РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 20.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 13 септември Две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело №
91 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Р.В.Я.,
лично и като родител и законен представител на малолетното дете Е.А.Г. против А.Е.Г.
*** за възлагане упражняването на родителските права върху малолетното дете Е.А.Г.
на майката-ищец, определяне на режим на лични отношения с бащата-ответник и
осъждането му да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 170 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска. Претендира се и издръжка за
минал период, считано една година преди завеждане на делото в размер на сумата
от общо 2040 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се поддържа, че страните
живеят разделени от няколко години, но от съвместното им съжителство е родено
детето Елеонора, което се отглежда от майката. Твърди се, че ответникът се е дезинтересирал
от детето, не полага грижи за отглеждането и не се интересува от него. Счита,
че безотговорното поведение на ответника не го освобождава от задълженията му
да дава средства за издръжка на детето.
Исковете са с правно основание
чл.127, ал.2 вр. чл.143 и чл.149 СК и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител адв.М.Г., оспорва исковете.
Моли за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на ищцата, дават основание на
съда да приеме за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели на съпружески начала и от тази им връзка имат родено малолетно
дете Е.А.Г., ЕГН **********. От показанията на
разпитания по делото свидетел Й.Г.се установява, че детето и майката живеят в гр.Враца
в общинско жилище. Помощ и подкрепа в отглеждането на детето оказват майката и
бабата на Р.Я.. Свидетелката твърди, че бащата на детето от 2010г. не се
интересува от него и от семейството и, въпреки че е трудово ангажиран не е
давал средства за издръжката му.
Представено е уверение № 293/08.01.2019г. съгласно което Елеонора е редовна
ученичка в 5 клас през учебната 2018/2019г. в СУ „Никола Войодов” гр.Враца.
Майката ищца работи по трудов договор, сключен на 27.08.2019г. с
„Миг-Йорданка Илиева” ЕООД на осн. чл.67, ал.1, т.1 вр.чл.70 от КТ с уговорено
работно време 2 часа и трудово възнаграждение 127.50 лв.
Представен е социален доклад от ДСП Враца, в който е изразено становище, че
основните грижи за отглеждането и възпитанието на детето полага майката, а
среща с бащата не е проведена. Социалният работник счита, че майката
осъществява необходимия родителски надзор над детето, осигурила му е необходимата среда и в пълна степен е
задоволила неговите потребности. От направеното социално проучване е
установено, че между детето и неговата майка, баба и прабаба е изградена силна
емоционална връзка.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК
при спор относно родителските права ако родителите не постигнат споразумение по
ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му, съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. По смисъла на чл.17 СК задължение на родителите е, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности и материално
състояние да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
По делото безспорно се установи, че майката е
родителят, който полага непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на
детето, а бащата-ответник се е дезинтересирал от него, доказателство за което е
невъзможността да бъде открит на известните му адреси, наложило и
представителството му чрез особен такъв. Установи се от гласните доказателства
и социалния доклад, че е налице и силна взаимна привързаност между майката и
детето, което е важна предпоставка, както за съвместното им живеене, така и за
самото упражняване на родителските права, които следва да й се възложат. На бащата
при това положение следва да се определи режим на лични отношения с детето,
включващ правото му да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, както и по един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
По делото стои и въпроса за дължимата от ответника
на малолетното дете издръжка, която съобразно актуалната редакция на чл.142,
ал.2 СК е обвързана с размера на минималната за страната работна заплата и към
настоящия момент представлява стойност от 140.00 лв. – размер на минималната
издръжка за едно дете. В конкретния случай следва да се съобрази
обстоятелството, че детето е на навършени 12 години и освен обичайните за тази
възраст образователни и социални потребности няма данни за негови специфични
нужди, налагащи различен от посочения размер на издръжката. Липсват данни за трудова
ангажираност на ответника, поради което следва да се приеме, че същият получава
доходи в размер на минималната за страната работна заплата. Следователно
дължимия от ответника, като баща месечен размер на издръжката на малолетното му
дете Елеонора следва да бъде определен, като се съобрази искането на ищцата за
присъждането й от датата на предявяването на иска /11.01.2019г./ и
обстоятелството, че съгласно ПМС № 320/20.12.2018г. за периода от 01.01.2019г.
размера на МРЗ за страната е 560.00 лв. При това положение съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден на основание чл.143 СК да заплати на малолетното
си дете Е.Г., чрез ищцата като негов родител и законен представител, месечна
издръжка в размер на 140.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата
част от издръжката е дължима от майката, която упражнява и непосредствените
грижи по отглеждането му. По отношение искането на ищцата за присъждане на издръжка за минал период
от една година преди предявяването на иска, т.е. за периода 11.01.2018г. до 11.01.2019г.,
следва да се отчете ПМС № 316/20.12.2017г., според което за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. размера на МРЗ за страната е 510.00 лв. При това
положение съдът намира, че за периода от 11.01.2018г. до 11.01.2019г./датата на
предявяване на иска/ ответникът следва да бъде осъден на основание чл.149 СК да
заплати на ищцата, като родител и законен представител на малолетното дете
месечна издръжка в общ размер от 1560.00 лева /или по 130.00 лева месечно/. В
останалата част до пълният им предявен размер исковете като недоказани следва
да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати в полза на съда дължимата държавна такса от 264.00 лв. върху така
определения размер на издръжката по двата оценяеми иска, а в полза на адв.В., в
качеството й на пълномощник на ищцата при условията на безплатно процесуално
представителство на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на Р.В.Я., ЕГН ********** упражняването на родителските права върху малолетното дете
Е.А.Г., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето при своята майка Р.В.Я. на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Е.Г., ЕГН ********** с детето Е.А.Г., ЕГН **********, включващ правото да го вижда и взема при себе си всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя, с
преспиване при бащата, като го взема и връща на адреса, на който детето живее и
един месец през лятото – юли или август, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата А.Е.Г., ЕГН **********
да заплаща на детето Е.А.Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.В.Я., ЕГН ********** издръжка на осн. чл.149 от СК за минало време в размер на
общо 1560.00 лева за периода от 11.01.2018г. до 11.01.2019г. и месечна издръжка на осн. чл.143 от СК в размер на 140.00 лева, считано от
предявяване на иска – 11.01.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.143 и чл.149 от СК в останалата им част до пълния
претендиран размер.
ОСЪЖДА А.Е.Г., ЕГН ********** *** полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Враца д.т. върху дължимия размер на издръжката в размер на 264.00 лева.
ОСЪЖДА А.Е.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л.В. *** на
осн. чл.38, ал.2 вр.
ал.1, т.3 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………