Решение по дело №962/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.10, ал.6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба, подадена от С. Я., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, чрез процесуален представител адв. Д. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/1381/02.05.2025г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място].

Жалбоподателката иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с международни актове, по които България е страна.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С., намира жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Според нея между Република България и Украйна не съществува договор в областта на семейните помощи за деца, а в областта на семейното подпомагане, поради което няма основание за отпускане на семейна помощ на жалбоподателката. Допълнително аргументира позицията си в представен по делото писмен отговор (л.29).

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 17.04.2025г. С. Я. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от Закона за семейни помощи за деца, за сина си М. М.. В заявлението посочила, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в к.к-с Слънчев бряг, община Несебър, [семейно положение] е и полага грижи за отглеждането на сина си М. М., който е дете с увреждане (л.20-22).

Към заявлението приложила експертно решение №90737 от 20.03.2025г., издадено от ТЕЛК V състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД [населено място], в който документ членовете на комисията приели, че непълнолетният М. М. има водеща диагноза „синдром на Аспергер“ със стереотипи, затруднения в комуникацията, вследствие на което са му били определени вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност – 65%, със срок на чужда помощ до 01.03.2026г., вид на експертизата – освидетелстване, дата на инвалидизиране – 06.02.2025г. (л.11).

Върху заявлението, на 17.04.2025г., длъжностното лице Е. Д. направила отбелязване, че членовете на семейството са граждани на Украйна, с която държава България няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца. Като мотив посочила, че семейството не попада в обхвата на чл.3, т.3 и т.5 от ЗСПД.

Становището било съгласувано от началник отдел „Социална закрила“ на 02.05.2025г.

На същата дата по заявлението началник отдел „Социална закрила“ извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове.

На 02.05.2025г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] издал ЗСПД/Д-А-П/1381/02.05.2025г., с която отказал на С. Я. отпускане на еднократна помощ за М. М. по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, като се позовал на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Украйна няма сключена спогодба в областта на изплащането на семейни помощи за деца.

По делото няма спор, че членовете на семейството на С. Я. са със статут на предоставена временна закрила в Република България.

II. ПРАВОТО:

С оглед разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, във връзка с чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията.

Според чл.8д, ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

По делото е доказано, че детето на жалбоподателката – М. М. е освидетелствано от ТЕЛК като дете с трайни увреждания и има определени 65% вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност. Към момента на подаване на заявлението детето е навършило 16 години, живее постоянно в страната заедно с майка си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

При това положение следва да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки на семейството на жалбоподателката да бъде отпусната еднократна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, на което се позовава административният орган.

Тази норма сочи, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая е прието, че семейството на Ярошенко няма право на семейни помощи, защото членовете му са граждани на Украйна, с която държава Република България няма подписан договор за социална сигурност.

Тази теза не може да бъде споделена.

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Същевременно нормата на чл.39, т.4 от ЗУБ изрично предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В случая се претендира предоставянето на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. В тази връзка конституционният съд, в решение Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013г., посочва, че помощите за деца по този закон (ЗСПД) би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване.

При това положение следва да се приеме, че ЗУБ е друг закон по см. на чл.3, т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. ЗСПД не предвижда предоставянето на семейни помощи само за лица, които имат българско гражданство.

Поради това, след като членовете на семейството на Ярошенко имат статут на предоставена временна закрила, то по отношение на тях е приложимо правилото на чл.39, т.4 от ЗУБ.

Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак - лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.).

Според чл.2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл.3, §1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно §2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в §3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ.

Както вече бе посочено, конвенцията забранява каквато и да е дискриминация на детето въз основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или социален произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Поради това липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ, при положение, че предпоставките за това, регламентирани в чл.8д от ЗСПД, по отношение на детето на жалбоподателката, са налице.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед №ЗСПД/Д-А-П/1381/02.05.2025г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/1381/02.05.2025г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за произнасяне по заявление № ЗСПД/Д-А-П/1381/17.04.2025г., подадено от С. Я., според указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.