РЕШЕНИЕ
№ 1589
гр. Бургас, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120100450 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, против
Х. И. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, с която са предявени
обективно съединени искове по реда на чл. 415, ал.1, вр. чл. 422 от ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 294.04
лв., от които 1 150.00 лв. главница но предоставения кредит, 132.72 лв.
претендирана със заявление но заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 24.04.2024г. до 21.10.2024г. и
11.32 лв. лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от
21.10.2024г. до 15.11.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е
издадена заповед за изпълнение но ч.гр.д. № 8025/2024г. на Районен съд
Бургас.
В исковата молба се твърди, че на 24.04.2024г. „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД
сключило с ответника по делото Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ******, който бил сключен при условията на ЗПФУР.
1
Твърди се, че сключването на договора се извършило въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия
електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно
приемал същите. Описва подробно процедурата по сключване на договора
чрез електронната платформа, както и удостоверяване на самоличността на
ответника.
Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа било
годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК вр. чл.9 от ЗПФУР и чл.18,
ал.2 от ЗПФУР, вр. чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод на дефиницията
на това какво е електронен документ бил и чл.3, т.35 от Регламент №910/2014
г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
Описаната в исковата молба процедура по сключване на договора за
кредит от разстояние била извършена от ответника, в резултат на което на
същият е отпуснат кредит с главница в размер на 1150 лв. Съгласно чл.2, ал.2
от договора, сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а
имено на каса на „Изи пей“ АД. Видно от чл.4, ал.3, т.2 от договора за кредит,
вземането на главницата в размер на 1150 лв. било разпределено на шест
вноски, от които първите пет били в размер на 191.67 лв., като шестата била в
размер на 191.65 лв. за периода 24.05.2024г. - 21.10.2024г. Нямало плащания
по главницата. Цялото вземане за главницата било падежирало, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При изплащане
на вноските по кредита, следвало да бъде преведена освен главницата и
сумата за договорна лихва, уговорена в договора в размер на 40,15 %, като за
периода 24.04.2024г. до 21.10.2024 г. е в размер на 132.72 лв.
Твърди се, че кредитът падежирал на датата на последната дължима
вноска по погасителния план, която била на 21.10.2024г., като същият не е
погасен. Поради това на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД се претендира и
мораторна лихва за забава от датата на падежиране на целия кредит -
21.10.2024г. до датата 15.11.2024г., която е преди датата на входиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Предвид изложеното ищецът предявява настоящата искова претенция,
като моли да му бъдат присъдени и сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответника.
В първото по делото заседание, проведено на 12.06.2025 г., редовно
2
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, с молба от 21.05.2025г., е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане №
1604/07.02.2025г. връчено на ответника на 24.03.2025г. – лист 55), на
ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжата и неявяване в съдебно заседание. На 20.05.2025г. на ответника е
била връчена лично и призовка за насроченото съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и
изискуемо парично притезание спрямо ответника, произтичащо от договор за
кредит.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцовото дружество следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения
по делото списък по чл. 80 от ГПК. На основание т.12 ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден да заплати общата сума от 72 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, от които 22 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 275 лв., разноски в
исковото производство, от които 125 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв.
3
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Х. И. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, дължи на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумите,
както следва: сумата от 1 294.04 лв., от които 1 150.00 лв. главница но
предоставения кредит, 132.72 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода
24.04.2024г. до 21.10.2024г. и 11.32 лв. лихва/обезщетение за забава за периода
от датата на забавата от 21.10.2024г. до 15.11.2024г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за
които суми е издадена заповед за изпълнение но ч.гр.д. № 8025/2024г. на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Х. И. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №
17, ап. 1, сумата от 72 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, от които 22 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на
ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №
17, ап. 1, сумата от 275 лв., разноски в исковото производство, от които 125
лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4