РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен,
26.06.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№1808 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана
искова молба от ”Ф.И.” ЕАД ***, против Р.Е.О., с която се твърди, че между „БНП
Пърсънъл Файненс ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски заем №CREX-11659197 на
21.10.2015г., като е предоставена сумата 626,78лв., което е удостоверено от
кредитоплучателя с подписа в поле“Удостоверяване на изпълнението“.Заемателят от
своя страна е бил длъжен да върне сумата на 12 месечни вноски, включващи
главница и възнаградителна лихва
,съгласно чл.2 от ОУ и погасителен план.Твърди се, че не е изплащана сума и първата непогасена вноска е на
20.11.2015г.Твърди се, че съгласно чл.3 от ОУ се дължи лихва за забава в размер
на законната лихва, считано от падежа 20.10.2016г. Твърди се, че между
кредитора и ищеца Ф.И.” ЕАД ***, е сключен договор за цесия /прехвърляне на
вземането/, на дата 10.01.2017г.Твърди се, че цесионера- ищец, е изпратил
уведомление до длъжника за станала цесия, но пратката се е върнала в цялост.
Твърди се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№6093/2018г.
на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, като длъжника не е открит.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че дължи сумата в р-р на 517,20лв. – главница;
сума в р-р на 39,48 лв. – договорна възнаградителна лихва, за периода от 20.11.2015г.
– 20.10.2016г.; сума в р-р на 140,14лв. – законна лихва, за периода от 21.11.2015г.
до 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
За ответника, назначеният
особен представител е взел становище, да се произнесе съдът, съобразно
доказателствата.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 3789/24.08.2018г.
по ч. гр.д.№ 6093/2018г. по описа на ПлРС, за следните суми: 517,20 лв., –
главница; 39,48 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2015
г. до 20.10.2016 г., 140,14 лв. – лихва за забава за периода от 21.11.2015 г.
до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер 25,00 лв. – внесена държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от
следните обстоятелства: Погасяване на парични задължения по договор за стоков
кредит с № CREX-11659197 от 21.10.2015 г.
В указаният от съда срок, ищецът предявява настоящите искове, поради
което същите са допустими.
Видно от представените
доказателства, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит за покупка на стока№ CREX-11659197 от 21.10.2015г.
По делото се установява
също,че въз основа на договора за продажба и прехвърляне на вземането в полза на ”Ф.И.” ЕАД *** на 10.01.2017г.
На първо място, съдът приема, че е налице валиден
договор, който съдържа всички реквизити и е подписан от ответника.Съгласно ОУ
месечната вноска включва главница и възнаградителна лихва.При забава се заплаща
лихва в размер на законната.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ
посочва, че след направена проверка при кредиторите, е установил, че ответницата
е сключила договор за сумата 625,78лв., като има застраховка 46,43лв. или
общата сума е 674,43лв.Посочено е, че е заплатена първата вноска в размер на
47,65лв., като остатъка е 626,78лв. , от която главница 581,57лв. и
застраховката, договорната лихва е 29,82% или 105,22лв. Сумата е следва да се
възстанови на 12 месечни вноски, с падеж на първата 20.11.2015г., а последната
на 20.10.2016г. по погасителен план.Установено е, че са заплатени вноски с
падежи 20.11.2015г. и 20.12.2015г., както и лихвата на вноските с падежи
20.1.2016г., 20.02.2016г. и 20.03.2016г. или общо 175,32лв.Посочва се, че
остатъка е 556,68лв., от която 517,20лв. главница и договорна лихва 39,48лв.Посочва се, че
договорната лихва е за периода 20.04.2016г. до 20.10.2016г., тъй като до
20.03.2016г. е погасена.За лихвата за забава, посочва, че е в размер на
128,22лв. за процесния период- периода на първата непогасена вноска до
07.08.2018г. Заключението е прието от съда, като обективно, компетентно, и
неоспорено от страните.При това положение следва да се уважи иска за
главницата, за договорната, като се
отхвърли за периода 20.11.2015г.-20.03.2016г., лихва за забава в размер на
128,22лв., като се отхвърли до размер на претендираната 140,14лв.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е
била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 73,72лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 712,60лв., съобразно уважените част от исковете/ юрисконсултско
възнаграждение, д.т. , ВЛ и за особен представител/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника Р.Е.О., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н ***, сумата 517,20 лв., – главница; сумата 39,48 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2016г. до 20.10.2016 г., 128,22лв.
– лихва за забава за периода от 21.11.2015 г. до 07.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 23.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №3789/24.08.2018г.
по ч.гр.д.№6093/2018г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове: за възнаградителна
лихва за периода 20.11.2015г.-20.03.2016г. и за разликата до претендираните140,14лв.
лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, Р.Е.О., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н ***, сумата общо 712,60лв.,
представляваща деловодни разноски, по настоящето дело, съобразно уважените
претенции.
ОСЪЖДА Р.Е.О., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н ***, сумата общо 73,72лв. - разноски по ч.гр.д.№6093/2018г. по описа на ПлРС,
съобразно уважените претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :