Решение по адм. дело №705/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по повод постъпила искова молба от Т. Т. Д. с [ЕГН] Областна дирекция на вътрешните работи- Бургас, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от Заповед № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 2989/31.03.2025 г. по адм.дело № 2125/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.04.2023 г. около 23.50 ч. в [населено място] до „Морска гара“, при управление на МПС [Марка] с peг. номер А 12 13 НТ, ищецът Т. Т. Д. е бил спрян за проверка от служители на МВР. Извършена била проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, което отчело отрицателен резултат. При извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, бил отчетен положителен резултат за наличие на „кокаин“. Този резултат бил оспорен от водача, който предоставил биологични проби- кръв и урина за токсикологично изследване. Срещу ищеца бил съставен АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и същият бил задържан за срок от 24 часа в ареста на ОД МВР Бургас. Въз основа на така съставения акт била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г. с която на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДВП било отнето временно свидетелството му за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При изследване дадените биологични проби във ВМА София било установено, че в тях не се съдържат забранени вещества и няма следи от употреба на наркотични вещества, което било изрично посочено в заключението на токсикологичната експертиза, поради което с постановление от 17.10.2023 г. наблюдаващият прокурор от РП Бургас прекратил воденото наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление. На 23.10.2023 г. въз основа на постановлението отнетото СУМПС беше върнато на ищеца. По жалба на последния било постановено съдебно решение по адм. д. № 2125 /2024 г., с което издадената ЗПАМ била отменена. В резултат на „непрофесионалните действия“ на полицейските служители от ОД МВР Бургас при проверката на 16.04.2023 г., където бил „третиран като престъпник и отведен и задържан за срок от 24 часа в полицията“, и от невъзможността да управлява и ползва автомобил, ищецът претърпял множество неблагоприятни емоционални изживявания и негативни последствия. Претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди от отменената заповед. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. След насрочване на делото, е постъпила писмена молба, с която пълномощникът на същия заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорва иска по основание и по размер.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Моли да бъде уважена претенцията, като счита, че са установени по несъмнен начин изискуемите предпоставки- издаване на административния акт, ограничаващ правата на ищеца, неговата отмяна по предвидения в закона ред, претърпени от ищеца вреди от това, че в продължение на повече от шест месеца е останал без свидетелство за управление на МПС. Претендира разноски, като представя списък на разноските.

Пълномощникът на ответната страна оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Счита, че по делото не са събрани несъмнени доказателства за настъпили вреди в неимуществената сфера на ищеца, като сочи, че от разпита на неговата майка се установява единствено обстоятелството, че вредите се изразяват в загуба на работа, но не са налице писмени или други доказателства, че ищецът действително е упражнявал дейност като шофьор или друга дейност, от която да има доходи като шофьор и от лишаването му от възможността да я изпълнява, да са настъпили негативни последици. На следващо място сочи, че свидетелката е майка на ищеца и показанията  не са безпристрастни. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, извършени от насрещната страна за адвокатско възнаграждение, като отбелязва, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност.

Прокурорът дава заключение, че са налице законоустановените предпоставки и моли за определяне на обезщетение по справедливост.

Предявения иск за обезщетение е допустим, с оглед твърденията на ищеца за претърпени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, е разпоредено прилагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца Т. Т. Д. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В нея като фактическо основание за прилагане на мярката се сочи, че ищецът е управлявал МПС с peг. номер А 12 13 НТ след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство. С влязло в сила решение № 2989/31.03.2025 г. по адм.дело № 2125/2024 г. на Административен съд- Бургас заповедта за прилагане на ПАМ е отменена, като незаконосъобразна.

В показанията си пред съда свид. К. А. П., майка на ищеца, сочи, че когато му отнели книжката, последният си загубил работата като шофьор и не можел да работи и да упражнява тази професия. Това повлияло върху неговата психика, затворил се в себе си, дори се притеснил. Затворил се в себе си, не излизал. Притеснявал се, че не може да работи и се наложило тя да го издържа, тъй като е единственият му родител.

По делото е представена справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, от която се установява, че ищецът е осъществявал товарен автомобилен транспорт по трудов договор от 25.03.2022 г., сключен с „Транс спед 67“ ЕООД, но още на 03.08.2022 г. този договор е прекратен, като след тази дата друг трудов договор не е сключен.

За да се уважи исковата претенция е необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В разглеждания случай тези предпоставки са налице. Свидетелството на ищеца за управление на МПС е отнето временно въз основа на Заповед № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, отменена с влязъл в сила съдебен акт- решение по адм.дело № 2125/2024 г. на Административен съд- Бургас. Несъмнено лишаването на ищеца от възможността да упражнява придобитото право да управлява МПС има негативно отражение върху неговото психическо състояние. Налице е и изискуемата от закона причинна връзка- настъпилите вреди са пряко следствие от незаконосъобразния акт. Поради това съдът приема, че предявеният иск за обезщетение е доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. Прилагането на принудителни административни мерки се отразява по различен начин върху психиката на отделните индивиди, поради което твърдените болки и страдания, следва да бъдат установени в съдебното производство с допустимите доказателствени средства. В случая те са доказани само частично от претендиращия обезщетение ищец. В показанията си пред съда свид. П. заявява, че ищецът се затворил в себе си, „дори“ се притеснил. Не излизал. Притеснявал се, че не може да работи и се налага тя да го издържа, което повлияло върху неговата психика. В тази част показанията на свидетелката са последователни и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани. Съдът не дава вяра на показанията в останалата им част, досежно изявлението на свидетелката, че ищецът е загубил работата си като шофьор, поради прилагането на мярката, доколкото не съответстват на данните от приложеното по делото писмено доказателство- справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори. От справката е видно, че трудовото правоотношение на същия е прекратено почти девет месеца преди прилагането на мярката, като и към настоящия момент (две години след връщане на отнетото свидетелство) не е регистриран друг трудов договор и няма данни за осъществяване на трудова дейност, изискваща свидетелство за управление на МПС. Ето защо и с оглед близката родствена връзка на свидетелката с ищеца, съдът не взема предвид тези показания при формиране на изводите по съществото на спора. С оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания (малко над шест месеца) и техния интензитет, съдът счита, че сумата от 800 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените неимуществени вреди от отменения административен акт. От доказателствата по делото не се установяват претърпени неимуществени вреди в по-висок размер, поради което в останалата част до претендираните 2000 лева претенцията за обезщетение се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Що се отнася до вредите, понесени от ищеца при задържането му за срок от 24 часа, съдът отбелязва, че те не произтичат от отменената заповед за прилагане на административна мярка, а са пряко следствие от заповедта за задържане, чиято евентуална отмяна би била основание за тяхното обезщетяване.

При неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението за лихви е акцесорно и е във функционална зависимост с главното задължение. С оглед формирания извод за частична основателност на претенцията за обезщетение, съдът приема, че е основателно и искането за присъждане на законна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Според разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, вземането за обезщетение на вреди от незаконни административни актове може да се иска след отмяната им с решение на съда или е изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което незаконният административен акт е отменен. В конкретния случай съдебното решение, с което заповедта е отменена, е влязло в сила на 31.03.2025 г. От тази дата се дължи и лихвата за забава и тя следва да бъде присъдена на ищеца.

При този изход на спора, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ следва да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 284 лева от общо 710 лева, в т.ч. заплатена държавна такса за производството в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение- 700 лева, съобразно представения списък на разноските- на л. 29 от делото (представен е и втори списък на разноските, в който е отразена сумата от 1010 лева, но не са приложени доказателства за извършени от страната разноски в този размер). Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от ищеца за адвокатско възнаграждение. Същото не би могло да се определи като прекомерно, с броя на съдебните заседания, в които пълномощникът е участвал и правната сложност на заявения спор. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

С оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да се присъдят разноски и на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 120 лева- възнаграждение за юрисконсулт (от общо 200 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Бургас да заплати на Т. Т. Д. с [ЕГН] сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от Заповед № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 2989/31.03.2025 г. по адм.дело № 2125/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2025 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до претендирания размер от 2000 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Бургас да заплати на Т. Т. Д. с [ЕГН] сумата от 284 (двеста осемдесет и четири) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Т. Т. Д. с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР- Бургас сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.