№ 667
гр. Русе, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520104511 по описа за 2024 година
Предявените в обективно съединение искове са с правно основание
чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД /наименование
променено на 02.03.2021 г., предишно «МОНТЮПЕ» ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
бул.»Цар Освободител» № 8А, представлявано от Лорето Айбанез твърди, че с
трудов договор № 134 от 07.12.2020г. В. А. А. е назначен на работа в
„МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен оператор", считано от
07.12.2020г. на безсрочен трудов договор.
Твърди се в исковата молба, че страните уговорили в точка 13 от ТД срок
на предизвестието за прекратяването му, еднакъв за двете страни, определен
на 45 дни.
Поддържа, че със Заповед № 72/18.08.2021г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните считано от 19.08.2021г. на основание чл.326,
ал.1 от КТ - по писмено заявление от В. А. А. за едностранно прекратяване на
безсрочният му трудов договор. В. А. А. бил подал заявление за прекратяване
на трудовото правоотношение с вх. №49/18.08.2021г., считано от 19.08.2021г..
Заповедта била връчена лично на лицето на 19.08.2021г.. Същата не била
1
оспорена и е влязла в сила.
Твърди се, че до настоящият момент ответникът не е изплатил
неотработената част от 44 календарни дни от договореното 45 дневно
предизвестие.
Дружеството ищец претендира обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в
размер на 1287,60 лв, сума за неспазения срок от 44 календарни дни, от които
30 работни. Твърди се, че същото е формирано по реда на чл.228, ал. 1 от КТ, а
именно от последното брутно трудово възнаграждение на работника В. А.. В
случая това е месец юли 2021г.. В брутното трудово възнаграждение по чл.228
КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в
индивидуалния трудов договор, в конкретния случай това е основното му
възнаграждение за юли 2021г. размер на 720,95 лв. за работен месец от 17
работни дни и допълнително трудово възнаграждение за стаж и проф.опит -
8,65 лв. или общо 729,60 лв..
Ищецът претендира сума от 1287,60 лв. обезщетение за неспазен срок от
44 календарни дни и същата обосновава настоящият иск. Сочи се в исковата
молба, че среднодневният размер на обезщетението за един работен ден е
42,92 лв./ 72( ,60 лв./17 р.дни/. Размерът за 30 работни дни е 1287,60 лв./ за
периода от 44 к.дни от 19.08.2021г. до 02.10.2021 г.вкл. има 30 работни дни,
затова 42,92 лв.30 р.д/.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. А. А., ЕГН
**********, с пост. адрес гр. Русе, ул."Табия" № 1 Б, да заплати на
„ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД /наименование променено на
02.03.2021г., предишно «МОНТЮПЕ» ЕООД. с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец. бул.»Цар
Освободител» № 8А, представлявано от Лорето Айбанез, сумата от 1287,60
лева представляващо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба – 05.08.2024г. до
окончателно изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител адв.В. Ч. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
развива съображения за допустимост и частична основателност на иска.
В проведеното съдебно заседание адв.Ч. е направила признание на иска.
2
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
трудов договор № 134 от 07.12.2020г. В. А. А. е назначен на работа в
„МОНТЮПЕ" ЕООД на длъжността „машинен оператор", считано от
07.12.2020г. на безсрочен трудов договор. Страните уговорили в точка 13 от
трудовия договор срок на предизвестието за прекратяването му, еднакъв за
двете страни, определен на 45 дни.
Със Заповед № 72/18.08.2021г. е прекратено трудовото правоотношенле
между страните считано от 19.08.2021 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ - по
писмено заявление от В. А. А. за едностранно прекратяване на безсрочният му
трудов договор. В. А. А. е подал заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение с вх. № 49/18.08.2021г., считано от 19.08.2021г.. Заповедта е
връчена лично на лицето на 19.08.2021г.. Същата е неоспорена и е влязла в
сила.
До делото не са събрани доказателства затова В. А. А. да е изплатил
неотработената част от 44 календарни дни от договореното 45 дневно
предизвестие.
Претендираното от дружеството работодател обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ е в размер на 1287,60 лв, сума за неспазения срок от 44 календарни
дни, от които 30 работни. Същото е формирано по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ,
а именно от последното брутно трудово възнаграждение на работника В. А. А;
гксиев. В случая това е месец юли 2021 г.. В брутното трудово възнаграждение
по чл. 228 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни,
определени в индивидуалния трудов договор, в конкретния случай това е
основното му възнаграждение за юли 2021 г. размер на 720,95 лв. за работен
месец от 17 работни дни и допълнително трудово възнаграждение за стаж и
проф.опит - 8,65 лв. или общо 729,60 лв..
Претендираната от „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД сума от
1287,60 лв. обезщетение за неспазения срок от 44 календарни дни и същата
обосновава настоящият иск. Среднодневният размер на обезщетението за един
работен ден е 42,92 лв./ 729,60 лв. за 17 р.дни/. Размерът за 30 работни дни е
3
1287,60 лв./ за периода от 44 к.дни от 19.08.2021г. до 02.10.2021 г.вкл. има 30
работни дни, затова 42,92 лв.*30 р.д/.
Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. Приложното поле на тази
разпоредба е изключено, според ал.3, когато: признатото право противоречи
на закона или на добрите нрави и/или е признато право, с което страната не
може да се разпорежда.
От материалите по делото се установява че в съдебно заседание
назначеният особен представител е направил признание на исковете и че
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска. Тези
процесуални действия на страните по спора са изпълнили фактическия състав,
при който съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК, още
повече, че пречки за постановяване на решение при признание на иска в
случая не са налице.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, т.е.
правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение.
Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска. Веднъж
валидно направено, признанието на иска не може да бъде оттеглено. В този
смисъл е изричната разпоредба на чл.237 ал.4 от ГПК. Касае се за
неоттегляемо с извършването му процесуално действие на страната,
произтичащо от императивната законова разпоредба.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Както се подчертава в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр. д. № 112/1956г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата страна вреди.
Предвид изхода на спора и съгласно представения списък с разноски по
4
чл.80 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 1450,00 лева разноски по
делото, от която 50,00 лева платена д.т., 500,00 лева платен адвокатски
хонорар на адв.М. Б., 400,00 лева платен депозит за назначаване на особен
представител на ответника и 500,00 лева платен депозит за вещо лице.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. А. с ЕГН:********** да заплати на „ЛИНАМАР ЛАЙТ
МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД /наименование променено на 02.03.2021 г., предишно
«МОНТЮПЕ» ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, бул.»Цар Освободител» № 8А,
представлявано от Лорето Айбанез сумата от 1287,60 лева представляващо
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху
обезщетението от подаване на исковата молба – 05.08.2024г. до окончателно
изплащане, като и сумата от 1450,00 лева разноски по делото.
Решението е постановено при признание на исковете и подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5