О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №  1674

 

                                  гр.Пловдив, 21. 08. 2019 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                    Христо Иванов

 

Като разгледа Докладваното от съдия Радостина  Стефанова 

гр.д. № 1665/2019 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.  83 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З.Н.Б., ЕГН – **********, чрез адв. Е.И., против Определение № 6239/05.06.2019г. на ПдРС – III гр.с. по гр.д.№ 18612/2018г., с което е оставена без уважение подадената от нея Молба от 14.05.2019г. за освобождаване от държавна такса в размер 190 лв. за въззивно обжалване на поставеното по делото решение. Моли да бъде отменено като неправилно.

ПдОС, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на частната жалба и събраните доказателства по делото, прие за установено, че същата е процесуално допустима,  в едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване акт.

От   З.Н.Б. е депозирана Молба от 14.05.2019г. за освобождаване от държавна такса в размер 190 лв. за въззивно обжалване на поставеното по делото Решение № 1051/18.03.2019г. на ПдРС – III гр.с. по гр.д.№ 18612/2018г. Приложила е актуална Декларация за семейно и имотно състояние, от която е видно, че молителката, че е декларирала  е вдовица и че няма доходи от трудови възнаграждения, свободни професии, наеми, хонорари и др.; че притежава ¾ идеални части от апартамент от гр. П., находящ се на бул.“Б.“ № 54, както и 2 кв.м. от дворно място в село Ц..

Районният съд, за да остави молбата без уважение, излага основни съображения, че от представената от молителката декларация се е установило, че е на 51 години и е в работоспособна възраст, позволяваща й да работи активно и да реализира доходи. Няма твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо възможността да полага труд. Обстоятелството, че същата се намира в моментно затруднено материално състояние не е достатъчно, за да бъде освободен от заплащането на държавна такса за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на средства да бъдат заплатени дължимите държавни такси и разноски по делото по смисъла на  чл. 83, ал. 2 ГПК предполага едно трайно състояние, дължащо се било на тежко здравословно състояние, или на възраст, при която лицето вече не може да работи и да реализира доходи или други подобни.

С частната жалба на З.Н.Б. се възразява срещу направените изводи. Поддържа, че се е изяснило от представените доказателства, че е вдовица, не реализира никакви доходи, няма имущество, чрез което да реализира доход, отдавайки го под наем. Застъпва, че се намира в затруднено материално положение.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че молбата е неоснователна. Съгл. чл. 83 ал.2 от ГПК – Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид предпоставките от т.1 до 7 /вкл./. В конкретния случай молителката е представила Декларация за семейно и имотно състояние, от която се констатира, че е вдовица, че няма доходи от трудови възнаграждения, свободни професии, наеми, хонорари и др.; че притежава ¾ идеални части от апартамент от гр. Пловдив, находящ се на бул.“Б.“ № 54, както и 2 кв.м. от дворно място в село Ц.. Предвид, че към искането за освобождаване от заплащане на държавна такса не са били приложени доказателства, удостоверяващи декларираните обстоятелства, съдът служебно е изискал справки за имущественото състояние на молителя. От приложените документи се е констатирало, че не притежава МПС. Независимо от съдържанието на декларацията, обаче, не може да се направи извод, че страната не разполага с възможност да внесе държавната такса за въззивно обжалване, тъй като размерът от 190 лв. не е висок и непосилен от финансова гледна точка за внасяне. С декларацията е записано, че Б. не получава никакви доходи и няма собствено недвижимо имущество, от което да получава доходи, но същата може да предприеме действия да осъществява трудова заетост, предвид на обстоятелствата, че е на средна трудоспособна възраст /родена е през 1968г./ и няма данни да се намира в недобро здравословно състояние, което да я препятства да започне работа и да реализира трудови доходи. 

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

Потвърждава Определение № 6239/05.06.2019г. на ПдРС – III гр.с. по гр.д.№ 18612/2018г.

 

       Определението е окончателно.

                             

                              Председател  :

 

                                                           Членове :