№ 1136
гр. Плевен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430105653 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против Т. П. Т., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 284,59 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2018 г. – 30,04,2020 г., и 40,05 лева лихва
за забава за периода 04,02,2019 г. – 04,06,2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
14,06,2021 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3715/2021 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е
възразил в срок. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №3548. В с.з.
проц.представител на ищеца моли съда да се уважи претенцията и да се присъдят сторените
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който сочи, че исковата
молба е недопустима, неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди се, че сумите са
недоказани и неправилно изчислени. Сочи се, че през последните години не е използвала
ТЕ, тъй като се отоплява с локална отоплителна инсталация, а тръбите, които минават през
жилището й, са изолирани. Твърди се, че в имота липсва и щранг-лира. Сочи, че няма
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител за услугата дялово
1
разпределение. В с.з. ответницата сочи, че откакто се е нанесла в жилището няма загряване
на тръби.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№3715/2021 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 294,10 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и 10,84 лева са за услуга дялово разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №3548 с титуляр
ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 284,59 лева
главница и 40,05 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представената справка от Агенция по вписванията №551648/18,05,2021 г. за лицето Т. П.
Т. се установява, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в
***.
От представената Молба-декларация от 25,06,2008 г. се установява, че ответницата е заявила
откриването на партида при ищцовото дружество поради закупуване на имота на 26,04,2007
г.
От представената справка от третото лице-помагач – ***, се установяват начисленията за
топлоенергия за процесния период по пера. Представен е и протокол №1/25,08,2011 г. от ОС
на етажнаста собственост за избор на топлинен счетоводител, както и Споразумителен
протокол №5/219 от 11,10,2011 г. за сключването на споразумение между ищцовото
дружество и дружество-топлинен счетоводител.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира
процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на
процесния имот е 199,21 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата
е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в
абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производител. В с.з.
ВЛ сочи, че имотът участва само в разпределението на топлинна енергия за сградна
инсталация с отопляемия си обем, не се ползва топла вода, няма щранг-лира.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че при ищеца адреса на ответника е регистриран с абонатен №3548, като от
2
дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния
период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 284,59
лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 10,84 лева.
Размера на главницата по пера включва само сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
за обем на имота в размер на 199,21 куб.м. и за услуга дялово разпределение. Съдът
кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията може да се направи
извода, че собственик на процесния имот е ответника Т.Т.. Ето защо съдът приема, че
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Предвид безспорния между страните факт, че ответницата е собственик на процесния
имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№3548, и който се намира
в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответницата е собственик на апартамент №3 в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1
от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответницата реално е ползвала топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Неоснователно е
позоваването на обстоятелството, че от както е закупен имота, тръбите винаги са били
студени, и поради това не се дължи сума дори и за сградна инсталация. Предвид
наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от
ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г.,
3
отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена
сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо
по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответницата продължава да
има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището й, както е в случая.
Начисляваните на ответницата суми, чиято дължимост ищцовото дружество търси
понастоящем, са именно такива. Те не касаят реално доставена й топлинна енергия,
преминала през отоплителни радиатори и измервателни уреди, поради което и възраженията
направени в този смисъл, са неоснователни. Тъй като сградната инсталация в сграда -
етажна собственост е обща част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в
тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея
ТЕ. Дължимостта на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно
на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава
сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, каквато
настоящата хипотеза не е. Тъй като собствениците в етажната собственост получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи от сградната инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в
своето основание.
Съдът приема, че искът е доказан и по размер, съгласно заключението на ВЛ и приложените
справки от третото лице-помагач. При осъществяването на дейността си по централизирано
подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ
/отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
4
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 180,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и СИЕ, и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Т. П. Т. , ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 284,59 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,12,2018 г. – 30,04,2020 г., и 40,05 лева лихва за забава за периода
04,02,2019 г. – 04,06,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14,06,2021 г., до окончателното
изплащане на сумите,, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3715/2021 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. П. Т. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
75,00 лева за държавна такса, 180,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и СИЕ, и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. П. Т. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач, на страната на ответника –
5
***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6