Решение по дело №507/2020 на Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№ 447

 

гр. Перник, 03.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

       

        при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа административно дело № 507/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на П.К.Я.  с ЕГН ********** и адрес: ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3727 от 25.06.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 14, ал. 1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, жалбоподателката е изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 1512,20 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и двадесет стотинки/, представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013, 2014 г.

В жалбата се сочи, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, не отговаря на изискванията за форма и съдържание, издаден е при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствения материал, в несъответствие с процесуалния и материалния закон. Жалбоподателката твърди, че не е уведомена по надлежния ред за започнатото административното производство по издаване на оспорения акт и не й е дадена възможност да участва в него като заинтересована страна, да представи становище и доказателства. Искането й към съда е да отмени процесния АУПДВ. Не предявява претенция за присъждане на направени по делото разноски и не представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, жалбоподателката – редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила Молба вх. № 2929/06.10.2020 г. /л.51/, подписана от пълномощника му гл.юрисконсулт М. П., в която е изразено становище за неоснователност на жалбата. Посочено е, че оспореният акт е законосъобразен и е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултстко възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че бъде поискано присъждане на такова.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от него в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Въз основа на подадено пред Държавен фонд „Земеделие“ – РА Заявление за регистрация 2012 с № 1416051232054 от 04.05.2012 г. /л.21/ жалбоподателката П.К.Я. е регистрирана по следните схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ“ /СЕПП/, „Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя“ /НДП/ и „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ /НР2/. На същата дата тя подала и Заявление за подпомагане 2012 /л.25/. Приложила и изискуемите се документи.

С Писмо изх. № 01-6500/3727/26.06.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ жалбоподателката е уведомена за открито производство за установяване на публично държавно вземане поради констатирано в хода на административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП незаявяване на участие в кампания 2015 по мярка 211, с което е нарушила задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане за всяка следваща година след първото компенсаторно плащане. Писмото е връчено на 20.08.2019 г. чрез залепване на уведомление. Съставени са протоколи от 05.08.2019 г. и от 20.08.2019 г. /л.19 и 20/.

На 25.06.2020 г. заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ издал оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3727, с който на основание чл. 14, ал. 1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, жалбоподателката е изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 1512,20 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и двадесет стотинки/, представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013, 2014 г.

В хода на съдебното производство ответникът е представил уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания: за Кампания 2012 -изх. № 02-140-6500/2641/21.09.2013 г. /л.53/, за Кампания 2013 – изх. № 02-140-6500/1043/12.08.2014 г. /л.57/, за Кампания 2014 – изх. № 02-140-6500/2170/26.09.2015 г. /л.61/, и извлечение от системата за електронно банково разплащане /СЕБРА/ от които се установява, че на П.К.Я. са изплатени субсидии по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, както следва: за Кампания 2012 – 0,00 лв., за Кампания 2013 г. – 1584,00 лв. и за Кампания 2014 – 3024,40 лв. Фактът на плащането не се оспорва от жалбоподателката. Той се доказва и от посочените документи, представляващи официални електронни документи, приобщени към доказателствения материал по делото. Уведомителните писма са подписани с електронен подпис, който видно от публично достъпната информация/https: //www. b-trust. bg/services/certificate-search/ е валиден към момента на полагането и е положен от титуляра му, имат достоверна дата и на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК удостоверяват, посочените в тях обстоятелства. Последните са отразени и в представената на хартиен носител информация от Системата за електронно банково разплащане /СЕБРА/.

В хода на съдебното производство, въпреки че с Определение от 16.09.2020 г. на страните е указана доказателствена тежест в процеса, П.Я. не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си и направеното оспорване. 

При така установените факти, Административен съд – Перник, намира от правна страна следното:

Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на земеделските производители /ЗПЗП/. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. /л. 40/, с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ /в т. 18 и т. 19/, на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, е делегирал правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П.С. за издаване и подписване на писма за откриване на производство по издаване на актовете за установяване на публични държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211. Именно това е и длъжностното лице, образувало административното производство и издало оспорения акт за изключване от подпомагане и за установяване на публично държавно вземане.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът за липса на компетентност на издателя на административния акт. Основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК не е налице.

 Оспореният административен акт е издаден в изискуемата се според чл. 166, ал. 2 от ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги субсумират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан.

При издаването на процесния АУПДВ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателката е уведомена за образуваното административно производство. Дадена й е възможност да направи възражения и да представи доказателства в определен срок и по този начин й е осигурено правото и по чл. 34 от АПК. Спазени са принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателства за установяването им.

Обжалваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт. В относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай, жалбоподателката е получила първото компесаторно плащане по мярка 211 за 2012 година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2011 г. е имала задължение в продължение на още четири години /2013, 2014, 2015 и 2016 г./ да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между страните, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е било установено от администрацията на Държавен фонд „Земеделие“ при извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Този факт не е оспорен и от жалбоподателката. При това положение е възникнало фактическото основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на жалбоподателката от подпомагане и за установяване в нейна тежест на публично държавно вземане в размер на 50% от общо получените компесаторни плащания за необлагодетествани райони /чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата/. От събраните по делото доказателства, се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за Кампании 2012, 2013 и 2014 е 3024,40 лв. Затова правилно е определена като подлежаща на възстановяване сума в размер на 1512,20 лв. Предвид изложеното се налага извода, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. материални предпоставки и с него правилно е приложен закона, а възраженията в обратния смисъл са неоснователни и недоказани.

Актът е съответен и на целта на закона, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране. Нейното постигане е възможно само при дългосрочно осъществяване на подпомаганата дейност, като по мярка 211 е прието, че продължителността й следва да е поне 5 години. Преждевременното й прекратяване е в противоречие с целите за които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателя й да я възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност тези посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г.

По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че по отношение на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не е налице нито едно от основанията за отмяната му, визирани в чл. 146 от АПК. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Я.  с ЕГН ********** и адрес: ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3727 от 25.06.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 14, ал. 1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, е изключена от подпомагане и й е установено публично държавно вземане в размер на 1512,20 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и двадесет стотинки/, представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013, 2014 г.

ОСЪЖДА П.К.Я.  с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: /п/