№ 101
гр. Троян, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
в присъствието на прокурора Н. Цв. Б.
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно
наказателно дело № 20254340200243 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба, подадена от Ц. К. Д. от ***, срещу Електронен фиш серия К №
11180837/02.08.2025г., на ОД МВР – Ловеч с който на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените правила, при
установяване и санкциониране на административното нарушение, подробно
изложени в жалбата. Моли да бъде отменено НП изцяло, като неоснователно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Б. Д. от АК-Ловеч. Въззиваемата страна – ОД на МВР
– Ловеч, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян,
представител не се явява в съдебно заседание.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за
установеност на следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя Ц. К. Д. е издаден електронен фиш за нарушение,
извършено на 02.08.2025 год. в 15.07 часа в с. Горно Трапе, общ.Троян,
обл.Ловеч, ул. „Стара планина“ №21, за това, че при ограничение на скоростта
1
50 км/ч., като водач на лек автомобил Мерцедес А 200 ЦДИ, с рег. №***,
управлява с наказуема скорост от 63 км/час. Скоростта била отчетена с
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта СELERITAS
MVD 2020, с отчетен толеранс от 3%.
Като взел предвид изготвената снимка с №006259, както и справката за
нарушител л. /8 от делото/, административнонаказващия орган счел, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че е
управлявал със скорост над допустимата от 50 км/ч. в населено място и на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП на Д. е наложена
глоба в размер на 100 лева. Взел в предвид също така, че нарушението е
извършено в условията на повторност с влезлия в сила електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство или
система серия К, №5863328/12.05.2022г., влязъл в сила на 09.01.2025г.,
издаден от ОДМВР – Ловеч. Това обстоятелство дало основание на
административнонаказващия орган на осн.чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП да
наложи на жалбоподателя в обжалвания фиш наказание в размер на 100.00
лева, което е глоба в двоен размер.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има
правен интерес да обжалва, предвид което е допустима. Разгледана по
същество, е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или лицето, на което е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Изрично
законодателят е приел, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Изискани са доказателства за собствеността на лекия автомобил,
управляван от Д., както и справка, подавана ли е декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП във връзка с Електронен фиш серия К № 11180837/02.08.2025г., на ОД
МВР – Ловеч. По този повод е предоставена справка от РУ – Троян, от която е
видно, че няма депозирана декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, относима по
преписка с ел. фиш серия К, № 11180837/02.08.2025г. на ОД МВР - Ловеч.
Предвид горното, правилно обжалваният електронен фиш е издаден на
Ц. К. Д., в качеството на собственик на процесният автомобил към момента на
нарушението, по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП и което обстоятелство не се
оспорва от същата.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4
от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в
същият са посочени: данни за териториалната структура на министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и
2
заплащане.
Скоростта е установена от одобрено от БИМ мобилно техническо
средство СELERITAS MVD 2020. АТСС е било преминало задължителната
последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Към датата на нарушението – 02.08.2025 г., срокът на валидност на
удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС СELERITAS
MVD 2020 не е изтекъл. Следователно нарушението е установено от
автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя.
В приложения по делото Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 година за условията и реда на използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата е отразено, че е направена
дигитална снимка на АТСС, която е представена по делото. На следващо
място местоположението на уреда се установява и от GSP и географските
координати на снимка с идентификатор 006259, приложена по делото /л.7/. Те
са автоматично генерирани и позволяват с точност и без субективизъм да се
разкрие локацията на АТСС.
Изложеното дотук води до извод, че действително жалбоподателят е
превишил разрешената скорост за движение и това нарушение е установено
по предвидения в закона ред.
В електронния фиш обаче, е посочено, че нарушението е извършено при
условията на повторност, а именно в едногодишния срок от влизане в сила на
електронен фиш серия К №5863328, каквото е и единственото възражение на
жалбоподателят.
В административната преписка, по която е издаден оспореният
електронен фиш, чието обжалване е предмет на настоящото дело, не се
съдържа каквато и да било информация, от която да е видно, че действително
спрямо жалбоподателя е бил издаден и е влязъл в сила предходен електронен
фиш за подобно нарушение. Това обстоятелство е видно, единствено от
приложената по делото справка за нарушител, от която се установява
несъответствие между обжалвания ЕФ и ЕФ серия К № 5863328 издаден от
ОД МВР-Ловеч (съставен на 12.05.2022г. и влязъл в сила на 09.01.2025 г.),
относно факта за извършване на нарушението в условията на повторност,
което настоящият състав приема за незаконосъобразно, тъй като ограничава
правото на защита на нарушителя. Това е така, тъй като в атакувания ЕФ
извършването на нарушението в условията на повторност е било установено,
без наличието на обективни причини за това. Нарушението в обжалвания ЕФ е
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в цитирания в него ЕФ серия К и № 5863328 е по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, обстоятелство, което изключва наличието на повторност.
Този извод следва от дефиницията за "повторност" в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП,
където на нарушителя следва да му бъде наложено наказание за същото по
вид нарушение. Очевидно, че нарушенията по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са
различни от обективна страна, следователно не могат да бъдат еднакви по вид.
И в двете нарушения се санкционира превишаването на допустимата скорост,
3
но докато в ал.1 на чл.21 от ЗДвП това важи само за населеното място, то в
ал.2 на същия член е задължително това да е въведено с пътен знак В-26 и то
не само за населеното място.
Настоящият състав счита, че не е налице повторност, тъй като с двата
електронни фиша са наложени наказания на жалбоподателя, но не за еднакви
по вид нарушения, съответно чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е
едно и също като вид, когато е без значение дали е нарушена максимално
предвидената скорост на движение в населено място или извън населено
място. Нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при
избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/час, като същите са посочени
в съответната таблица. Наличието на повторност съставлява елемент от
обективната страна на нарушението. Нарушителят се защитава по фактите и
ако не е налице факта на повторност на нарушението, то това представлява
съществено процесуално нарушение.
На следващо място, настоящата инстанция приема за основателно
възражението на жалбоподателя, че във връзка с настъпила законодателна
промяна, чрез изменение в ДВ бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г. на
чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която не е предвидено удвояване на
наказанието „глоба“, като повторно, следва да се приложи по благоприятната
за жалбоподателя разпоредба. Съгласно посочената разпоредба, при повторно
нарушение по ал.1, т.5 и 6, ал.2, т.6 и ал.3, т.6 е предвидено наказание в двоен
размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На
практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение
по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП не е предвидено удвояване на наказанието глоба,
като "повторно".
Предвид настъпилата законодателна промяна, и спазвайки принципа по
чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятната за нарушителя
разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения
електронен фиш на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.63, ал.7, т.1 от
ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши
преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението
квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко
наказуемо административно нарушение, а именно чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП,
относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението
на скоростта, в който смисъл е и постановеното по т.1 на Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г на ВАС по т. д. №1/2020 г.
Според нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Това означава, че ако наказващият орган погрешно е приложил закон за по-
тежко наказуемо нарушение, районният съд разполага с възможността, ако не
се констатира съществено изменение на фактическата обстановка, да приложи
закон за по-леко наказуемото нарушение. В текста на чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН
е разписано, че съдът може да намали размера на наложеното
административно наказание или да го замени с по-леко по вид от
предвидените за същото нарушение.
4
Тъй като в настоящия случай правилната правна квалификация е
установена от съда въз основа на същите обстоятелства, които наказващият
орган е взел предвид при издаване на оспорения електронен фиш /тоест, не се
наблюдава съществено изменение на обстоятелствата, довели до ангажиране
на административно-наказателната отговорност/, съдът приема, че
наложеното наказание глоба подлежи на намаляване до предвидения в чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП размер от 50.00 лева.
Поради горното, съдебният състав приема, че макар жалбоподателят да
е превишил разрешената скорост, то това превишаване не е извършено при
условия на повторност. Това означава, че извършеното нарушение следва да
се квалифицира като такова по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, а не като такова по 182, ал.4, във вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, във във вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Само за пълнота може да се посочи, че както жалбоподателят, така и
административнонаказващия орган не са отправили претенция за присъждане
на съдебни разноски, нито са представили доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне по въпроса, касаещ присъждането на
разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 11180837/02.08.2025г., на ОД
МВР – Ловеч с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ц. К. Д. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2 от
ЗАНН във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4
вр.ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ НАМАЛЯВА размера
на наложената глоба от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Ловеч в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5