Решение по дело №1186/2020 на Районен съд - Кърджали

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

02.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

03.11.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1186

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001450 от 02.09.2020 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на С.С.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.  

Жалбоподателката С.С.Д. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че в обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН липсвало конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатите процесуални нарушения били съществени и осуетявали правото на защита на жалбоподателката, като съставлявали основание за отмяна на наказателното постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. Сочи, че липсвал субективният елемент на нарушението, тъй като застрахователят уведомил с електронно съобщение, че сключената застраховка изтича на дата 20.08.2020 г. Жалбоподателката се доверила на това съобщение и управлявала автомобила със знанието, че срока на полицата „Гражданска отговорност“ не е изтекъл. Това водело до извода, че деянието не е извършено виновно. Наказателното постановление било незаконосъобразно и заради правната норма, под която е подведено нарушението. На жалбоподателката неправилно била наложена „глоба“ предвидена в разпоредбата на чл.683, ал.3 от КЗ. От представените по делото доказателства се установявало, че автомобилът е семейна имуществена общност. В регистрационния талон било записано името на Я.Д., с когото С.Д. сключила граждански брак на 10.04.1991 г., а лекият автомобил бил закупен по време на брака, видно от договора за покупко-продажба от 17.04.2013 г. Затова същият представлявал съпружеска имуществена общност. След като жалбоподателката е съсобственик на автомобила и го управлявала без сключена застраховка, то неправилно била санкционирана на основание чл.638, ал.3 от КЗ, вместо по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Защитникът представя и писмено становище, в което развива подробно доводите си за незаконосъобразност на наказателното постановление.    

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:    

На 15.08.2020 г. свидетелите Й.Х. и С.Ч. били на работа като мл.автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали и изпълнявали служебните си задължения в гр.Кърджали на бул.„България“, до магазин „Билла“. Около 13.00 часа на същата дата и място те спрели за проверка лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ К 4206 АХ, управляван от жалбоподателката С.С.Д.. При проверката свидетелите установили, че водачът нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното моторно превозно средство. Същото било регистрирано като собственост на Я.Т.Д. (cъпруг на жалбоподателката). Във връзка с установеното нарушение на 15.08.2020 г. на водача С.Д. бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, който тя подписала без възражение. На 17.08.2020 г. жалбоподателката депозирала писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 02.09.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което С.Д. била санкционирана на основание чл.638, ал.3 от КЗ с „глоба“ в размер на 400 лв. за това, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите – нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

По делото е представен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 17.05.2013 г., от който се установява, че лекият автомобил „Пежо 206“ с рег.№ К 4206 АХ е закупен на същата дата от Я.Т.Д..

Видно от Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт № 49 от 10.04.1991 г., жалбоподателката е съпруга на Я.Т.Д., като на 10.04.1991 г. двамата са сключили граждански брак.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й.Х. и С.Ч.; Акт за установяване на административно нарушение от 15.08.2020 г.; Справка за извършена проверка по подадено възражение срещу съставен АУАН от 15.08.2020 г.; Възражение против Акт от 15.08.2020 г.; Застрахователна полица № BG/08/120002306945, сключена на 15.08.2020 г., с валидност от 15.15 часа на 15.08.2020 г. до 23.59 часа на 14.08.2021 г.; Справка за собственост на МПС „Пежо 206“ с рег.№ К 4206 АХ; Разпечатка от Гаранционен фонд относно сключена застраховка „Гражданска отговорност”; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката; Заповед № 292з-245 от 18.02.2016 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали, установяваща компетентността на издалия наказателното постановление орган; Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 17.05.2013 г.; Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт № 49 от 10.04.1991 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.  

На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Посочената разпоредба предвижда да се наказва с „глоба“ от 400 лв. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая от доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че на 15.08.2020 г. за управлявания от жалбоподателката С.Д. лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ К 4206 АХ не е бил налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Този автомобил е придобит и регистриран от Я.Д.. Видно от представеното удостоверение за граждански брак, жалбоподателката е съпруга на собственика Я.Д.. Съгласно чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното (чл.21, ал.3 от СК). Поради това, в настоящата хипотеза следва да се приеме, че автомобилът, управляван от жалбоподателката на процесната дата без валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е семейна имуществена общност, тъй като е регистриран на името на съпруга й на 17.05.2013 г., по време на брака, сключен на 10.04.1991 г. Това обстоятелство обуславя извода, че С.Д. е съсобственик на управлявания лек автомобил. Нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ регламентира задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Жалбоподателката, в качеството й на съсобственик на процесния автомобил, е сред задължените лица по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Затова по отношение на осъщественото от нея деяние е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която на физическо лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага „глоба“ от 250 лв. Ето защо, според настоящата инстанция неправилно е квалифицирано извършеното от жалбоподателката административно нарушение. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде преодоляно в настоящото производство.

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото, административнонаказващият орган няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от процесуалния представител. От страна на защитата на жалбоподателя не са поискани разноски и съдът не следва да се произнася по направените такива.

Така мотивиран, Съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001450 от 02.09.2020 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на С.С.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

                                                    Районен съдия: