РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Севлиево, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Йоана Ст. Князова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200245 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Г. Г. Г. от гр. В.Търново е обжалвал наказателно
постановление /НП/ № ********** от 13.05.2024 г. на Директор на РДГ гр. В. Търново,
с което за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с
чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено наказание глоба по чл. 157, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
в размер на 500,00лв. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, в подкрепа на което се излагат редица съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Директор РДГ гр. В. Търново, редовно призован, се
явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че нарушението е
установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно, поради което
моли същото да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят инж. Г. Г. е лесовъд на частна практика.
1
На 21.08.2023 година в района на ТП ДЛС „Росица“ инж. Г. И. М. – гл. експерт
при РДГ – Велико Търоново, съвместно с инж. К. Д. И. и П. В. Й. – горски инспектори
в РДГ – Велико Търново извършили проверка в имот № 69417.434.36, попадащ в отдел
135, подотдел „н1", землище с. Стоките, Община Севлиево - частна горска територия.
За имота имало издадено Позволително за сеч № 0733669 от 10.08.2023 г. от инж. Г. Г.
на В. М. - нает регистриран лесовъд на „Глобъл Лес 83" ЕООД на основание Заповед
№ РД13-119 от 16.05.2023 г. на Директора на РДГ-Велико Търново с очакван добив от
59 плътни куб. метра лежаща маса от дървесен вид черен бор. Видно от Заповед №
РД13-119 от 16.05.2023 г. на Директора на РДГ-Велико Търново насоката на
стопанисване била „трансформация" с вид сеч: „постепенно-котловинна сеч" с
интензивност 30 % и допустим размер на ползване 82 плътни куб. метра без клони. За
извършеното маркиране в имота имало изготвен карнет-опис от 22.05.2023 г. от инж. Г.
Г.. Определените за сеч дървета били маркирани от инж. Г. Г. с КГМ А 4434 и жълта
боя.
При проверката на терен в имота на 21.08.2023 г. между 18:00 часа и 19:00 часа
било констатирано следното:
При обход на имота било установено, че иглолистният дървостой бил маркиран
за сеч на 100 % с КГМ в основата на стъблата и знак точка на височина 1,30 м с жълта
боя, което според проверяващите не отговаряло на изискванията на вписаната вид сеч
в позволителното за сеч и в Заповед № РД13-119 от 16.05.2023 г. - постепенно-
котловинна сеч с интензивност 30 %.
Установено било, че сечта в имота не била започнала и към момента на
проверката сеч и извоз на дървесина не се извършвал. Към момента на проверката
сечището не било освидетелствано с протокол за освидетелстване на сечище.
Имотът имал поставени ясни гранични точки и граници със съседните имоти -
с две успоредни линии и бяла боя. Проверката била извършена в присъствието на
Васил Станев - инспектор Сектор „ЛИП" при ОД МВР - Габрово.
От служители на РДГ - Велико Търново било предвидено да бъде извършена
допълнителна проверка, при която да се направи пълно клупиране на маркирания за
сеч иглолистен дървостой.
За проверката бил съставен Констативен протокол Серия В № 010556-010557
от 21.08.2023 г.
На следващия ден - 22.08.2023 година, в имота проверка извършили И. Ц. Н. -
горски инспектор при РДГ - Велико Търново и П. П. П. - горски инспектор при РДГ -
Велико Търново, които преди проверката уведомили жалбоподателя за нейното
извършване, но същият заявил, че няма да присъства, тъй като имал личен
ангажимент. По време на проверката свидетелите констатирали следното: За имота
имало издадено Позволително за сеч № 0733669 от 10.08.2023 г. от инж. Г. Г. на В. М. -
2
нает регистриран лесовъд на „Глобъл Лес Индъстри" ЕООД. Видът на сечта била
постепенно-котловинна сеч с интензивност 30 % и с очакван добив от 59 плътни куб.
метра лежаща маса от дървесни видове черен бор. Видно от позволителното за сеч
подлежащите за сеч дървета били маркирани с КГМ А 4434 и с жълта боя от инж. Г. Г..
От регистрирания в електронното досие карнет-опис било видно, че маркирането било
извършено на 22.05.2023 г.
Установено било също така, че за имота имало изготвена ГСП /горскостопанска
програма/, утвърдена със Заповед № РД13-118 от 16.05.2023 г. на Директора на РДГ-
Велико Търново. Предвидената в имота насока за стопанисване била „трансформация"
с допустим размер на ползване 30 %. В таксационното описание на имота, част от
ГСП, било записано, че допустимото ползване в имота е 82 плътни куб. метра без
клони или 94 плътни куб. метра с клони. От тези данни следвал извода, че за да се
спазят предвижданията на ГСП, в имота следвало да се добият не повече от 82 плътни
куб. метра без клони или 94 плътни куб. метра с клони.
При проверката на терен било установено, че в имота били определени и
отбелязани за сеч 30 броя дървета от дървесен вид черен бор, като диаметрите на
стоящите на корен дървета били измерени с клупа и отразени в карнет-опис,
неразделна част от протокола. При извършеното сортиментиране на измерените
дървета било установено, че маркираното количество дървесина се равнявало на 59
плътни куб. метра дървесина с клони или 46 плътни куб. метра без клони, т. е.
интензивността за сеч в имота била 98 %. От тези данни следвал извода, че
маркирането било извършено в нарушение на предвижданията на ГСП, утвърдена със
Заповед № РД13-118 от 16.05.2023 г. на Директора на РДГ-Велико Търново, като в
имота било извършено маркиране с интензивност 98 % или 59 плътни куб. метра
дървесина с клони при разрешен процент на интензивност 30 % или 94 плътни куб.
метра дървесина с клони.
За проверката бил съставен Констативен протокол Серия В № 010578-010579-
010580 от 22.08.2023 година.
По повод на тези констатации, както и други такива, установени при
извършени проверки в други имоти, с писмо изх. № РДГ05-8363/30.08.2023 г.
Директорът на РДГ В. Търново подал сигнало писмо до Районна прокуратура -
Габрово /л.38/.
Същевременно със Заповед №РД06-196 от 08.09.2023 г. на Директора на РДГ -
В. Търново било обезсилено Позволително за сеч № 0733669 от 10.08.2023 г. за
процесния имот. Въпросната заповед била изпратена на жалбоподателя Г. и получена
от него на 18.09.23 г., за което било изготвено известие за доставяне.
С Протокол № 0712747 от 24.09.23 г. сечището в процесния имот било
освидетелствано от жалбоподателя.
3
С Писмо изх.№ РДГ05-10391 от 06.11.2023 г. Жалбоподателятт Г. бил поканен
да се яви на 13.11.2023 г. в 11:30 часа в сградата на РДГ - В. Търново за съставяне на
АУАН.В писмото било отразено, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово
отсъствие. Поканата била връчена лично на жалбоподателя Г. на 08.11.2023 г.
На посочената в поканата дата - 13.11.2023 г., жалбоподателят се явил в
сградата на РДГ – Велико Търново, където му били връчени копия от посочените по-
горе констативни протоколи, ведно с един брой карнет-опис и два броя сортиментни
ведомости за процесния имот.
След връчването на констативните протоколи свидетелят Г. М., в присъствието
на свид. П. П., съставил против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, за това, че на 22.05.2023 година извършил
маркиране в имот № 69417.434.36, попадащ в отдел 136, подотдел „н1“, землище
Стоките, общ. Севлиево – частна горска територия, в нарушение на предвижданията
на горскостопанската програма, утвърдена със Заповед № РД13-118 от 16.05.2023 г. на
Директора на РДГ В.Търново за провеждане на трансформация, постепенно-
котловинна сеч, с интензивност до 30 % допустим размер на ползване 82 пл.куб.м. без
клони или 94 пл.куб.м. с клони, като видно от карнет-описа от 22.05.23 г., изготвен от
инж. Г. Г., имотът е маркиран с интензивност до 30 % и 68 пл.куб.м. с клони или 52
пл.куб.м. без клони, а след извършеното измерване на терен на маркирания и
немаркирания дървостой чрез метода на пълно клупиране и сортиментиране било
установено, че запасът на насаждението е 60 пл.куб.м. с клони или 47 пл.куб.м. без
клони, или казано по друг начин насаждението било маркирано с интензивност 98 % и
размер на ползване 59 пл.куб.м. с клони или 47 пл.куб.м. без клони. Като дата на
извършване на нарушението в АУАН е посочена 22.05.2023 г., а като място РДГ - В.
Търново, ДЛС Росица, общ. Севлиево, землище с. Стоките, имот с № 69417.434.36,
попадащ в отдел 135, подотдел „н1“ – частна горска територия. След описание на
деянието актосъставителят е квалифицирал същото като нарушение на разпоредбите
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от
05.08.2011 год. за сечите в горите.
След съставянето на акта, препис от същия бил връчен на жалбоподателя,
който записал в графата за възражения, че ще подаде писмени такива.
Видно материалите по делото /л. 57/, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
жалбоподателят е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН. В същите,
след подробно изложени мотиви, същият е направил заключение, че маркирането на
насаждението в процесният имот било извършено при спазване на предвидения
допустим размер на ползване от 82 плътни куб. метра без клони, определен със
Заповед № РД13-118/16.05.2023 г. на Директора на РДГ - В. Търново, съобразно
състоянието на насаждението и при условията и реда, определени за провеждане на
4
постепенно[1]котловинна сеч в чл. 25 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, като е
определил и отбелязъл дърветата за сеч, чийто изчислен обем е 60 плътни куб. метра
без клони. В заключение от страна на жалбоподателя се отправя молба да не се издава
НП, тъй като АУАН бил съставен на основание констативен протокол с грешни
изчисления и непълни измервания, което е довело до грешни изводи и констатации.
Видно от материалите по делото АНО не се е съобразил с възраженията на
жалбоподателя и на 13.05.2024 година, въз основа на съставения АУАН, е издал
обжалваното наказателно постановление, в което същият се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и след като ги е преповторил буквално е счел, че
описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във
връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите, поради което и на основание
чл. 275, ал. 1 , т. 2 от ЗГ му е наложил глоба в размер на 500,00 лева по чл. 257, ал. 1, т.
1 от Закона за горите.
В НП са изложени мотиви, на базата на които е определен размера
наналоженото наказание, както мотиви за това защо приема, че деянието не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – извадка Регистър Жалби 2024 г. на РДГ - Велико Търново; АУАН
Серия В № 007831 от 13.11.2023 г., ведно с приложение № 1 към АУАН; Констативен
протокол Серия В № 010554-010556 от 21.08.2023 г.; Констативен протокол Серия В №
010557, 558, 559 и 5807 от 22.08.2023 г., ведно с един брой карнет-опис и два броя
сортиментни ведомости към него за имот № 69417.434.36, попадащ в отдел 135,
подотдел „н1", землище Стоките, Община Севлиево - частна горска територия;
Позволително за сеч № 0733669 от 10.08.2023 г. - извадка от интернет
информационната система на ИАГ-София system.iag.bg; Карнет-опис за извършеното
маркиране в имот № 69417.434.36, попадащ в отдел 135, подотдел „н1“, землище
Стоките, Община Севлиево - частна горска територия, ведно с два броя сортиментни
ведомости - извадка от интернет информационната система на ИАГ-София
system.iag.bg; Заповед № РД13-119 от 16.05.2023 г. на Директора на РДГ - Велико
Търново; доклад за извършена проверка на ГСПЗаявление от инж. Г. до Директора на
РДГ – Велико Търново за разглеждане и утвърждаване на ГСП; ГСП; Сигнално писмо
с изх. № РДГ05-8363 от 30.08.2023 г. до Районна прокуратура –Габрово - заверено
копие; Покана за съставяне на АУАН; Разписка за връчване на копие на констативни
протоколи, карнет опис и сортиментни ведомости; Заповед № РД06-196 от 08.09.2023
година; Известие за доставяне; Протокол за освидетелстване на сечище № 0712747;
Писмени възражения срещу АУАН; Заповед № 206-ПУ от 25.04.2017 година; Заповед
№ РД13-119 от 16.05.2023 година; Протокол за извършена проверка нан терен; Таблица
за определяне на височинните разреди на черборови култули; Карнет за пълно
клупиране; Удостоверение на Г. Г.; Наказателно постановление № ********** от
5
13.05.2024 г.; Покана за доброволно изпълнение; Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г.
на Министъра на МЗХ; Диплома за висше образование на свид. Г. М.; Заповед № 3 от
09.01.2017 година; Заповед № 152 от 08.11.2023 година; Длъжностна характеристика;
Карнет за пълно клупиране на немаркирани дървета /л. 126 – 128/ и Опис на
превозните билети за дървесина, добита от процесния имот.
В хода на съдебното производство бяха разпитани всички горски служители,
които са извършвали проверките в имота, както и З. И., изготвила сортиментните
ведомости въз основа на съставения карнет – опис на терен. Всички те потвърдиха с
показанията си констатираните от тях обстоятелства.
По искане на жалбоподателя съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа
експертиза, заключението на която не се оспорва от страните по делото и се приема от
съда за мотивирано и законосъобразно. В заключението си вещото лице е посочило, че
двете изготвени от свид. З. И. сортиментни ведомости /л. 15, 16 и 68/ не са правилни,
тъй като при изготвянето им не било спазено правилото на Вайзе. Според
заключението на експертизата при сортиментната ведомост на стр.15 не било спазено
правилото на Вайзе. Там бил записан среден диаметър 26 см., а според вещото лице
трябвало да бъде 14 см. По същия начин стои и въпросът при сортиментната ведомост
на стр.16, където според експерта отново не е спазено правилото на Вайзе, тъй като
там бил записан среден диаметър 26 см., а правилният трябвало да бъде 40 см. или 42
см. Според експерта при сортиментната ведомост на стр. 22 /ГСП/ било спазено
правилото на Вайзе и правилно бил определен среден диаметър 40 см. При
сортиментната ведомост на стр. 23 също било спазено правилото на Вайзе и правилно
бил определен среден диаметър 32 см. При сортиментната ведомост на стр. 68 обаче,
изготвена от свид. З. И., отново не било спазено правилото на Вайзе, като там бил
записан среден диаметър 26 см., а трябвало да бъде 40 см. или 42 см.
При изготвяне на заключението си експертът е направил изчисления на база
измерените диаметри на наличните широколистни дървета и техните средни височини
в имот 69417.434.36, и след като ги е съпоставил с измерванията, направени от
горските инспектори на черния бор в имота / който бил отсечен и липсвал/, установил,
че общият запас лежаща дървесина без вършина преди сечта била 119 м3. В
експертизата е посочено, че по направените измервания от горските инспектори на
маркирания черен бор, ползването на дървесината, лежаща без вършината била 39 м3,
което представлявало 32,77% от общия запас и това ползване не надвишава
допустимата разлика от 10% /30,00% + 10,00%х30,00% = 33,00%/. Според издаденото
Позволително за сеч №0733669 без вършината, ползването е 52 м3, което представлява
43,70% от запаса на имота и значително надвишава допустимите 10%. При
заключението си при иглолистната дървесина експертът не е включил вършината,
защото на практика, при добива на иглолистна дървесина, тя не се използвала и
6
оставала като отпад в сечището. В заключение вещото лице е посочило в
експертизата си, че средният диаметър на дърветата, посочен в изготвените
сортиментни. ведомости /стр.15 и 16 от делото/, без той да бъде коригиран по
правилото на Вайзе, оказва влияние върху крайния резултат в сортиментната
ведомост, като при определяне на височинния разряд имало следната зависимост -
колкото диаметърът е по - тънък, а височината по - голяма, толкова по - висок бил и
височинният разряд, което водело при изчисленията до по - голям запас. Колкото по -
голям бил диаметърът, а височината по - малка, толкова по - малък бил и височинния
разред и съответно изчисления запас е по - малък. В тази връзка вещото лице е
посочило в експертизата си, че при сортиментната ведомост на стр. 15 запасът бил
занижен с един кубичен метър, а при сортиментната ведомост на стр. 16 запасът бил
завишен с два кубични метра. Последните две сортиментни ведомости към
експертизата представлявали изчисления с данните на сортиментните ведомости на
стр. 16 и стр. 15 с правилно определени средни диаметри и съответно височинни
разреди.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 04.06.2024 г. Жалбата е заведена в деловодството на РДГ – Велико Търново на
17.06.2024 г., тоест в законоустановеният срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.09.2011год. на Министъра на земеделието и
храните.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/
са приели, че жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ
във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено
по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях“. Според разпоредбата на чл. 49, ал.
2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите: „Маркирането на насажденията,
предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията,
предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда,
определени в тази наредба“.
7
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения. Същите се поддържат в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, като искането, отправено
към съда, е да отмени обжалваното НП. В хода на съдебните прения процесуалният
представител на жалбоподателя заяви, че при изготвянето на сортиментните ведомости
от страна на свид. З. И. била използвана грешна методика, в следствие на която били
посочени погрешно среден размер на дървесината и височината на дървостоя, които
данни са формирали грешни убеждения у актосъставителя и в последствие у АНО,
които са ги мотивиралил да съставят неправилно и незаконосъобразно съответните
актове. Съдът намира това становище за правилно, тъй като от изготвената по делото
експертиза безспорно се установи, че неправилно е изчислен обема на маркираните и
немаркирани дървета в имота, както и че средният диаметър на дърветата, посочен в
изготвените сортиментни ведомости, въз основа на които е съставен АУАН, а след
това и НП, не е бил коригиран по правилото на Вайзе, което е довело до неправилно
посочване на стойностите в сортиментните ведомости.
На следващо място процесуалният представител на жалбоподателя излага
становище за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на АУАН,
тъй като на РДГ – Велико Търново още на 10.08.2023 година са станали известни
данните за карнет описа и сортиментните ведомости на насаждението, след като
същите са били качени в сайта на ИАГ. АУАН обаче бил съставен на 13.11.2023
година, т.е. три дни след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя,
поради което се твърди, че издадения АУАН е незаконосъобразен, каквото следва да е
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Съдът намира това
становище на жалбоподателя за несъстоятелно, тъй като приема, че за да се установи
нарушение на законодателството от този тип е необходимо да се извърши теренна
проверка в имота, за да могат да се съпоставят данните по изготвената ГСП с данните,
установени на терен от проверяващите. В тази връзка съдът намира, че срокът по чл.
34 от ЗАНН започва да тече от датата на съставяне на констативния протокол, с който
са установени дадени нарушения, а не от датата на качване на програмата в сайта на
ИАГ. В случая нарушението е констатирано на 22.08.2023 година, когато е било
извършено замерване в имота и съставени съответните сортиментни ведомости и
предвид горното срокът за издаване на АУАН следва да тече от тази дата. В случая
актът е издаден на 13.11.2023 година и предвид гореизложеното следва да се приеме,
че същият е съставен в предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок.
На следващо място следва да се посочи, че в съдебно заседание от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя се излага довода, че НП следва да бъде
отменено, тъй като заповедта, с която се утвърждава ГСП, представлява индивидуален
8
административен акт, който подлежи на обжалване, а към момента, в който се твърди,
че е осъществено деянието, същата не била влязла в законна сила. Съдът споделя това
становище на жалбоподателя предвид следните съображения: Както вече бе посочено
по-горе разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда административно
наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не
изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия,
възложени му по ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. В случая нормата е бланкетна и за индивидуализация
на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове,
вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе
качества. В случая в НП е посочена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от
05.08.2011 год. за сечите в горите, съгласно която маркирането на насажденията,
предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията,
предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда,
определени в тази наредба. От друга страна разпоредбата на чл. 13 от ЗГ предвижда
изготвянето на горскостопански планове и програми, с които се определят допустим
размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на
управлението на горските територии. Съгласно чл. 13, ал. 8 от ЗГ, горскостопанските
планове и програми се утвърждават със заповед от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост
или от директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските
територии извън така посочените, като тези заповеди могат да се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Следователно тези заповеди съставляват и са
изрично признати от закона за индивидуален административен акт /ИАА/, за който не
е предвидено предварително изпълнение и те стават задължителни за изпълнение,
както всички други ИАА, след влизането им в сила – в случая след 30.05.2023 г. С
нормата на чл. 90, ал. 1 от АПК законодателят е предвидил изрично, че
административните актове не се изпълняват преди да са изтекли сроковете за тяхното
оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния
орган. В случая Заповедта не е оспорена и влиза в сила и подлежи на изпълнение след
изтичане на срока й за обжалване. По отношение на нея не са налице хипотезите на ал.
2 от същата норма. Според чл. 267 и чл. 268 от АПК на изпълнение подлежат
изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този
кодекс или в друг закон, а сред тях са влезлите в сила или подлежащи на
предварително изпълнение индивидуални административни актове. Следователно един
невлязъл в сила ИАА не подлежи на изпълнение, нито доброволно, нито
принудително, и за неизпълнението му не може да се търси отговорност, вкл.
административнонаказателна. Към датата, посочена като дата на извършване на
административното нарушение - 22.05.2023 г., заповедта не е била влязла в сила,
9
следователно не е била породила и целените с нея права и задължения и целения
правен ефект. От това следва, че за нарушението й не може да се търси АНО и да се
налага административна санкция, а след като липсва влязла в сила ГСП за имота с
посочените в процесното НП параметри по отношение интензивността на сечта, следва
да се приеме, че липсва и осъществен от лесовъда на частна практика състав на
административно нарушение, изразяващ се в неспазване на определените с тази
програма параметри. В тази връзка съдът следва да отбележи още, че със Заповед №
РД13-118 от 16.05.2023 год. на Директора на РДГ – Велико Търново е утвърдена не
ГСП, а изменение на ГСП за процесния имот, утвърдена със Заповед № 206-ПУ от
25.04.2017 год. на Директора на РДГ – Велико Търново, т. е. към момента на
извършване на процесното маркиране е била в сила първоначалната ГСП, утвърдена
през 2017 година и именно с нейните предвиждания е следвало да се съобразява и
лесовъдът при извършване на маркирането. Какви обаче са параметрите на
първоначалната ГСП и дали извършеното от жалбоподателя Г. маркиране е било
съобразено с тях е извън предмета на настоящото производство, доколкото на същия
не е вменявано такова нарушение.
По така изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят Г. не е
осъществил вмененото му във вина нарушение, както от обективна, така и от
субективнан страна. В този смисъл е и практиката на АС – Габрово и АС – Велико
Търново, отразена в Решение № 227 от 23.02.2024 г. на АдмС - Габрово по к.а.н.д. №
170/2023 г.; Решение № 195 от 19.02.2024 г. на АдмС - Габрово по к.а.н.д. № 168/2023
г.; Решение № 172 от 21.07.2023 г. на АдмС - Велико Търново по к.а.н.д. № 10190/2023
г. и т.н.
За пълнота на изложението съдът държи също така да отбележи, че в жалбата
срещу процесното НП, се излагат доводи, че констатациите в НП са неверни.Такива
доводи от страна на жалбоподателя са били наведени и в депозираното от него
възражение срещу съставяния му АУАН. Те обаче не са били взети предвид от АНО и
не са били обсъждани от него и в атакуваното НП. Както бе посочено по – горе от
заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че доводите
на жалбоподателя за направени грешни изчисления и погрешни изводи въз основа на
тях, са основателни. В заключението си вещото лице сочи съвсем различен запас на
дървостоя, интензивност и допустим размер на ползване от изложеното в АУАН и НП.
В тази връзка съдът е на становище, че след постъпване на писмените възражения
срещу съставения АУАН, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
АНО да извърши преценка на възраженията и да проведе разследване на спорните
обстоятелства, което обаче не е било сторено.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
10
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Препратката е изрична и касае именно въпроса, свързан с присъждането на разноските
в процеса. Т.е. този ред се прилага и от районния съд и от административния такъв,
действащи като въззивна и съответно като касационна инстанция, а при липса на
конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл. 144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК. С оглед гореизложеното се налага изводът, че по
отношение на въпроса, свързан с присъждането на разноски,
административнонаказателното производство следва логиката и нормите на АПК,
респективно – ГПК, по силата на препращащите норми на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл.
144 от АПК. Според ал. 2 на чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, в съдебно
заседание от страна на процесуалния представител на АНО се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, който видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие е в размер на 300,00 лева. Съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията
при интерес до 1000 лв. са 400 лв. В случая е наложена глоба, която е в размер на
500.00 лв., поради което възнаграждение в размер на 300.00 лв. е съответно на
посочената по-горе разпоредба. Ето защо възражението за прекомерност е
неоснователно. В тази връзка и предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. При този изход на делото разноските по
допусната експертиза следва да останат за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 13.05.2024 г. на
Директор на РДГ гр. В. Търново, с което на Г. Г. Г., ЕГН: **********, за извършено
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е
наложено наказание глоба по чл. 157, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на
500,00лв. /петстотин/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представлявана от директора инж. Д. Д. П., да заплати на Г. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от
300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
12