022
г.
- 14,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 13.01.2023г. до изплащане на вземането
- 3,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020г. до 22.12.2022 г.
ОСЪЖДА А. Ц. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.*** 3, бл.333А, ет.1,
ап.1 , да плати на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.***, №23Б сумата 277,65 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца - „Т*** “
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3