Решение по гр. дело №3923/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  № 74

 

07.01.2020г.. гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XX – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3923 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

Ищец Н.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. В.Т. иска осъждането на ответник „Уникредит Булбанк“ АД да заплати сумата от 4 238.60 евро, която представлява получена без правно основание възнаградителна лихва за периода от 11.01.2016г. до 22.11.2017г. с която сума според ищеца, банката се е обогатила неоснователно. Ищцата твърди, че бил сключен договор за банков кредит № ***при следните условия относно дължимата от нея лихва – базов лихвен процент, представляващ променлива величина в размер на 1М EURIBOR и надбавка, която представлява постоянна величина в размер на 3.341%. С оглед спада на лихвения процент банката едностранно добавила нов допълнителен елемент „Премия“, който не бил включен в договора за кредит и която клауза фиксирана в чл.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по процесния банков кредит според ищцата била нищожна на основание чл. 146, ал.1 вр. с чл. 143 ЗЗП, тази клауза била прогласена за нищожна и с влязло в сила решение по гр.д. № 3567/2017г. Въпреки това решение обаче ответникът не променил методологията на формиране на лихвата и банката продължила да начислява по-висока от договореното за периода от 11.01.2016г. до 22.11.2017г. -  а именно сума в размер на 2 261.81 евро. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник „Уникредит Булбанк“ АД оспорва предявения иск по основание. Заявява, че размерът на възнаградителната лихва е уговорен в т.11.1.1 и следващите, както и в т.10.5 от Условията по кредити на физически лица – ипотечни кредити за 2007г., а обявяването за нищожна на клаузата на т.11.1.3 от процесния договор не засяга основанието за получаването на възнаградителната лихва от банката. Клаузата е индивидуално договорена поради което и не е неравноправна. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            По делото не се оспорва, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищец Н.К. е сключила с ответника договор за банков кредт № ***при следните условия: базов лихвен процент, представляващ променлива величина в размер на 1М / едномесечен/ EURIBOR и надбавка, която представлява постоянна величина в размер на 3.341%

            С влязло в сила решение по гр.д. № 3567/2017г. по описа на РС – Пловдив е прогласена за нищожна като неравноправна на основание чл. 146, ал.1 вр. с чл. 143 ЗЗП клаузата на чл.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ***съгласно която клауза при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски годишния процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а съгласно която пък точка годишния лихвен процент за съответния период на олихвяване / по-нататък за краткост наричан ГЛП/ се формира като сбор от базисен лихвен процент /БЛП/ и надбавка от 3.341 като БЛП се определя от управителния съвет на банката, като според влязлото в сила решение именно неяснотата е методологията на определянето на БЛП води но наличието на неравноправна клауза по договора по смисъла на чл. 143 ЗЗП до колкото отсъстват изключенията на чл. 144 ЗЗП.

            В сила от 27.05.2008г. по Протокол № ***се приемат Общи условия по договорите за кредит, които обхващат и са приложими към процесния кредит и съгласно чл.9.2 от тези Общи усливя БЛП се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индект / в случая това е 1М EURIBOR/ и премия, която може едностранно да се променя от банката. Тази премия нееднозначно се определя като такава като на различни места се ползва и термина „надбавка“  - протокол № ***., протокол ***., респ. в протокол № ***. се използва термина премия, аналогично и в протокол ***

            Следователно по отношение на процесния кредита банката започва да начислява ГЛП като резултат от БЛП+премия/надбавка /по протоколи от 26.02.2009г., 01.04.2009г. и 05.06.2009/ + надбавката от 3.341%  по чл.4.1а от договора като юридически израз на правомощието си, от една страна, едностранно да формира премия надбавка към БЛП с решение на управителния си съвет и да се ползва от уговорките с ищеца по договора за кредит. Другояче казано с решенията по горецитираните протоколи банката елиминира поевтиняването цената на предоставения кредит предвид трайното намаляване лихвените нива на ЕURIBOR чрез включването на едностранна премия за каквато въобще към момента на сключването на договора уговорка не е имало. Именно предвид ноторния факт на световната финансова и икономическа криза Европейската централна банка принудително и поетапно намали лихвените нива с оглед освобождаването на финансов ресурс и поевтиняването му, при което е следвало ГЛП да се формира като резултат от БЛП+уговорената надбавка от 3.341% или банката да получи за исковия период сумата от 2818,49 евро – таблица № 1 от заключението на вещото лице, а не сумата от 7 057,09 евро – таблица № 2 от заключението на вещото лице Х.Д.. В случая ответника не аргументира съответствието на решенията на УС на банката за допълването на БЛП с премия/надбавка по чл.9.2 от Общи условия от 27.05.2008г., респ. неясно остава защо ЕЦБ намалява лихвените нива, а ответника ги увеличава след като е уговорил вече е уговорил такава надбавка от 3.341%, респ. ако ЕЦБ не беше намалила ЕURIBOR,а го беше увеличила, това щеше да се отрази и на процесния кредит. В тази връзка банката в съответствие с чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП е можела да промени едностранно лихвения процент по договор, но не посредством включването на компонента „премия“ към БЛП, а посредством увеличаването на надбавката по чл.4.1а от 3.341% освен ако изначално не е се е съгласила тази надбавка да бъде във фискиран размер – какъвто е настоящия случай. С поемането на задължение за фиксирана надбавка, банката поема риска от спадане на основния лихвен процент към който е привързан БЛП в случая EURIBOR, при което този риск незаконосъобразно се преодолява чрез включването на нов лихвообразуващ компонент. В случая независимо, че с решението по гр.д. № 3567/2017г. по описа на РС – Пловдив изрично не се прогласява нищожността на чл.9.2 от ОУ с който се въвежда този компонент премия, респ. не се прогласяват за недействителните решенията на УС на банката с които се променят премията и се увеличава, то настоящата инстанция намира, че чл.9.2 от тези ОУ позволява на ответника увеличение на ГЛП въз основа на непредвидено основание – премия/надбавка извън вече уговорената от 3.341% като нов лихвообразуващ компонент, което пък е  в нарушение на чл. 143, ал.1, т.11 ЗЗП Следва да се посочи, че ответника не проведе и не ангажира доказателства защо счита, че пазарните условия водят до необходимост от увеличаване на ГЛП, след като ЕЦБ намаля лихвените нива /което е ноторно известно/, ответника не представя и доказателства на базата на какво обстоятелства УС на банката е взел конкретните решения през първата половина на 2009г., че да увеличи на 3 пъти компонента премия. Именно липсата на тези доказателства води до невъзможност да се активира механизма на чл.10.5 от ОУ по кредити на ФЛ действащи към 2007г.

            Нещо повече ответника изпада в противоречие и сам не спазва правилата на ОУ от 2007г. и въобще не увеличава ГЛП с 1 пункт, а направо приема нови ОУ от 2008г. в които залага нов лихвообразуващ компонент. Смисълът на чл.4.1а е промяна в пазарните условия, които да доведат до увеличение на EURIBOR т.е да има обективен критерий за тези пазарни условия на европейския пазар на банковите финансови услуги и именно този обективен критерии е не за увеличение, а за намаление на лихвените нива в процесния период.

            Следователно, ответника не доказа законосъобразността на основанието на включения в ГЛП компонент „премия“/надбавка и е получил за исковия период възнаградителна лихва от 7 057,09 евро, която е изцяло заплатена, вместо полагащите му се 2 818,49 евро формирани по договорената методика на чл.4.1а като със сумата от 4 238,60 евро банката се е обогатила без да има основание затова – т.5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Х.Д..

            Предвид на гореизложеното предявения иск се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло, а в полза на ищцата да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от общо 2331,60 лева съгласно представения списък.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА  „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.Св.Неделя № 7 с представляващи Л.Х. и Е. М. ДА ЗАПЛАТИ  в полза на Н.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от 4 238.60 евро, /четири хиляди двеста тридесет и осем евро и 60 евроцента/, която представлява получена без правно основание възнаградителна лихва за периода от 11.01.2016г. до 22.11.2017г. по договор за банков кредит № ***

            ОСЪЖДА  „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.Св.Неделя № 7 с представляващи Л.Х. и Е. М. ДА ЗАПЛАТИ  в полза на Н.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от 2 331,60 лева разноски за настоящата инстанция.

 

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

                                                           СЪДИЯ: /П/

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.