РЕШЕНИЕ
№ 676
гр. Силистра, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420100406 по описа за 2022 година
Ищецът “Д.” АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.С.,
Промишлена зона “Запад”, представлявано от С. Г. претендира от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, че не дължи
сума в общ размер на 16 443.17 лева, респективно, че изпълняемото право по
изп. дело № 20223420400098 по описа на ДСИ при СРС не съществува,
поради погасяване на задълженията по давност.
Претендира разноски за производството.
Ищецът твърди, че производството по изп.д. № 20223420400098 по
описа на ДСИ при СРС е образувано въз основа на Актове за установяване на
задължение по декларации № АУ001239 / 09. 08. 2016 г., № АУ000544 / 27.
07. 2015 г. и № АУ000837 / 24. 03. 2014 г., като към момента на получаване на
поканата за доброволно изпълнение на 28. 02. 2022 г., задълженията му към
Община Силистра са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване
на изискуемостта са изминали пет години, през които кредиторът не е
предприел никакви действия за принудителното събиране на задълженията.
Ответникът Община С. с ЕИК , гр. С., ул. С. В. № представлявана от
Кмета д-р Ю. Н. Н. не е подал писмен отговор, не е подал писмен отговор, не
изпраща представител и не депозира становище по иска.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439,
ал. 1 от ГПК за установяване на недължимостта на претендираното от
1
ответника вземане за сумата от 16 443.17 лв.
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1
от ГПК в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване основанието на вземането си, т. е. фактите, от които то произтича, а
ищецът - възраженията си срещу съществуването, респ. - изискуемостта на
вземането.
Изпълнително дело № 20223420400098 по описа на ДСИ при СРС е
образувано за събиране на суми въз основа на Актове за установяване на
задължение по декларации № АУ001239 / 09. 08. 2016 г., № АУ000544 / 27.
07. 2015 г. и № АУ000837 / 24. 03. 2014 г.
Ищецът отрича дължимостта на вземанията, като се позовава на
изтекла погасителна давност.
Давността е институт на правото, представляващ период от време,
през който носителят на едно материалното право бездейства, поради което
губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове
на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Тъй като самото задължение не се погасява,
в случаите на изпълнение, след изтичане на давностния срок, доброволно
платените суми не подлежат на връщане или прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, публични са
държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, мита,
задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, като същите
се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок – чл.
171, ал. 1 ДОПК. Лихвите, начислени върху вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 1
ДОПК, също представляват публични вземания, поради което те се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок.
С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането
или прекъсването на давността освен в случаите на пет изчерпателно
изброени хипотези - когато задължението е отсрочено или разсрочено;
вземането е предявено в производство по несъстоятелност; образувано е
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа ДОПК – чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Давността е прекъсната с издаване на АУЗД, като от датата на
издаването му е започнал да тече нов давностен срок /чл. 172, ал. 2 и ал. 3
ДОПК/ за всички публични общински вземания посочени в съответния акт,
2
като от този момент е започнала да тече нова 5-годишна давност. По
отношение на АУ000837 / 24. 03. 2014 г. давността е изтекла на 23. 03. 2019
год., а по отношение на АУ000544 / 27. 07. 2015 г. давността е изтекла на 26.
07. 2020 год. За част от задълженията, установени с тези актове е изтекла и
абсолютната давност.
Изпълнително дело № 20223420400098 по описа на ДСИ при СРС е
образувано след като е изтекъл давностния срок по отношение на
задълженията, установени с тези два акта, поради което съдът счита, че
процесните главни вземания се явяват погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с оглед
направеното възражение на ищеца са и задълженията за обезщетение за
забава, което представлява акцесорна претенция.
По отношение на АУ001239 / 09. 08. 2016 г., видно от представеното
по делото копие, същият е влязъл в сила на 17. 01. 2022 год., респективно по
отношение на него давността е прекъсвана и към момента на образуване на
изпълнителното производство задължението не е погасено по давност.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените претенции са
частично основателни и следва да бъдат уважени по отношение на
задълженията, установени с АУЗД №АУ000837 / 24. 03. 2014 г. и АУ000544 /
27. 07. 2015 г. и отхвърлени по отношение на задълженията, установени с
АУЗД № АУ001239 / 09. 08. 2016 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството, които,
съобразно уважената час на иска и представените доказателства пред тази
инстанция са в размер на 1 555.20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК , че “Д.” АД, с
ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.С., Промишлена зона “Запад”,
представлявано от С. Г. не дължи на Община С. с ЕИК , гр. С., ул. С. В. № ,
представлявана от Кмета д-р Ю. Н. Н. сумата от 10 582.34 лева, установена с
АУЗД №АУ000837 / 24. 03. 2014 г., както и сумата от 2 174.68 лев,
установена с АУЗД № АУ000544 / 27. 07. 2015 г., представляваща изпълняемо
право по изп.д. № 20223420400098 по описа на ДСИ при СРС, поради изтекла
давност и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част по отношение на
задълженията, установени с АУЗД № АУ001239 / 09. 08. 2016 г.
ОСЪЖДА Община С. с ЕИК , гр. С., ул. С. В. №, представлявана от
3
Кмета д-р Ю. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на “Д.” АД, с ЕИК: , със седалище и адрес
на управление: гр.С., Промишлена зона “Запад”, представлявано от С. .
сумата от 1 555.20 / хиляда петстотин петдесет и пет лв. и 20 ст. / лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4