№ 562
гр. Плевен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело №
20244430103234 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „Йеттел България ЕАД“, ЕИК ***, чрез
адв. Г., срещу С. Д. П., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи сумата от 494,45 лв., формирана от 102,59
лв. неплатени месечни абонаментни такси и 391,86 лв. неустойки за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 28.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяко вземане от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д.№ 1511/2024 г. по описа на РС Плевен.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че въз основа на
подадено от него заявление, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №1511/2024 г., срещу ответника, за сумата от 494,95 лв.,
формирана от 102,59 лв. неплатени месечни абонаментни такси и 391,86 лв.,
сбора от начислените неустойки за едностранно прекратяване на договора по
вина на ответника. В хода на заповедното производство е осъществено
връчване на длъжника по реда на чл. 47,ал. 5 от ГПК, поради което в
изпълнение на указанията на съда, ищецът предявил настоящите искове.
Ищецът сочи, че длъжникът е абонат на дружеството-доставчик, на услуги
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по силата на договор за мобилни услуги от
25.03.2022 г., с предпочетен от абоната номер: +359*********, абонаментна
програма „Тотал макс“ със срок на действие 24 месеца, и допълнително
споразумение от 28.04.2022 г. с нов предпочетен абонамент – Тотал макс
39.99, със срок на действие 24 месеца до 28.04.2024 г. Към абонамента било
предоставено и мобилно устройство Realme C11 32GB Grey на цена от 39.99
лв. при стандартна цена от 299.90 лв., т.е. направената отстъпка възлиза в
размер на 259,91 лв. Ищецът сочи, че е сключен и втори договор за мобилни
1
услуги от 28.04.2022 г. с предпочетен номер от ответника – +359*********,
абонаментна програма „Тотал Макс“ със срок от 24 месеца до 28.04.2024 г.
Ищецът твърди, че услугите по договора са използвани и е отчетено
потребление, което е фактурирано(фактура №**********, №**********) под
клиентски номер на абоната № *********, съгласно чл. 26 от ОУ. По първата
фактура, сумата възлизала в размер на 45,03 лв. от която 9,16 лв. по втория
договор без ДДС за месечен абонамент, и 33,32 лв. без ДДС по първия
договор за месечен абонамент. По втората фактура, дължимата сума възлизала
на стойност от 57,56 лв., формирана от 9,16 лв. без ДДС за месечен абонамент
по втория договор, и 33,32 лв. без ДДС и 3,99 лв. за застраховка, 0,66 лв. без
ДДС за други суми, по първия договор. Ищецът счита, че вземанията по
фактура №********** са дължими до 20.06.2024 г., а по втората фактура до
20.07.2022 г. Към втората фактура била добавена и стойността на първата и
именно поради това общото задължение възлизало в размер на 102,59 лв.
Според ищеца, абонатът е потребител, но не е заплатил услуги на стойност от
280,7 лв., видно от справка-извлечението, което ангажирало отговорността му
по т.11 от договора за услуга, вр. чл. 75, вр. чл. 19б. В) от ОУ на мобилния
оператор. Затова „Теленор“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалните
договори с ответника, като издал и крайна фактура №**********/05.09.2022 г.
Ищецът сочи още, че при наличие на неплатени абонаменти, операторът го
уведомява по реда на чл. 31а от ОУ, като след изтичане на срока за плащане,
започва поетапно спиране на предоставените мобилни услуги. Датата на
деактивация на абонаментите по договора се сочи, че е 07.03.2022 г.. Така
абонатът в неизпълнение на договорните задължения, не е спазил крайния
срок за заплащане на абонаментите, поради което договорът е прекратен
едностранно от оператора, за което на осн. т. 11 от договорите е начислена
неустойка в общ размер на 391,86 лв., представляваща сбор от стойностите на
три абонаментни такси(стандартен размер без ДДС) за всеки ползван номер
(146 лв. за номер №+359********* и 55,08 лв. за номер №+359*********) и
190,78 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
Realme C11 32GB Grey с отстъпка от стандартната цена. Ищецът формулира
довод, че абонатът е сключил договор за мобилни услуги, запознал се е с
общите условия, ползвал е мобилните номера, но не е изпълнил задълженията
си в срока по чл. 71 вр. чл. 27 от ОУ, с което е изпаднал в забава, тъй като са
издадени фактури, по които не са постъпили плащания.
Иска се от съда да уважи предявените искове, както и да бъдат заплатени
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В отговора на исковата молба ответникът чрез назначение му особен
представител адв. П., счита, че предявените искове са допустими по договора
от 25.03.2022 г., тъй като абонатът е изразил своето съгласие с условията на
договора, изписал е своите имена и е положил подпис. Ответникът счита, че
исковете по договора от 28.04.2022 г. са недопустими не следва да бъдат
разгледани, тъй като ответникът не е положил подпис, поради което не е
пасивно легитимиран да отговаря по тях, защото не е възникнала
облигационна връзка. По-нататък ответникът счита, че видно от
съдържанието на договора от 25.03.2022 г. е че обвързва страните, но
2
договореният абонамент не е посочения в исковата молба „Тотал макс“, а
„Тотал Плюс“. От приложените фактури било видно, че още преди да изтече
срокът за плащане на първата фактура по договора, ищецът едностранно
изменил условията по договора и започва да фактурира суми за абонамент
„Тотал Макс“, поради което същият счита за неизправна страна по договора.
Именно поради това искът бил неоснователен. В случай, че съдът приемел и
вторият иск по договора от 28.04.2022 г. за допустим, ответникът счита
същият за неоснователен. Нелогично било датата на деактивация, посочена от
ищеца – 07.03.2022 г., да е преди датата на която ищецът твърди, че са
сключени договорените – 25.03.2022 г. и 28.04.2022 г. Клаузите от договора,
уреждащи хипотеза на прекратяване по вина или инициатива на потребителя
или нарушаване на задълженията му, при които абонатът дължи неустойка,
представлявали неустойка за разваляне на договора, целяща да обезщети
вредите, които кредиторът търпи при неизпълнение на двустранен договор.
Предупреждението съгласно чл. 87,ал.1 от ЗЗД следвало да е в писмена форма,
предвид факта, че и договорите са в писмена форма, а волеизявлението на
кредитора следвало да достигне до длъжника. Диспозитивният характер на
нормата е потвърден от страните с клаузата на т.19б, б. „в“ от приложимите
общи условия, и не предвижда различен ред за разваляне на договора. Ищецът
обаче не е ангажирал доказателства, с които да установи че е упражнил
правото си да развали договора, чрез отправяне на писмено уведомление,
получено от длъжника. Ответникът счита, че именно поради тези
В. с. з. ищецът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В с. з. ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М.,
оспорва предявения иск , като в представени в указания от съда писмени
бележки излага допълнителни съображения за неоснователност на исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
По заявление на „Йетел България“ АД за издаване заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1511/2024 г. по описа на РС Плевен,
като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 910 по
ч.гр.д. №1511/2024 г., срещу ответника, за сумата от 494,95 лв., формирана от
102,59 лв. неплатени месечни абонаментни такси и 391,86 лв., сбора от
начислените неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на
ответника, ведно със законната лихва от 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за разноски: 25 лева за държавна такса и 400
лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение № 3366/23.11.2022 г. е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок на осн. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК. Разпореждането е връчено на 08.05.2025 г. и в указания
срок заявителят е депозирал в съда искова молба за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Към заявлението, находящо се по ч.гр.д. №1511/2024 г. по описа на РС
3
Плевен, са представени заверени копия от договори за мобилни услуги между
ищеца и ответника; резюмета на договори; допълнителни споразумения към
договорите; общи условия; декларация от С. П., че е получил подписан от
представител на ищеца екземпляр на Общи условия на Йеттел България и се
съгласява с тях; заявление за активиране на услуга; фактури; справки за обща
потребление за съответните мобилни номера.
От представените доказателства е видно, че страните са сключили
договор за мобилни услуги от 25.03.2022 г., с предпочетен от абоната номер:
+359*********, абонаментна програма „Тотал макс“ със срок на действие 24
месеца, и допълнително споразумение от 28.04.2022 г. с нов предпочетен
абонамент – Тотал макс 39.99, със срок на действие 24 месеца до 28.04.2024 г.
Към този договор е предоставено мобилно устройство – Realme C11 Grey на
цена от 39,99 лева, при стандартна цена от 299,90, съответно при отсъпка от
259,91 лева. Видно е също, че между страните е сключен втори договор за
мобилни услуги от 28.04.2022 г. с предпочетен номер от ответника –
+359*********, абонаментна програма „Тотал Макс“ със срок от 24 месеца до
28.04.2024 г. Същото се установява от представените в хода на исковото
производство електронни първообрази на процесните договори и
споразумения, подписани дигитално на таблет, на които е виден и подпис на
потребителя – С. Д. П.. Подпис на ответника е налице и в декларациите за
съгласие.
От приложените фактури и справки за общо потребление се установява,
че услугите по договора са използвани и е отчетено потребление, което е
фактурирано с фактури №**********, №********** под клиентски номер на
абоната № *********. Установява се също, че по първата фактура, сумата
възлиза в размер на 45,03 лв. от която 9,16 лв. по втория договор без ДДС за
месечен абонамент, и 33,32 лв. без ДДС по първия договор за месечен
абонамент. По втората фактура, дължимата сума възлиза на стойност от 57,56
лв., формирана от 9,16 лв. без ДДС за месечен абонамент по втория договор, и
33,32 лв. без ДДС и 3,99 лв. за застраховка, 0,66 лв. без ДДС за други суми, по
първия договор.
Изложеното се потвърждава и от заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза, като вещото лице сочи, че ответникът не е заплатил
3 броя фактури от юни 2022 г. до септември 2022 г., като във всяка от тези
фактури са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, описани в заключението. След направените изчисления
вещото лице стига до извод, че общата дължима сума по процесните договори
за съответните периоди е в размер на 494,45 лева.
Установява се и вината на потребителя за прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 19б от Общите условия на Йеттел България ЕАД за
взаимоотношения с потребители на електронни съобщително услуги, с които
условия видно от приложените по делото декларации ответникът се е
запознал и съгласил, Йеттел България ЕАД има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор. В настоящия случай се установява, че ответникът не е заплатил
4
услуги на стойност от 280,7 лв., видно от справка-извлечението. В тази връзка
ищецът, позовавайки се на общите условия е прекратил едностранно
индивидуалните договори с ответника, по вина на последния, като издал и
крайна фактура №**********/05.09.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 79 и чл. 92 от
ЗЗД, които са допустими.
Основателността на исковете за реално изпълнение с правно основание
чл. 79 ЗЗД, за неплатени месечни абонаменти по договор за мобилни услуги и
неплатени лизингови вноски, е предпоставено от установяване от страна на
ищеца на следните факти: валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг, по силата на който
ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса и лизингови вноски,
както и че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави достъп до
мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, респ. предоставил
устройства, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че между страните
съществуват няколко облигационни правоотношения, които са взаимно
свързани по между си и произтичат от сключените договори за мобилни
услуги и споразуменията към тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се
сключи при предварително установени от едната страна ОУ, които на
практика съдържат клаузите на договора. Ищецът е предприятие, което
предоставя електронни съобщителни мрежи/услуги по смисъла на ЗЕС, а
ответникът има качеството на „абонат на електронни съобщителни услуги“ по
смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. От предприятието, предоставящо
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени
далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна
ОУ, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния
договор между предприятието и абоната. Предпоставка за валидност на
Договор при предварително установени от едната страна ОУ е приемане на
същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ
стоки или услуги, ОУ стават задължителни за другата страна, само ако тя
заяви писмено, че ги приема. Фактът на приемане на общите условия по
сключените договори е безспорно установен по делото и той следва от
приложените в заповедното производство декларации за запознаване и
приемане, подписани лично от ответника.
От представените общи справка за потребление се установява, че със
сключването на договора ищецът е изпълнил свое основно задължение да
предостави достъп и услуги до мобилната мрежа. Срещу предоставените
услуги, , задължение на абоната е да плаща възнаграждение.Съгласно чл. 23
от ОУ страните са договорили, че дружеството - оператор има право да
получава абонамент, който се плаща от потребителя всеки месец, както и цена
5
за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно
чл. 26 от ОУ, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя
ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения във
фактурата срок. Плащането се извършва в срока указан във фактурата, но не
по-късно от 18 дни. Следователно претендираните в настоящото производство
суми, за потребени мобилни, телефонни услуги, е следвало да бъдат платени
от ответника в уговорения, съгласно ОУ, срок, тъй като с оглед представените
по делото фактури паричното вземане на операторът е било изискуемо.
По делото не са ангажирани доказателства и не се установява извършено
плащане на дължимия месечен абонамент за двата номера, поради което
установителните искове за заплащане на дължимите месечни абонаментни
такси в размер на 102,59 лева се явява основателен.
Съдът намира за основателни и исковете съществуване на вземане в общ
размер на 391,86 лв., състоящо се от неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 28.04.2022 г. за телефон номер +359********* и
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 28.04.2022
г. за телефон номер +359*********.
Основателността на исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, е предпоставено
от установяване от страна на ищеца на следните факти: наличие на валидна
клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и
размерът на уговорената неустойка.
В случая в т. 11 от договора за мобилни услуги страните са уговорили две
неустойки за прекратяване на договора по вина на потребителя – трикратния
размер на месечните абонаменти и и стойността на полученото устройство(
разликата между стандартната цена и заплатената от него при предоставянето
съответстваща на оставащия срок от договора). Съгласно разпоредбата на чл.
92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
доказват. В разглеждания случай уговорените неустойки са действителни
Страните са постигнали съгласие за уговорените неустойки, като
предвидените с нея размери не противоречат на добрите нрави и клаузата е
ясна и разбираема. Те обезпечават възстановяване на вредите от
неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните
вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В договора ясно е
посочена цената на устройството без абонамент и със абонамент, и точния
размер на отстъпката.
Неустойката се дължи при точно определена хипотеза, която страните са
уговорили – при прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на
потребителя. В настоящия случай по делото се установи, че договорите са
прекратени именно при тази хипитеза - в т. 19б. „в“ от Общите условия на
6
ищеца, с които ответникът се е запознал и съгласил, е предвидена
възможност за едностранно прекратяване на договорите ако потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съгласно Общите условия – в срока, указан във
фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването – чл. 27 от
Общите условия. В разглеждания случай ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил изцяло или частично своите договорни
задължения по договор за мобилни услуги и приложение към тях, поради
което съдът намира, че за мобилния оператор е възникнало правото
едностранно да прекрати правоотношенията, респ. да претендира уговорената
при прекратяване на договора към тях неустойки – трикратен размер на
месечния абонамент за всяко устройство, за което е издадена сим карта, и
неустойка за разликата между стандартната цена и преференциалната. Ето
защо исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
в общ размер на 391,86 лв. са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Предвид горното, предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК положителни установителни искове с правна квалификация 79 от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 494,95 лв., формирана от 102,59 лв.
неплатени месечни абонаментни такси и 391,86 лв., сбора от начислените
неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на ответника,
ведно със законната лихва от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да понесе сторените от ищеца разноски за исковото и заповедно
производство, които са доказани, и са както следва: 25 лв. държавна такса за
заповедното производство; 480 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното
производство; 75 лв. държавна такса за исковото производство, 480 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство; 400 лева платен депозит
за особен представител на ответника, както и депозит за ССЕ в размер на 400
лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
Д. П., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Йетел България“ ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 422 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД СУМАТА ОТ
494,45 лв., формирана от 102,59 лв. неплатени месечни абонаментни такси и
391,86 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти от
28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване
на заявлението -18.03.2024 до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1511/2024 г. по описа на РС Плевен.
7
ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Йетел
България“ ЕАД, ЕИК *** сторените в хода на исковото и заповедното
производства разноските, а именно: 25 лева държавна такса в заповедното
производство; 480 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното
производство; 75 лв. държавна такса за исковото производство, 480 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство; 400 лева платен депозит
за особен представител на ответника, както и депозит за ССЕ в размер на 400
лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8