Определение по дело №220/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 339
Дата: 25 юни 2020 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20203000500220
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

339/25.06.2020

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 .06.2020г., в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                          МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№220/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от С.И.А., Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С., всички чрез процесуалните им представители адв.Р.Д. и адв.В.Й., против решение №1531/19.12.2019г., постановено по гр.д.№211/18г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване годината на делото, като действител -ната такава е 2019г./ по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е отхвърлен предявеният от С.И.А., Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С. против „Инвестбанк“АД ревандикационен иск с пр.осн. чл.108 ЗС съдът да признае за установено  в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2566.152 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, м.”Траката”, с площ от 1 356 кв.м., трайно предназна -чение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори: 10135.2566.49 и 10135.2566.64, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владе -нието върху същия, като неоснователен, като решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на ответника Г. П. Ч. и Д.. С.а Ч.; 2/ са осъдени С.И.А., Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С. да заплатят на „Инвестбанк“АД сумата от 3 945 лв., представляващи сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изло -жените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Инвестбанк”АД, гр.София в депозирания отговор по жал -бата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Й. Д. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Третите лица помагачи Г. П. Ч. и Д. С. Ч., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата.

Въззивна жалба, подадена от „Инвестбанк”АД, чрез процесуалния представител адв.Й.Д., против решение №384/10.03.2020г., постановено по гр.д.№211/ 19г. по описа на ВОС, гр.о. в частта му/имащо в тази си част характер на съдебно определение/, с която е оставена без уважение молба вх.№2959/28.01.2020г., подадена от „Инвестбанк“АД по реда на чл.248 от ГПК, за изменение в частта за разноските на Решение №1531/19.12.2019г., постановено по гр.д.№211/18г./допус -ната е очевидна фактическа грешка при посочване годината на делото, като действителната такава е 2019г./ по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че решението в посочената му част е неправилно по изложените в същата съобра -жения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на страната с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена.

Въззиваемите С.И.А., Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С., редовно уведомени, не са депозирали отговор  по жалбата.

 Във въззивната жалба, подадена от С.И.А., Е.А.Х., М.А.А. и А.А.С., са направени следните доказателствени искания: 1/ за приемане на писмени доказателства: заверен препис от протокол за въвод във владение №196/02.08.1993г., съставен от служители при община Варна, и удостоверение от 24.09.1997г. за базисна оценка на недвижим имот, издадено от община Варна, район „Приморски” на С. П. А.; 2/ да се изискат от община Варна заверени копия от реситуционните преписки, образувани по заявления на Ц. А.Н., по които са постановени решение №1617/30.03.1993г. на кмета на община Варна и решение №63/04.06.1998г. на кмета на община Варна, евент. да се изискат данни от община Варна относно това възстановено ли е от Ц. А.Н. полученото при отчуждаването на имота обезщетение в размер на 1 361лв. и кога; да се изиска от община Варна протокол за въвод във владение №128/14.11.1998г.

Въззиваемата страна „Инвестбанк”АД в отговора си моли исканията да се оставят без уважение, като поддържа, че всяко от тези доказателства е могло да бъде представено своевременно пред първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл.266, ал.1 от ГПК не са налице предпоставките за събирането им пред въз -зивния съд.В случай, че исканията бъдат уважени, поддържа, че доказателствата се неотносими към предмета на правния спор.Сочи, че оспорва представения протокол за въвод от 02.08.1993г.

Действително исканите доказателства не са нововъзникнали или такива, които страната да не е могла да узнае, посочи или представи своевременно пред първо -инстанционния съд.Касае се обаче за доказателства, които не са били събрани своевременно поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.В предварителния си доклад по чл.140 от ГПК и в окончателния по чл.146 от ГПК, извършен в първото по делото о.с.з., при разпределяне на доказателствената тежест между страните относно подлежащите на доказване факти, съдът не е указал на ищците, че не сочат доказателства относно обстоятелството, че е било възстановено полученото при отчуждаването на недвижимия имот парично обезщетение в размер на 1 361 лв., което от своя страна, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., е условие за влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването, съответно, че те носят доказателствената тежест относно този факт.Впоследствие в постановеното решение е приел, че ищците не са доказали в производството горното обстоятелство, поради което твърдението им за възстановяване на собствеността върху процесния недвижим имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. в патримониума на Ц. А.Н. /праводател на техния наследодател А. А. А. по договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№142/99г./ е неоснователно. Поради горното и исканията, касаещи този факт, попадат в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК и са относими към предмета на правния спор.Представеното удостове -рение няма отношение към посочения подлежащ на доказване от въззивниците факт.Касателно останалите твърдения в жалбата им, а именно, че този документ бил предаден от С. П. А. на А. А. А. през 1997г., защото вече нямало до му трябва, т.к. е бил уведомен за отмяната на реституци -онното решение през 1997г., то това са обстоятелства, които не са въведени от тях в хода на първоинстанционното производство, съответно е налице забраната на чл.266, ал.1 от ГПК за ангажиране на доказателства относно тях. 

На въззиваемата страна следва да се укаже в едноседмичен срок от съобще - нието да конкретизира направеното оспорване на представения протокол за въвод във владение от 02.08.1993г.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното от въззивниците писмено доказателство: протокол за въвод във владение №196/02.08.1993г., съставен от служители при община Варна.

УКАЗВА на въззиваемата страна, че следва в едноседмичен срок от съобще - нието в писмена молба с препис за насрещната страна да конкретизира направе -ното в отговора оспорване на представения протокол за въвод във владение №196/02.08.1993г./да посочи дали оспорва автентичността или верността на документа и с какви твърдения/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за приемане на следното писмено доказателство: удостоверение от 24.09.1997г. за базисна оценка на недви - жим имот, издадено от община Варна, район „Приморски” на С. П.А..

ДА СЕ ИЗИСКАТ от Община Варна: 1/ заверени копия от реситуционните пре -писки, образувани по заявления на Ц. А.Н., ЕГН ********** за реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. на недвижим имот с площ от 1000 кв.м., пл.№1522, м.”Траката”/отчужден 1974г., съставен АДС №12147/ 74г./, по които са постановени решение №1617/30.03.1993г. на кмета на община Варна и решение №63/04.06.1998г. на кмета на община Варна; 2/ ако се съхраняват в община Варна, да се представят документи, удостоверяващи възстановяване от Ц. А.Н. на полученото при отчуждаването на имота обезще -тение в размер на 1 361лв.; 3/ протокол за въвод във владение №128/14.11.1998г., издаден след решение №63/04.06.1998г.

 

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№220/20г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 16.09.2020г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       ЧЛЕНОВЕ: