Р Е Ш Е Н И Е
Номер 759 27.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 7459 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чрез Министъра на финансите, действащ чрез упълномощения си процесуален представител Н. М., с която е предявил /съобразно уточнението от 20.09.2019г./ при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците Т.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и М.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** /след направено увеличение на размера на исковите претенции по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ да заплатят по равно на ищеца сумата от общо 3880.80 лв. - главница, а именно всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 1984.50 лв., представляваща парично обезщетение за периода от 29.12.2014г. до 31.08.2019г. за неоснователно ползване чрез поставяне на съсобствения на ответниците при равни квоти дървен кораб кораб „Свети Никола“ II върху държавен недвижим имот с идентификатор 81178.5.357 по КККР на гр. Черноморец, представляващ публична държавна собственост с начин на трайно ползване „скали“, актуван с АПДС № 8315 от 24.11.2017г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищeцът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа исковете си и молят съдът да ги уважи. Счита, че корабът, съсобствен на ответниците е поставен неправомерно в държавен имот, без съгласие на собственика – Държавата, поради което е налице неоснователно обогатяване в размер на наемната цена за исковия период. Ангажиратдоказателства. Представя писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответниците, редовно уведомени не са депозирали писмен отговор, не са изразили становище по исковете и не са направили доказателствени искания.В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител оспорват исковете като сочи, че ответниците нямат вина за поставяне на кораба на процесния терен, както и, че същият като публична държавна собственост не може да бъде обект на наемни правоотношения, което да доведе до обедняване за ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59 и 86 от ЗЗД.
По делото не се спори, а от ангажираните писмени и гласни доказателства се установява, че ответниците са съсобственици при равни квоти на дървен кораб с наименование „Свети Никола II“, който е бил поставен върху имот с идентификатор 81178.5.357 по КККР на гр. Черноморец, обл. Бургаска, с начин на трайно ползване „скали“, представляващ публична държавна собственост съгласно приложения Акт за публична държавна собственост № 8315 от 24.11.2017г. По делото се установява, че след като процесния кораб не е бил доброволно преместен от собствениците му от общинския имот, в който се е намира съгласно писмено уведомление, изпратено до ответниците на 02.12.2014г., корабът е бил преместен по нареждане на Община Созопол върху процесния държавен имот, при даване на строителна линия на 29.12.2014г. за да не възпрепятства строително-монтажните работи в съществуващото рибарско пристанище. Видно от данните от водената между община Созопол и Областния управител на Бургаска област кореспонденция е посочено, че няма точна информация за конкретната дата на преместване и причината, поради която същият е поставен върху процесния държавен имот. От ангажираните в тази връзка свидетелски показания чрез разпит на св. Денчо Златев- работил на пристанището в гр. Черноморец през 2015г. се установява, че фактически корабът е бил преместен с кран от пристанището в гр. Черноморец върху скалите на брега на морето извън стената на пристанището, като преместването е извършено през м. септември 2015г. от дружеството „Космо шипинг“ – гр. Варна, което осъщестяващо строително-монтажни дейности там. Свидетелят сочи, че ответниците са знаели, че корабът им е бил преместен. По делото е извършена съдебно-икономическа и оценъчна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява, че процесния кораб е поставен върху имот- публична държавна собственост в северната част на гр. Черноморец, като граничи с вълнолома, непосредствено от дясната част на главния вход на пристанището. Установено е също, че до настоящият момент корабът продължава да стои на същото място- върху скалите на брега на морето - публична държавна собственост.
В настоящото производство ищецът претендира осъждане на всеки от ответниците да им заплати обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот –публична държавна собственост чрез поставяне на собствения им кораб за периода от 29.12.2014г. до 31.08.2019г., съобразно с равните им квоти от съсобствеността върху кораба.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването.
За да е налице фактическия състав на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД следва да е налице обогатяване на ответниците вследствие ползването на процесния имот без основание, като обогатяването им не следва непременно да е за сметка на обедняването на ищеца – собственик. В тази връзка съгласно указанията, дадени в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС следва да се отбележи, че при иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обогатяването не е задължително да е вследствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти, като следва да установи дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците произтичат от един общ факт или от обща група факти.
В случая по делото е безспорно установено, че скалите, върху които е бил преместен и понастоящем продължава да се намира кораба - собственост на ответниците, представлява имот- публична държавна собственост.
В ЗДС законодателят е предвидил, че не могат да се ползват не по предназначение и да се предоставят на трети лица имоти публична държавна собственост, освен в нормативно изчерпателно предвидените изключения на чл. 16, ал. 1 от ЗДС. Съгласно ал. 2 на чл. 16 от ЗДС извън посочените в чл. 16, ал. 1 от ЗДС изключения отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.
Това означава, че имотите –публична държавна собственост, в т.ч. и процесния могат да бъдат обект на наемно правоотношение при определените от закона условия, т.е. макар и при специални изисквания, свързани с предназначението си същите не са изцяло извадени от гражданския оборот, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците в тази връзка.
По делото се установява, че фактически корабът на ответниците е поставен върху процесните скали-публична държавна собственост през м. септември 2015г.и продължава да стои там понастоящем, без наличие на основание противопоставимо на ищеца за това.
В резултат на това ползвайки процесното държавно място за стоянка на кораба си без правно основание, по смисъла на чл.59 от ЗЗД в имуществената сфера на ответниците е настъпило обогатяване, а в тази на ищеца - обедняване. Последното се изразява в това, че за процесния период поради неоснователното държане от ответниците на кораба им в държавния имот, ищецът е би лишен от възможността да го ползва пълноценно. И обедяването и обогатяването са вследствие един и същ юридически факт- неправомерното, без наличие на основание държане на кораба върху процесния държавен имот, като в случая е без значение дали същият би могъл да се отдава под наем или концесия. Освен това следва да се отбележи, че независимо, че самите ответници не са поставили кораба си върху скалите, по делото се установи, че те са били наясно и са били надлежно уведомени за преместването, но въпреки знанието си не са премахнали кораба от скалите и продължават да го държат там, като без правно значение за причините за това.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД срещу всеки ответник за доказана по основание за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2019г., като в останалата част за периода от 29.12.2014г. до 31.08.2015г., тъй като по делото няма данни корабът да се е намирал върху държавния имот, исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
За определяне размера на паричното обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, по делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и прието от съда. Вещото лице след оглед е констатирало, че корабът и фундамента, върху който е поставен заемат 52.50 кв.м. от площта на имота, като е дадено заключение, че средния месечен наем е по 1.35 лв.. кв.м., като за процесните 52.50 кв.м. възлиза в размер на 70.87 лв., т.е. за процесния период от от 01.09.2015г. до 31.08.2019г.- в размер на 3401.76 лв.
Предвид това исковете по чл. 59 от ЗЗД следва да се уважат за размера от общо 3401.76лв., по като всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца съобразно квотата си в съсобствеността от по 1 /2 ид.ч. сумата от по 1700.88 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2019.г на собствената на ищеца държавен имот. В останалите част искове над сумата от по 1700.88 лв. за всеки ответник до претендирания размер от 1984.50 лв. и за периода от 29.12.2014г. до 31.08.2015г. исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Върху уважения размер на главните искове следва да се уважи и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава на плащането на всяка от главниците в размер на законната лихва, считано от този подаване на исковата молба - 02.09.2019г до окончателно изплащане на дължимата сума, в останалата част исковете по чл. 86 от ЗЗД върху отхвърлените размери на главницата следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 495.71 лв., изчислено
съразмерно с уважената част от исковете, като всеки от ответниците следва да
бъде осъден да му заплати половината от посочената сума.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на всеки от ответниците следва да се присъдят направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение от по 14.29 лв. за всеки от тях,
изчислени съразмерно с отхвърлените части от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА всеки от ответниците Т.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и М.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чрез Министъра на финансите, действащ чрез упълномощения си процесуален представител Н. М., на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от по 1700.88лв., представляваща парично обезщетение за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2019г. за неоснователно ползване чрез поставяне на съсобствения на ответниците при равни квоти дървен кораб кораб „Свети Никола“ II върху държавен недвижим имот с идентификатор 81178.5.357 по КККР на гр. Черноморец, представляващ публична държавна собственост с начин на трайно ползване „скали“, актуван с АПДС № 8315 от 24.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК направените по делото от ищеца разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение от общо 475 лв. или сумата от по 247.50 лв., платима от всеки ответник, съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части над уважените размери от по 1700.88 лв. до претендираните от по 1984.50лв. по отношение на всеки ответник и за периода от 29.12.2014г. до 31.08.2015г., като неоснователни.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чрез Министъра на финансите, действащ чрез упълномощения си процесуален представител Наталия Минкова ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ответниците Т.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и М.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 14.29 лв. за всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.