№ 3726
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Б. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110171762 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1124,44 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” и
разноски за определянето му по щета № [номер] за вреди, причинени при ПТП на
23.06.2019 г. на лек автомобил " Фолксваген Пасат", с рег. № [рег. номер на МПС-1],
вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил " Киа Сийд", с рег.№
[рег. номер на МПС-2], чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, както и на сумата от 238,65 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 29.10.2019 г. до 14.12.2021 г. Претендират се
разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за л.а. " Фолксваген
Пасат", с рег. № [рег. номер на МПС-1], е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са
на стойност 1109,44 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение, както и да е сторил ликвидационни разноски по
определянето му в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му.
Ответникът не възстановил дължимата сума, въпреки че бил поканен с регресна покана
1
с изх.№ 1315-6160/29.10.2019 г., като след разглеждане на претенцията бил направен
отказ за плащане.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка " Гражданска отговорност" за л.а. " Киа Сийд", с рег.№
[рег. номер на МПС-2]. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, оспорва
изключителната вина на застрахования при ответното дружество водач, като твърди,
че вината за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие е на водача
на увреденото МПС. Оспорва твърдението на ищеца, че всички сочени от него щети са
в пряка причинно-следствена връзка процесното ПТП, както и размера на вредите,
счита, че искът е предявен в завишен размер. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Не се спори, а и се установява от представените по делото застрахователна
полица № [номер] от 20.05.2019 г. и застрахователна полица № [номер]/01 от
21.06.2019 г., че между ищцовото дружество и [фирма] е сключен договор за
застраховка " Каско" по отношение на лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег.№
[рег. номер на МПС-1], с период на застраховката от 26.05.2019 г. до 25.05.2020 г. и
при застрахователна сума по клауза " Пълно каско" в размер на 20000 лева.
Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП от 23.06.2019г.,
на посочената дата в [населено място], на кръстовището на [улица] и [улица], е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на застрахования при
ищцовото дружество автомобил, управляван от А.А., и лек автомобил " Киа Сийд", с
рег. № [рег. номер на МПС-2], управляван от Й.П.. В съставения двустранен протокол
е отразена скица на ПТП, както и са посочени видимите щети по застрахования от
ищеца автомобил - предна броня, десен фар и десен калник.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи на
участвалите в процесното ПТП автомобили, от чиито показания се установява
идентичен механизъм на пътнотранспортното произшествие.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че по
уведомление за щети по МПС от 25.06.2019 г., подадено от А. П. А., при ищеца е
заведена щета с № [номер], извършен е оглед на автомобила и е съставен опис на
щетите, представен по делото. Видно от представените калкулации и доклад по щетата,
определено е застрахователно обезщетение в размер на 1109,44 лв., като посочената
сума е заплатена на сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от 25.07.2019 г.
Не се спори, а и е видно от представеното извлечение от електронната страница на
информационния център на Гаранционен фонд, че към датата на ПТП - 23.06.2019г., за
2
МПС с ДКН [рег. номер на МПС-2] е регистрирана сключена застраховка „Гражданска
отговорност" със [фирма2] с период на покритие от 27.02.2019 г. до 26.02.2020 г.
Представени са регресна покана до ответното дружество, като не се спори, че с
писмо с изх. № 1315-6160/29.10.2019 г. са върнати документите, съдържащи се в
регресната претенция, и е направен отказ за изплащане на регресната сума.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че от техническа гледна точка може да се
направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на л.а. " Киа Сийд", с рег. № [рег. номер на МПС-2], който при маневра за
смяна на пътните ленти не пропуска и реализира съприкосновение с попътно
движещия се отляво л.а. " Фолксваген Пасат Вариант", с рег. № [рег. номер на МПС-1].
Вещото лице дава заключение, че всички увреждания, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП, както е описан в съставения протокол за ПТП. Вещото лице
установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил "
Фолксваген Пасат Вариант", с рег. № [рег. номер на МПС-1], изчислена на база средни
пазарни цени към датата на настъпването на събитието, възлиза на 1643,86 лв., а с
приложен корекционен коефициент на новите части - в размер на 2719,37 лв. Вещото
лице дава заключение, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и
функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в момента
на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на
опасността. Поради тази причина сочи, че не е възможно да се определи дали водачът
на л.а. " Фолксваген Пасат", с рег. № [рег. номер на МПС-1], е имал възможност да
предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Водачът на л.а. "
Киа Сийд" е имал възможност да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на
лекия автомобил " Фолксваген Пасат" преди предприемането на маневра за смяна на
лентите.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл.411 КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по
неговата застраховка " Гражданска отговорност". С оглед възраженията на ответника, в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно,
противоправно поведение на лице, чиято отговорност е застрахована от ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
3
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от експертното
заключение се установява наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ суброгационното право на ищеца. Установи се наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора лице по договор за
имуществена застраховка " Каско" за лек автомобил " Фолксваген Пасат", с рег. №
[рег. номер на МПС-1], по силата на която ищецът е поел задължение в срока на
действие на договора да покрие щетите върху застрахованото имущество вследствие
на уговорените между страните рискове, като не се спори настъпването на пътно-
транспортно произшествие да е покрит риск по договора.
Установи се, че в срока на действието на имуществената застраховка - на
23.06.2019 г., е настъпило застрахователно събитие - ПТП, в резултат на което на
застрахования от ищеца автомобил са причинени щети. С оглед приетите по делото
писмени доказателства, включително протокол за ПТП, и експертното заключение,
неоспорено от страните, както и въз основа на установените чрез гласни доказателства
факти, съдът намира, че заявеният от ищеца механизъм на произшествието е доказан,
като в допълнение следва да се посочи, че в производството не са ангажирани
доказателства, който да сочат на различен механизъм. Предвид това следва да се
приеме, че пътно-транспортното произшествие, респ. причинените от него вреди, са
вследствие на противоправното поведение на водача на л.а. „ Киа Сийд“, с рег.№ [рег.
номер на МПС-2]. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се
предполага, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. Предвид липсата на доказателства,
опровергаващи горепосочените фактически констатации, съдът намира законовата
презумпция за необорена.
По делото се доказа и съществуването на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника и водача на л.а. „ Киа Сийд“, с рег.№ [рег.
номер на МПС-2], със срок на валидност, включващ и датата на процесното ПТП,
както и се установява ищецът да е обезщетил вредите, причинени от последния, поради
което са налице всички предпоставки, обуславящи възникване на регресното му
вземане по отношение на ответника, който носи договорна отговорност за същите
вреди до размера на действителната им стойност към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Следователно, регресното право на ищеца възниква в размера на пазарната
стойност на причинените вреди, възлизаща в случая съгласно кредитираното
заключение на вещото лице на 1643,86 лева. Доколкото ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на по-ниска стойност, а именно в размер на 1109,44 лв.,
4
то обемът на регресното му право се обуславя от последната посочена стойност.
Ответникът не оспорва дължимостта на разноските по определяне на
застрахователното обезщетение, по-конкретно в претендирания размер от 15 лева, т.е.
дължимата сума възлиза в общ размер на 1124,44 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е погасил
задължението си, поради което искът по чл.411 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
предявяване на иска – 15.12.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя и
нейната основателност.
По иска по чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането. Видно от
представената с исковата молба покана, ищецът е предявил извънсъдебно регресната
си претенция, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на връчване на
поканата на ответника, поради което налага се изводът, че ответникът е в забава в
плащането на главницата, считано от датата на отказното писмо. Размерът на
обезщетението за забавено плащане за предявения период на забава от 29.10.2019 г. до
14.12.2021 г., определен от съда по реда на чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор,
възлиза на 243 лв.
Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало в процеса акцесорният
иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 238,65 лв.
Относно разноските по делото.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, като на основание
чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани
разноски по делото в общ размер от 970 лв. - за заплатената държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма2], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], ет.5, да заплати на [фирма1], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД
5
сумата от 1124,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски за определянето му по щета №
[номер] за вреди, причинени при ПТП на 23.06.2019 г. на лек автомобил " Фолксваген
Пасат", с рег. № [рег. номер на МПС-1], вследствие противоправно поведение на водач
на лек автомобил "Киа Сийд", с рег.№ [рег. номер на МПС-2], чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба - 15.12.2021 г., до окончателното изплащане, и сумата от
238,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
29.10.2019 г. до 14.12.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 970 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, депозит за експертиза
и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6