Решение по дело №1417/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от В. Г. П. с [ЕГН] със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. 2, ет. 1, чрез адвокат Д. Г. от АК - Бургас, против заповед № 251з - 4394/01.08.2024 година на директора на ОД – Бургас на Министерство на вътрешните работи (МВР).

С оспорената заповед, на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 4 от ЗМВР, чл. 201 ал. 1 т. 5 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че фактическата обстановка по извършване на дисциплинарното нарушение, описана в нея, не е коректна – относно броя на лицата, извършвали конвоя, относно действията на третото лице – инспектор К. – при задържането на избягалия арестант. Заявява се, че автомобилът, с който е извършено конвоирането, не е отговарял на изискванията за това, т.е. бил е негоден за изпълнение на възложената задача. Изтъква се, че са нарушени сроковете за извършване на дисциплинарната проверка. Оспорват се изводите на ответника, че случая не разкрива белезите на „малозначителност“, като се поддържа, че единствено действията на конвоя са спрели бягството само до фазата на опита, без да са настъпили неблагоприятни последици.

Иска се, съдът да отмени обжалваната заповед.

Ответникът представя административната преписка, представлява се от процесуален представител, чрез когото оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с доказателствата, събрани по делото, и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Към 25.03.2024 година жалбоподателят е работил като младши експерт, командир на отделение в група „ППД“, на сектор „ОП“ към Четвърто РУ при ОД – Бургас на МВР.

Съгласно месечен график за работа на личния състав от районното управление, на 25.03.2024 година П. е бил на работа в интервала от 07:00 часа до 19:00 (лист 106).

На 25.03.2024 година в 14:30 часа, на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят издал заповед за задържане на Х. М. М. с [ЕГН], за когото е имало данни, че на 18.03.2024 година и на 21.03.2024 година е извършил кражби от магазин в [населено място], по повод което е било образувано досъдебно производство (лист 95).

На същата дата, 25.03.2024 година, началникът на Четвърто РУ издал писмена заповед за конвоиране на М. от сградата на районното управление до помещение за настаняване на задържани лица (ПНЗЛ) в сградата на Пето районно управление в [населено място] (лист 93).

Преди да започне конвоирането на М., младши полицейски инспектор Ж. от Четвърто РУ инструктирал жалбоподателя П. и младши инспектор И. Р. (от същото районно управление) за задълженията им по конвоирането на задържаното лице до ПНЗЛ, като за целта бил съставен протокол, подписан от инструктиращия и инструктираните служители на МВР (лист 94).

П. (определен за старши на конвоиращия наряд) и Р. извършили конвоирането на М. до ПНЗЛ със служебен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № [рег. номер] . По време на конвоирането задържаният М. седял отдясно на задната седалка на автомобила. До него (отляво) седнал инспектор Р.. В. П. управлявал автомобила.

При пристигането си пред сградата на ПНЗЛ, след 16:00 часа на 25.03.2024 година, след преустановяване движението на служебния автомобил, задържаният М. отворил задната дясна врата и побягнал покрай сградата, с цел да се скрие между околните блокове. По време на бягството си от автомобила той не носел поставени на ръцете си белезници.

Младши инспектор Р. последвал пеша бягащия арестант, а жалбоподателят П. последвал М. с автомобила. Към тях се присъединил младши инспектор Т. К. от Пето РУ, който видял криещия се М. и използвал помощно средство „Тейзър“, за да го задържи. След задържането си, беглецът М. бил отведен в ПНЗЛ, както разпоредил началникът на Четвърто РУ.

На 26.03.2024 година младши инспектор Т. К. съставил докладна записка до началника на Пето РУ по повод възникналия инцидент и използваното от него помощно средство за задържането на Х. М.. Докладни записки – до началника на Четвърто РУ – от същата дата и за същото събитие съставили и служителите от конвоя – жалбоподателя и младши инспектор Р. (лист 54 - 56).

Началникът на Четвърто РУ докладвал на директора на ОД – Бургас на МВР за случилото се, а на 08.04.2024 година директорът на ОД – Бургас издал заповед № 251з-1920 за извършване на дисциплинарна проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение по повод бягството на Х. М.. В заповедта директорът разпоредил да бъде извършена проверка на В. П., И. Р. и Т. К. - служителите на МВР, участвали в задържането на М.. Със същата заповед била назначена и комисия за извършване на дисциплинарната проверка (лист 15 - 17).

На 25.04.2024 година назначената комисия изготвила писмена покана до В. П. за запознаване със заповедта за извършване на дисциплинарна проверка. В поканата комисията формулирала конкретни въпроси към П. – забелязал ли е, че конвоираното лице предприема бягство, бягащият бил ли е с поставени белезници, какви действия са предприели служителите на МВР. Жалбоподателят получил поканата на 26.04.2024 година (лист 29 - 30).

На 07.05.2024 година П., Р. и К. представили писмени обяснения. В обясненията си П. посочил, че е бил определен за конвоен наряд на М., заедно с Р., че на „конвоираното лице му бяха поставени белезници до помещението за задържане на пълнолетни лица находящо се в сградата на Пето РУ на МВР Бургас“, че той е управлявал служебния автомобил, а Р. е бил на задната седалка със задържания М.. В отделен отговор на поставените въпроси П. посочил, че при качването в автомобила „конвоят“ е поставил белезници на М., без да конкретизира чии служебни белезници са били използвани (лист 36). В обясненията си Р. описал идентични факти по конвоирането и бягството на М., като заявил, че при качването си в автомобила М. е бил с белезници, без да уточни чии белезници са използвани. Р. посочил, че настигнал и задържал беглеца след „около 20 м.“ от началото на бягството (лист 33). В своите обяснения К. описал, че в момента на пристигането на конвоя от Четвърто РУ той е бил на работа пред сградата на Пето РУ, за да бъде отстранен технически проблем на собствения му патрул, видял че задържаният отваря задната дясна врата на автомобила и побягва без поставени белезници. К. последвал беглеца и при задържането му използвал служебното помощно средство „Тейзър“, тъй като от действията на М. останал с впечатление, че арестантът е взел от земята предмет, който може да използва срещу него (лист 39).

На 08.05.2024 година дисциплинарната комисия предложила писмено на директора на ОД – Бургас на МВР срокът за извършване на проверката да бъде удължен предвид обстоятелството, че изисканите видеозаписи от охранителните камери на сградата на Пето РУ не са представени, а е необходимо да бъдат изгледани, както и с оглед необходимостта от провеждане на беседи и получаване на допълнителни сведения от служители на Пето РУ, станали свидетели на случилото се (лист 40 - 41).

На 03.06.2024 година, със заповед № 251з – 3006/03.06.2024 година директорът на ОД – Бургас на МВР удължил срока за извършване на дисциплинарното разследване до 08.07.2024 година. Жалбоподателят и подпомагащия го адвокат се запознали със заповедта на 13.06.2024 година (лист 42 - 43).

На 17.06.2024 година писмени сведения по дисциплинарното производство депозирали полицейските служители от Пето РУ Д. Т., Й. Б., В. Б. и Н. К.. Т. написал, че е видял единствено спирането на служебния автомобил, превозващ задържания, изпълнявал е дружи свои служебни задължения и едва впоследствие разбрал, че М. се опитал да избяга. Б. видял автомобила на П. и Р., но не обърнал внимание кой къде седи в него, тъй като разговарял с колегата си К. пред сградата на районното управление, но вниманието му било привлечено от лице, побягнало от служебния автомобил. Б. не си спомнил дали бягащият е бил с белезници и дали сам си е отворил вратата. Първоначално, той тръгнал след инспектор К. да преследва бягащия, но, след като загубил от поглед колегата си, се върнал пред сградата на управлението. Б. изчаквала пред сградата на Пето РУ свой колега, видяла автомобила, докарал М., и непосредствено наблюдавала бягството му. Тя заявила, че при слизането си от автомобила М. не е бил с белезници на ръцете. Б. последвала К. и Р. и когато ги настигнала, установила, че бягащият е на земята с поставени белезници на гърба. К. посочил, че при пристигането на автомобила на Четвърто РУ разговарял пред сградата на Пето РУ с колегата си Б.. Той видял как от задната дясна врата на автомобила излязло „високо, слабо, тъмно момче“, което „се зачуди малко“ и побягнало като при излизането му то не е било с поставени белезници. К. станал свидетел и на връщането на М. пред сградата на управлението, след задържането му (лист 57 - 60).

На 19.06.2024 година писмено сведение дал и задържаният Х. М.. М. описал конвоирането си до сградата на Пето РУ. Той посочил, че при влизането си в автомобила е бил без белезници като по време на цялото пътуване също е бил без белезници. При пристигането си пред сградата на ПНЗЛ М. решил да избяга, отворил сам вратата и побягнал покрай фасадата на районното управление. Настигнат от преследващите го полицаи, той усетил ток (т.е. употребата на помощното средство). При задържането след бягството, на М. били поставени белезници (лист 61).

На 28.06.2024 година с отделен протокол дисциплинарната комисия приложила по преписката докладните записки от 26.03.2024 година, дадени от П., Р. и К., преди започване на дисциплинарното производство (лист 53).

На 02.07.2024 година комисията съставила протокол, в който описала виждащото се на видеозаписите от сградата на Пето РУ към момента на бягството на Х. М.. От камерите комисията констатирала, че при бягството си М. е без поставени белезници, че инспектор Р. преследва пеш М., а жалбоподателят П. се насочва към служебния автомобил, както и че при връщането си пред сградата на управлението М. е с поставени белезници. По преписката е приобщен и диск със записите от видеокамерите (лист 90 - 92).

На 04.07.2024 година комисията изготвила обобщена справка по случая до директора на ОД – Бургас на МВР. В справката, след описанието на фактите, комисията посочила, че при конвоирането на М. е било допуснато дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от чл. 4 ал. 2 от Инструкция № 8121з-1161 от 05.09.2027 година за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, изискваща задължително поставяне на белезници при конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, предвид самоволното прекъсване, от страна на М., на фактическата власт, упражнявана върху него от полицейския конвой по време на транспортирането му до ПНЗЛ. Комисията приела, че жалбоподателят е допуснал нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 във връзка с чл. 201 ал. 1 т. 5 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една до три години, затова предложила на дисциплинарно наказващия орган да наложи на П. това наказание (лист 18 - 26).

На 10.07.2024 година П. се запознал с дисциплинарната преписка и изводите на комисията. Той представил писмено възражение срещу констатациите като посочил, че М. е бил задържан благодарение на младши инспектор Р., както и че твърденията на М. по случая не отговарят на обективните факти. Жалбоподателят посочил, че предложеното наказание е несъразмерно тежко предвид обстоятелството, че през цялата си служба няма нито едно наказание, а има само награди (лист 112 - 113).

На 25.07.2024 година директорът на ОД – Бургас на МВР отправил писмена покана до В. П. за даване на писмени обяснения по фактите и изводите на комисията, отразени в обобщената справка (лист 11 - 12).

На 29.07.2024 година жалбоподателят подал писмени обяснения по поканата. В тях той посочил, че автомобилът, с който е бил конвоиран М., не е бил годен за целта към момента на конвоирането, както и че М. е бил задържан благодарение на действията на колегата му Р., а не на действията на служителя на Перо РУ Т. К. (лист 10).

На 01.08.2024 година ответникът издал обжалваната заповед. В нея той описал фактите по конвоирането и бягството на М., така както са установени от назначената комисия в дисциплинарното производство. Посочил, че извършването на дисциплинарното нарушение е доказано, както и че за цялата си служба В. П. не е бил наказван, а награждавана многократно. С тези мотиви директорът на ОД – Бургас на МВР наложил на жалбоподателя в минимален размер дисциплинарното наказание, предложено от комисията (лист 5-9).

П. получил заповедта да налагане на дисциплинарно наказание на 01.08.2024 година и я е обжалвал на 15.08.2024 година пред Административен съд – Бургас.

Като част от преписката, от ответника са приложени длъжностни характеристики на полицай – старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ и на командир на отделение в същия сектор (лист 77 - 83).

От кадровата справка за професионалния стаж на велико П. се установява, че той е на работа в МВР от 01.08.2020 година и до 01.08.2024 година има седем награди, без да са му налагани наказания (лист 75).

По делото е изискана и представена заповед от 01.02.2024 година на началника на Четвърто РУ при ОД – Бургас на МВР, в която са изброени служителите от районното управление, които могат да извършват конвоиране на задържани лица. Сред тях са В. П. и И. Р.. Описани са и служебните автомобили, с които може да бъде извършвано конвоирането. Сред тези автомобили е и автомобилът „Шкода Рапид“ с рег. № [рег. номер], с който е бил конвоиран Х. М. (лист 138 - 139).

В съдебното заседание на 14.01.2025 година като свидетел е разпитан Т. К., служителят на Пето РУ, участвал в преследването на Х. М.. К. заявява, че М. е слязъл сам от полицейския автомобил и е побягнал без белезници, че бил застигнат от него, че е било използвано помощното средство „Тейзър“, както и че при задържането на беглеца инспектор Р. е поставил собствените си белезници на М., за да бъде отведен до сградата на ПНЗЛ (лист 144 - 145).

В съдебното заседание на 25.02.2025 година като свидетел е разпитан младши инспектор И. Р.. Той заявява, че, след преминаване на инструктажа в сградата на Четвърто РУ, П. е поставил белезниците си на ръцете на конвоирания, отзад на гърба, като при спирането пред сградата на Пето РУ М. сам си е отворил вратата и е побягнал без белезници. Р. поддържа, че, след отвеждането на М. в ПНЗЛ, с колегата си са намерили белезниците на задната седалка на полицейския автомобил. Според него, след проверка те са установили, че без особено усилие белезниците се отварят и така е станало възможно бягството на М.. Р. описва как е задържал бягащия, като твърди, че помощното средство, използвано от К., не е било в състояние да порази беглеца, предвид обстоятелството, че не го е поразило по начин, позволяващ протичането на ток (лист 149 – 150).

На отправени въпроси от съда, жалбоподателят заявява, че не е докладвал последващо (писмено или устно) за негодността на белезниците, използвани за конвоирането на М., защото са го наказали и е бил възмутен, като не са му дали възможност да изложи позицията си (лист 150).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна (адресата на заповедта).

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 204 т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.

В. П. е служител на младши изпълнителска длъжност. Наложилият наказанието директор на ОД – Бургас на МВР е ръководител на структура по чл. 37 от закона, на чието косвено подчинение е дисциплинарно наказания жалбоподател, а „забрана за повишаване в длъжност“ е наказанието, предвидено в нормата на чл. 197 ал. 1 т. 4 от ЗМВР, т.е. в пределите на неговата дисциплинарнонаказателна компетентност.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – санкциониране на извършителите на дисциплинарни нарушения по чл. 194 от ЗМВР за укрепване авторитета на институцията в обществото и осигуряване на спазването на Конституцията и законите на страната.

При издаването на заповедта, а и в цялото дисциплинарно производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказанието.

В съдебното производство жалбоподателят излага доводи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила в дисциплинарното производство, като твърди, че фактите по случая не са установени правилно от ответника. Оспорва се броя на лицата, извършвали конвоя, установен от дисциплинарно наказващия орган, оспорват се действията на третото лице – инспектор К. – при задържането на избягалия арестант. Поддържа се, че от ответника не е отчетено, че автомобилът, с който е извършено конвоирането, не е отговарял на изискванията за това, т.е. бил е негоден за изпълнение на възложената задача. Изтъква се, че са нарушени сроковете за извършване на дисциплинарната проверка.

По така направените възражения съдът приема следното. Броят на лицата, извършващи конвоирането на М., установен от ответника, не е релевантно обстоятелство по спора. Релевантно за проверката на обжалваната заповед е дали В. П. е бил на работа на процесната дата, било ли му е възложено конвоирането на заподозрения в кражба от магазин за хранителни стоки Х. М., изпълнил ли е П. служебното си задължение да постави белезници на М. при започване на конвоирането, съгласно разпореденото от инструкцията. По същите причини, ирелевантни са и доводите в жалбата за неточно установяване на фактическата обстановка, предвид приетото от ответника участие на служителя К. в преследването и залавянето на беглеца. Д. К. е преследвал М., наравно с инспектор Р., или е наблюдавал безучастно опита на колегата си да догони задържания, е обстоятелство, което по никакъв начин не се отразява върху съществото на спора – налице ли е неизпълнение на служебно задължение от В. П..

Автомобилът, с който е било извършено конвоирането, е бил определен за тази дейност, а жалбоподателят и колегата му Р. – посочени от началника на Четвърто РУ като служители, които могат да го осъществяват.

Съгласно чл. 207 ал. 1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на: 1. министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности.

Съгласно чл. 205 ал. 2 от ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определи срок за нейното приключване.

В процесния случай производството е започнало именно с издаване на заповедта на директора на ОД - Бургас на МВР за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение, като в хода на проверката са установени фактите, основание за налагане на наказанието. В заповедта е определен срок от датата на издаване на заповедта - за изготвяне на писмена справка и докладването  на директора на ОД – Бургас на МВР. Срокът за извършване на дисциплинарното разследване е надлежно удължен и не надхвърля предвидения в закона. Обобщената справка, съдържаща всички факти по разследването, е изготвена в рамките на определения срок и е била докладна на директора на ОД - Бургас на МВР.

Дисциплинарното наказание на жалбоподателя е наложено в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението е открито на датата, на която обобщената справка е доведена до знанието на дисциплинарно наказващия орган, а процесната заповед е издадена на 01.08.2024 година, т.е. в сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая съдът намира, че оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в чл. 210 ал. 1 от ЗМВР.

Наложеното на жалбоподателя наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година, е за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1, във връзка с чл. 197 ал. 1 т. 4 и чл. 201 ал. 1 т. 5 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на закона и издадените въз основан на него подзаконови нормативни актове, представляващо нарушение на служебните задължения, довело до бягство на задържано лице.

По делото не се спори, че при конвоирането си на 25.03.2024 година Х. М. е напуснал самоволно полицейския автомобил на конвоиращия екип и е бил извън фактическата власт на полицаите за известен период от време. Жалбоподателят е бил старши служител в конвоя и съгласно представената от ответника длъжностната характеристика като командир на отделение е следвало да контролира работата на наряда.

Съгласно чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

Според чл. 197 ал. 1 т. 4 от ЗМВР, забраната за повишаване в длъжност за срок от една до три години е едно от дисциплинарните наказания, предвидени в закона.

Нормата на чл. 201 ал. 1 т. 5 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице.

Съответно, според чл. 4 ал. 2 от Инструкция № 8121з-1161 от 5.09.2017 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи, цитирана от ответника в заповедта, при конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, поставянето на белезници е задължително.

За задържания Х. М. е имало данни, че е извършил престъпление от общ характер. Самият жалбоподател е издал заповед за полицейското задържане на М., в която изрично е посочил, че М. е задържан предвид наличието на данни, че е извършил кражба (умишлено престъпление) на конкретна дата и от конкретен обект. Затова на М. задължително е следвало да бъдат поставени белезници от началото на конвоирането до доставянето му в ПНЗЛ, съгласно инструкцията.

Спорът по делото е дали П. е изпълнил задължението си по инструкцията.

След като съпостави доказателствата по делото, по – специално показанията на двамата свидетели и сведенията, събрани от полицаите от Пето РУ и от Х. М., съдът приема, че от ответника е доказано, че жалбоподателят не е поставил белезници на ръцете на конвоираното лице, а това обстоятелство е способствало за бягството на задържания.

От сведенията на служителите на Пето РУ, които са имали възможност и време да наблюдават ръцете на бягащия от полицейския автомобил, се установява по категоричен начин, че при напускане на автомобила той е бил без белезници. Застигнат впоследствие, М. е повален и спрямо него са използвани белезниците на свидетеля Р., за да бъде приведен обратно до сградата на ПНЗЛ.

С. Х. М. в писменото сведение, дадено в хода на проверката, заявява, че още при качването си в автомобила, управляван от П., не е бил с поставени белезници, че сам е отворил вратата и е побягнал. По делото липсват каквито и да е индиции, че, при снемане на сведението от М., предварително (от дисциплинарно разследващия орган) му е било разяснено във връзка с какво производство следва да даде поисканата информация, а оттам – индиции, че обясненията на задържания може да са насочени към описване на обстоятелства, които биха навредили на жалбоподателя. Затова съдът кредитира писмените обяснения на М..

Тезата на жалбоподателя, подкрепена от свидетеля Р., е, че при започване на конвоирането на задържания са били поставени белезници, но поради дефект, М. се е освободил в автомобила от тях, преди бягството си. Съдът не приема тази теза. Тя не е изложена в първоначалните обяснения на П. и Р. от 26.03.2024 година, а би била най – естественото тяхно обяснение за допуснатия инцидент, още повече, че възникналият дефект в белезниците е обстоятелство, за което жалбоподателят не следва да отговаря. Тази теза не е изложена както при започване на дисциплинарното производство, така и в хода му (до налагане на дисциплинарното наказание), въпреки че на жалбоподателя е давана възможност да изрази становище по фактите, които се разкриват, и да направи възражения. От П. са оспорени други обстоятелства, включително и участието на инспектор К. в залавянето на М., но не е направен дори и намек, че М. може да е избягал поради внезапно възникнала неизправност на помощното средство. Твърдения за неизправност на белезниците не се съдържат и в жалбата, подадена до съда. Такива са направени едва в последното съдебно заседание. На изрично поставен въпрос защо това съществено твърдение се прави едва в края на процеса, жалбоподателят не дава убедителен отговор, с който да обоснове обективна причина, възпрепятствала го да изложи заявения факт по - рано. Съдът приема твърдението за дефект в белезниците като защитна теза, която, обаче, се опровергава от достоверните доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р. – в тази им част – поради очевидната му връзка с инцидента и собствената му роля в конвоирането на задържаното лице, както и поради данни по преписката, че дисциплинарно разследващият орган е установил и данни за извършено дисциплинарно нарушение от свидетеля, по същия случай.

Наложеното дисциплинарно наказание е на минимума за извършеното нарушение, като от ответника са изложени доводи за така приетия размер – множеството награди на П. и липсата на наложени наказания. Извършеното нарушение не е малозначително, както се твърди в жалбата. Бягството на задържано лице не е дребна простъпка и от фактите по преследването на М. около сградата на Пето РУ може да бъде направен извод, че то е завършило неуспешно единствено поради липсата на достатъчна решителност и конкретна цел у бягащия, а не поради факта, че той физически е догонен и спрян от преследващите го служители на МВР.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от обжалването обуславя законосъобразност на искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, направено в писмено становище от 16.10.2024 година (лист 129). Жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. П. с [ЕГН] със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. 2, ет. 1, чрез адвокат Д. Г. от АК - Бургас, против заповед № 251з - 4394/01.08.2024 година на директора на ОД – Бургас на Министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА В. Г. П. с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.