Р Е Ш Е Н И Е
№ 2113
Гр. Перник, 10.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03817/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: ********* срещу Б.П.Б. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 953,90 лв.,
представляваща стойност на доставени и незаплатени електронни съобщителни
услуги и продажна цена на продукти за периода от 25.08.2016 г. – 25.02.2017 г.
по договор № ***г., от която 335,36 лв. – неплатени съобщителни услуги и 618,54
лв. – неплатена продажна цена на закупени устройства, законната лихва за забава
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 21.12.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 718,29 лв., представляваща
обща стойност на неустойки, дължими поради предсрочно прекратяване на договори
между страните, сключени въз основа на договор № ***г. и сумата от 188,17 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 10.09.2016 г. до 17.12.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 9146/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, III-ти състав е
издадена Заповед № 6802/27.12.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 07.08.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
съществувало облигационно правоотношение, възникнало от сключен между страните
договор № *** от ***г., по силата на който ищцовото дружество предоставяло на
насрещната страна електронни съобщителни услуги и продукти. За всяка
предоставена услуга, респ. продукт между страните се сключват допълнителни
индивидуални договори, представляващи приложение към първоначалния, имащ
характер на рамков такъв. Посочва се, че последователно между ищеца и ответника
са сключени: Приложение № 1/08.10.2015 г. с избран тарифен план за телефонен
номер с месечна абонамента такса от 24,90 лв. и със срок на действие от 24
месеца – до 08.10.2017 г.; Приложение № 1/01.02.2016 г. с избран тарифен план
за друг мобилен номер с месечна абонаментна такса от 34,90 лв. за срок от 24
месеца и с краен срок на действие до 01.02.2018 г., Приложение № 1/27.04.2016
г. за услугата „цифрова телевизия през сателитна технология“ с месечна такса от
29,90 лв. и срок на действие от 24 месеца – до 27.04.2018 г. Твърди се, че
между „А1 България“ ЕАД и Б.Б. е сключен договор за продажба на изплащане от
01.02.2016 г. за продажба на апарат „***.“, като заплащането
на продажната цена е разсрочено на 24 вноски, от които една, платена при
подписването му и 23 вноски всяка от по 8 лв., платими на съответния падеж
съгласно погасителен план. Изяснява се, че по договореност между страните
ответникът ползвал допълнителен тв. пакет с уговорена месечна абонамента такса.
С договор за продажба на изплащане от 18.08.2016 г., сключен във връзка с
Приложение № 1/27.04.2016 г. на Б. е прехвърлена собствеността върху телевизор
„*** ***.“ срещу задължението му да заплати продажната цена на 24 вноски –
една първоначална, платена при подписване на договора и 23 равни месечни вноски
от по 20,98 лв. Ответникът дължи и такси за уведомяване за предсрочна
изискуемост на задълженията и за повторно включване. Посочва се, че за периода
25.08.2016 г. – 25.02.2017 г. общата стойност на неплатените от ответника
задължения възлиза на сумата от 953,90 лв., за която са издадени 7 броя фактури, подробни
индивидуализирани в исковата молба. Твърди се, че поради неизпълнение в срок от
абоната на посочените задължения
договорите са прекратени, като на Б. са начислени неустойки, дължими поради
прекратяването в общ размер от 718,29 лв., от които 560,64
лв. – неустойка, формирана като сбор от оставащите месечни такси до
първоначалния срок на договорите, 57,65 лв. – неустойка, формирана от
подлежащата на възстановяване от абоната част от отстъпките от абонаментите
планове и пазарните цени на закупените устройства и 100 лв. – неустойка за
невърнато устройство. Ответникът дължи и законна лихва за забава върху
неплатената главница от 953,90 лв. в общ размер от 188,17 лв. С тези съображения се
отправя искане за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б.П.Б.
не е подал писмен отговор. В хода на производството по ч. гр. дело № 09146/2018
г. по описа на Районен съд – Перник същият не е депозирал писмено възражение по
чл. 414 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за
изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ПК.
С Разпореждане от 03.07.2019 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок
от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание,
последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът
изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е
редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа,
са получени от ответника Б.Б. на 11.09.2019 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго
лице /работодател на ответника/, приело съобщението със задължение да го
предаде на адресата /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването им – л. 86 от делото/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не
е депозирал писмен отговор.
С депозирана по делото писмена молба с рег. № 35199/05.12.2019
г. ищецът заявява, че поддържа исковата молба и отправя искане за постановяване
на неприсъствено решение. Претендира разноски съгласно списък, приложен към
молбата.
Ответникът
Б.Б., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
По
същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът Б.Б. не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК с разпореждането на съда от 03.07.2019 г., редовно призован за първото
по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е
направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В производството
по ч. гр. дело № 09146/2018 г. по описа на Районен съд – Перник същият не е депозирал
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, като
препис от заповедта за изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Същевременно,
в нарочна молба по делото ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът
намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото
писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове, конкретно за възникването
и съществуването между ищеца и ответника на облигационни правоотношения през
процесния период, породени от сочените рамков и индивидуални договори за
електронни съобщителни услуги и за продажба с твърдените предмет и съдържание,
за изпълнението от ищеца на задълженията си по тези правоотношения като реално
е предоставил за ползване на ответника мобилните телефонни номера, през
процесните периоди е доставил съобщителните услуги по вид и стойност, описани в
издадените фактури и е прехвърлил собствеността върху устройствата, предмет на
договорите за продажба, за както и
падежа на вземанията си, уговорени между страните валидни неустоечни
съглашения, упражненото от него едностранно предсрочно прекратяване на
договорите и размера на претендираните неустойки, изпадането на ответника в
забава и размера на търсеното в тази връзка обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество процесните вземания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 09146/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото
дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 37,21 лв. – платена държавна такса в хода на заповедното производство
и сумата от 79,68 лв. – платена държавна такса в исковия процес.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Б.П.Б., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.П.Б.
дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 953,90
лв., представляваща стойност на доставени и незаплатени електронни
съобщителни услуги и продажна цена на продукти за периода от 25.08.2016 г. –
25.02.2017 г. по договор № *** от ***г., от която 335,36 лв. – неплатени
съобщителни услуги и 618,54 лв. – неплатена продажна цена на закупени
устройства, законната лихва за забава
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 21.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 718,29 лв., представляваща обща стойност на неустойки, дължими
поради предсрочно прекратяване на договори между страните, сключени въз основа
на договор № *** от ***г. и сумата от 188,17 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 10.09.2016 г. до 17.12.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 09146/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, III-ти състав е издадена Заповед № 6802/27.12.2018 г.
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл.
247 ГПК с разпореждане от 07.08.2019 г.
ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „А1
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата
от 37,21 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 09146/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО, III-ти състав и сумата от 79,68 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. ГР. ДЕЛО № 09146/2018 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен
състав, с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: