Решение по дело №781/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 4520
Дата: 14 юни 2024 г. (в сила от 14 юни 2024 г.)
Съдия: Галина Радикова
Дело: 20247040700781
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 9 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4520

Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИНА РАДИКОВА
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20247040600781 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Дани-2005-Й. Йорданова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.3, ап.8, представляван от Й. М. Й., чрез процесуален представител адв. С. Ч., против решение №232/28.03.2024г., постановено по НАХД №735/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 1090-[рег. номер]/12.10.2023г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ „Дани-2005-Й. Йорданова“, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на разноските за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. С представено по делото на 29.05.2024г. становище процесуалният му представител адв. Чокелиев заявява, че поддържа касационната жалба и направените с нея искания. Претендира разноски по списък.

Ответникът заместник-директор на ТД на НАП-Бургас, не се явява и не изпраща представител. В постъпило писмено становище чрез процесуален представител – юрисконсулт Ч. намира касационната жалба за неоснователна и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С наказателното постановление ЕТ „Дани-2005-Й. Йорданова“, ЕИК *********, е бил санкциониран за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП [населено място] за месец май 2023г.

В наказателното постановление е посочено, че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице може да подаде декларация образец 1 електронно или в сградата на ТД на НАП Бургас, [населено място], [улица], ет.1. Декларация образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд „ГВРС“ (гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, следвало да се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Декларацията следвало да бъде подадена до 26.06.2023г. Същата била подадена по Интернет с КЕП на 13.07.2023г. и приета с вх. № 0200233315375.

Приложена е санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО, във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1,т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ.

Първоинстанционният съд след като е направил анализ на относимите в случая законови разпоредби преценил, че материалният закон е приложен правилно. Посочил е, че в качеството на осигурител касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение, като е бездействал и не е подал декларация образец №1 за м. май 2023г. в ТД на НАП – Бургас в срок до 26.06.2023г., а е направил това едва на 13.07.2023г. За неприложим бил приет институтът на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН, вр. с §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, предвид това, че нарушението е формално и настъпването на вредоносни последици не е елемент от обективната му страна.

При тези факти районният съд е приел, че деянието е съставомерно и правилно е санкционирано с приложение на нормата на чл.355, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1,т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ.

Настоящият състав на съда не споделя мотивите, изложени в обжалваното решение за законосъобразност на НП и съставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение.

По делото няма спор, че санкционираното лице не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение в качеството на осигурител по чл.5, ал.4 от КСО да представи пред ТД на НАП – Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец №1 за м. май 2023г.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.5, ал.4, т.1 КСО вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

В наказателното постановление не посочено за кои, подлежащи на осигуряване лица задълженото лице (работодателят) не е декларирало необходимите данни.

Нарушението е от категорията на съществените, защото накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на какви конкретни факти е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Наред с това, настоящият състав намира, че наказващият орган е издал наказателното постановление, без да сочи въз основа на какви факти приема, че датата на нарушението е 26.06.2023г.

В нормата на чл.4, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ е предвидено, че декларация образец №1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП за всеки календарен месец при наличие на две отделни хипотези: 1) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; 2) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

От текста на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Тоест липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая.

Изложените в наказателното постановление факти не са достатъчни, за да бъде упражнено ефективно правото на защита и да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието по чл.355, ал.1 от КСО.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а по същество - да бъде отменено и наказателното постановление.

Предвид изхода на спора съдът намира, че следва да уважи искането на касатора за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 840лв. (за адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции). Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото същото е съобразено с нормата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 232/28.03.2024г., постановено по НАХД № 735/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1090-[рег. номер]/12.10.2023г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ „Дани-2005-Й. Йорданова“, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.

ОСЪЖДА Н. да заплати на ЕТ „Дани-2005-Й. Йорданова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.3, ап.8, представляван от Й. М. Й., сума в размер на 840 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: