№ 23054
гр. С, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110145738 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 295047/09.09.2025
г., с която от името на К. Д. А., ЕГН **********, против АМ, са предявени
следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: иск с правно
основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл. 215, ал. 1 КТ за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 923,13 лева,
представляваща общия размер на командировъчни средства за дневни и пътни
пари за периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г., от които: сумата в размер на 140
лв., представляваща дневни пари за периода 15.05.2025 г. – 31.05.2025 г., 320
лв. – дневни пари за периода 01.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 120 лв. – дневни
пари за периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г.; сумата в размер на 195,04 лв.,
представляваща пътни пари за периода 16.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 148,09 лв.
– пътни пари за периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.09.2025 г., до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 23,25 лева, представляваща
общия размер на обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.06.2025 г. до 09.09.2025 г., формирана по следния начин: 5,35 лв. –
обезщетения за забава върху главницата от 140 лв. за периода 01.06.2025 г. до
09.09.2025 г.; 8,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 320 лв. за
1
периода 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г.; 1,82 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 120 лв. за периода 01.08.2025 г. до 09.09.2025 г.; 5,24 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 195,04 лв. за периода 01.07.2025 г.
до 09.09.2025 г.; 2,24 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 148,09
лв. за периода 01.08.2025 г. до 09.09.2025 г.;
Ищецът К. Д. А. твърди, че е дългогодишен служител на ответника, като
съгласно заповед № 1703/04.01.2019г. на Директора на А „М“, считано от
07.01.2019г. заемал длъжността „началник на митническо бюро, длъжностно
ниво 6; ръководно ниво 6Б“ в ТД Югозападна, с ранг V старши.
Излага, че със заповед № **** от 15.05.2025г. бил командирован за
периода 15.05.2025 г. до 31.05.2025 г. от гр. С, с място на работа ТД „МС“, МБ
Слатина до гр. Ихтиман и обратно, със задача - извършване на мониторинг -
ДС „ А„ ЕООД. Сочи, че в заповедта било вписано, че му се дължат дневни
пари в размер на 40 лева на ден и квартирни пари – до 85 лева на ден, като не
било посочено как ще се извърши пътуването до гр. Ихтиман и обратно до гр.
С. Твърди, че е пътувал с личен автомобил с peг. № **, като не е ползвал
квартирни пари. Твърди също, че като командирован е отработил 7 дни дневна
и нощна смяна съгласно актуализиран планов график към 15.05.2025г. за
разпределянето на служителите от ТД „МС“, в изпълнение на заповед № ЗТД-
5800- 381/02.05.2025г. за изпълняващи служебните си задължения на
територията на данъчен склад *** на ЛС „А„ ЕООД, гр. Ихтиман - месен май
2025г., поради което счита, че му се дължат 140 лв. дневни пари, по 20 лв. за 7
дни. Излага, че за периода от 15.05.2025г. до 31.05.2025 г. е извършил разходи
за пътни в размер на 179.05 лева.
Твърди, че със заповед № **** от 04.06.2025г. отново бил командирован
за периода от 01.06.2025 г. до 15.06.2025 г. до гр. Ихтиман и обратно, като този
път в заповедта не било посочено какви дневни и квартирни пари се полагат
на командирования и как да се извърши пътуването до гр. Ихтиман и обратно
до гр. С. Твърди също, че като командирован е отработил 16 дни дневна и
нощна смяна съгласно актуализиран планов график към 12.06.2025г. за
разпределянето на служителите от ТД „МС“, изпълняващи служебните си
задължения на територията на данъчен склад *** на ЛС „А„ ЕООД, гр.
Ихтиман - месен юни 2025г., поради което счита, че му се дължат общо 320 лв.
дневни пари, по 20 лв. за 16 дни. Излага, че за периода от 01.06.2025г. до
2
15.06.2025 г. е извършил и разходи за пътни в размер на 205,50 лева, както и за
периода от 16.06.2025 г. до 30.06.2025 г. в размер на 195,04 лв.
Сочи, че съгласно актуализиран планов график към 16.07.2025г. за
разпределянето на служителите от ТД „МС“, изпълняващи служебните си
задължения на територията на данъчен склад *** на ЛС „А„ ЕООД, гр.
Ихтиман - месец юли 2025г., е отработил 6 дни дневна и нощна смяна за
периода от 01.07.2025г. до 13.07.2025г., поради което му се дължат дневни
пари в размер на общо 120 лв. /20 лв. х 6 дни/. Излага, че за периода от
01.07.2025г. до 13.07.2025 г. е извършил разходи и за пътни в размер на 148,09
лева, както и за периода от 16.06.2025 г. до 30.06.2025 г. в размер на 195,04 лв.
Твърди, че посочените суми не са били заплатени от работодателя,
поради което предявява настоящите искове. Претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват предявените искове.
Ответникът поддържа, че считано от 07.01.2019 г., съгласно заповед №
1703/04.01.2019 г. на директора на А „М“, К. Д. А. заемал длъжността
„началник на митническо бюро“ в Териториална дирекция Югозападна.
След извършени структурни реформи в А „М“, със Заповед №
2858/30.07.2021 г. на директора на А „М“, считано от 30.07.2021г К. А. бил
преназначен на длъжност „началник на митническо бюро“ в Териториална
дирекция МС (ТД МС), с място на работа Митническо бюро Слатина.
По силата на заповед № ***/09.04.2025 г. на директора на А „М“, с цел
оптимизиране на контрола върху акцизните стоки, подобряване събираемостта
на приходите от акциз и намаляване на дела на сивата икономика, митнически
служители от дирекция МРР, ЦМУ и от териториалните дирекции, за периода
от 11.04.2025 г. до 30.06.2025 г., са извършвани оперативни проверки
/мониторинг/ в данъчни складове на територията на страната за спазване на
Закона за акцизите и данъчните складове и нормативните актове по неговото
прилагане.
На основание чл. 34, т. 1 и т. 4 от Устройствения правилник на А „М“, в
изпълнение на заповед № ***/09.04.2025 г., както и във връзка с т. I от заповед
№ ***/32-114796/11.04.2025 г. на директора на А „М“, е издадена заповед №
****/30.05.2025 г., изменена със заповед № ***/10.06.2025 г„ и двете на
3
директор на ТД МС, с които са оправомогцени митнически служители да
извършват контролните действия на територията на данъчни складове,
съобразно, утвърдени от директора на А „М“ оперативни планове, с per. № ***
от 10.04.2025 г., per. № 3** от 10.04.2025 г. и per. № *** от 10.04.2025 г.
Сочи се, че съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за държавния служител, при
служебна необходимост органът по назначаването може да командирова
държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено
място, в рамките на същата администрация. Идентична уредба имало и в
Правилника за вътрешния трудов ред в А „М“, утвърден със заповед №
****/31.12.2024 г. на директора на А „М“, където в т. 4.4.1.9 е регламентирано,
че при служебна необходимост органът по назначаването може да
командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго
населено място, в рамките на същата администрация. Командироването се
извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато.
Редът и организацията на служебните командировки в страната на
служителите от А „М“, били разписани във вътрешни правила, утвърдени със
заповед № ЗАМ- 854/32-191953/23.05.2023 г. на директора на А „М“.
В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 20 ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „б“
предложение второ от същите, командировъчни пари се изплащат срещу
предоставяне на надлежно попълнена, подписана и подпечатана заповед за
командировка; надлежно попълнена и подписана сметка на полагащите се
пътни, дневни и квартирни пари, придружена с фискална касова
бележка/фактура, удостоверяваща единична цена на горивото, както и извадка
от техническата документация за автомобила, издадена от производителя,
удостоверяваща разходната норма. От друга страна съгласно чл. 10, ал. 2 от
Вътрепши правила за реда и организацията на служебните командировки в
страната на служителите от А ,М“, не се смятали за командировани
служителите на Ата, в случаите, когато изпълняват служебните си функции на
териториите на определените със заповед на директора на А „М“ райони за
изпълнение на служебни задължения за категория служители. Цитираната
разпоредба се твърди, че е в съответствие с нормата на чл. 6 от Наредбата за
командировките в страната, според която не се считат за командировани
лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места,
където е работата им, определено при възникване на трудовото
4
правоотношение.
Поддържа се, чеСъс Заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора на А
„М“, 01.01.2025 г., е определено мястото на изпълнение на държавната служба
на служителите в структурата на Териториална дирекция МС, както и мястото
на работа и териториалния обхват (райони на изпълнение на служебните
задължения), а именно: т. 2 а) територията на областите С, Софийска област,
Перник, Благоевград и Кюстендил за директора на териториална дирекция в А
„М“ в ТД МС и заместник- директорите на териториална дирекция в А „М“ в
ТД МС; т. 2 б) територията на областите С, Софийска област и Перник за
всички служители с определено работно място в тези области и т. 2 в)
територията на областите Благоевград и Кюстендил за всички служители с
определено работно място в тези области, в този смисъл е издадена и Заповед
№ ЗТД-5800-901/32-1130171 от 31.12.2024 г. на директора на ТД МС.
В т. 3 на Заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора на А „М“ било
посочено: на служителите, които изпълняват задача или служебни задължения
извън населеното място, където се намира работното им място, и в границите
на териториалния обхват на района за изпълнение на служебните задължения
съгласно т. 2 от заповедта, се осигуряват автомобили. Само при невъзможност
да се осигури служебен транспорт, се заплащат пътните разходи за обществен
транспорт за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно въз
основа на документи, удостоверяващи извършването им (билети, фактури).
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната на
командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се
заплащат дневни пари в рармер 40лв. за всеки ден командирова.
Цитираната разпоредба урежда задължително условие командирования
да е „останал да нощува“, за да му бъде изплатени дневни пари в размер на 40
лева, което не е налице за периода на извършвания мониторинг описан по-
горе. В тази връзка се сочи още, че в случая ищецът е извършвал съответните
контролни действия в данъчни складове в границите на населените места,
където е и определеното му работно място, което, в съответствие с чл. 6, ал. 1,
т. 2 от Наредбата за командировките в страната, лицето не се счита за
командировано.
На К. А. са издадени 2 заповеди за командироване, както следва:
1. Заповед № ****/15.05.2025 г. /командироване за срок от 15.05.2025 г.
5
до 31.05.2025 г., до гр. Ихтиман и обратно гр. С/;
2. Заповед № ****/04.06.2025 г. /командироване за срок от 01.06.2025 г.
до 15.06.2025 г., до гр. Ихтиман и обратно гр. С/.
И двете заповеди били издадени от директора на ТД МС.
Със Заповед № ***/19.02.2019 г., изменена със Заповед № **/26.08.2019
г., изменена със Заповед № ЗАМ-1889/14.12.2025 г. всички на директора на А
„М“, на директорите на териториални дирекции са делегирани правомощия да
командироват в страната служителите от съответната териториална дирекция
при служебна необходимост и при спазване разпоредбите на чл. 86 от ЗДСл,
чл. 310 от КТ, Наредбата за командировките в страната и Правилника за
вътрешния трудов ред в А „М“.
Действително по първата заповед № ****/15.05.2025 г. са посочени
дневни - 40 лв. на ден и квартирни пари до 85 лв. на нощ, но при оформянето
на приложената към заповедта „Сметка на полагащите се пътни, дневни и
квартирни пари“, саморъчно ищецът е зачеркнал поле 2 - „Дневни пари“ и
поле 3 - „Квартирни пари“, а в поле 4 - „Пътни, дневни и квартирни пари -
Всичко“ К. А. е изписал (цифром и словом) сума в размер на 179,05 лева,
равняваща се на декларираните от същия транспортни разходи в поле 1 -
„Пътни пари“, графа - „при пътуване с ЛМПС“.
В заповед № ****/04.06.2025 г. не са посочени разходи за дневни и
квартирни пари, като приложената към заповедта „Сметка на полагащите се
пътни, дневни и квартирни пари“ е оформена по същия начин, с единствена
разлика в размера на сумата за декларираните транспортни разходи, а именно
205,50 лева, същата сума ищецът е изписал (цифром и словом) в поле 4 -
Пътни, дневни и квартирни пари.
От изложеното по – горе, следвало да се направи извод, че изписването
на сумите в заповед № ****/15.05.2025 г. за дневни пари - 40 лв. на ден и
квартирни пари до 85 лв. на нощ е техническа грешка, тъй като при
отчитането на командировъчните разходи, същите не са отбелязани,
респективно не са дължими на командированото лице.
Описаните по - горе заповед № ****/15.05.2025 г. и заповед № КС- 5800-
694/32- 169252/04.06.2025 г. били издадени, за да послужат като основание за
изплащане на направените от ищеца транспортни разходи за периода от
15.05.2025 г. до 31.05.2025 г. и периода от 01.06.2025 г. до 15.06.2025 г. с личен
6
автомобил.
Не се спори, че посочените суми по заповед № ****/15.05.2025 г. в
размер на 179,05 лева и по заповед № ****/04.06.2025 г. в размер на 205,50
лева, са изплатени, както е описал и ищеца в исковата си молба.
В допълнение и в двете заповеди ищецът е изписал вида на ползвания
транспорт - „ЛМПС Субару Форестер 2003, бензинов, 2000 XT, както и мин.
Разход на 100 км 9,8 л.“ и сам е изписал и пресметнал извършените разходи за
посочените в предходното изречение суми, в поле 1 - „Пътни пари“, графа -
„при пътуване с ЛМПС“, към „Сметка на полагащите се пътни, дневни и
квартирни пари“, неразделна част от заповед № ****/15.05.2025 г. и №
****/04.06.2025 г.
По отношение на претендираните пътни и дневни пари за периода от
01.07.2025 до 13.07.2025 г. се поддържа становище, че не са налице издадени
командировъчни заповеди на ищеца К. А..
При направена справка в деловодната система се установило, че не са
били регистрирани искания от К. А. до ТД МС за изплащане на направени
разходи през периода от 01.07.2025 г. до 13.07.2025 г., както и не са
представени разходооправдателни документи от ищеца за същия период, които
са основание за изплащане на пътни разходи при ползване на личен автомобил
или обществен транспорт.
В извод от горното и в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за
командировките в страната и чл. 10, ал. 2 от Вътрешни правила за реда и
организацията на служебните командировки в страната на служителите от А
„М“, утвърдени със заповед № 3AM-854/32-191953/23.05.2023 г. на директора
на А „М“, в случая не била налице възможност за изплащане на дневни и
квартирни пари на служителя, тъй като е изпълнявал служебните си функции
на територия, определена за място на работата му със заповед на директора на
А „М“.
С молба от 02.12.2025 г., подадена от името на ищеца, се прави искане с
правно основание чл. 214 ГПК за допускане изменение /увеличение/ цената на
предявените за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, като
сумата по предявените искове за главница да се счита в размер от общо 933,71
лв., вместо първоначалния заявения размер от 923,13лв., като се изменя
размера на претендираната сума за пътни пари за периода от 16.06.2025г до
7
30.06.2025г. от заявения размер от 195,04 лв. на 202,12 лв. законна лихва за
забава от 5,24 лв. до периода от 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г. на 5,43 лв. за
същия период, респ. за пътни пари за периода от 01.07.2025 г. до 13.07.2025г.
от първоначалния заявения размер от 148,09 лв. на 151,59 лв., законна лихва
се изменя от 2,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху
горепосочената главница за 01.08.2025 г. – 09.09.2025 г. на 2,30 лв. за същия
период.
С определение, постановено в проведено на 08.12.2025 г. открито
съдебно заседание по делото, съдът, съобразявайки се с обстоятелството, че
искането е направено в срока по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, е допуснал
исканото изменение в цената на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва: иск с правно основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл.
215, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата
от 933,71 лева, представляваща общия размер на командировъчни средства за
дневни и пътни пари за периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г., от които: сумата в
размер на 140 лв., представляваща дневни пари за периода 15.05.2025 г. –
31.05.2025 г., 320 лв. – дневни пари за периода 01.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 120
лв. – дневни пари за периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г.; сумата в размер на
202,12 лв., представляваща пътни пари за периода 16.06.2025 г. – 30.06.2025 г.,
151,59 лв. – пътни пари за периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.09.2025 г., до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 23,25 лева, представляваща
общия размер на обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.06.2025 г. до 09.09.2025 г., формирана по следния начин: 5,35 лв. –
обезщетения за забава върху главницата от 140 лв. за периода 01.06.2025 г. до
09.09.2025 г.; 8,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 320 лв. за
периода 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г.; 1,82 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 120 лв. за периода 01.08.2025 г. до 09.09.2025 г.; 5,43 лв. –
8
обезщетение за забава върху главницата от 202,12 лв. за периода 01.07.2025 г.
до 09.09.2025 г.; 2,30 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 151,59
лв. за периода 01.08.2025 г. до 09.09.2025 г..
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: че между него и ответника е
налице служебно правоотношение, че в изпълнение на служебните си
задължения е бил командирован от работодателя в периода от 15.05.2025 г. до
13.07.2025 г., както и че ответникът за командированите дни му дължи дневни
и пътни разходи в общ размер на 933,71 лева, а при доказване на
горепосочените факти в тежест на ответника е да докаже положителният факт
на заплащането на сумите.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника, както и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбите на чл. 2 и чл. 11, ал. 1 и, ал. 3 от Закона за
държавния служител, държавен служител е лице, което по силата на
административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в
държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при
осъществяване на неговите правомощия, както и лицата, на които специален
закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на
този закон. Административният акт за назначаване се издава в писмена форма
и в него могат да се определят мястото и характерът на работата, както и
допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
Предметното съдържание на дължимата от служителя престация, т.е.
характерът на работата, се посочва в длъжностна характеристика.
Ищецът не оспорва, че при преназначаването си е подписал длъжностна
характеристика за длъжността "Началник митническо бюро" и съгласно
съдържанието й, основната цел на длъжността е да ръководи подчиненото му
структурно звено, носи отговорност за изпълнението на задачите на
адаминистративното звено, организира, контролира и отчита дейността на
звеното пред съответния ръководител.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закона за държавния служител,
при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова
държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено
9
място, в рамките на същата администрация. В същия смисъл е и текста на чл.
10, ал. 14 от ЗМ, съгласно който при служебна необходимост митническият
служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата
служба в рамките на митническата администрация. Преместването се
извършва със заповед на директора на А "М" за срок не повече от 6 месеца
през една календарна година при условията на командироване. Когато
преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на
митническия служител. В тези случаи митническият служител получава
заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до
преместването.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от Закона за държавния служител,
за времето на командировка държавният служител има право да получи освен
брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени с акт на Министерския съвет, в случая това е Наредба за
командировките в страната.
Не е спорно по делото и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че на основание чл. 34, т. 1 и т. 4 от Устройствения
правилник на А „М“, в изпълнение на заповед № ***/09.04.2025 г., както и във
връзка с т. I от заповед № ***/32-114796/11.04.2025 г. на директора на А „М“, е
издадена заповед № ****/30.05.2025 г.р изменена със заповед №
***/10.06.2025 г. и двете на директор на ТД МС, с които са оправомощени
митнически служители да извършват контролните действия на територията на
данъчни складове, съобразно, утвърдени от директора на А „М“ оперативни
планове, с per. № *** от 10.04.2025 г., per. № 3** от 10.04.2025 г. и per. № ***
от 10.04.2025 г.
Редът и организацията на служебните командировки в страната на
служителите от А „М“, били разписани във вътрешни правила, утвърдени със
заповед № ЗАМ- 854/32-191953/23.05.2023 г. на директора на А „М“.
Не е спорно по делото, че със Заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора
на А „М“, 01.01.2025 г., е определено мястото на изпълнение на държавната
служба на служителите в структурата на Териториална дирекция МС, както и
мястото на работа и териториалния обхват (райони на изпълнение на
служебните задължения), а именно: т. 2 а) територията на областите С,
Софийска област, Перник, Благоевград и Кюстендил за директора на
10
териториална дирекция в А „М“ в ТД МС и заместник- директорите на
териториална дирекция в А „М“ в ТД МС; т. 2 б) територията на областите С,
Софийска област и Перник за всички служители с определено работно място в
тези области и т. 2 в) територията на областите Благоевград и Кюстендил за
всички служители с определено работно място в тези области, в този смисъл е
издадена и Заповед № ЗТД-5800-901/32-1130171 от 31.12.2024 г. на директора
на ТД МС.
В т. 3 на Заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора на А „М“ е
посочено: на служителите, които изпълняват задача или служебни задължения
извън населеното място, където се намира работното им място, и в границите
на териториалния обхват на района за изпълнение на служебните задължения
съгласно т. 2 от заповедта, се осигуряват автомобили. Само при невъзможност
да се осигури служебен транспорт, се заплащат пътните разходи за обществен
транспорт за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно въз
основа на документи, удостоверяващи извършването им (билети, фактури).
Не е спорно по делото, че по отношение на ищеца са издадени
процесните заповеди за командироване до гр. Ихтиман и обратно гр. С/, както
и че заповедите били издадени от директора на ТД МС.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната на
командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се
заплащат дневни пари в рармер 40лв. за всеки ден командирова.
Същото е предвидено и в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Вътрешни
правила за реда и организацията на служебните командировки в страната на
служителите от „АМ“.
Същевременно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от същите вътрешни
правила гласи, че на командирования служител, които изпълнява служебните
си задължения през по-голяма част от работното си време в друго населено
място без нощуване /каквито именно са процесните случаи, доколкото ищецът
за времето на командироването си е работил на пълен работен ден в гр.
Ихтиман/, се изплащат дневни пари в размер на 50/100 от размера по чл. 13,
ал. 1 от същите Вътрешни правила. В ал. 3, т.1 и т. 2 от същите вътрешни
правила са посочени случаите, при които не се заплащат дневни пари, но те са
различни от процесния, респективно нямат отношение към спора и
производството по него.
11
Предявените осъдителни искове, в частта, касаеща незаплатени дневни
пари за процесните периоди на командироване на ищеца в гр. Ихтиман,
следователно са основателни, а основателността им е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на служебно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът има качеството
на държавен служител, командироване на държавния служител на друго
работно място и неизпълнение от страна на работодателя на задължението да
престира полагащите се на служителя командировъчни пари по смисъла на
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Вътрешни правила за реда и организацията на
служебните командировки в страната на служителите от „АМ“.
От друга страна, по делото не се представиха от ищеца разходни
документи във връзка с твърденията му, че за времето на командироването е
извършил разходи свързани с обстоятелството, че до мястото на работата е
пътувал с личния си автомобил, поради което и осъдителните претенции на
ищеца, касаещи частта за пътни разходи, следва да се отхвърлят изцяло като
недоказани, ведно със следващите ги акцесорни претенции по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. В тази връзка, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от
Вътрешните правила за реда и организацията на служебните командировки в
страната на служителите на А „М“, командировъчните пари се изплащат
срещу представяне на надлежно попълнена, подписана и подпечатана заповед
за командировка, като за пътни разходи /чл. 20, ал. 1, т. 2, б. „а“/ и пътуване с
личен автомобил на командирования служител, изплащането на тези разходи
от работодателя се извършва и след представяне на касов бон/фактура,
удостоверяваща единична цена на горивото, както и извадка от техническата
документация на автомобила, издадена от работодателя, удостоверяваща
разходната норма. Не е спорно в производството, че за периодите 16.05.2025 г.
– 28.05.2025 г. и 1.06.2025 г. – 15.06.2025 г., такива документи са представени
от ищеца пред работодателя, последният е издал заповеди за възстановяването
на извършените разходи в полза на командирования служител /ищеца/ и за
горепосочените период в полза на ищеца са преведени сумите от 179,05 лева
на 13.06.2025 г. и 205,50 лева на 26.06.2025 г. За процесните периоди
/16.06.2025 г. – 30.06.2025 г. и 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г./ от страна на ищеца
не са представени категорични доказателства, от които да може да се направи
извод, че е безспорно доказано в производството, че същият е изпълнил
задълженията си по чл. 20, ал. 1 от Вътрешни правила за реда и организацията
12
на служебните командировки в страната на служителите от „АМ“ и е
представил на ответника необходимата документация, която да послужи за
възстановяване на извършените от ищеца пътни разходи. Представени са
единствено 4 броя касови бона, съответно от 23.06.2025 г., 30.06.2025 г.,
07.07.2025 г. и 12.07. 2025 г., но без да са представени доказателства, че
същите са предявени за възстановяване на ответника, ведно с останалите
необходими документи по чл. 20, ал. 1 от Вътрешните правила за реда и
организацията на служебните командировки в страната на служителите на А
„М“. Същевременно от ответника се оспорва обстоятелството, че от ищеца е
заявявано каквото и да било искане за възстановяване на пътни разходи за
посочените по-горе процесни периоди, като се излагат съображения, че за
същите периоди от ищеца не е депозирана заявка, декларация и каквото и да
било искане във връзка с възстановяване на пътни разходи. Следва да се
посочи, че сами по себе си, представените касови бонове не установяват
извършването на твърдените от ищеца пътни разходи. Не се събраха
доказателства, че същите касаят именно извършени разходи във връзка с
пътуването на ищеца от гр. С до гр. Ихтиман през процесния период,
респективно, че касаят именно твърдените в исковата молба пътни разходи.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-счетоводната експертиза, осъдителната претенция на ищеца за
дневни пари е доказана в размера от 580,00 лева. В тази му част заключението
на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно дадено, формира
изчисления, направени в съответствие с разпоредбите на чл. 19 от Наредбата
за командировките в страната и чл. 10, ал. 1 от горе-цитираните вътрешни
правила, съгласно които дневни се дължат за фактически отработените дни, а
те в настоящия случай са 29, поради което и искът следва да се уважи в този
размер, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на
09.09.2025 г.
Акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна и доказана
в размера, 15,77 лева за периода 01.06.2025 г. - 09.09.2025 г., представляваща
общия размер на обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.06.2025 г. до 09.09.2025 г., формирана по следния начин: 5,35 лв. –
обезщетения за забава върху главницата от 140 лв. за периода 01.06.2025 г. до
09.09.2025 г.; 8,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 320 лв. за
периода 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г.; 1,82 лв. – обезщетение за забава върху
13
главницата от 120 лв. за периода 01.08.2025 г. до 09.09.2025 г.
По отношение на разноските в настоящото производство:
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършването на разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът АМ към
МФ, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Г ****, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца К. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. *** ***, сумата от 311,21 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.
От името на ответника са претендирани разноски в настоящото
производство, а именно за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът К. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. *** ***, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника АМ към МФ, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. Г ****, сумата от 75,52 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът АМ към МФ, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. Г ****, следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд, сумата от 286,72
лева, представляваща дължими държавни такси и разноски в производството
по гр.д. № 45738/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА АМ към МФ, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
Г **** да заплати на К. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. *** ***, на
основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл. 215, ал. 1 КТ, сумата от
580,00 лева, представляваща общия размер на командировъчни средства за
дневни пари за периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г., от които: сумата в размер на
14
140 лв., представляваща дневни пари за периода 15.05.2025 г. – 31.05.2025 г.,
320 лв. – дневни пари за периода 01.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 120 лв. – дневни
пари за периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 09.09.2025 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл.
215, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 580,00 лева
/представляваща общия размер на командировъчни средства за дневни пари за
периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г., от които: сумата в размер на 140 лв.,
представляваща дневни пари за периода 15.05.2025 г. – 31.05.2025 г., 320 лв. –
дневни пари за периода 01.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 120 лв. – дневни пари за
периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г./ до пълния предявен размер от
933,71лева, т.е. в частта, представляваща общия размер на командировъчни
средства за пътни пари за периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г., от които: сумата
в размер на 202,12 лв., представляваща пътни пари за периода 16.06.2025 г. –
30.06.2025 г. и сумата от 151,59 лв. – пътни пари за периода 01.07.2025 г. –
13.07.2025 г.
ОСЪЖДА АМ към МФ, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
Г **** да заплати на К. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. *** ***, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 15,77 лева, представляваща лихва за
забава за периода за периода 01.06.2025 г. – 09.09.2025 г., формирана както
следва: 5,35 лв. – обезщетения за забава върху главницата от 140 лв. за
периода 01.06.2025 г. до 09.09.2025 г.; 8,60 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 320 лв. за периода 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г.; 1,82 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 120 лв. за периода 01.08.2025 г. до
09.09.2025 г.;, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 15,77 лева до пълния предявен
размер от 23,50 лева, формирана както следва: 5,43 лв. – обезщетение за
забава върху главницата от 202,12 лв. за периода 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г.;
2,30 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 151,59 лв. за периода
01.08.2025 г. до 09.09.2025 г.
ОСЪЖДА АМ към МФ, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
Г **** да заплати на К. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. *** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл. 215, ал. 1 КТ, сумата от
311,21 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
15
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА К. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. *** ***, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ответника АМ към МФ, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. Г ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 75,52 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА АМ към МФ, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
Г ****, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,да заплати в полза на бюджета и по
сметка на Софийски районен съд, сумата от 286,72 лева, представляваща
дължими държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 45738/2025
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16