№ 2828
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514558 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 19533 от 30.10.2024 г., постановено по гр.д. № 4583/2024 г. на
СРС, 119 състав са отхвърлени, като неоснователни предявените от В. В. К., ЕГН
********** срещу Район „Красно село” на Столична община, иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му,
извършено със Заповед № РКС23-РД15/26 от 20.10.2023 г. на кмета на район „Красно
село” на Столична община, подписна от заместващия го заместник- кмет на район
„Красно село” на Столична община, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 вр. чл. 39,
ал. 5 от ЗМСМА и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1920 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
20.10.2023 г. до 20.11.2023 г.
Решението е обжалвано в срок от ищеца В. В. К. с изложени доводи, че е
неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите,
необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства.
Излага, че в нарушение на процесуалните правила съдът е оставил без уважение
искането за събиране на доказателства за поддържаните в исковата молба и в хода на
производството доводи, че преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
1
му правоотношение, която му е била връчена, е била налице друга заповед с различно
съдържание изведена в деловодната система преди 20.10.2023 г. Това обстоятелство,
според ищеца, би потвърдило съображенията му, че неговото уволнение е било
преднамерено от подаваните от него сигнали за конфликт на интереси срещу издателя
на заповедта, респ. в условията на злоупотреба с права на рабоподателя.
В случая правото за освобождаването му като заместник не е било упражнено от
кмета на района, а от различен субект. Независимо от това дали това се е случило по
делегиране или по силата на заместване на общо основание, изложените от съда
изводи по тези въпроси са погрешни, според ищеца. В производството е установено,
че ищецът се е противопоставил на законността на избора на кмета на района, както и
че е подал сигнали за наличие на конфликт на интереси към компетентния орган, които
впоследствие са се оказали основателни. С оглед това с разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1
от Закона за защита на лицата подаващи сигнали е предвидена забрана ищецът да бъде
третиран по неблагоприятен начин в т.ч. и с уволнение като подател на сигнали. Тази
разпоредба, според ищеца, е специална и приложима в случая доколкото е установена
връзката между уволнението и подаваните сигнали.
Освен това заповедта му за уволнение изхожда от зам. кмет и с нея е
постановено уволнение на друг зам.кмет. Компетентността на издалия заповедта не
произтича от решение на общинския съвет, а от заповед на действащия кмет за
заместване за времето на осъществявана предизборна кампания. Това, според ищеца,
неправилно е било възприето от съда като надлежна материална компетентност за
издаване на заповедта му за уволнение. Решение на СОС за определяне определен
зам.кмет да изпълнява функциите на кмет на района е било прието, но то се отнася за
друг период, в който не попада датата на издаване на заповедта му за уволнение.
Поддържа, че компетентен да издаде заповедта за уволнение принадлежи само на
кмета на района. Излага довод, че тя принадлежи intuitu personae единствено на кмета
на района и делегирането й, или възлагането й по общо заместване е недопустимо.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за уважаване на исковете като
основателни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ответник Район „Красно село” на Столична община
оспорва жалбата с писмен отговор и моли решението да се потвръди като валидно,
допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и
материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото
доказателства. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
2
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност по жалбата, съдът намира следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. В. К., с която
срещу Район „Красно село“ на Столична община са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от заеманата длъжност „заместник-кмет“
на район „Красно село“ на Столична община, извършено със Заповед № РКС23-
РД15/26 от 20.10.2023 г., подписана от Р.Г., назначен като заместник-кмет на района от
арх. Р.А.Р., избран за кмет на района с Решение № 293 от 27.04.2023 г. на СОС; чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„заместник-кмет“ на район „Красно село“ на Столична община; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа поради уволнението в размер 1920 лева за период от един месец,
следващ датата на прекратяване на правоотношението - от 20.10.2023 г. до 20.11.2023 г.
С влязло в законна сила определение от 25.09.2024 г. съдът е прекратил в една
част производството по делото на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска, по
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-кмет“ на Район „Красно село“
на Столична община.
В подадената искова молба ищецът твърди, че по силата на сключен Трудов
договор с рег. № РД- 15/48/18.11.2019 г. на основание разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 5
от КТ, във връзка с чл. 39, ал. 1 и чл.44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - от 19.11.2019 г. до 20.10.2023 г.
е изпълнявал длъжността „заместник-кмет“ на район „Красно село“ на Столична
община за срок - до изтичане на мандата на кмета на район „Красно село“, Столична
община - Р.Г.С., при пълен (8 часов) работен ден. В сключения трудов договор
допълнително били уговорени следните условия: основно трудово възнаграждение -
1920 лв.; допълнително възнаграждение за продължителна работа - по 0,7% за
продължителна работа, след навършване на 1 година трудов стаж по заеманата
длъжност; размер на основен, удължен и допълнителен платен годишен отпуск - общо
32 дни; срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за двете страни
- един месец; за неуредените в договора условия се прилагали разпоредбите на КТ,
3
нормативните актове по прилагането му, длъжностната характеристика и вътрешните
правила за работната заплата.
Излага твърдения, че с Решение № 1921/21.02.2023 г. на ВАС, VI-то отделение,
постановено по адм. дело № 4812/2022 г., било оставено в сила Решение №
835/15.02.2022 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав, постановено по адм. д. №
9300/2021 г., е била отхвърлена подадена жалба от Р.Г.С. срещу Решение № РС-7379-
21-066/18.08.2021 г. на КПКОНПИ за установен конфликт на интереси. Впоследствие,
с Решение № 1250- МИ/01.03.2023 г. на ОИК-Столична община били прекратени
предсрочно пълномощията на Р.Г.С. като районен кмет. Поради тази причина, за около
два месеца функциите на кмет на район „Красно село“, Столична община били
изпълнявани от заместник-кмет на района - Н. В. В., въз основа на Заповед № РКС23-
РД09-242/01.03.2023 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община за
изпълнение на всички законови правомощия до избор на нов районен кмет от СОС.
По-късно, с Решение № 293 по т. 34 от дневния ред на заседание № 75/27.03.2023 г. на
Столичен общински съвет, с допуснато предварително изпълнение на акта по реда на
чл. 60, ал. 1 от АПК, на основание чл. 42, ал. 7 от ЗМСМА, за кмет на район „Красно
село“ на Столична община бил избран арх. Р.А.Р., общински съветник в Столичен
общински съвет. Поддържа, че взетото решение на СОС било издадено в противоречие
с обществения интерес, повелителни правни норми, невъзможен предмет, неспазване
на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона.
Излага, че Решение № 293/27.04.2023 г. на СОС, заедно с допуснатото му
предварително изпълнение, били оспорени пред съда и били образувани няколко
съдебни производства, включително по негови жалби, но административните
съдилища отказали да разгледат, подадените от него жалби. В тази връзка прави
искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху Решение № 293 по т. 34 от
дневния ред на заседание № 75/27.04.2023 г. на Столичен общински съвет за
определяне на арх. Р.Р. за кмет на район „Красно село“, Столична община, с допуснато
предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, обявяване на
неговата нищожност или цялостната му отмяна като неправилно, необосновано,
неоснователно и незаконосъобразно поради подробно изложените в исковата молба
закононарушения, допуснати при неговото издаване.
Излага, че по подадени от ищеца и другите заместник-кметове на района
сигнали до КПКОНПИ било постановено Решение № РС-247-23-07/16.11.2023 г. на
КПК, с което бил установен двукратно допуснат конфликт на интереси от страна на
арх. Р.А.Р.. Счита, че поради отправените предложения от страна на районната
администрация да бъде избран за кмет на района от СОС след прекратяване на
правомощията на Р.С. и подаването на сигналите до КПКОНПИ, арх. Р.А.Р. незабавно
4
подготвил заповеди за освобождаване на всички заместник-кметове на района. Счита,
че тъй като бил в продължителен отпуск по болест, бил освободен от длъжността чак
на 20.10.2023 г., когато предварително подготвената Заповед № РКС23-
РД15/26/09.05.2023 г. на арх. Р.А.Р., избран за кмет на района с Решение №
293/27.03.2023 г. на СОС, за освобождаване от заеманата длъжност, му била връчена с
неправомерно променена дата, като Заповед № РКС23-РД15/26/20.10.2023 г.,
подписана от неговия, междувременно назначен заместник-кмет, Р.Г., в присъствието
на служителите от районната общинска администрация, които я изготвили и
съгласували.
Поддържа, че заповедта за освобождаването му от заеманата длъжност е
нищожна, издадена от некомпетентно лице, за постигане на превратна цел и в
противоречие с императивните изисквания на закона в това число и относно: нейната
идентичност, компетентността и добросъвестността на нейния издател, целта, за която
е издадена и поставените законовите ограничения пред нейното издаване. Сочи, че в
сключения Трудов договор с pen № РД- 15/48/18.11.2019 г. бил уговорен срок за
прекратяване с едномесечно предизвестие. Счита, че неправомерно направеният избор
на общински съветник за кмет на района и предварително подготвената Заповед №
РКС23- РД15/26/09.05.2023 г. за освобождаването му от заеманата длъжност
представляват „злоупотреба с право“ и имат порочна користна цел, а именно:
отстраняване на пряк конкурент за длъжността „кмет на района“, при неправомерно
взетото Решение № 293/27.04.2023 г. на СОС за „избор“, като връчената му Заповед №
РКС23-РД15/26/20.10.2023 г., подписана от Р.Г., назначен като заместник-кмет на
района от арх. Р.А.Р., избран за кмет на района с Решение № 293/27.04.2023 г. на СОС,
неправомерно дублирала предходно подготвената Заповед № РКС23-
РД15/26/09.05.2023 г. за освобождаването му от заеманата длъжност, но с променена
дата на издаване, което създавало предпоставки за обявяване на нейната нищожност.
Моли освобождаването му да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде
възстановен на заеманата от него преди прекратяването на трудовия договор длъжност
„заместник-кмет“ на район „Красно село“ на Столична община, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение в размер 1920 лева за периода от 20.10.2023 г. до 20.11.2023 г.
С писмени бележки от 21.10.2024 и 22.10.2024 г. дадени пред първата инстанция
ищецът поддържа, че към момента на издаване на заповедта за уволнение,
постановилото я лице не е било определено за кмет на район „Красно село” с решение
на Столичния общински съвет, а е черпило твърдяната своя компетентност от заповед
на действащия кмет на района за заместване в изпълнение на служебните функции на
кмета за времето на осъществявана предизборна кампания. Счита, че компетентността
за издаване на заповед на соченото в процесната заповед за уволнение основание
5
принадлежи intuitu personae единствено на кмета на района и не може да бъде
делегирана респ., че делегация на това правомощие следва да е изрична. Поддържа, че
се установява и твърдението за допусната злоупотреба от страна на работодателя при
уволнението, респ. се опровергава презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ,
като от доказателствата по делото се установявало, че мотивите за уволнението му не
били служебна несъвместимост и лошо изпълнение на служебни задължения, а акт на
лично отмъщение. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че заповедта
за уволнение е нищожна, тъй като в предходен момент - 09.05.2023 г., била издадена
друга заповед със същия номер, но с различна дата, съдържание и издател.
Ответникът - Район „Красно село“ на Столична община, в срока по чл. 131 ГПК
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че Заповед № РКС23- РД15/26/20.10.2023 г. за
прекратяване на трудов договор № РД- 15/48/18.11.2019 г. с В. В. К. е издадена
законосъобразно и на валидни правни основания - чл. 46, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 39,
ал. 5 ЗМСМА. Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение на
заместник-кмета, приложима е разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, а не
предвидените в Кодекса на труда основания. Излага, че освобождаването в тази
хипотеза се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината, в случая
района, като допълнителни изисквания за съдържанието на заповедта в това число и
мотивиране на същата не се изисква, тъй като както назначаването на заместник-кмета,
така и неговото освобождаване е въпрос на политическа целесъобразност, поради
което не подлежи на съдебен контрол. Счита за ирелевантно обстоятелството, че в
сключения с ищеца трудов договор е уговорен срок за прекратяване с едномесечно
предизвестие, както и че договорът е със срок до изтичане на мандата на кмета на
район „Красно село“. Излага, че приетото решение на заседание на Столичен
общински съвет, проведено на 27.04.2023 г., Протокол № 75, точка 34 от дневния ред,
по доклад № СОА23-ВК66-4147/24.04.2023 г. и впоследствие потвърдено с решение №
5024/24.07.2023 г. на Административен съд - София - град, Второ отделение, 77 състав,
е постановено от компетентен орган, при спазване на процедурата, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Излага, че
неоснователен и недоказан е и искът за заплащане на обезщетение. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск по чл.344, ал. 1, т. 1
КТ с излагане на съображения, че съдебният контрол за законност на уволнението на
заместник-кмета е допустим, но се разпростира само в две насоки - дали адресатът на
заповедта по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е назначен на длъжността заместник-кмет и дали
заповедта е издадена от компетентния орган - кмета на района. Според съда в случая
самата преценка на работодателя за освобождаване на заместник-кмета е такава по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Приел е, че в производството е
6
установено, че ищецът, като адресат на заповедта по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е бил
назначен на длъжността заместник-кмет, както и че заповедта, с която е било
прекратено е издадена от компетентния орган. За обосноваване на тези изводи, съдът е
отчел установените по делото обстоятелства чрез ангажираните доказателства: че
ищецът е бил назначен на длъжността зам.кмет на Район „Красно село” на Столична
община с Трудов договор с рег. № РД-15/48/18.11.2019 г., както и че Заповед № РКС23-
РД15/26/20.10.2023 г., с която е било прекратено трудовото му правоотношение е била
подписана от Р.Г., заместник-кмет на Район „Красно село” на Столична община на
основание Заповед № РКС23-РД09-699 от 26.09.2023 г. на кмета на района - Р.Р., с
която е възложено на посочения заместник-кмет да замества кмета на района за
периода на неговото отсъствие. За обосноваване на тези изводи, съдът е съобразил
като неоснователно възражението на ищеца, че Решение № 293 по т. 34 от дневния ред
на заседание № 75/27.03.2023 г. на Столичен общински съвет за избор на арх. Р.Р. за
кмет на район „Красно село“, Столична община, с допуснато предварително
изпълнение на акта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК е нищожен индивидуален
административен акт при извършения по реда на чл. 17 ал. 2 ГПК косвен съдебен
контрол за валидност на акта. Съответно, за неоснователно е възприето и
възражението на ищеца, че извършеното уволнение било личен акт на отмъщение от
страна на кмета, доколкото нито предварителното подготвяне на заповед за уволнение,
каквито са твърденията на ищеца, нито фактът, че ищецът, че е подал сигнали до КПК,
както и че е обжалвал избора му на кмет, по някакъв начин свидетелстват за това.
Поради това е обоснован краен извод, че предпоставките по чл.39, ал.5 ЗМСМА са
изпълнени и уволнението е законно.
Решението е правилно.
Изводите на съда почиват на правилно изяснена фактическа обстановка по
спора, установена въз основа на правилна преценка на относимите за неговото
решаване доказателства по делото. Последните са обсъдени в тяхната взаимна връзка
и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това са изведени обосновани
и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл.272 ГПК, настоящият съдебен състав
изцяло споделя, без да е необходимо да ги повтаря.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените пред
първата инстанция доказателства – Трудов договор с рег. № РД-15/48/18.11.2019 г. и
Заповед № РКС23-РД15/26/20.10.2023 г. е установено, че между страните е
съществувало срочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „заместник-кмет“ на район „Красно село“ на Столична община,
прекратено със Заповед № РКС23-РД15/26 от 20.10.2023 г. на кмета на район „Красно
село“ на Столична община.
От последната се установява, че на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 вр. чл. 39, ал. 5
7
ЗМСМА е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от датата на
връчване на заповедта - 20.10.2023 г., без да се дължи предизвестие. Същата е била
подписана от Р.Г., заместник-кмет на район „Красно село” на Столична община на
основание Заповед № РКС23-РД09-699 от 26.09.2023 г. на кмета на района - Р.Р., с
която е възложено на посочения заместник-кмет да замества кмета на района за
периода на неговото отсъствие. Видно от приетата като писмено доказателство по
делото Заповед № РКС23-РД09-699 от 26.09.2023 г., с нея на основание чл. 39, ал. 2
ЗМСМА, Указ № 146 на президента за насрочване на избори за общински съветници и
кметове на 29.10.2013 г., Решения на ЦИК, СОС и ОИК-СО, кметът на района - Р.Р. е
определил заместник-кмет - Р.Г., който да го замества при отсъствието му от района за
периода от 27.09.2023 г. до датата на обявяване на резултатите от изборите
включително. Не е спорно и се установява, че резултатите от изборите за кмет на
район Красно село, провели се на 29 октомври 2023 година, са обявени с Решение №
941-МИ Столична от 30.10.2023 г. (https://oik2246.cik.bg/mi2023/decisions/941/2023-10-
30). От съдържанието на заповедта се установява, че за времето на отсъствие на
титуляра на административното правомощие на посоченото основание на заместващия
го заместник-кмет - Р.Г. са били възложени функциите на кмет на Район «Красно село»
на Столична община, в т.ч. на работодател по реда и условията на чл.6, ал.2 от Закона
за държавния служител и чл.61 от Кодекса на труда.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът приема следното:
По съществото на спора касаещ законността на приложеното основание за
прекратяване на сключения трудов договор на ищеца - чл.39, ал.5 ЗМСМА, съдът
намира следното:
Направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното
решение в частта, в която е прието, че работодателят законосъобразно е упражнил
потестативното право да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на
посоченото в оспорената заповед за уволнение основание - чл.39, ал.5 ЗМСМА,
въззивният съд приема за неоснователни по следните съображения:
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло
възприема, по въпросите свързани с възникване, вида на правоотношението и начина
на прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмет на община/район е
трайна и константна практика на ВКС, която е съобразена от при постановяване на
обжалваното решение. С постановените по реда на чл.290 ГПК решения
№374/14.12.2011г. по гр.дело №368/2011г. на ВКС, Г.К., III Г.О., решение
№444/18.06.2010г. по гр.дело №388/09г. на ВКС, Г.К., III Г.О. и др., които се
8
възприемат от настоящия състав е прието, че назначаването на заместник-кметове
става съгласно чл.39, ал.1 ЗМСМА, а на основание ал.5 от същата разпоредба се
извършва освобождаването им - без предизвестие със заповед на кмета на района. Това
основание за освобождаване от изпълнение на трудовите функции е специално и
преценката за него не е свързана с основанията по КТ, по целесъобразност е и не
подлежи на съдебен контрол. При осъществяване на своята дейност, в рамките на
определения в структурата на общината /района брой заместник-кметове, и кметовете
на райони, и кметовете на общини свободно могат да определят своя управленски
екип - заместниците, които ще ги подпомагат. Кметовете назначават заместник-
кметовете и определят техните функции (чл.39, ал.1 ЗМСМА) изключително по своя
преценка и без ограничения. Съответно на правото на кмета на район да назначава
зам-кмета на район по своя преценка е предвидената възможност заместник-кмет на
район да бъде освободен от длъжност без предизвестие от същия орган (чл.39, ал.5
ЗМСМА). Правното положение на заместник-кметовете като част от екипа на изборен
орган, прави приложима при прекратяването и на специалната разпоредба на чл.39,
ал.5 ЗМСМА, която предвижда, че освобождаването на заместник-кметовете се
извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината/района, към която
законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание.
Съответно, с постоновените по реда на чл.290 ГПК решение №309 от
30.04.2010г. по гр.дело №898/2009г. на ВКС, Г.К., III Г.О. (към което препращат и
решение №459 от 01.06.2010г. по гр.дело №1358/2009г. на ВКС, Г.К., III Г.О., решение
№274 от 31.05.2010г. по гр.дело №110/2009г. на ВКС, Г.К., III Г.О. и др.), които
разрешения се възприемат от настоящия състав е даден отговор на въпроса дали
разпоредбата на чл.39, ал.5 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване
на трудовото правоотношение със заместник-кмета на община/район или определя
само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, а основанията са
посочени в КТ, както и относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение,
издадена на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА.
При постановяване на обжалваното решение, както бе посочено,
първоинстанционния съд е съобразил сочената практика на ВКС като е приел, че със
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.39,
ал.5 ЗМСМА, във вида в който е била постановена на 20.10.2023 г., е била достатъчна
за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото.
Освобождаването на ищеца, като заместник-кмет на СО район "Красно село" е било
извършено без предизвестие, с оспорваната в настоящото производство заповед, като
няма въведени от закона допълнителни изисквания за съдържание на заповедта.
Мотивите за освобождаването на ищеца от длъжност са правно ирелевантни и не
подлежат на съдебен контрол. В процесната заповед за уволнение няма изложени
конкретни мотиви, но липсата им не е условие за законосъобразност на издадената
9
заповед. Длъжността е била заета от ищеца по политическа целесъобразност при
назначаване от изборен орган и съответно е била освободена по такава
целесъобразност, за което се носи единствено политическа отговорност. Както
правилно е посочил и СРС, това основание за освобождаване е специално и
аналогично на основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм., при статута на органите на
изпълнителната власт, уреден в ЗАдм./ централни, териториални и други еднолични -
чл. 19/ и ЗМСМА.
Както правилно е посочил съда, при освобождаване на посоченото основание,
липсата в закона на изискване за мотивиране на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, не нарушава гарантираното от закона право на работника
от защита при уволнение. Последното се реализира при спазване правилата на чл.24 от
Европейската социална харта и чл.24, б."а" от Европейската социална харта
(ревизирана) само в две насоки - относно спазване на процедурата и компетентността
на издателя на акта /респ. дали заповедта е издадена от оправомощения орган - кмета
на общината или района/; както и дали освободеното лице заема длъжността
"заместник - кмет", за която е приложимо специалното основание по чл.39, ал.5
ЗМСМА.
Доводите на въззивника, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е била издадена от лице, което не е било оправомощено за това,
настоящия състав намира за неоснователни. Както правилно е посочил в своето
решение СРС и настоящия състав изцяло възприема по идентичен начин, в случая е
налице надлежното учредяване на заместването на кмета на района продиктувано от
отсъствие на титуляра на административното правомощие във връзка с провежданите
избори за кмет на района, чийто резултати, както бе посочено по-горе са били обявени
на 30.10.2023 г. /след прекратяване на трудовия договор на ищеца/. С Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. са дадени разяснения, че
заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в
обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено
нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая е
приложимо даденото тълкуване, което при издаване на заповедта за заместване на
кмета на района е било спазено. Доказването на обстоятелствата относно валидността
на заместването е в тежест на ответника, което в случая е било успешно проведено.
На основание чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА кметът на общината назначава зам.
кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската
администрация и определя техните функции. Кметът е орган на изпълнителната власт
в общината - чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА /териториален орган на изпълнителна власт
10
според чл. 19, ал. 3 от ЗАдм. /; той и заместник кметът /който го замества при
отсъствие и изпълнява неговите правомощия, когато това е предвидено в закон - чл.39,
ал. 2 и 3 от ЗМСМА /имат всички права по трудово правоотношение, освен тези които
противоречат или са несъвместими с правното им положение - чл. 19а, ал. 1 от ЗАдм.
и чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА. В случая заповедта за заместване е издадена на основание
чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и с нея е възложено на съответния определен заместник
всички права и задължения на кмета по чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, включително и тези в
качеството му на работодател. По този начин кмета на района е делегирал на
заместника си работодателската си правоспоспобност за прекратяване на трудови
правоотношения за времето, в което отсъства от работа, както в случая. Доколкото
последното е доказано в производството, следва да се приеме че заместникът му е бил
оправомощен да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, което е сторено.
Доводите на въззивника за невалидност на индивидуалния административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК - Решение № 293 по т. 34 от дневния ред на заседание
№ 75/27.03.2023 г. на Столичен общински съвет за избор на арх. Р.Р. за кмет на район
„Красно село“, Столична община, с допуснато предварително изпълнение на акта по
реда на чл. 60, ал. 1 от АПК по искането за извършване на косвен съдебен контрол за
валидност по реда на чл.17, ал.2 ГПК, съдът намира за неоснователни. Както правилно
е посочил в своето решение СРС, в случая не са установени особено съществени
пороци на решението на Столичния общински съвет водещи до неговата нищожност.
С него, както бе посочено, на основание чл. 42, ал. 7 ЗМСМА, за кмет на район
„Красно село“ на Столична община е избран арх. Р.А.Р., поради това че е налице
непосредствена опасност от засягане на обществените интереси свързани с
необходимостта Район Красно село да продължи да функционира и да обслужва
интересите на гражданите, както и във връзка с несъществуването на законен способ за
преодоляването на визираната опасност. Оспореното решение на СОС е издадено от
компетентния за това държавен орган в рамките на законовата му компетентност, като
решението е взето от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и
мнозинство за приемане на решение. Решението на СОС е издадено в писмена форма,
като са изложени фактическите обстоятелства и правни изводи, от които е ясна волята
на административния орган за упражненото от него волеизявление. Съответно, в
производството не са установени нарушения на административнопроизводствените
правила, опорочаващи акта до степен на абсолютна липса на водено административно
производство.
По отношение на материална законосъобразност в случая категорично не е
налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата
материално - правна норма, нито актът е изцяло лишен от законово основание, нито се
установява акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган.
11
На последно място следва да бъде посочено, че актът на Столичния общински
съвет преследва легитимна цел - определяне на лице, което да упражнява
правомощията на кмета до избора на нов.
С оглед изложеното, съдът намира че Заповед № РКС23- РД15/26/20.10.2023 г., с
която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е била издадена от
компетентен орган. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева, което се възприема от настоящия състав, „Работодателят, според
своята организационна форма и вътрешни правила изразява воля чрез лица, заемащи
длъжности, чрез които осъществява представителство. Ако е предвидено и доколкото
не е забранено от закон, възможно е определени правомощия да се възложени на друг
субект по делегация. Тогава той ги упражнява поради длъжността, която заема и това
не зависи от отсъствието на титуляра. Във всички случаи, когато последният отсъства
поради отпуск, болест, командировка и т. н., той бива заместван от друго лице,
натоварено временно с всичките му правомощия поради длъжността си или с нарочен
акт от компетентния орган. При тази хипотеза заместващият упражнява правомощията
на замествания служител, но именно поради неговото отсъствие, в качеството на
длъжността, която по заместване изпълнява.
С оглед и така даденото разрешение, въззивният съд прави заключение, че
заповедта е издадена от компетентен орган. В конкретния случай е установено, че
всички изисквания, обезпечаващи законността на прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца са налице. Атакуваната заповед е издадена от
оправомощения орган и има за адресат ищеца, който е заемал длъжността "заместник-
кмет". Следователно предпоставките по чл.39, ал.5 ЗМСМА са изпълнени и
уволнението е законно.
По тези аргументи всички изложени в обратния смисъл доводи от въззивника, в
т.ч. и оплакванията, че в конкретния случай с издаването на оспорената заповед за
уволнение е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който е използвал
предвидената в закона възможност - чл.39,ал.5 ЗМСМА, с оглед постигане на
превратна цел - санкция и репресия за ищеца поради това, че се явява лице, подало
сигнал срещу кмета на района в КПКОНПИ, във връзка с койно е била извършена
проверка за злоупотреби и конфликт на интереси, се явяват неоснователни. Релевантно
за установяване на твърдения от ищеца факт за злоупотреба с права от страна на
работодателя е дали в хода на съдебното производство е оборена добросъвестността на
работодателя, т.е. при условията на пълно главно доказване да е установено, че
правната възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.39, ал.5 ЗМСМА /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е
използвана целенасочено от работодателя с оглед постигане на конкретна цел -
наказание и репресия досежно ищеца с оглед това, че се явява лице подало посочените
12
сигнали. Съгласно чл.8, ал.2 от КТ се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е
изцяло в тежест на работника или служителя. В конкретния случай въззивникът - ищец
не е ангажирал доказателства в тази насока, а извод за недобросъвестност на
работодателя не може да бъде обоснован нито от показанията на разпитаните по
делото свидетели Н. В. и Р.С., нито от анализа на приетите по делото писмени
доказателства.
Както правилно е посочил СРС, доколкото през цялото производство ищецът не
твърди да му е връчвана друга заповед за прекратяване на трудовото провоотношение,
в случая е правно ирелевантно дали на 09.05.2023 г. е била изведена в деловодната
система и/или издадена заповед със същия номер като процесната, но с различна дата,
съдържание и издател. Тъй като такава вероятна хипотеза с предполагаема заповед не
му е била връчена, то същата бе могла да породи и валиден правен ефект. Без значение
е и предполагаемото намерение по нея на работодателя да освободи ищеца от по-
ранна дата, вероятно на същото основание от закона, по целесъобразност.
Обстоятелството как районната администрация води деловодството си също няма
отношение към законосъобразността на процесната заповед. Както се посочи
волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение поражда правен ефект
с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника, а не с нейното
изготвяне, регистриране в деловодна или друга система (т.е. получаване на номер) и
нейното подписване от съответния издател. Релевантна в случая е датата на
надлежното връчване на заповедта за уволнение, като между страните не е спорно, а и
се установява по делото, че Заповед № РКС23-РД15/26 от 20.10.2023 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, е връчена лично на последния на
20.10.2023 г.
Следователно се налага извода, че въззивникът - ищец с допустимите в закона
доказателствени средства не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че
уволнението му се дължи на злоупотреба с право от страна на работодателя, поради
което презумпцията на чл.8, ал.2 от КТ не е оборена. По тези съображения
неоснователно се явява релевираното от въззивника-ищец възражение за злоупотреба с
право от работодателя.
По изложените аргументи настоящият въззивен състав приема, че ответникът
при спазване на материалноправните разпоредби на закона е упражнил потестативното
си право по чл.39, ал.5 ЗМСМА и е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Оспореното от ищеца уволнение се явява законосъобразно, което е извършено със
заповед, издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и на конкретно
законово основание, приложимо към трудовото правоотношение за заеманата от
уволнения служител - ищец по делото, длъжност. Предявеният главен иск с правно
13
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод, на
основание на който е приел, че предявеният главен иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и недоказан. Предвид акцесорния характер на
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ
също се явяват неоснователни и недоказани и като такива подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното от първата
инстанция решение като правилно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100.00 лв. за настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19533 от 30.10.2024 г., постановено по гр.д. №
4583/2024 г. на СРС, 119 състав, с което са отхвърлени, като неоснователни
предявените от В. В. К., ЕГН ********** срещу Район „Красно село” на Столична
община, искове:
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението му, извършено със Заповед № РКС23-РД15/26 от 20.10.2023 г. на кмета
на район „Красно село” на Столична община, подписана от заместващия го заместник-
кмет на район „Красно село” на Столична община, издадена на основание чл. 46, ал. 1,
т. 4 вр. чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА и
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника
Район „Красно село” на Столична община да заплати на ищеца В. В. К., ЕГН
********** сумата от 1920 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 20.10.2023 г. до 20.11.2023 г.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН ********** да заплати на район „Красно село” на
Столична община сума в размер 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15