№ 8406
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110108318 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т...” ЕАД против Д. С. М., с която са предявени
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С/адрес/, ап. 14, аб.№ 258925.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот – ап. 14,
находящ се в гр. С/адрес/, за който се води партида с аб. № 258925. Твърди се, че след като не
е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение
ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за
лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. При тези твърдения моли да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а
именно: 954,65 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 152,69 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 05.07.2022г., 13,71 лева - главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, 2,52 лева - мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до
05.07.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Третото лице – помагач „Т..“ ЕООД изразява становище за основателност и доказаност
на предявените искове.
1
В открито съдебно заседание, ищецът чрез ю.к. Антов, посочва, че всички суми по
подписаното между страните от 27.09.2024 г. с ответника споразумение, предмет на
настоящото производство са платени и моли съдът да съобрази този факт, като присъди само
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, ответникът чрез адв. Колев, допълва, че всички суми
дължими по исковата молба са заплатени и моли съдът да съобрази този факт, като моли да
не се присъждат разноски за ищеца, тъй като ответницата не дала повод за образуване на
делото. При получаване на препис от исковата молба, започнала да заплаща дължимите
суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са искове за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, както и за
мораторна лихва за забава върху главницата. За основателност на иска в тежест на ищеца е
да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от
страна на ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност както и 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление на 22.07.2022 г.,
срещу ответника в полза на ищеца по ч.гр. дело № 39341/2022 г. на СРС, 141 състав, е
издадена заповед за изпълнение за задължения за доставена ТЕ на стойност 954,65 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, 152,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
05.07.2022г., 13,71 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 2,52 лева - мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до 05.07.2022 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С/адрес/, ап. 14, аб.№ 258925.
От изявленията на страните по делото се установява, че всички суми са платени в
хода на производството от Д. С. М.. С извършеното в хода на исковото производството
плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на иска, поради което се
явява безпредметно обсъждането на основателността му. С оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява
фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки
настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Ищецът
не оспорва плащането да е постъпило по сметката. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от
ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на
правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Следователно, към
приключване на съдебното дирене процесните суми не се дължат на ищеца, тъй като са му
платени.
С оглед изявленията на процесуалният представител на ищеца, че всички суми са
платени, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане в хода на
исковото производство.
Доколкото обаче плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и
сторените от ищеца разноски в настоящия процес за юрисконсултско възнаграждение, които
2
на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в размер на 50 лв., предвид развитието на
производството и извършените процесуални действия от процесуалния представител на
ищеца. Неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника – адв. Колев
да не се присъждат разноски. Плащането на исковите суми в хода на производството не е
равнозначно на признание на иска по смисъла на чл.237 ГПК, респ. чл.78, ал.2 ГПК. Както
бе посочено по-горе налице е конклудентно, а не изрично признание на исковете. На
следващо място не може да се сподели тезата, че ответникът не е дали повод за завеждане на
делото, тъй като е видно, че са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК,
респ. първо на длъжника Д. С. М. е връчена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която тя е възразила и така е дала повод за образуване на настоящото исково производство.
Поради това не може да се сподели и тезата, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ против Д. С. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С/адрес/, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за
признаване на установено, че Д. С. М. дължи на „Т...” ЕАД, сумите 954,65 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2018 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 152,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 05.07.2022г., 13,71 лева
- главница за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 2,52 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до 05.07.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С/адрес/, ап. 14, аб.№ 258925, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39341/2022 г. по описа на
СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане на сумите в хода
на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. С. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С/адрес/, ДА ЗАПЛАТИ на „Т...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец“ Б, сума в размер на 50 лева, представляващи деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..“ EООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3