№ 186
гр. Силистра, 28.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Т.а В. В.а
Десислава Г. П.а
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
и прокурора Т. Д. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. П.а Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233400600165 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА –
редовно уведомена, явява се прокурорът Т. Ж..
ЖАЛБОПОДАТЕЛ–ПОДСЪДИМ: П. Г. В. - редовно уведомен, явява
се лично.
ЗАЩИТНИК на подсъдимия В. - АДВ.Р. Д. Н. – редовно уведомен,
явява се.
ПОДСЪДИМ: П. А. П. – редовно уведомен, явява се лично.
ЗАЩИТНИК на подсъдимия П. - АДВ.В. Ц. П. – редовно призован,
явява се.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ: „ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ ЕООД – редовно уведомен, представлява се от АДВ.П. Й. Й., с
пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ:И. Д. В. – редовно призован, явява се лично.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОР – Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
1
АДВ.Й. – Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ.Н. – Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ.П. - Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поР. което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Председателят на състава предоставя на съдията докладчик да води
протокола от съдебното заседание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
Делото е отложено в предходното съдебно заседание, открито е
въззивно съдебно следствие и е допусната съдебно – графическа експертиза,
по която вещото лице е депозирало в срок изготвено заключение от
20.06.2023г.
Разяснява се на подсъдимите правото им да дават обяснения.
СТРАНИТЕ заявяват, че са запознати със заключението.
СЪДЪТ докладва, че е изискал справка за съдимост на двете лица.
СТРАНИТЕ заявяват, че са запознати с изисканите справки за
съдимост на двете лица.
Преди да пристъпи към изслушване на вещото лице СЪДЪТ
констатира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд не
са приобщени материалите по досъдебното производство.
2
Воден от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА, на основание чл.283 от НПК, досъдебно
производство № 6518 ЗМ – 145/2016г. по описа на ОД на МВР Силистра,
пр.пр.1499/2016г. по описа на РП Силистра, както и представените писмени
доказателства в НОХД №14/2020г. на РС - Силистра.
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА по делото Справка за съдимост с рег.
№230612005000263636/12.06.2023г. на П. Г. В., издадена от Районен съд
Силистра и Справка за съдимост с рег.№230612005000263673/12.06.2023г. на
П. А. П., издадена от Районен съд Силистра.
Отделно от горното СЪДЪТ ПРИКАНВА гражданския ищец да посочи
как заявява исковата си претенция по отношение на двамата подсъдими –
солидарно или разделно се претендира осъждането им. Не е посочено в
исковата молба.
АДВ.Й. – По отношение на гражданския иск претендираме за солидарна
претенция.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат възражение по уточнението на исковата
претенция, както и по приобщаване на ДП и писмените доказателства.
АДВ.П. – След като изслушаме вещото лице подзащитният ми ще даде
обяснения.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността и изслушване на
вещото лице по назначената съдебно – графическа експертиза.
И. Д. В. - 67г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
образование висше инженерно, без родствени връзки със страните по делото.
3
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
ВЕЩО ЛИЦЕ:И. В. – По знание и съвест ще дам заключението си.
Поддържам депозираното от мен заключение.
ПРОКУРОР – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.Й. – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.Н. – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.П. - Нямам въпроси към вещото лице.
ВЕЩО ЛИЦЕ:И. В. - Давам отговор на поставения въпрос като казвам,
че вероятно подписът е изпълнен от подсъдимия П. П.. Запознат съм с
материалите по делото и съм изследвал представеното копие на личната карта
и индигирания оригинал на квитанцията, архивиран в Община Силистра,
Финансов отдел. Стигнал съм до това заключение, че графическите признаци
отразени в този подпис са достатъчни само за вероятностен отговор. Описал
съм подробно в експертизата стереотипа променен на лицето. Заключението е
с вероятностен отговор, че - да този подпис е изпълнен от П. А. П..
ВЪПРОС НА СЪДА – Може ли да кажете дали подписът, положен на
квитанцията, респ. на другите документи по някакъв начин визуално съвпада
с този, който е на копието на личната карта, представено по делото?
ВЕЩО ЛИЦЕ: И. В. – Групата подписи върху двете пълномощни,
както е по т.3 от заключението, и подписа върху копието на личната карта не
са изпълнени от лицето, което е изпълнило подписа в квитанцията към кочана
в Кметство с.Йорданово. Не са изпълнени от едно и също лице. Тези три
подписа и този подпис в квитанцията не са изпълнени от едно и също лице.
Тези въпроси са залегнали в друг вид експертиза. В по-предните експертизи е
4
отговорено на тези въпроси – тези подписи от кого са изпълнени и подписът
на личната карта от кого е изпълнен точно.
ПРОКУРОР – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ.Й. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ.Н. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ.П. - Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че вещото лице адекватно и пълно е отговорило на
поставените въпроси, поР. което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към делото заключението на вещото лице
И. Д. В. по назначената графическа експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на
първоначално определения такъв, от бюджета на съда.
ПРОКУРОР – Нямам доказателствени искания.
АДВ.Й. – Нямам доказателствени искания.
АДВ.Н. – Нямам доказателствени искания.
АДВ.П. - Нямам доказателствени искания.
5
СЪДЪТ ПРИКАНВА подсъдимите да дадат обяснения.
ПОДСЪДИМ:П. П. – От цялата работа получих два инфаркта. Ако не
бях в болницата нямаше да ме има тук и ми се губят някои неща. Аз съм
ходил само веднъж в това село и съм си оставил личната карта на кмета, без
да давам подписи, без нищо друго. Човекът, който го докарах се представи за
собственик на земята. Всичко друго, което съм подписвал съм го показал в
полицията, в данъчното, в Служба по вписванията. Съдействал съм на
полицията, защото не съм такъв човек да прави измами. Сдобих се с два
инфаркта от тази работа, от които се възстановявам. Така, че само веднъж съм
ходил в селото. Видях, че лицето, което докарах също си остави личната
карта. Това е лицето, което го има тук на снимки, което съм го докарал лично
от Монтана. Не помня датата, но мисля, че беше 2016г. Само един път съм
пътувал с него. След това се разделихме. Второто пълномощно ми е донасяно
в Монтана. Повече не сме пътували заедно. Той се криеше и т.н. Понеже
другият, който почина, лека му пръст, ме подведе. Аз него познавах, този не
го познавах. Първото нещо, като влязох в селото беше при кмета. Те
започнаха да говорят на турски. Аз ги помолих да говорят на български,
защото не исках да има нещо скрито, покрито. Нито съм се подписвал, нито
съм плащал. В другите институции като данъчно съм плащал и съм вадил
данъчна оценка. В службата по вписвания съм ходил, при съдията по
вписвания и всичко се оказа, че е наред. След един месец се оказа, че не е
наред. Това е, което мога да кажа. Не се чувствам виновен за тази работа.
Един път съм ходил в кметството, заедно с другото лице и тогава видях на
място личната му карта. Той извади личната карта и я даде на кмета. Кметът
извика секретаря и започнаха да правят вписванията. Тогава видях, че
личната карта съвпада с лицето, което е до мен. Лицето го докарах лично от
Монтана до тук. Преди това не съм имал досег до личната карта. Възложено
ми беше да извърша продажбата и уреждането на документите понеже той
много се набутал тук. Говореше на Вашия диалект и си личеше, че е местен
човек. Беше слаб около 80кг. Собственикът е около 100 и отгоре килограма.
Разликата е огромна като гледам снимките. Собственикът не съм го виждал.
По повод на това възлагане не съм изготвял пълномощни. Всичко той си беше
приготвил. Дори вторият път ми донесе второто пълномощно в Монтана.
Абсолютно всичко е подготвено от него. Аз не съм подготвял нищо. Аз съм
6
подготвял след пълномощното да взема документите, да извърша след това
продажбата и т.н. Подписал съм се и съм си признал в полицията всичко,
което съм направил. Пред мен положи подписи в кметството. Дори им
направих забележка, че говорят на турски. Самото изписване на имената,
полагането на подпис беше пред мен. Кметът извика секретаря, книгата,
всичко както си му е реда. Нито съм плащал, нито съм се подписвал. На
квитанцията нямам подписи. Мисля, че тогава направиха копията на личната
карта. Губят ми се много неща. Бях изпаднал в кома. Вчера попрочетох някои
неща. Не знаех да има подготвено копие, което да е оставено него ден. Мисля,
че там всичко се направи в кметството. Аз един единствен път съм ходил,
дори сега не знам къде се намира селото. Второто пълномощно ми се донесе в
Монтана.
ВЪПРОС НА СЪДА – Кое ви усъмни да извършите двете сделки
поотделно?
ПОДСЪДИМ:П. П. – Понеже не познавам никого оттук и съм за първи
път в този район, реших по – малкото парче да се продаде и да видим как ще
минат плащания. Нямах представа какво ще стане. След като мина всичко
точно, веднага уговорихме другата сделка. Такива сделки за земи съм
извършвал в монтанско и не съм имал никакви проблеми. Тук явно бях
подведен.
ПРОКУРОР – Нямам въпроси.
АДВ.Й. – Нямам въпроси.
АДВ.Н. – Нямам въпроси.
АДВ.П. - Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМ:П. В. - Не съм ходил в това село. Минавал съм през това
7
село преди 10 – 15 години. Кметството не знам къде е. С този човек и с
адвоката се запознах в полицията. Не съм изписвал текстове, нито подписи.
Един единствен път в живота си съм попълвал пълномощно и то беше за
кола. Аз само попълвах имената. Това беше много отдавна. Бяха два листа. Аз
само попълних в това пълномощно имената, че той не виждал. Лична карта не
ми беше дадена, имената бяха записани на хартия. За едно име ставаше
въпрос. Подписи не съм полагал.
СЪДЪТ, след като страните заявиха, че нямат доказателствени искания,
приключва съдебното следствие и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОР – Както вече изразих и в първоначалното си становище
считам, че постановеният първоинстанционен съдебен акт не може да породи
целените с него правни последици, тъй като е незаконосъобразен.
Незаконосъобразен е и от гледна точка на неправилното приложение на
материалния закон. Действително, протест в тази насока е следвало да бъде
депозиран от първоинстанционната прокуратура, което е било сторено, макар
и не, според мен, правилните искания към въззивния съд.
Сега ще се мотивирам защо считам така:
Според мен, главният проблем в настоящото производство се корени в
наличието на доказателствен дефицит, който е бил генериран още във фазата
на досъдебното производство и е бил пренесен в съответните съдебни
производства както първото, така и второто такова. Опитите на съставите на
първоинстанционните съдилища да компенсират този доказателствен
дефицит е останал неуспешен и се е стигнало до крайния към момента
съдебен акт. Какво имам предвид:
Ясно е какво е първоначалното обвинение, което е било повдигнато и
предявено по отношение на двамата подсъдими. Накрая се е стигнало до
положение, в което подсъдимият П. В. е признат за виновен и бил осъден за
извършено от него документно престъпление по смисъла на чл.309, ал.1 от
НК. Бил е оправдан за извършено от него престъпление по смисъла на чл.212,
8
ал.4 от НК. По отношение на подсъдимия П. П. е бил постановен
оправдателен диспозитив по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по смисъла на чл.212, ал.4 от НК. Защо считам, че подобна
правна конструкция съобразно това, което разполагаме като доказателствена
база, просто няма как да съществува в правния свят?
Следвайки логически хронологията на събитията може да приемем за
безспорно установено няколко неща:
На първо място подсъдимият П. В. по никакъв начин не е бил разпознат
от кмета на съответното населено място, пред което са били представени
въпросните документи, които са генерирали по нататъшните порочни правни
действия.
На следващо място, липсва каквато и да е комуникация между двамата
подсъдими. Те не се познават. Реално погледнато, ако в случая счетем, че има
документна измама, а то такава има, в изпълнителното деяние на същото
участва единствено подсъдимият П. П.. По делото са налични изобилни
данни и доказателства, че имаме неустановен извършител. Имаме
неустановен извършител, който е участвал пряко в изпълнителното деяние,
защото не можем да кажем, че документна измама няма. Такава има.
Изпадаме в абсурдната ситуация да нямаме виновен. Ние имаме неустановен
извършител, по отношение на който не са провеждани никакви процесуално
следствени действия относно неговото установяване. Нямаме дори
образувано дело срещу неизвестен извършител, което по някакъв начин да е
било отделено в друго производство за неговото установяване. Не е
проведено никакво разследване по отношение на документа за самоличност в
лицето на процесната лична карта. Тази лична карта също остава мистерия по
делото. Това са все дефицити натрупани в досъдебната фаза. Ако приемем, че
П. В. трябва да носи отговорност за съставените документи, пак изпадаме в
липса на обективни признаци на престъпление по чл.309 от НК. Ние нямаме
никакви доказателства, че П. е употребил документите, които е съставил.
Никакви данни нямаме. Той нито е ходил в селото, нито познава другия
подсъдим, нито кметът го разпознава. Няма как да не разпознае П., той е два
метра човек. Никакви данни нямаме, че той по някакъв начин тези документи
ги е употребил, което е съществен и обективен признак на престъплението по
чл.309 от НК.
9
В случая сме изправени пред една ситуация, която би следвало да
доведе до връщане на това наказателно производство на
първоинстанционната прокуратура, като първоинстанционният съдебен акт
бъде отменен. И то връщане само, ако мога така да се изразя, на добра воля от
съдебния състав за попълване на този доказателствен дефицит, защото ако
приемем, че всичко е свършено по делото ние трябва да четем изцяло
оправдателна присъда по това дело. Друг изход от това производство не
виждам.
Пак казвам – липса на обективен признак за престъплението по чл.309
от НК по отношение на П. В.. Единствените ни обективни доказателства са, че
подсъдимият П. пряко е участвал в изпълнителното деяние. Бил е там на
място, полагал е подписи. Втори път е ходил, но с кого е ходил – това не е
установено. Кой е този човек? Дори да приемем, че е неизвестен извършител,
ние така трябва да го възприемем в самото обвинение – в съучастие с
неизвестен извършител или неустановено лице. Това не е било сторено.
Нямаме никакви данни, че срещу него се води някакво производство с цел
установяването му. Ние този човек направо го игнорираме. Все едно го е
нямало, а такъв човек обективно има. Няма как да ги подминем тези неща.
Така, че според мен, правилният изход от настоящото въззивно
производство, е връщане на делото на първоинстанционния прокурор, с оглед
отстраняване на тези доказателствени дефицити, ако щете и процесуално
нарушение може да се сметне това, че неизвестния извършител не е бил
отделен в отделно производство в досъдебната фаза или следващия вариант е
постановяване на нова оправдателна присъда.
В този смисъл, моля да се произнесете.
АДВ.Й. – Моята роля тук е по – ограничена. Аз съм единствено като
граждански ищец. Мъничко ще си позволя да изляза извън рамките на това,
което трябва да говоря. Принципно считам, че това, което каза
представителят на обвинението е вярно. Наистина това дело се развива по
твърде странен начин. Странно е моето участие в този процес, тъй като аз съм
водил гражданското дело за обявяване недействителността на тези актове. До
болка ми е познат целия процес. До болка ми е познато и самото досъдебно
производство и странния начин, по който то протече. Линията на защита,
10
която и двамата подсъдими изразяват, тя е такава каквато на тях им отърва. За
мен остава въпроса каква е ролята на кмета на цялата тази история, дали и той
по някакъв начин не е намесен. Именно поР. липсата на този дефицит от
доказателства остава мъничко неизяснен въпроса – как така на П. подписа е
под пълномощното, който е положен пред кмета, а кмета не го е видял и
разпознал. Или твърде много се лъже, или твърде организирано се лъже. Това
е моята позиция в този процес като граждански ищец. Ако приемете наличие
на вина, то предвид нанесената щета на моя клиент да му бъде изплатена тази
сума.
Колкото до това какво каза г-н Ж., някак си аз не мога да взема
становище, защото гражданският ищец може единствено и само да поддържа
гражданския иск или не.
АДВ.Н. – Намирам акта на първоинстанционния съд за абсолютно
незаконосъобразен. Той е неправилен. Действително, съществува една
огромна празнина, налице е дефицит. Този дефицит няма как да бъде
запълнен към настоящия момент. Говоря за два първоинстанционни състава,
които са се произнесли с две присъди, с два акта, които са диаметрално
противоположни. Уж учим едно и също право, прилагаме едни и същи
закони, а тази присъда на втория състав не установи абсолютно нищо нито
като обстоятелства, нито като доказателства, нито като факти от предния
състав. Два диаметрално противоположни акта. Кое е установено? Не знам
как мога да го квалифицирам. Колегата казва били лъжи. Няма никакви
обективни находки, че П. е бил в с.Йорданово. Напротив, кметът беше ясен,
точен и категоричен. Същият каза: „Аз П. не съм го виждал, аз съм
физиономист“. Те се видяха за първи път в съдебната зала. Действително, той
е физиономист, тъй като си спомня за П. при изминали толкова много години.
Константната съдебна практика е ясна. Тук се касае за частни документи, не
за официални такива. Необходимо условие, за да е съставомерно това деяние -
П. да е имал намерение и да ги е използвал въпросните документи. Такива
данни, такива находки по делото няма. Напротив, имаме в съвсем
противоположна насока доказателства. Това са априорни твърдения и в
мотивите на решаващия съд и в присъдата. Трудно мога да си обясня как е
стигнал съда до този извод, при положение, че не само, че не се доказан, а
11
имаме аргументи против в съдебното заседание, които са установени. Същите
са доказани по безспорен и категоричен начин. Действително, има липсващо
звено. Кое е това лице и по карта и по снимка визуално няма как да се свърже
с П..
За мен единственото правилно решение тук е постановяването на
оправдателна присъда по отношение на П.. Връщане на делото означава още
един процес и реверанс към прокуратурата. Този дефицит е могъл да бъде
запълнен. Проверявани са клетки за телефоните и на П. и на другите. П.
действително не е бил там.
Моля да Вашия оправдателен акт.
АДВ.П. – На първо място, няма как да не споделя логиката и
изложението на ОП Силистра. По моему това бих казал е едно закъсняло
прозрение, което трябваше да дойде по – рано. Трактовката на
доказателствената база, която се прави от ОП в огромна степен е вярна. Тя
почива не само на правната логика, но и на класическата древногръцка
логика. Изводите, които са извеждани от съдилищата при първоначалното
разглеждане на делото не почиват на логика, пък била тя и житейска.
Относно доказателствения дефицит – няма как да не се съглася с ОП
Силистра. Тези дефицити са изначално. Те са съществували още на фаза
предварително разследване. Не случайно, доколкото имам спомен,
досъдебното производство три пъти е връщано, т.е. три пъти е прекратявано с
мотиви, че няма достатъчно данни за извършено престъпление. Предишните
заседания при първоинстанционното разглеждане на делото и пред Окръжен
съд Силистра, когато беше върнато делото, съм изложил няколко писмени
съображения, като считам, че присъдата в частта досежно моя подзащитен е
правилна. Няма как да не бъде признато, че трябва да бъдат изложени и други
мотиви към оправдателната присъда на П. А.. Ако използвам клишето, тя е
правилна като краен резултат. Още на досъдебната фаза, пред полицията,
казах на разследващия полицай, че търсят в грешна посока. Трябва да
намерят приносителя на неистинската лична карта. Казах, че това няма да е
лесно, тъй като това може да доведе до печатница. Тези, които са произвели
тази неистинска лична карта, тя е фотокопирана и приложена по делото,
произвеждат свидетелства за управление на МПС, дипломи и т.н. Това беше
12
тотално игнорирано. Вече в края на този процес пред Окръжен съд става
кристално ясно, че е използвана неистинска лична карта, която е въвела в
заблуждение моя подзащитен, че извършва правно валидни действия. На
практика, П. А. П. е извършил това, за което е бил упълномощен, нито
повече, нито по – малко.
По предходното разглеждане на делото беше изпълнена лицево
разпознавателна експертиза, която даде отговор на въпроса за приликата и
идентичността на настоящия, на истинския Левент Давидов Емилов и лицето,
което е написано и изобразено в неистинската лична карта, чието копие е по
делото. Разликата е огромна. Мисля, че при първоначалното разглеждане на
делото Левент Емилов дойде, яви се един път и разликата е огромна. Както
кмета на с.Брадвари Ведат Сали описва човека, че е нисък 1.65 – 1.70 м. слаб,
в съдебно заседание тогава ние видяхме, че Левент е с тегло не по-малко от
140 – 150кг. Той е просто огромен. Дори само като му погледнете снимката,
Левент е с широк врат, главата му е като обърната цинкова кофа, този човек е
изключително слабосилен. Същевременно, експертът, който изпълни тази
лицево разпознавателна експертиза беше категоричен, че да – имаме снимка,
но не може да кажем кой е. Така, че доколкото лицето на снимката на
неистинската лична карта съвпада и най – малкото е много близко с
обясненията на П. А. П. и кмета Сали, както и на техническия сътрудник в
кметството, би трябвало да може след като имаме снимка и база данни да се
получи това нещо, но според експертът това не е възможно. Като доказан
факт, според мен, следва да се приеме, че някой някъде е изготвил неистинска
лична карта, въвел я в приложение или иначе казано я използвал. По този път
не беше тръгнато още на фаза досъдебно производство, въпреки, че имаше
ясни данни, че това е така.
Затова, че нещо нередно се е случило моят подзащитен разбира някъде
около месец и половина след това, когато местни силови авторитети от
Монтана го потърсили да му търсят сметка, че свършил нещо нередно в
района на Силистра. До този момент той не е имал никаква представа, че се е
случило нещо не престъпно, а най – малкото нередно. Действително, за да
стигнем до истината най – малкото е логично предложението на ОП Силистра
делото да се върне в изходно положение, с оглед изясняване на тези
релевантни факти. Това по моему би следвало да стане по – малко по
различен процесуален начин. Съблюдавайки правилото на чл.303 НПК при
13
сегашното положение на доказателствената база и изводите, които могат да
бъдат направени върху нея води до извода, че подзащитният ми е невинен и
не е извършил вменените му от РП Силистра престъпления. Същото предвид
изложеното от ОП Силистра и като разбор на доказателствата най – вероятно
важи и за другия подсъдим П. В..
Предвид това, както е известно от римската максима по-добре един
виновен в затвора, отколкото сто невинни навън и с цел да не се допуска
съдебна грешка, моля съдът да потвърди присъдата на РС Силистра, в частта,
в която моят подзащитен е оправдан, като бъде потвърдена и тази част, която
касае отхвърлянето на гражданския иск.
АДВ.Й. – Всичко, което каза колегата е вярно. Аз вярвам, че съдът,
прокуратурата и органите на досъдебното разследване разполагат с твърде
много способи и механизми тогава, когато е извършена една измама в размер
на 103 000лв., това да не остане ненаказано. Да, вярно е, че не трябва невинни
хора да бъдат съдени, но това е факт. Не искам, не че ще се оправдавам пред
моите клиенти, но да им кажа, че съдът не съумя, прокуратурата не съумя, аз
като ваш адвокат в рамките на правомощията, които ми дава НПК не съумях
или пък органа на досъдебното производство беше толкова некадърно
работил, че тази измама остана неразкрита. 103 000лв. не са малко. Те са
лоша атестация въобще за правосъдната ни система, ако не бъде открит кой е
в дъното на тази история. Затова аз считам, че няма как да четете
оправдателна присъда, а единствено това, което каза колегата делото следва
да се върне за доразследване и да бъде разкрита тази измама.
СЪДЪТ дава право на лична защита на подсъдимите, на основание
чл.291 НПК
ПОДСЪДИМ: П. В. – Поддържам това, което адвокатът ми каза.
ПОДСЪДИМ:П. П. – Поддържам това, което адвокатът ми каза.
СЪДЪТ дава право на последна дума на подсъдимите, на основание
чл.297 НПК
14
П. Г. В. – Моля за оправдателна присъда.
П. А. П. – Моля за оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, СЪДЪТ се произнесе с Присъда днес,
28.06.2023г., в 11.30 часа, в присъствието на страните, с изключение на
адв.Й., която обяви публично, като разясни реда и срока на обжалването ,
както и срока, в който ще бъдат изготвени мотивите й.
Заседанието приключи в 11.35 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15