Решение по адм. дело №469/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ от Глава Х - Десета/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.46, ал.1, във вр. с чл.44, ал.1 и чл.40, ал.1, т.6 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Й. Е./Y. E., гражданка на [държава], родена на [дата]год. в [държава], със статут на постоянно пребиваваща в Р.България, с [ЕГН] и постоянен адрес в [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адв.М. Ч. от АК - [област], с адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес] - адвокатска кантора, против Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание чл.40, ал.1, т.6 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България и чл.18, ал.1, т.15 от Правилника за устройството и дейността на МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България, на жалбоподателката Й. Е./Y. E., [ЛНЧ], с [ЕГН], гражданин на [държава], с национален паспорт №[номер] и с която, на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, й е определен срок за напускане на страната – 15 дни.

Жалбоподателката заявява в жалбата, че не е доволна от така постановената заповед и счита същата за неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения, като твърди най-напред, че обжалвания акт е неправилен. Счита, че административния орган неправилно е приложил разпоредбата на закона, като е приел, че не е пребивавала на територията на Р. България и че този извод на административния орган е несъстоятелен и неподкрепен с доказателства. Сочи, че има сключен граждански брак със съпруга й Х. Ю. С. и притежава статут на постоянно пребиваваща в Р. България, като е регистрирана с ЕГН. Сочи също, че притежава постоянна адресна регистрация в [населено място], [община], [улица], на който адрес от датата на заявяването му пред съответните органи е пребивавала и пребивава на заявеният от нея адрес, поради което изводът на административния орган за извършено нарушение на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ бил неправилен. Твърди, че административният орган не е взел предвид представените от нея писмени документи, доказващи че е пребивавала на територията, както на Р. България, така и на [държава], която е страна - членка на ЕС, както и че е адресно регистрирана на територията и на двете държави и по силата на това е следвало да приеме, че и в двете държави, като страни - членки на ЕС, се е ползвала с пребиваване на територията на ЕС, а не на трета държава - нечленка на ЕС. Сочи, че по силата на чл.35 от АПК, преди издаване на административния акт, административният орган е длъжен да извърши обстойна проверка, като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - нещо, което счита, че в настоящото производство не е било сторено.

На следващо място, в жалбата се твърди, че освен неправилна, заповедта е и незаконосъобразна и че същата е немотивирана и от съдържанието и не може да се извлече извод за обстоятелствата, при които е постановена. Твърди се, че същата страда от пороци в съдържанието си, водещи до отмяна и че от съдържанието й не става ясно, на какво основание административният орган е стигнал до извода за наличие на законовите предпоставки за отнемане правото на пребиваване на жалбоподателката, както и въз основа на какви доказателства е установено това. Изложен е довод, че е посочена като правно основание разпоредба на текст от ЗЧРБ, който текст бил неотносим и че освен относимо правно основание, в съдържанието липсвало и посочено фактическо основание за издаване на заповедта, както и доказателствата, въз основа на които е изграден изводът за наличие на предпоставките на чл.40 от ЗЧРБ, което съставлявало съществено нарушение, ограничаващо правата на адресата и водещо до отмяна. На тези основания, жалбоподателката счита, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен и че като такъв, следва да бъде отменен. На основание изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на принудителна административна мярка „отнемане правото на пребиваване в Р. България“, като неправилна и незаконосъобразна. Моли също така, да й бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело.

Редовно призована за съдебните заседания, жалбоподателката Й. Е./Y. E., гражданка на [държава], родена на [дата]год. в [държава], със статут на постоянно пребиваваща в Р. България, с постоянен адрес в [населено място], [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адвокат М. Ч. от АК – [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че административният орган, в изпълнение на задълженията си по закон, не е изследвал въпроса по отношение на времетраенето и по отношение на пребиваването на жалбоподателката на територията на други държави. Твърди, че от представените в съдебно заседание доказателства е видно, че жалбоподателката в един определен период от време е пребивавала на територията на [държава], която е страна - членка на ЕС. Сочи, че нормата, въз основа на която е постановена ПАМ, изрично регламентира, че страната на пребиваване следва да не е страна - членка на ЕС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год. на директора на ОД на МВР Кърджали за налагане на принудителна административна мярка „отнемане правото на пребиваване в Р България“, като неправилна и незаконосъобразна. Моли също да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело, за които представя списък на разноските. Моли да й бъде дадена възможност, в определен от съда срок, да представи писмени бележки в подкрепа на твърденията си. В предоставения й от съда 10-дневен срок, такива писмени бележки не са представени.

Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк. М. П., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила по издаването й и че е съобразена и с целта на закона, поради което следва да бъде оставена в сила. Сочи, че при извършената справка в АИС „Граничен контрол” е установено, че Й. Е. не е пребивавала на територията на Република България за период по-голям от 12 последователни месеца, а именно - за времето от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год. и че в интервюто, което е проведено в стартиралото административно производство, Й. Е. е заявила, че през периода от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год. е живяла със семейството си във [държава]. Сочи, че разпоредбата на чл.59 от ППЗЧРБ, гласи следното: „Когато са налице основанията за отнемане правото на пребиваване по чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, пребиваването в друга държава- членка се доказва с официален документ, издаден от компетентен орган на държава - членка на ЕС, гранични печати за вход и изход и други документи.“. Сочи на следващо място, че на жалбоподателката е бил даден срок от 2 месеца, за да представи тези доказателства, което тя не е сторила и че ако е налице обстоятелството, жалбоподателката да е пребивавала 2 години постоянно във [държава], то същата следва да има някакъв статут, който тя да удостовери с официален документ, но такъв документ не е бил представен. Сочи също така, че Й. Е. е със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец от 04.11.2021 год., като оттогава до момента е пребивавала в страната общо 12 дни, като счита, че това показва, че Й. Е. не се е установила трайно в Република България, а посещава страната инцидентно за по няколко дни. По отношение на представените в съдебно заседание доказателства излага съображения, като сочи, че процесната заповед е издадена на 29.10.2024 год., при продължило 2 месеца административно производство и че срокът за представяне на доказателства е удължаван и тя е знаела, че следва да бъде активна, тъй като тежестта на доказване на факти в това административно производство е върху нея. Излага довод, че в конкретния случай, в съдебно заседание се представят документи за участие в някакъв курс, а не удостоверение за вече проведен курс във [държава], документ за адресна регистрация и сертификат, но че нито един от тези документи не се явява официален документ, който да е издаден от компетентен орган, с който би следвало тя да докаже пребиваването си. Излага и довод, че с документ за адресна регистрация може да се снабди всеки, а участието в курса е за срок от 6 месеца и дори да се приеме, че тези документи са относими към делото, отново е налице период от 12 месеца, през които жалбоподателката не е пребивавала в Р България или в държава - членка на ЕС и че възниква въпросът - защо в закона са закрепени някакви процесуални срокове, след като те не се спазват от чуждестранните граждани при провеждане на административните производства. Сочи, че тежестта на доказване е на заявителя-чужденец, а той в конкретния случай е бездействал в административното производство и приемайки и коментирайки в настоящия момент документи, с които жалбоподателката е разполагала към момента на провеждане на интервюто и на административното производство, но не ги е предоставила, счита, че по този начин е лишила административния орган от възможност да ги коментира и евентуално да постанови административен акт в съвсем друга насока. Излага и довод, че в конкретния случай се образува съдебно производство, представят се доказателства, от които административният орган, при произнасянето си, е бил лишен да се запознае с тях и да ги коментира при издаването на административния акт, както и че разпоредбата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ е императивна и при наличието на визираните в нея предпоставки, административния орган е длъжен да отнеме предоставеното право на постоянно пребиваване в страната. Подробни съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Моли за решение в този смисъл, како претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.

Административен съд - Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЧРБ, заповедите за налагане на принудителни административни мерки, т.е. заповедите по чл.44, ал.1 от с.з., каквато е и процесната заповед, могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, от което следва, че тези заповеди подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК. Процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, по отношение на жалбоподателката Й. Е., е издадена на 29.10.2024 год., като за издаването й е изготвено съобщение с УРИ 292000-20329 от 04.11.2024 год. на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Кърджали/л.20/, адресирано до лицето, по отношение на което е наложена тази ПАМ. Видно от Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК/л.21/, служител на PУ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали – [длъжност] К. Г., е връчил съобщението на регистрирания постоянен адрес на жалбоподателката - [населено място], [улица], [община], [област], на лицето Ю. Т. А., срещу подпис, като това връчване е станало на датата 05.11.2024 година.

Жалбата против Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год. за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, издадена от директора на ОДМВР - град Кърджали, естествено, не е била подадена по законоустановения ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо в Административен съд – Кърджали, на датата 08.11.2024 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№2725/08.11.2024 год., от което следва, че жалбата е подадена на още на 3-ия/третия/ ден след връчването на екземпляр от същата на посоченото лице, на регистрирания постоянен адрес на жалбоподателката, т.е. спазен е предвидения 14/четиринадесет/-дневен преклузивен срок за обжалването й. Жалбата, освен това, е подадена от лице - адресат на индивидуалният административен акт, за което лице, този ИАА поражда неблагоприятни правни последици, т.е. в този смисъл пряко засяга негови законни права и интереси, като същата е подадена и в предвидената писмена форма и с изискуемо съдържание, макар и не по предвидения в закона ред, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административният съд, след като извърши анализ и преценка на писмените и гласните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на становищата на страните, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С оспорената в настоящото производство №292з-3228 от 29.10.2024 год. за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, издадена от директора на ОДМВР - град Кърджали/л.16-л.19/, на основание чл.40, ал.1, т.6 и чл.44, ал.1от ЗЧРБ и чл.18, ал.1, т.15 от Правилника за устройството и дейността на МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България, на Й. Е./Y. E., гражданка на [държава], родена на [дата]год. в [държава], [ЛНЧ], [ЕГН], паспорт №[номер], постоянно пребиваващ чужденец в Република България, на основание чл.25, ал.1, т.11 от ЗЧРБ и на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, й е определен срок за напускане на страната - 15 дни.

В мотивите към заповедта е посочено, че в териториално звено „Миграция” – Кърджали е постъпило заявление с Рег.№2407/26.08.2024 год., за издаване на български личен документ, подадено от Y. E./Й. Е., гражданин на [държава], родена на [дата]год. в Република България, с [ЛНЧ], [ЕГН], паспорт №[номер] – постоянно пребиваващ чужденец в Република България, на основание чл.25, ал.1, т.11 от ЗЧРБ/л.35-л.38/.

Посочено е също, че при извършената, във връзка с чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, справка в АИС „Граничен контрол”/л.30, л.31/ е установено, че Y. E./Й. Е. не е пребивавала на територията на Република България за период, по-голям от 12 последователни месеца и че същата е отсъствала за времето от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 година.

В мотивите е отразено, че в интервю с УРИ 292р-25260/26.08.2024 год./л.26-л.28/ Y. E./Й. Е. е заявила, че през периода от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год. е живяла със семейството си в [държава]. Същата е заявила в интервюто, че е [семейно положение] и че живее постоянно, заедно със съпруга си Х. Ю. С., в [държава], на адрес: [адрес]. В интервюто е посочила, че не работи и че съпругът й Х. Ю. С. също не работи, ***. Посочено е, че Y. E./Й. Е. е със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец от 04.11.2021 год., като оттогава до момента е пребивавала в страната общо 12 дни и че за същия период, съпругът й Х. Ю. С. е пребивавал в страната общо 17 дни. От това е направен извод, че Y. E./Й. Е. не се е установила трайно в Република България, а посещава страната инцидентно, за по няколко дни.

В мотивите е описано, че с интервю УРИ 292р-25260/26.08.2024 год., във връзка с чл.26, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Y. E./Й. Е. е била уведомена, че срещу нея е образувано производство по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България”, на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, като на лицето е била осигурена възможност да представи обяснения и възражения във връзка с административното производство до 02.09.2024 год. Посочено е, че започването на процедура по налагане на ПАМ и уведомяването за възможността да представи обяснения и възражения и допълнителни документи по преписката са сведени до знанието на Y. E./Й. Е., което тя е удостоверила с подписа си. В мотивите е отбелязано, че обясненията на Y. E./Й. Е., във връзка със административното производство по налагане на ПАМ, са необходими на административния орган, за да се извърши преценка на правнозначимите обстоятелства, разписани в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ.

В мотивите към заповедта е описано, че в интервю УРИ 292р-25260/26.08.2024 год., Y. E./Й. Е. е заявила, че ще представи документи относно невъзможността й да пребивава на територията на страната, но към момента на изготвяне на заповедта за налагане на ПАМ, въпреки надлежното й уведомяване и предоставените й допълнителни срокове, не е проявила заинтересованост от развитието административното производство и не е представила обяснения и възражения по него.

В мотивите е посочено, че съгласно чл.59 от ППЗЧРБ, „Когато са налице основанията за отнемане правото на пребиваване по чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, пребиваването в друга държава - членка се доказва с официален документ, издаден от компетентен орган на държавата - членка на ЕС, гранични печати за вход и изход, документи за хотелско настаняване или други документи, които могат да обосноват пребиваването в тази държава - членка на ЕС“, поради което е прието, че заявеното от Y. E./Й. Е. не е достатъчно доказателство за пребиваването й в държава - членка на ЕС. Отбелязано е, че посочените в чл.59 от ППЗЧРБ доказателства следва да бъдат представени от чуждия гражданин поради факта, че в информационните фондове на МВР не се съдържа информация за задграничните пътувания на чужди и български граждани в държавите - членки на Европейския съюз и в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.36, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно която, „Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган“. Изрично е посочено, че в приложеното от нея копие на паспорт №[номер] не са положени печати за влизане и излизане от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за посочените периоди.

Прието е, че това е основание за отнемане на постоянното пребиваване, съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. В мотивите към заповедта е посочено, че съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл.25, ал.1, т.6, 7, 8, 13, 16 и чл.25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл.25, ал.1, т.6, 7, 8, 13 и 16 за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца.“. Посочено е също, че аналогично, с разпоредбата на чл.9, §1, буква „в“ от Директива 2003/109/ ЕО е регламентирано, че чужденецът губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ при отсъствието от територията на общността за период от 12 последователни месеца и че в съответствие с предвидената в чл.9, §2 от Директива 2003/109/ ЕО възможност, в нормата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ са регламентирани хипотези, при които отсъствия над дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на статута, както и че с последните две предложения на нормата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, законодателят е посочил случаите, при които е изключено прилагането на принудителна административна мярка - отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България, поради отсъствие за период по-дълъг от 12 последователни месеца. Прието е, че в конкретния случай, нито една от посочените хипотези на изключение не е налице.

В мотивите към заповедта е отразено, че от данните по преписката е установено, че Y. E./Й. Е. не принадлежи към категорията на уязвимите лица. Посочено е, че органите за административен контрол на чужденците са компетентни относно производствата за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, така че това е факт, които бил служебно известен на административния орган, като за Y. E./Й. Е. не били налице такива производства. В мотивите е посочено, че от извършена проверка в информационните фондове на МВР/АИС на МВР/ било установено, че за Y. E./Й. Е. не са налични производства по Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, както и че по отношение на същия няма производства по Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

В мотивите към заповедта е прието, че горепосочените обстоятелства показват, че Y. E./Й. Е. и семейството и живеят извън Република България и по този начин, наложената принудителна административна мярка няма да ограничи правото на личен и семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.

В мотивите е посочено, че разпоредбата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ е императивна и при наличието на визираните в нея предпоставки и съобразяване с кумулативните предпоставки на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, административния орган е длъжен да отнеме предоставеното право на постоянно пребиваване в страната и че административният орган няма право на преценка и е длъжен да издаде административния акт при наличието на основанията по т.6 в посочената по-горе разпоредба и липса на изключващи основания. В този смисъл, отчитайки изискванията на чл.44, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, в мотивите към заповедта е прието, че не са налице особени причини, обосноваващи възможност да не се приложат разпоредбата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Посочено е също, че отнемането на правото на пребиваване на Y. E./Й. Е. не създава непреодолими пречки то да бъде получено отново, спазвайки изискванията на ЗЧРБ и че в този смисъл, отчитайки изискванията на Закона за чужденците Република България, както и че след отнемане правото на пребиваване не съществуват други условия, установени в националното законодателство, които да позволят на Y. E./Й. Е. да остане на територията на Република България.

По административната преписка е представено и е прието като доказателство Заявлението с Рег.№2407 от 26.08.2024 год. за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Република България, подадено от жалбоподателката Y. E./Й. Е., ведно с разписка към него от 26.08.2024 год./л.35-л.38/, както и копие от издаденото й предходно разрешение за пребиваване №[номер], издадено на 04.02.2022 год., валидно до 20.05.2024 год./л.40/. По преписката е представена и е приета като доказателство и Справка за чужденец - АИС „ЕРЧ” от 26.08.2024 год./л.33-л.34/, от която е видно, че жалбоподателката Y. E./Й. Е. е със статут на постоянно пребиваващ в Р. България чужденец, въз основа на Решение за предоставяне на статут на постоянно пребиваващ в РБ, с рег.№[номер] от 04.11.2021 год. на Дирекция „Миграция” към ОДМВР – Кърджали, на основание чл.25, ал.1, т.11 от ЗЧРБ. В справката е отразено, че жалбоподателката е с адрес в Р. България – [населено място], [улица], [община], [област], че е родена на [дата]год. в [държава], със семейно положение – [семейно положение] (съпруг Х. Ю. С., [ЕГН]) и притежава национален паспорт №[номер], издаден в [държава] на 23.10.2015 год. и валиден до 20.05.2024 година.

По административната преписка е приложена и е приета като доказателство и Справка за пътуване на лице – чужд гражданин, изпълнена на 26.10.2024 год. от служител в група „Миграция” – Кърджали, в която са отразени влизанията и излизанията от територията на Р. България на жалбоподателката Y. E./Й. Е., роден на [дата]год., за периода от 04.11.2021 год. до 26.10.2024 год./л.30/. От справката е видно, че за този период, с продължителност почти 3/три/ години, жалбоподателката е влизала на територията на Р. България само 4/четири/ пъти през периода, през който същата е била с предоставен статут на постоянно пребиваващ в Р. България, т.е. считано от 04.11.2021 год., същата е влизала на територията на Р. България само 4/четири/ пъти, на датите, както следва: на 05.12.2021 год.; на 20.01.2022 год.; на 29.06.2022 год. и последно на датата 25.08.2024 год. Общият брой дни, през които жалбоподателката Y. E./Й. Е. е пребивавала в Р. България в посочения по-горе период – от 16.12.2019 год. до 09.11.2023 год., според регистрираните й влизания и излизания в страната, възлиза само на 12/дванадесет/ дни, като най-дългият й престой на територията на Р. България, е бил от 5/пет/ дни.

По административната преписка е приложено и е прието като доказателство и интервюто, проведено с жалбоподателката Y. E./Й. Е., на основание чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК, във връзка с чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, с УРИ 292р-25260 от 26.08.2024 год./л.26-л.28/. В това интервю жалбоподателката е заявила, че има разрешение за постоянно пребиваване в Република България от 2021 год., а относно отсъствието й от страната за времето от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год. е заявила, че е пребивавала на територията на Република България, тъй като не знаела, че трябва да пребивава в страната. Относно пребиваването й за периода от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год. на територията на друга държава - членка на Европейския съюз е посочила, че живее постоянно в [държава] със съпруга си, както и посочила описаните по-горе в мотивите към заповедта обстоятелства относно семейното си положение, имената на съпруга й, неговото гражданство, адресът, на който живеят и трудовата им заетост. Заявила е в интервюто, че посещава годишно Република България 2 пъти за около 5 дни и че при посещенията си отсяда в декларираното от нея жилище в [населено място], [улица]. Жалбоподателката Y. E./Й. Е. е заявила в интервюто, че няма роднини в Р. България и че не притежава недвижима собственост в страната.

От интервюто е видно, също така, че на жалбоподателката Y. E./Й. Е. е било разяснено, че срещу нея стартира процедура по отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. България и че ако има възражения и обяснения в тази връзка, може да ги представите до 02.09.2024 год. (една седмица) в група „Миграция“ – Кърджали, като същата е заявила, че разбира същността на тази процедура. Заявила е също така, че ще представи документи относно отсъствието й от Република България за период по-голям от 12 последователни месеца.

В хода на административното производство не са били представени никакви допълнителни документи от страна на жалбоподателката Y. E./Й. Е., като след анализ и преценка на събраните писмени доказателства, от началник на група „Миграция“ към ОДМВР – Кърджали е било изготвено мотивирано предложение с УРИ 292р-31804 от 29.10.2024 год., относно налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, по отношение на Y. E./Й. Е., утвърдено от директора на ОДМВР – Кърджали на 29.10.2024 год./л.22-л.25/ и на същата дата е била издадена и оспорената в настоящото производство заповед, с която тази принудителна административна мярка е била наложена по отношение на жалбоподателката.

В хода на настоящото съдебноадминистративно производство, от страна на жалбоподателката Y. E./Й. Е. са представени писмени доказателства в подкрепа на твърденията й, че в посочения в заповедта период е пребивавала в друга държава – членка на ЕС, а именно – в [държава]. Представено е и е прието като доказателство подробно удостоверение за адресна регистрация от 20.09.2024 год., издадено на 20.09.2024 год. от Служба по адресна регистрация – [населено място], в легализиран превод от *** на български език, с положен Апостил/л.62-л.64/, в което е удостоверено, че Й. Е., родена на [дата]год., с *** гражданство, семейно положение: [семейно положение], съпруг: С., Х. Ю., роден на [дата]год., е регистрирана в адресния регистър със следния адрес: [адрес], самостоятелно жилище, с дата на нанасяне - 01.07.2022 год., като в удостоверението е отразено, че Й. Е. и понастоящем е регистрирана на този адрес.

Представен е и е прието като доказателство документ *** от 22.11.2022 год., издаден от Център за обучение – [населено място], [адрес], в легализиран превод от *** на български език/л.58-л.59/, за записване на Й. Е. в интеграционен курс с курс по ориентация в Център за обучение – [населено място], с начална дата на курса: 28.11.2022 год. и край на курса – юни 2023 год., като в документа е отразено, че времето на провеждане на занятията е от понеделник до петък, от 13:30 часа до 17:45 часа и че един учебен час е с продължителност 45 минути.

Представен е и е приет като доказателство Сертификат за участие в професионален езиков курс ***, с вътрешен №[номер] от 23.09.2024 год., издаден от Езиков институт - [населено място], [адрес], в легализиран превод от *** на български език/л.60-л.61/, в който е удостоверено, че Е. Й., родена на [дата]год., е участвала в професионален езиков курс ***, съгласно §45а от Закона за пребиваване, в учебно заведение на адрес - [адрес] във [населено място] и че общият обем на курса е обхващал 500 учебни часа, като курсът е започнал на 14.09.2023 год. и завършил на 06.03.2024 год. и се е провеждал присъствено, от понеделник до петък, в часовете от 13:30 до 17:45 часа.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, с която се налага принудителна административна мярка по чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира следното:

Съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от законово оправомощен по силата на чл.44, ал.1, изр.1/първо/ от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/, в приложимата й редакция на тази норма (Доп., ДВ, бр.21 от 2021 г.) и на чл.18, ал.1 т.15 от Правилника за устройството и дейността на МВР, компетентен орган – директора на ОД на МВР – Кърджали, т.е. издадена е от административен орган, материално и териториално компетентен да издава заповеди за налагане на принудителна административна мярка – отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България.

На следващо място, според настоящия съдебен състав, оспореният административен акт е издаден при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, с необходимото съдържание, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, като е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на акта, доколкото са посочени фактическите и правните основания за постановяването му и съответно, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че на 26.08.2024 год., при проведеното интервю, жалбоподателката Y. E./Й. Е. е била изрично уведомена, че срещу нея започва процедура по отнемане на правото на постоянно пребиваване, дадена й е била възможност да представи представи възражения и обяснения в едноседмичен срок, както и документи, касаещи обстоятелствата, поради които същата не е пребивавала на територията на Р. България, които трябва да са преведени на български език и да са легализирани. Жалбоподателката Y. E./Й. Е. изрично е заявила, че разбира същността на тази процедурата и че ще представи такива документи.

По делото е безспорно, че жалбоподателката не е представила такива документи, но в конкретния случай, предвид обстоятелството, че същата ясно е заявила в интервюто, че живее постоянно в [държава] заедно със съпруга и че е посочила точен адрес в [държава], на който е регистрирана и на който живеят двамата, то е следвало да се установят именно тези обстоятелства и това е така най-малкото поради безспорния факт, че [държава] е държава – членка на Европейския съюз. Съдът намира, че в конкретния случай, в хода на административното производство, на жалбоподателката Y. E./Й. Е. е следвало да бъде изрично указано да представи документи – писмени доказателства, относно пребиваването й в [държава] в периода, през който не е посещавала Р. България, респ. от кога пребивава там, на какъв адрес е регистрирана, с какъв статут и други обстоятелства, свързани с пребиваването й в тази държава – членка на Европейския съюз и това е така, тъй като съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, правото на дългосрочно и постоянно пребиваване се отнема, когато се установи, че чужденецът е отсъствал от територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца. Казано по друг начин, посочената норма обвързва налагането на тази принудителна мярка не само с отсъствието на чужденеца от територията на Р. България за период от 12 последователни месеца, но изисква такова отсъствие за посочения период от време и от територията на друга държава – членка на Европейския съюз. Следвало е, предвид това, административния орган, след като първо е установил дали жалбоподателката е отсъствала от територията на Р. България за период 12 последователни месеца, да установи дали същата не е пребивавала на територията на друга държава - членка на ЕС и ако не е пребивавала – за какъв период от време. Едва при установяването с категоричност на тези обстоятелства е следвало да направи преценка за това, дали са налице предпоставките на закона, т.е. на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, при наличието на които да пристъпи към налагането на тази принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“. Така, предвид горното се налага изводът, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което се е отразило върху съдържанието на оспорения акт, а съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Ясно е, че оспорената заповед е издадена при неспазване на посочената норма от АПК, а неизпълнението от страна на административния орган на задълженията му, разписани в тази разпоредба, безспорно е повлияло и на постановения краен резултат с процесния административен акт. Налага се изводът, че оспорената заповед за налагане на тази ПАМ е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т.е. по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.

По отношение съответствието на оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно посоченото правно основание за издаване на обжалвания административен акт – чл.40, ал.1, т.6 (изм. - ДВ, бр.36 от 2009 г., бр.9 от 2011 г., бр.21 от 2012 г., бр.16 от 2013 г., бр.97 от 2017 г., доп., бр.28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от ЗЧРБ, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл.25, ал.1, т.6, 7, 8, 13, 16 и чл.25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл.25, ал.1, т.6, 7, 8, 13 и 16; за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца. В ЗЧРБ и ППЗЧРБ не се съдържа легална дефиниция на израза „последователни месеца“, но следва са се приеме, че това означават месеци, които следват непрекъснато един след друг.

В мотивите към оспорената заповед административният орган е приел, че жалбоподателката Y. E./Й. Е. не е пребивавала на територията на Република България за период по-голям от 12 последователни месеца, като е посочено, че това е периодът/времето/ от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год., т.е. период от 25 месеца и 26 дни. Както бе посочено и по-горе, в хода на административното производство не е изследвано, респ. и в мотивите на оспорената заповед не е отразено по никакъв начин, дали жалбоподателката не е пребивавала през този период на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, респ. дали е отсъствала за период от 12 последователни месеца от територията на държавите - членки на Европейския съюз. Съдът в настоящия състав намира, предвид представените и приети в хода на съдебното производство писмени доказателства, че жалбоподателката Y. E./Й. Е., в посочения период, е пребивавала на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, а именно на територията на [държава]. Така, от приетото като доказателство подробно удостоверение за адресна регистрация от 20.09.2024 год., издадено на 20.09.2024 год. от Служба по адресна регистрация – [населено място], в легализиран превод от *** на български език, с положен Апостил/л.62-л.64/, е видно, че Й. Е., родена на [дата]год., с *** гражданство, семейно положение: [семейно положение], съпруг: С., Х. Ю., роден на [дата]год., е регистрирана в адресния регистър със следния адрес: [адрес], самостоятелно жилище, с дата на нанасяне - 01.07.2022 год., като в удостоверението е отразено, че Е. Й. и понастоящем е регистрирана на този адрес, т.е. същата е регистрирана в адресния регистър на [населено място] и се е нанесла да живее на посочения адрес след датата 29.06.2022 год., а именно - на 01.07.2022 година.

От приетия като доказателство документ *** от 22.11.2022 год., издаден от Център за обучение – [населено място], [адрес], в легализиран превод от *** на български език/л.58-л.59/, е видно, че Й. Е. се е записала в интеграционен курс с курс по ориентация в Център за обучение – [населено място], с начална дата на курса: 28.11.2022 год. и крайна дата на курса – юни 2023 год., т.е. периодът на провеждане на този интеграционен курс също попада в посочения в мотивите на заповедта период на отсъствие на жалбоподателката от територията на Р. България - 29.06.2022 год. до 25.08.2024 година.

Най-сетне, в представения и приет като доказателство по делото Сертификат за участие в професионален езиков курс ***, с вътрешен №[номер] от 23.09.2024 год., издаден от Езиков институт - [населено място], [адрес], в легализиран превод от *** на български език/л.60-л.61/, изрично е удостоверено, че Й. Е., родена на [дата]год., е участвала в професионален езиков курс ***, съгласно §45а от Закона за пребиваване, в учебно заведение на адрес - [адрес] във [населено място] и че общият обем на курса е обхващал 500 учебни часа, като курсът е започнал на 14.09.2023 год. и е завършил на 06.03.2024 год., като се е провеждал присъствено, от понеделник до петък, в часовете от 13:30 до 17:45 часа. Ясно е, че и този езиков курс, в който жалбоподателката е участвала, е проведен, т.е. попада в посочения в мотивите на заповедта период на отсъствие на същата от територията на Р. България - 29.06.2022 год. до 25.08.2024 година.

Така всъщност се оказва, че след като жалбоподателката Й. Е. се е регистрирала и нанесла на посочения адрес в [населено място] – на 01.07.2022 год., се е записала на интеграционния курс, който е започнал около пет месеца след тази дата - на 28.11.2022 год., а след крайната дата на този курс - юни 2023 год., се е записала и участвала в професионален езиков курс ***, който е започнал около два месеца и половина след това - на 14.09.2023 год. и е завършил на 06.03.2024 год. Според настоящия състав, анализираните по-горе писмени доказателства ясно и категорично сочат, че за периода от 29.06.2022 год. до 06.03., респ. 07.03.2024 год., жалбоподателката Й. Е. е пребивавала на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, а именно - на територията на [държава] и не е отсъствала от територията на тази друга държава - членка за период от 12 последователни месеца. Не са представени доказателства за пребиваването й за периода от 07.03.2024 год. до 25.08.2024 год., когато е влязла на територията на Р. България, но такива не са и необходими, т.к. това е период от време с продължителност от 4 месеца и 18 дни, т.е. много по-кратък от фиксираните в разпоредбата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ 12 последователни месеца.

От изложеното по-горе се налага изводът, че жалбоподателката Й. Е., дори и да е отсъствала от територията на Р. България за период от 12 последователни месеца, не е отсъствала в такъв период от време от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, като се установява, че същата е пребивала на територията на [държава]. Следователно, в случая не съществува изискването в посочената в заповедта правна норма на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, чужденецът, на който е с предоставено право на пребиваване в Р. България, да е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца. От това пък следва, че оспорената заповед за налагане на тази принудителна административна мярка е и материално незаконосъобразна, т.е. същата е постановена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и съответно, по отношение на същата е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. По разбиране на настоящия състав, тази материална незаконосъобразност на оспорената заповед е следствие на допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за които подробни съображения бяха изложени по-горе.

Ето защо, по изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбата на Й. Е./Y. E., [ЛНЧ], с [ЕГН], гражданин на [държава], се явява основателна и доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год., издадена от директора на ОД на МВР - Кърджали, за налагане на принудителна административна мярка, като незаконосъобразна - издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а оттам и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.

С оглед изхода на спора по делото и предвид своевременно изразената претенция за присъждане на направените деловодни разноски, в полза на жалбоподателката Й. Е., на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъдат присъдени такива, съгласно представения списък на разноските/л.65/. Така, в полза на жалбоподателката следва да бъде присъдена заплатената от нея държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно представената вносна бележка с УРН [номер] от 14.11.2024 год. на Банка „ЦКБ“ АД клон – [област]/л.11/ и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.11.2024 год./л.6, стр.2/. Съдът в настоящия състав намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид следното:

Съгласно чл.8, ал.3 (Нова – ДВ, бр.84 от 2016 г., изм., бр.88 от 2022 г.) от Наредбата №1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лева. Този размер, с оглед изменението на чл.1 от същата Наредба, не се явява минимален размер на адвокатското възнаграждение, но съдът намира, че с оглед обема, характера и вида на осъществените от пълномощника на жалбоподателката правна защита и съдействие по настоящото дело, този размер на възнаграждението се явява адекватен и съразмерен на същите и следва да бъде присъден в пълния му претендиран размер.

В случая, административният орган, който е издал оспорения административен акт, се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, поради което, именно в нейна тежест, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат възложени разноските по делото.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 и чл.143, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год., издадена от директора на ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание чл.40, ал.1, т.6 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България и чл.18, ал.1, т.15 от Правилника за устройството и дейността на МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България, на Й. Е./Y. E., [ЛНЧ], с [ЕГН], гражданин на [държава], с национален паспорт №[номер] и с която, на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, й е определен срок за напускане на страната – 15 дни.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали, с адрес: [населено място], [улица], с ЕИК ***, да заплати на Й. Е./Y. E., [ЛНЧ], с [ЕГН], гражданин на [държава], постоянно пребиваващ чужденец в Република България, с адрес в Република България - [населено място], [улица], [община], [област], направените деловодни разноски в настоящото производство, възлизащи общо в размер на 1010.00/хиляда и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.