Решение по дело №186/2018 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 септември 2018 г. (в сила от 30 октомври 2018 г.)
Съдия: Николай Костадинов Кънчев
Дело: 20183410100186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е 

159

 

гр.Дулово, 28.09.2018г.

 

         Районен съд гр.Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на десети септември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ

 

при съдебният секретар НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 186 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния  представител Д.Д. против Д.М.А. с ЕГН ********** и адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че във връзка с договор за потребителски заем № ****г. ищецът е отпуснал паричен кредит в размер на 538.92лева.  Сочи се, че ищецът е предоставил сумата директно на търговеца за покупка на хоризонтален фризер марка „MIDEA“ модел „300“, с което е изпълнил задължението си по договора. Ответникът се е задължил да я върне като ежемесечно прави вноски в размер от 54.99 лв. за срок от 12 месеца. Уговорено е, че вноската представлява изплащане на главницата на кредита ведно с лихва и застраховка „сигурност на плащанията”. Сочи се, че ответникът не е погасил нито една месечна вноска, като към 20.12.2016г./датата на първата вноска/ е преустановил плащането, поради което и съгласно клаузите на договора, кредита е станал изцяло предсрочно изискуем. Сочи се, че размерът на вземането на ответника е 538.92 лв., представляващо сбора от оставащите 12 месечни вноски станали изискуеми на 20.01.2017 г. Сочи се, че ответникът дължи лихва за забава върху тази сума в размер на 28.11 лв. за периода  от 20.01.2017г. – 11.12.2017г. и възнаградителна лихва в размер на 31.70лв. за периода от 20.12.2016г. – 20.11.2017г.

За дължимите суми ищецът е подал срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано ч.гр. д. № ****г. на РС-Дулово. Исканата заповед за изпълнение на парично задължение е издадена, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 538.92 лв., представляваща главница по кредита; 28.11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.01.2017г. – 11.12.2017г., 31.70лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016г. – 20.11.2017г., или общо дължима сума от 598.73лева, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените в двете производства разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 24.04.2018г. В законоустановеният срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е представил писмени доказателства, не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание, проведено на 10.09.2018г. е докладвана молба от ищеца, в която се заявява, че се поддържа предявения установителен  иск.

Ответникът – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, не депозира становище по допустимостта и основатеността на исковите претенции.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Срещу издадената в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на договор между него и ответника, изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на задължението на ответника.

От представения по делото договор за потребителски кредит № ****г., се установява че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит относно закупуване на хоризонтален фризер марка „MIDEA“ модел „300“. Съгласно клаузите му ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 499.00 лева, която е стойността на стоката и видно от приложената фактура № ****г. е платена на търговеца „Висбор” ЕООД, като във фактурата е отразено, че получател на стоката е Д.А. с положен подпис срещу името. Поетото по силата на договор насрещно задължение на ответника е да погаси предоставения му заем, чрез заплащане на 12 броя месечни вноски от по 54.99 лв. /със средно месечно отклонение на вноската до една стотинка/. Всяка от вноските включва главница и застраховка „сигурност на плащанията”, съгласно общите условия на договора.

С подписа си върху фактурата приложена по делото ответникът е удостоверил, че на 08.11.2016г. е получил заетата сума, като е закупил хоризонтален фризер марка „MIDEA“ модел „300“ от „Висбор” ЕООД гр.Исперих. Следователно ищецът е изпълнил договорното си задължение да предостави на ответника сумата от 499.00 лв.

Съгласно чл. 3 от договора от този момент е възникнало задължението на ответника да погасява своето задължение ежемесечно, чрез изплащане на 12 равни месечни вноски. Ищецът твърди неблагоприятният за него факт, че ответникът не е погасил нито една от месечните вноски

В тежест на ответника е да установи извършените от него плащания. По делото не са наведени твърдения в тази насока и не са ангажирани доказателства, от които да следва извода, че ответникът е погасявал дълга си към ищеца.

Затова съдът приема, че размерът на вземането на ответника е 538.92лв., представляващо сбора от дължимите 12 месечни вноски, станали изискуеми на 20.01.2017г.

Изчисляването общия размер на задължението на ответника е въпрос на обикновено пресмятане, което съдът може да извърши сам. Ищецът претендира присъждане на сумата от 598.73 лв., от които главница в размер на 499.00лв. и застраховка в размер на 39.92лв., с което обстоятелство, предвид диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, съдът се съобразява. Общият размер на задължението на ответника, станало изискуемо на 20.01.2018 г. е 598.73 лв.  Ищецът претендира присъждане на 598.73 лв. и следователно искът му е основателен и следва да се уважи до претендирания размер.

Съгласно чл. 33 ал. 1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Както вече беше посочено по-горе задължението  на ответника в претендирания от него размер 598.73лв. е станало изискуемо на 20.01.2017 г. От тази дата до деня на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК ответникът дължи лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва съгласно чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Тъй като размерът на законната лихва се публикува, то това е общоизвестно обстоятелство, а изчислението на размера на задължението на ответника е въпрос на обикновено пресмятане за периода от 20.01.2017г. – 11.12.2017г. размера на законната лихва върху исковата сума от 538.92 лева е 28.11 лева, което води до извода за основателност на претендираното от ищеца обезщетението за забава по чл. 33 от ЗПК в претендирания размер.

Съгласно договора и общите условия към него, ответникът дължи на ищеца и възнаградителна лихва за периода 20.12.2016г. – 20.11.2017г. в размер на 31.70лв. В тази част предявеният иск също се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ платена държавна такса и 100лв./сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по гр. дело № ****г. по описа на РС-Дулово - в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ платена държавна такса и 50лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.А. с ЕГН ********** и адрес: ***,  че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния  представител Д.Д., сумите от: 538.92лв./петстотин тридесет  осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски заем с номер ******г., 28.11лв./двадесет и осем лева и единадесет стотинки/ – лихва за забава за периода от 20.01.2017г. до 21.12.2017г., 31.70лв./тридесет и един лева и седемдесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016г. до 20.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 538.92лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.12.2017 г. до окончателното плащане, за които  суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2 от 02.01.2018г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС - Дулово.

ОСЪЖДА Д.М.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния  представител Д.Д., разноските дължими в исковото производството в общ размер от 125.00 лв./сто двадесет и пет лева/, от която 25.00 лв. за платена държавна такса и 100.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.М.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния  представител Д.Д., разноските дължими в заповедното производство по ч. гр. дело № ****г. по описа на РС -Дулово - в общ размер от 75.00 лв./седемдесет и пет лева/, от която 25.00 лв. за платена държавна такса и 50.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****г. по описа на РС –Дулово.

            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: